Облачно с дъжд
Международната детска асамблея „Знаме на мира“, основана през 1979 г. от дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, беше открита на 1 юни на монумента Камбаните в София. Предходното издание на реанимираната от дъщерята на Людмила Живкова инициатива- Жени Живкова, се състоя през 2019 година. За неосведомените, Живкова – младша е дъщеря на дъщерята на тоталинарния лидер – Тодор Живков и негова внучка, на която той дава името си след развода на Людмила с първия й съпруг инженер Любомир Стойчев. Предлагаме ви коментара на теолога Ренета Трифонова. Тя е главен редактор и основател на ХРИСТИЯНСТВО.БГ, откъдето взаимстваме нейния коментар.
Чета в БТА, че днес за деня на детето отново била възстановена традицията на Людмила Живкова – дъщеря на комунистическия диктатор Тодор Живков „Знаме на мира“ и имало празник в комплекса „Камбаните“, построен специално през социализма за тази идея. Навсякъде в медиите се говори за „Единство, творчество, красота“ и този стар лозунг се свърза с Людмила Живкова, с културата, с творчеството – и вече с Международния ден на детето.
Названието „Знаме на мира“ не е измислено от дъщерята на Тодор Живков, а идва от движението на Рьорих и от т.нар. „Пакт Рьорих“ (1935), който защитава културните паметници по време на война. Рьорих създава символа „Знаме на мира“ и развива идеята „Мир чрез култура“ („Pax Cultura“).
„Знаме на мира“ олицетворява култа към Красотата и Културата, идеята за духовна еволюция на човечеството. Людмила Живкова е била силно повлияна от философията на Рьорих и от свързаното с него духовно течение, затова лозунги като „Единство, творчество, красота“ напомнят, че асамблеята е вдъхновена от светогледа и учението на Рьорих и Агни Йога, които Людмила Живкова интегрира в културната политика на България през 70-те години.
Идеите за културата като средство за обединение на човечеството, за красотата като нравствена сила и за творчеството като път към развитие са централни именно в учението на Рьорих. Елена и Николай Рьорих са основатели и последователи на неотеософската доктрина Агни Йога. Семейство Рьорих твърди, че това учение им е предадено от духовния учител Махатма Мория, който присъства и в теософската традиция. Елена Рьорих е основният автор, тя записва и съхранява текстовете, а Николай Рьорих участва в разработването и популяризирането на учението чрез своите книги, картини и културни инициативи.
Рьориховото учение (Агни Йога) използва език, който смесва елементи от източни, западни и окултни традиции, включително символика като „огън“, „светлина“, „космическо съзнание“. Това го поставя в сферата на езотеричните и философско-мистичните течения.
Девизът „Единство, творчество, красота“, макар де става популярен покрай тази асамблея, идейно е захранен и основан върху философията на Николай Рьорих. За последователите му думата „култура“ не е просто изкуство или образование, а нещо по-широко – почти „духовна система от ценности“, която включва морал, красота, етика и вътрешно усъвършенстване. В този смисъл може да се говори за „култ към Културата“ — т.е. културата е издигната до централна, почти свещена идея. В текстовете на Рьорих „Огънят“ (или „свещеният огън“, „всепроникващият огън“) е езотеричен символ, който се среща в различни мистични и философски традиции и обикновено означава вътрешна духовна енергия, съзнание или „жизнен принцип“ (The Essence of the Banner of Peace).
Затова много изследователи разглеждат българската асамблея „Знаме на мира“ като проект, вдъхновен в значителна степен от философията на Рьорих и Агни Йога, макар официално да не е била религиозна или теософска организация.
Защо такива религиозни теософски идеи с езотеричен произход са вградени в културни традиции на държава, управлявана от партия с атеистична идеология, е друг въпрос. Досега никога християнството не е било свързвано с подобни идеи, а православните богослови и духовници са критикували теософията, Агни Йога и учението на Рьорих като несъвместими с православното християнство, защото те се свързват с идеите за карма, прераждане и езотерично познание, които християнството отхвърля.
Днес обаче не чувам и не чета критични гласове относно възстановяването на това движение в Международния ден на детето. Същите критични гласове, които вчера се разграничаваха от песента на Дара и я наричаха „сатанизъм“, днес са глухи, слепи и неми.
Разграничилите се специалисти и експерти по православие твърдяха, че една песничка на Евровизия е сатанизъм, като хвърляха съчки под виртуалната клада, издигната за двама митрополити, които се осмелиха да поздравят Дара за успеха, а днес защо не се разграничиха? Или руската пропаганда този път мълчи, значи ще мълчим и ние?
Когато кажеш А, трябва да имаш сили да кажеш и Б. Другото се нарича словоблудство.
Снимки: Пресфото/БТА и Интернет
