Това казва в интервю за „Следвай ме” Ангелина Караславова, автор на романа за живота, научните постижения и възгледите на проф. Георги Лозанов, основател на сугестологията и сугестопедията.
– Госпожо Караславова, от броени дни на българския пазар е Вашата книга „Жените на Доктора”, посветена на създателя на сугестопедагогиката проф. Георги Лозанов. Като се има предвид провокативното заглавие, това биографичен спомен ли е или просто романтично повестувание за човек, обвит в мистерия още приживе?
– Книгата “Жените на Доктора” стана реалност с помощта на издателство „ВББ“. (още ТУК)
Под формата на роман, тя е едновременно мой емоционален разказ и символичен израз на личните ми спомени за един велик български учен – проф. д-р Лозанов, създателят на науката за внушенията (сугестология), на която се базира и известната методика за развитие на човешката личност чрез разкриване на личните резерви (сугестопедия), развивана през годините под неговото научно ръководство от всички нас – неговите преки сътрудници от Научноизследователския институт по сугестология. Той беше основан към тогавашното Министерство на народната просвета, защото практическата насока на изследванията в института бяха насочени и прилагани в областта на образованието.
Щастлива съм, че успях да реализирам едно мое обещание пред учения – някога да разкажа на хората истините за човека-учен и за ролята на неговите сътрудници, но и за протичоречивите събития, на които бях свидетел през половинвековното ни общо творческо сътрудничесто както в България, така и в Австрия.
Ще попитате, защо да пиша за човека Лозанов, днес не е ли достатъчно да знаем за науката му? Не!
Пиша, за да могат младите хора и днес да вникнат и да разберат нейната същност, която в същината си е психотерапия. Необходимо е обаче те да разберат и някои особености на неговата личност на учен, но не по-малка е и ролята на сътрудниците му – жени, вдъхновявали го в неговия живот и творчество.
– Вдъхновение за наука?! Обикновено музите са необходими на поетите.
– Да, точно така, вдъхновение за наука. Защото тази наука и особено методиката, така привлекателна и неразбирана днес, са неразривно свързани с човешката личност. Книгата носи заглавието “Жените на Доктора”, защото исках да разкрия на хората и огромното значение на жените-музи в живота му, и особено на неговите сътрудници, прекрасни, но позабравени днес творци, за успешното развитие на методиката. Всички ние творяхме и под неговото ръководство създавахме нови учебници, програми, художествено-дидактични материали. Ние, неговите преки сътрудници, сме “Жените на Доктора”, и имаме своето място както в живота, така и в науката му.
– Вие сте една от неговите ученички. Колко години работихте с него? Що за човек е бил той?
– Съдбата ми отреди да се уча, работя и творя до този велик учен още от далечната 1973- та година, веднага след завършването на университета, а също и в годините до промените в България, и после в Австрия, където той живя почти до смъртта си. Що се отнася дотова, какъв човек е беше, точно за това написах книгата. Той беше велик учен, но и противоречив човек, един светъл ангел. Проф. Лозанов се опита да разчупи оковите на земното си време и да покаже на хората, че макар и заключени в своето ограничение, имат безкрайни резервни възможности. На мен ми беше ми трудно да пиша за реалния човек-учен, с когото работих почти половин век и затова реших да предам историята му като роман. Тези читатели, които се занимават с методиката днес ще разберат от книгата за важни условия довели до създаването й, а другите, които все още не са чували за този велик българин и идеите му за развитие на личността, биха имали удоволствието да прочетат един романтичен роман. Надявам се, че с Жените на Доктора” моят първи писателски опит (макар че като сугесто-специалист да съм писала десетки сугестопедични учебници, включително и последната ми комплексна сугесто-системна трилогия – „Victory“, всички те сугесто-оформени като филмови сценарии), да съм докоснала сърцата на читателите с разказа за един странен човек, но и за жените-вдъхновителки в живота и науката му в онова странно, противоречиво време.
– Сугестологията, респективно сугестопедията всякога е била обвита в известна доза мистика. Каква е истината за нея – призната ли е за наука?
– Сугестологията има своето място в психотерапията, но и днес – със своето име (сугесто-логия, което буквално означава наука за внушенията) предизвиква объркване. А сугестопедията, която е произлязла и е базирана на сугестологията, неминуемо предизвиква дискусии и известна доза тайнственост. Това беше и причината Доктора (както го наричахме в Института) да търси различни имена за методиката – де-сугестопедия, резервепедия, превентопедия, метод за разкриване на резерви и прочие. А днес, със слабото познаване на научната теория, се постига гротеска.
