Предимно слънчево
Невролози, психиатри и психолози с пет препоръки, как да помогнем на подрастващите при прекомерна употреба на екраните
Смартфонът е основно устройство в ежедневието на децата, като основната му употреба е за сърфиране в социални мрежи и за развлечение. Всеки 10-ти тийнейджър проявява признаци на дигитална зависимост, сочи ново проучване, направено сред седмокласници у нас.
Данните от него бяха съобщени по време на форум, озаглавен „Детското мозъчно здраве в дигитална среда – къде свършва ползата и започва рискът“, организиран от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. Те са безкомпромисни - 92% от анкетираните са в Интернет чрез смартфоните си, а в учебни дни 35% от тях прекарват по 3–4 часа дневно с телефон. Всеки десети надхвърля 6 часа дневно, а през уикендите и ваканциите този дял нараства до 22 процент. Онлайн активността е доминирана от социални мрежи и развлечения, докато едва 14% използват устройствата си за учебни цели. Instagram и TikTok са водещите платформи, а данните поставят акцент върху нуждата от по-ефективен подход към дигиталната хигиена: 40% от учениците осъзнават здравните рискове, 36% не могат да ги преценят, а близо половината се определят като слабо информирани или незапознати. Данните бяха представени от проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа градска болница „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
„Днес, в Деня на детето, искаме да поставим темата за влиянието на екранното време, мобилните устройства и социалните мрежи върху мозъчното здраве, психичното развитие, вниманието, поведението и социалното функциониране на децата. Нашата цел не е да се противопоставим на технологиите, а да поставим началото на информиран, научно обоснован и национално значим разговор за това как децата могат да растат в дигитална среда, без това да нарушава процесите на развитие, учене, сън, емоционална регулация, общуване и психично здраве“, каза чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, посочи, че екстремното използване на екрани, над шест часа дневно, влияе върху нервното развитие на децата, включително върху способността им за концентрация и внимание. „При използването на социални мрежи се наблюдава свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на активното. При засилено пасивно внимание се отделя допамин - невромедиатор, свързан с любопитството и търсаческото поведение. Когато обаче тези ресурси се изчерпят, започваме да наблюдаваме поява на тревожност при децата“, обясни проф. Ончев. По думите му това води до повишена бдителност към екраните за сметка на намалената чувствителност и ангажираност към заобикалящия реален свят. Според проф. Ончев информационните кампании за вредите от прекомерното използване на електронни устройства не са достатъчни сами по себе си. Необходимо е паралелно с тях да се предлагат реални алтернативи, както и ясни ограничения за времето, прекарано пред устройствата.
Темата за децата и дигиталната среда през призмата на психотерапията представи д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика, съучредител на Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури. Според нея аутизмът, агресията, зависимостта, вкл. дигиталната, психосоматичните заболявания, имат в известен смисъл общ корен - отсъствието и емоционалната самота в свят, който усещаш като чужд. „Усещаш преди да можеш да го осмислиш. Защото човекът, който трябва да бъде твоят остров на близост, чиито глас и мирис познаваш още преди да можеш да познаваш, отсъства. Емоционално или и физически“, каза д-р Донкина. Тя допълни, че невронауките отдавна са показали, че добрата грижа, която получаваме в ранното детство, създава онези биохимични механизми, които позволяват на нервната ни система да се успокоява сама. Затова трябва да мислим за подкрепата на деца и родители в ранното детство - още преди да се появи детето, още в изграждането на отношенията ни със себе си и с другия. Според проучването на Световната здравна организация за Европа „Teens, Screens and Mental Health“ от 2024 г. проблемната употреба на социални мрежи сред младежите е нараснала от 7% на 11% между 2018 и 2022 г., като днес повече от един на 10 юноши проявява признаци на дигитална зависимост. Рискът е по-висок при момичетата, а при гейминга – при момчетата. Метаанализи от 2025 г. потвърждават двупосочна връзка между екранното време и емоционалните проблеми: децата с тревожност, лош сън или ниска самооценка по-често търсят убежище онлайн, а прекомерният престой пред екрана допълнително задълбочава трудностите. Експертите подчертават, че телефонът често запълва нуждата от свързаност, признание и автономност. Най-уязвими са децата между 10 и 14 години, когато самоконтролът още се развива, а социалните награди в платформите имат особено силно въздействие. На този фон редица държави вече въвеждат ограничения – от връщане към хартиени учебници и забрани на телефони в училище до възрастови прагове за достъп до социални мрежи.
С оглед на международния опит и нуждите на местната общност, експертите формулираха пет ключови препоръки за България
-Въвеждане на възрастови ограничения за екранно време: 0–2 години (нулева експозиция); 2–5 години (до 1 час качествено съдържание на ден); над 5 години и юноши (до 2 часа развлекателно екранно време на ден).
-Ограничаване на телефоните в училище: Извеждане на устройствата извън учебния процес, особено в началния и прогимназиалния етап.
-Защита на съня: Пълно отсъствие на екрани поне 1 час преди лягане.
-Образование за дигитална грамотност: Изграждане на училищни програми с фокус върху психичното здраве, алгоритмите и кибертормоза.
-Инвестиция в реални алтернативи: Осигуряване на достъпна среда за спорт, извънкласни клубове, четене и игри.
