Чества се на 1 юни
Св. Юстин, един от най-бележитите философи през ІІ век след р.Хр., се родил в самарийския град Сихем, наричан още Неапол Сирийски. Родителите му били богати и знатни люде и се погрижили за неговото образование. Юстин от ранни години се пристрастил към науката: той посещавал най-добрите училища, учел се при най-бележитите философи. Повече от другите учения го привлякло учението на Платон, което се отличавало с възвишеност на стремежите и на някои понятия за Божеството и за безсмъртието на душата. Юстин страстно се заел да изучава книгите на Платон. Той често търсел усамотение, за да може свободно и задълбочено да мисли за предмета, който така силно занимавал душата му. В една такава минута му се случило да чуе за Христовото учение. Той сам по-късно разказвал, как станало това.
Веднъж той излязъл от града и вървял по морския бряг. Ненадейно срещнал почтен старец, който влязъл с него в разговор. Юстин започнал да му говори за философията, за своето желание да узнае истината, хвалел учението на Платон. Старецът започнал да оборва мнението му и да доказва, че само със своя разум, без помощ отгоре, човек не може да дойде до познание на истината и до възвишеното понятие за Бога. „Аз не допускам – казал той, – че в учението на Платон и на другите философи ти можеш да намериш истинска мъдрост, която довежда до познание на Бога. Човешкият ум, ненаставляван от Светия Дух и непросветен чрез вяра, не може да познае Бога“.
Юстин слушал стареца с изумление. „А къде според твоето мнение мога да намеря учител, който би ми показал истината, ако няма пълна и съвършена истина в книгите на Платон?“ – запитал той.
Старецът упоменал за прoроците. „В старо време – казал той, – много време преди философите, живеели праведни и святи мъже, които Господ обикнал. Изпълнени с Дух Светий, те предсказвали, какво имало да се случи по-късно. Господ им говорел или възвестявал откровения и това те без страх съобщавали на людете. Техните писания съществуват и досега и просвещават умовете, за да познаят истината, защото те били свидетели на истината. Те вярвали в Бога, Създателя на света, и възвестявали за дохождането на земята на Син Божий, Иисус Христос.“
Посочвайки Свещеното Писание и пророчествата, които вече се били изпълнили, старецът продължавал да доказва на Юстин, че ученията на езическите философи далеч не са съвършени и че истината той може да намери в християнското учение.
„Моли се на истинския Бог – казал му старецът – да ти отвори Той вратите на светлината, понеже никой не е в състояние да разбере божественото, ако Сам Бог не му помогне. Но Той открива истината всекиму, който я търси с молитва и който с любов прибягва до Него.“
Като поговорил доста дълго с Юстин, старецът си заминал. „Аз повече не го срещнах – пише Юстин, – но в душата ми пламна огън от любов към пророците и светите мъже, които са приятели Христови. Като размислих за думите на стареца, аз разбрах, че едничка истинска мъдрост е тая, за която ми говори той. Започнах да изучавам книгите на пророците и апостолите. Аз станах философ – християнин.“
Като не се задоволявал с изучаването на християнските книги, Юстин пожелал да узнае, как живеят християните и изпълняват ли те правилата, завещани от Техния Божествен Учител. За християните имало тогава най-нелепи слухове: езичниците ги ненавиждали, обвинявали ги в престъпления и в безнравствен живот. Името „християнин“ било в очите им позор и гавра. Подобни слухове стигнали и до Юстин и твърде го учудвали. Той никак не могъл да съгласува чистотата на Христовото учение с ония постъпки и дела, които се приписвали на християните. Юстин се постарал да се сближи с тях и когато видял, че те живеят свято и благочестиво, че с кротостта, милосърдието и търпението те съединяват непоколебима твърдост на вярата и духа, той искрено ги обикнал и сам пожелал да приеме свето кръщение. „Най-силното, което ми подейства, – пише той, – това бе мъжеството на християните и спокойствието, с което те понасят мъченията, като изповядват вярата си“.
*******************
Като повярвал от цялото си сърце и като приел свето кръщение, Юстин започнал усърдно да порповядва словото Божие. С тая цел той пътешествал по разни страни и градове, а между другото отишъл и в столицата на империята – Рим. Той носел облекло на философ и отворил училище за християнска мъдрост и благочестие. Около него се събирали много ученици, които той се стремял да насочи към истините, разкрити в християнското учение. Но езическите философи, с които спорел, го намразили и се стараели по всякакъв начин да му навредят.
В това време римски император бил Антонин Пий (138-161). Той преследвал християните, но не от омраза към тяхното учение, а защото вярвал на клеветите, които им приписвали. Тогава Юстин написал „Апология – защита на християнската вяра“. В това съчинение, което Юстин философ изпратил на самия император, той опровергал лъжливите слухове и злостните обвинения против християните, обяснил същността на тяхното учение и описал живота им. Думите му силно подействали на императора, който заповядал да прекратят гоненията.
След това Юстин напуснал Рим. В Ефес той водил спор с мъдрия еврейски учител Трифон, комуто се старал да докаже истината на християнското учение. Това съчинение дошло по предание и до нас под името „Беседа с Трифон юдеянин за истинността на християнската вяра“. Тук Юстин разказва за своето обръщение към християнството и обяснява старозаветните пророчества за идването на Месия-Христос. Съчиненията на Юстин Философ са пълни с духовна мъдрост и пламенна вяра. От тях можем да узнаем много за обичаите на християните от онова време и за техния живот.
Юстин отоново дошъл в Рим вече в царуването на Марк Аврелий (181-182), известен под името „философ“. Марк Аврелий бил един от най-добрите императори, които някога управлявали Рим. Той се придържал във високите правила на добродетелта, но при все това жестоко преследвал християните, като не разбирал тяхната вяра и ги считал за врагове на държавата. Непрестанно се издавали жестоки смъртни присъди. Предавали се на смърт християни. Юстин написал „Втора апология – защита на християните“. В това съчинение той доказвал, колко несправедливо е да се предават на смърт люде, които не са извършили никакво престъпление. Но този призив към съвестта на управниците в Римската империя останал без въздействие. Гонението свирепствувало с предишната сила и скоро самият Юстин бил подложен на същата участ с тия, които той така горещо и смело защитавал.
Езическите философи намразили Юстин. В числото на най-непримиримите негови врагове бил философът Крискент, известен със своя порочен живот и голяма омраза към християните. По неговите клевети свети Юстин бил затворен в тъмница и приел мъченичска смърт: според едни – от отрова, тайно донесена му от Крискент, а според други – бил обезглавен с меч. Не го спасило и званието му „философ“, тъй уважавано при император Марк Аврелий. Това станало около 166 г. след рождение Христово.