– На какви методи, накратко, се основава сугестопедията?
– Това е методиката за хармоничното развитие на човешката личност чрез разкриване на резерви в обучението/възпитанието на базата на сугестологията.
Основава се на ясни принципи и използва комбинирани средства, а за правилното й приложение са необходими няколко условия – Conditio Sine Qua Non (както ги нарича Доктора), които днес се прилагат доста автоматично и изолирано. Всъщност, основното в методиката е вибриращата, хармонична взаимосвързаност, като в един оркестър, в който всички участват с радост и любов. Тук е мястото да подчертая значението на сугесто-педагога, специално обучен и на сугесто-учебника,– специално създаден и оформен.
Тази комплексност от знания и умения, от ясната оркестрация в хармонична учебна система и при наличие на положителна среда за “обучение с вдъхновение” са реалните условия за успех.
– Вярно ли е, че проф. Лозанов е довеждал обучаваните до хипноза или полухипноза в сънно състояние и им е „наливал” учебния материал, както се твърдеше в миналото?
– Ето това също е един мит. Не, никога не е имало и помен от хипнози в обучението, дори и в годините на експерименти за хипермнезия – повишено запаметяване. Но, мълвите останаха. Както споменах, именно името на методиката, което грешно се приема и днес в тясно психотерапевтичното значение, а не като предложение за личен избор (to suggest – предлагам за избор), е основната причина за ширещите се митове “спиш и научаваш”. Няма постижения без труд, но радостен, вдъхновяващ труд.
От друга страна, днес въобще не се правят никакви тестове, експерименти и така мълвите придобиват размерите на магии.
– Доколко е вярна мълвата, че проф. Лозанов е бил толериран от Людмила Живкова, общувал е с Ванга?
– Някои от тези въпроси съм включила в книгата си. Проф. д-р Лозанов беше близък с Людмила Живкова още от времето на общите им пътувания в Индия и особено по-късно от периода на общия им проек за “Училище на надарени деца”.
Връзката му с Ванга е интересна и противоречива. И двете теми са засегнати, макар и символично – в “Жените на Доктора”.
– В България вече има няколко школи за изучаване на чужди езици по метода на сугестопедагогиката. Запозната ли сте с тях? В тях в чист вид ли се практикува методиката на проф. Лозанов?
– В България изникнаха като гъби след дъжд редица школи, които използват името сугестопедия, но никъде не е възможно прилагането на методиката в чист вид. Ще попитате, защо? Просто, защото самата оригинална методика, описана в трудовете на д-р Лозанов е базирана на лабораторни експерименти, т.е. тя е чистият, научен вид и цитира резултати от преди 50-тина години. Днес условията са други, мисленето е друго, ценностите са други. Ученият беше осъзнал това и в края на годините си въведе схема за лесното прилагане в практиката, позната днес като “Закони”.
Само формалното прилагане на тези закони, много от които са извести всемирни истини – любов, свобода, хармония и т.н. води до опростяване на методиката до ниво “приятно изживяване”.
За да се постигнат реални резултати днес, е необходима системна квалификация при автентичен сугестопед-специалист с опит. Лично аз съм учила теория и практика с години в Института, за да стане днес сугестопедията не само моя професия, но и моя съдба. Специалното обучение на преподаватели и създаването на нови учебници води до трудности и са причина за многото проблеми.
За по-лесно прилагане на сугестопедията разработих с учения проекта “АВИКС” (Аудио/Визуална-Интерактивно/Комуникативна -Сугестосистема), отразен в учебниците „Victory“ – проект, все още очакващ мястото си в днешното комплексно Сугесто-обучение.
– Има ли място сугестопедията в съвременния свят? Какви са преимуществата й?
– Нека да отговоря на този въпрос с думите на д-р Лозанов:
“Сугестопедията не е някаква техника. Тя е нов подход, нов тип комуникация – комуникация на резервно ниво, нова учебно-възпитателна философия. Тя приема, че всеки човек има огромни неоползотворени възможности, резерви, които са били потиснати от обществото. Ако някое дете надскочи създадените норми, ние казваме “то е гениално”. А в действителност не съзнаваме, че “всички сме гениални”. Сугестопедията е метод за “отваряне на резервите на ума чрез любов към човешките същества.”
