От: Торос Торосян
Завист, тази отвратителна напаст, която се ражда в човека, да, тя не е горски дух, завистта е олицетворение на човека, който я носи, тя е човешки продукт.
Ние си я произвеждаме и храним наша си е, и после ни поглъща напълно, тя се храни с нашата душа – изяжда я и от нас остава само кокал с парче месо – един хамон, ама мухлясал.
В България си я имаме в изобилие, поглеждаш наляво – ето я, надясно – пак тя, и е голяма като дирижабъл пълен с гной, носим си го с гордост, като на въже, а от него пръска от шевовете му навсякъде.
Тя е любовница на лукавия, цялата е духовна болест и зараза, и ние се съвокупляваме с нея – кръвосмешение гнусно, от което тя расте, на нашата зла почва и ни превръща в изроди.
О, какви способности има тя, нашата завист – може да завиди абсолютно на всичко и на всеки, на роднина, на приятел, на най-бедния и на най- нещастния.
Няма да забравя, един наш патриот слезе от последния си модел Мерцедес, погледна 70 боновия си Панерай и ми вика “Ей виж го тоя (посочвайки ми човек бъркащ в кофа със смет), сега е един часа , намира си къркане и хич не му пука цял ден за нищо, а ние се мъчим та мъчим да уреждаме сума неща !“
Ей така завиждат сега на украинците, на жените без дом, без роднини, без бащи и без мъже, без изход – зарити в страх и притеснения за близките си.
Бягащи от бомби и разрушения, от смърт, унижени и онеправдани.
Взели дечицата си на ръце и свили страха си да не личи. Плачещи за близките си, които всеки момент може да им бъдат отнети.
Завиждат за 40-те лева, които всъщност взимат хотелиерите и им хвърлят целодневна разкладка на стойност 6 лева. Завиждат им за колите, защото нашите нямат потенциала да си ги изработят. Завиждат им затова, че са умни , че са възпитани, че говорят английски, че са горди, че излъчват достойнство, че са красиви, че са смели, че са скромни, че обичат семейството си…
На тях завиждат сега нашите нищожества – човеците без душа, завиждат на най-нещастните, прокудените от войната, защото имат сили да не се огънат и смажат пред агресора, който ги удари вероломно, защото не ги виждат наведени, молещи и унижени, защото ги виждат как гледат високо, въпреки болката, и поговорката за наклонената главица им е чужда и неприсъща !
И искат да ги изгонят, защото в тях виждат това, което никога не могат да бъдат – свободни и достойни хора !
