Предимно слънчево
Кои от тях помагат и по какъв начин за наднормено тегло, намалена и повишена функция на щитовидната жлеза разказва д-р Станимира Станчева-Василева
Еньовден, по църковному Рождение на свети пророк и предтеча Йоан Кръстител, е известен сред народа от незапомнени времена като ден на билките и билкарите. Откога е това поверие, имат ли лечебните треви място в съвременната медицина и кои от тях на какви заболявания помагат разказва д-р Станимира Станчева – Василева. Тя е началник Отделение по ендокринология и болести на обмяната на веществата в Университетската болница за активно лечение-Пловдив.
Еньовден, който се празнува всяка година на 24 юни е един от най- магичните и тайнствени празници в българския народен календар. Известен е като Денят на целебната сила на билките, водата и слънцето.
Поверията гласят, че билки набрани преди изгрев слънце в този ден са по-лековити от всички други. По българските земи билкарството е познато от дълбока древност. Според философа Теофраст Тракия е най-богатият район на лечебни растения в древния свят. Римският военен лекар Диоспорит пише за растения използвани от траките за лечебни цели, а по-късно трудът му е използван от Гален и Авицена.
Фитотерапията е част от съвременната фармакотерапия. Тя представлява лечение с лечебни растения (или части от тях) в свеж или изсушен вид под форма на различни галенови варианти получени от тях- инфузия, извлек, пресен сок, тинктура, паста, мас.
Световната здравна организация през месец май 1978 г. класифицира лечебните растения в 3 групи:
-растения, които се прилагат непосредствено за лечебни цели;
-растения, които се използват за получаване на препарати, вкл. и в домашни условия, с помощта на подръчни средства;
-растения, които са суровина за производство на чисти вещества, прилагани като лекарства, или използвани като изходен материал за синтез на продукти, превръщани в лекарства.
Качеството на лечебните растения е многофакторно: зависи от условията на отглеждане на растението (слънчево осветяване, околна температура, почвен състав, климатични особености), стадий на развитие на растението и денонощен цикъл по време на събирането, начин на добиване, обработка, сушене, пакетиране, съхранение и други. В съвременния свят по-високият добив с по-високо качество на билките е резултат от модернизацията на селското стопанство, усъвършенстване на начините на сушене и съхранение, контролирана употребата на средствата за борба с вредителите, създаване на нови хибридни сортове.
Предимства при използването на лечебни растения като лекарство:
-те са първият, познат на човечеството източник, който може да се нарече „лекарство“;
-те сами синтезират биологично-активни вещества, които „по-естествено“ се включват с процесите в човешкия организъм поради природния си произход; освен основното БАВ с 1 растение се внасят в организма и др. естествени съставки -аминокиселини, биогенни амини, пектин, лигнини, сапонини, микроелементи, неорганични соли, баластни, ароматни, пигментни, слузести вещества; различни форми на приложение; възможност за приготвяне някои и у дома; по-малък риск от нежелани странични ефекти; по-евтино лечение; дори и най-съвременната лаборатория не може да пресъздаде такъв обем от различни по структура и свойства БАВ, каквито лечебните растения предоставят.
Като недостатъци можем да посочим - меки до умерени ефекти; не винаги е възможно постигане на ранен и бърз ефект от лечението; билките не могат абсолютно изцяло да заменят ефекта на съвременните медикаменти; непознаването на лечебните растения или неправилната им употреба могат да са опасни за здравето; необходимо е текущо окачествяване на билките поради силно вариране на съдържанието на БАВ в тях.
Малко са противопоказанията за използване на лечебни растения. Сред тях са неоплазми, сепсис, активна туберкулоза, инфекциозни болести, психиатрични заболявания, ранна детска възраст, остра фаза на хронични страдания.
Пациентите с ендокринни заболявания също могат да се възползват от даровете на природата. Глюкозо-понижаващо действие - за пациентите със захарен диабет имат жаблек, бяла черница, обикновен фасул, черна боровинка, лист къпина, лук, чесън, синя жлъчка, градински чай. С реминерализиращите си ефекти е известен полският хвощ (остеопороза). При намалена функция на щитовидната жлеза помага женшен. Повишената й функция се коригира с исландски лишей, дъбови кори, градински чай, жаблек, бял оман, дилянка, блатен тъжник. При йоден дефицит е удачен прием на мехурчесто водорасло. При наднормено тегло можем да се доверим на цариче, резене, гръмотрън, пипериче, зърнастец и цистозейра. Подобряващи мастния профил са лук, чесън, левурда. Нормализиране на артериалната хипертония при метаболитния синдром се приписва на обикновения и кръвен здравец, балканска пищялка, бял смил, маслина, лютива тръстига, бяла чемерика, бял имел, зимзелен. В пери- и менопаузата помагат анасон, маточина, мента, мащерка, босилек, седефче, кори от калина, корен от дилянка. При оскъдна/липсваща менструация са показани седефче, бял оман, червен кантарион, вратига, пчелник, бял равнец, градински чай, а при обилна менструация-овчарска торбичка, бял равнец, дъбови кори, хвощ, бял имел, пипериче.
Балансът между фитотерапията и съвременната фармакотерапия осигурява позитивен адитивен ефект върху здравословното състояние на организма само когато медицинският проблем своевременно и компетентно се оцени от лекар и фармацевт.
