Сряда, 24/12/2025    София  3°C  Облачно със слаб дъжд  Облачно със слаб дъжд
  
Общество

Работници от трети страни – нужни ли са ни наистина*

  24.12.2025 19:04  
Работници от трети страни – нужни ли са ни наистина*

Цифрите говорят сами – ние не внасяме мозъци, ние внасяме най-нископлатения труд, при това дори не от българската диаспора

Любослав Костов, КНСБ

Любослав Костов,

Главен икономически експерт КНСБ

 

 

В края на 2026 година и броени дни преди влизането на страната в еврозоната, в момент, криещ неизвестност и непредсказуемост в условията на правителство в оставка, ви предлагаме анализ на главния икономически експерт в КНСБ Любослав Костов.  Той е публикуван във FB.

През 2024 г. на пазара на труда у нас влязоха рекорден брой граждани от трети държави – точно 34 720 души от 81 държави извън ЕС. За 2025 г. няма още годишни данни, но към миналата седмица бяха ок. 46 000 души. На хартия това е просто статистика. На практика, това е социален дъмпинг и подмяна на българския работник, маскиран като „решение за бизнеса“.

Къде е проблемът?

От тези 34 720 души, близо 16 000 са сезонни работници в хотелиерството и земеделието. Идват основно от Узбекистан, Непал, Киргизстан. Идват с една цел - да работят „по желание“ извънредно, без да познават законите ни, съгласявайки се на МРЗ. Този постоянен приток на най-евтиния възможен труд е „котва“, която държи заплатите на всички ни на дъното.

Следващата голяма група (малко под 14 000 души) е в производството, промишлеността и инфраструктурата. Тук законът изисква „пазарен тест“ – 2 седмици обява в медиите, за да се види дали има българи кандидати. Какво се случва в реалността? Трикове. В обявите се изискват екзотични чужди езици или специфичен опит, за да се гарантира, че нито един местен няма да отговори на услогивята. Заплатите са 1300 лв., малко над МРЗ. Така един машинен оператор от Индия може да бъде назначен на тези пари, докато българският му колега или напуска страната, или е принуден да работи за същите пари.

В момента има таван в закона – до 20% чужди работници в големите предприятия и 35% в малките. Това е единственият ни предпазен клапан. Но дори и той е застрашен! От края на март 2025 г., министърът на транспорта (вече в оставка) активно лобира този праг да падне. Организират се работни групи и се пишат законодателни текстове, за да се отвори напълно вратата. Бизнесът иска неограничен достъп до евтин внос, без значение от социалната цена за България.

От всички над 34 000 разрешителни за 2024 г., само 1101 са за висококвалифицирани кадри със „Синя карта на ЕС“. Толкова с надеждите, че внасяме висококвалифицирани ИТ-специалисти с които ще станем следващата "Силициева долина". И сега нещо още по-интересно - едва 147 души от тези над 34 000, са българи по произход. Основно от Молдова или Сърбия. Цифрите говорят сами – ние не внасяме мозъци, ние внасяме най-нископлатения труд, при това дори не от българската диаспора.

С две думи, ако имаш теч в къщата (липса на кадри), не подлагай 81 кофи от цял свят, за да събираш водата, докато същевременно разбиваш тръбите, които все още работят. Оправи системата! Ние сме като разграден двор. Всеки, който посети екзотична държава, си „внася“ персонал.

 

*Заглавието е на редакцията