Днес психолозите в България отбелязват своя професионален празник. Денят на психолога се чества от 1995 година насам. Буквално „психология“ на гръцки означава „наука за душата“. Това е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни. Психологията е една от най-привлекателните области за професионално развитие на младите хора в страната. Тя е и една от най-желаните специалности от кандидат-студентите години наред.
На днешната дата се навършват 18 години от трагедията с 12 загинали българчета в река Лим. На 4 април 2004 г. български автобус падна в 40-метров каньон в придошлите води на река Лим на границата между Сърбия и Черна гора. В него пътуваха 41 ученици от СОУ „Николай Катранов“ в Свищов на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма шофьори. След падането в реката автобусът започва бързо да се пълни с вода. В спасителната операция участват полицаи и пожарникари от Приеполе и Бело поле, както и местни жители от близкото село Гостун, които помагат със собствени лодки.
Въпреки усилията, загиват 12 български деца. Днес отдаваме почит пред паметта на Александра Гергова (17 г.), Антоана Евтимова (13 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.); Светослав Колев (15 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.).
3 години след инцидента шофьорът на автобуса Илия Измирлиев получава 4-годишна присъда. До последно той твърдеше, че причината за катастрофата е техническа неизправност на автобуса. През 2017 година Измирлиев почина, след като получи инфаркт. Ударът настъпил на пътя край родния му Смолян, докато бил зад волана на микробус.
Ето с какво е останал в историята 4 април:
През 1581 година Франсис Дрейк е посветен в рицарство. Той е първият англичанин, извършил пълно околосветско пътешествие и вторият човек в света, след Фернандо Магелан. Дрейк плава от 12-годишен, когато се качва на търговски кораб като юнга – момче, подготвящо се за моряк. Капитанът на кораба, който е и далечен роднина на семейството на момчето, толкова го харесва, че му завещава плавателния съд. Така, едва 20-годишен, той става капитан на собствения си кораб. Известно време извършва търговски курсове между Англия и Холандия. След като Изпания забранява търговията между двете страни обаче, той е принуден на продаде кораба и да започне работа при братовчед си. Двамата с него търгуват с роби в Централна Америка. Не след дълго време обаче и този вид търговия е забранен, освен за испански поданици, а „нарушителите“ се преследват. Дрейк и Хоукинс не се отказват и при едно от тяхното плаване към Америка корабите им, натоварени с роби, са вероломно нападнати от испанците в пристанището Сан Хуан де Улуа и всички, с изключение на два, са разрушени. При завръщането си в Англия те искат обезщетение от английското правителство, но не го получават и решават да възстановят загубите с пиратски експедиции срещу испанския търговски флот. Така е поставено началото на пиратската му кариера. Дрейк бързо се прочува като опасен и неуловим пират. След 1570 година пътува няколко пъти до Карибите, където напада испански кораби, превозващи скъпоценности.
През 1577 г., английската кралица Елизабет I възлага на Дрейк тайна мисия – да изследва южната част на Тихия океан и да потърси Австралия. Дрейк потегля от Примут с кораба „Златната кошута“ и четири по-малки плавателни съда. Екипажът наброява 115 души. Почти година по-късно открива протока Дрейк, разделящ Антарктида от Америка (факт, който някои историци оспорват). Дрейк слиза на остров, наречен от него Елизабет.
След това корабът се насочва към Валпарайсо, Чили и Перу, а Дрейк ограбва крайбрежните градове и пленява незащитени испански кораби.
Пиратът се опасява от испанска блокада, ако се върне по Магелановия проток. Затова решава да продължи на север покрай западното крайбрежие на Централна и Северна Америка и да се завърне в Англия, като заобиколи от север Северна Америка. Плавайки покрай западното крайбрежие, англичаните достигат остров Дрейк в Калифорния и о-вите Фаралон. Те слизат на брега, за да ремонтират кораба и завързват приятелски отношения с местните индианци.
По време на голямо увеселение с местния вожд и неговото племе Дрейк тържествено издига английското знаме и обявява всички тези земи за владение на английската кралица. Преди отплаването си от залива англичаните поставят на брега стълб и заковават на него медна плочка, на която са изписани името на кралица Елизабет, датата на пристигането и „доброволното присъединяване“ на индианците към английската кралица. Край стълба Дрейк заравя сребърна монета с изображението на кралицата и нейния герб.
На следващата година Дрейк достига остров Ява и заобикаля нос Добра надежда. На 26 септември 1580 завръща в Англия с пълни трюмове с подправки, картофи и испанско злато и сребро, след две години и десет месеца плаване.
След като акостират, испанският посланик в Лондон настоява целият екипаж да бъде обесен. Елизабет I обаче защитава моряците, като използва факта, че Испания подстрекава бунтовете срещу нейното управление и третира английските кораби по същия начин, както Дрейк третира испанските.
Кралицата обсипва Дрейк с кралски милости. Присъжда му титлата баронет, приема от него скъпоценни подаръци и заповядва да се докладва на испанския посланик, че всички те ще се съхраняват в кралската съкровищница дотогава, докато между Англия и Испания не се изгладят дипломатическите отношения. От този момент испанците започват да наричат Дрейк „Ел Драк“ – Драконът.
Две години по-късно той става кмет на град Плимут и съветник на английското правителство по морските въпроси. През 1585 става член на Парламента. През есента на същата година е изпратен с флот от 25 кораба в Испанска Америка, за да отмъсти за ембаргото, което Испания е наложила на английските кораби.
Ел Драк се превръща в легенда още приживе, а следващата му задача еда атакува испанските пристанища, в които се подготвя така наречената „Непобедима Армада“ за нашествие в Англия.
На 4 април 1818 година Конгресът на САЩ приема националното знаме. То се състои от 13 бели и червени ивици и 20 звезди – по една за всеки щат. Знамето се мени през годините, в зависимост от щатите, съставящи Съюза.
Синият цвят олицетворява верността, предаността, дружбата, справедливостта и правдата, червеният – храброст, усърдие, равенство, а белият – чистотата и морални устои.
На тази дата през 1887 година Сузана Салтер става първата в света жена, избрана за кмет. Тя става градоначалник на град Аргония, Канзас и е една от първите жени, влезли в политиката в Щатите. Изборът ѝ е изненадващ, защото кандидатурата ѝ е издигната нашега от група мъже, а целта е по-скоро да се обезкуражат, отколкото да се насърчат, жените с политически амбиции. Тъй като по това време имената на кандидатите не се оповестявали публично преди вота, самата Салтер не знаела, че е кандидат, преди да отиде до урните. След като станало ясно, че е издигната от Женския християнски съюз се отказали от собствения си кандидат и масово я подкрепили. Самият председател на Републиканската партия изпратил делегация в дома ѝ, която трябвало да разговаря с нея и да се увери, че ще изкара мандата си, ако получи необходимата подкрепа. В замяна, републиканците дали вота си за нея, осигурявайки ѝ две трети от гласовете.
Макар че мандатът на Салтер не бил наситен със събития, изборът ѝ предизвикал дебат в националните медии. Кореспондент на Ню Йорк Сън, посетил едно от заседанията на местния парламент, пише, че Сузана е демонстрирала, че е добър политик и водила заседанието с изключителна сдържаност и спазвайки благоприличие и добър тон. Публикации за нея имало дори в шведски и южноафрикански вестници.
Като компенсация за службата си, Салтер получила заплата от 28 долара (по онова време – 1 долар). След като мандатът ѝ изтича, остава да живее в Аргония до 1893 година, когато мъжът ѝ купува земя в Оклахома. Салтер никога повече не се кандидатира за изборна длъжност.
През 1949 година във Вашингтон е подписан договор за създаване на НАТО. Първоначално в организацията се включват 10 западноевропейски държави, САЩ и Канада. Основополагащ е член 5 от Вашингтонския договор, който гласи: Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни–членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна помощ. До такава атака обаче никога не се стига. За първи път в историята на договора САЩ се позовава на член 5, няколко дни след атаките от 11 септември 2001 година. Днес в България се отбелязва и Денят на атлантическата солидарност.
През 1968 година борецът за права на цветнокожите в САЩ Мартин Лутър Кинг е убит в мотел в Мемфис, Тенеси. Той пристига в Мемфис в края на март, за да посети стачкуващи работници. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на 2-рия етаж на 4 април 1968 година, е застрелян в 18:01 часа. Куршумът влиза през дясната му буза, разбива челюстта, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч да изсвири и изпее песента „Вземи ръката ми, скъпи Боже“.
Кинг умира в болницата Сент Джоузеф в 19:05 часа. Убийството му се посреща с вълна от бунтове в повече от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Мартин Лутър Кинг е първият чернокож, за когото се обявява национален траур. 300 000 симпатизанти присъстват на погребението му.
Според неговото завещание той иска да бъде запомнен не с почестите и званията, а като човек, който е нахранил бедните, облякъл голите, бил е прав за войната във Виетнам и е обичал и служел на хората. На погребението му любимата му певица Махалия Джаксън пее любимата му песен „Вземи ръката ми, скъпи Боже“. Два месеца по-късно на 8 юни в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за виновен и е осъден на 99 години затвор.
