Банатски българи от Румъния и България представят традиционните за общността си танци и песни на концерт в София. Той ще се проведе за трета поредна година на 24 януари 2020 г. в кинотеатър „Освобождение” (бул. „Княгиня Мария-Луиза“ № 106) в София от 19.00 часа. Проявата е организирана, както и в предишните издания, от Дружеството на банатските българи в България – Фалмис. Тази година тя е под надслов „Фалмис и приятели“.
За концерта от Стар Бешенов, Румънски Банат, пристигат младежите от ансамбъл „Палукенка“, заедно с певицата Мария Мунтян от Сънниколау Маре, които ще са партньори на сцената с танцьорите и певците на ансамбъл „Фалмис“.
Гостуването на българите от Румъния се осъществява с финансовата подкрепа на фондация „Българска Памет“ и д-р Милен Врабевски.
Партньор по проекта е и Националният исторически музей, който приема гостите със свободен вход и безплатни беседи на 25 януари, за да се докоснат до богатата история на България. Със специално внимание ще бъдат представени експонатите, които са свързани с българите католици и с банатските българи като Чипровското златно съкровище и грамотата на императрица Мария Терезия, с която се дават привилегии на Винга.
Танцовата формация „Фалмис” е с художествен ръководител Светлана Караджова, която е и инициатор за основаването й. Съставът е създаден на 23 август 2016 г. към Дружеството на банатските българи в България, с цел да привлича към банатския български фолклор потомците на тази общност в столицата. За този кратък период танцорите вече имат зад гърба си не малко участия в престижни фестивали, включително и в чужбина. От скоро формация „Фалмис” има и детска танцова група.
Кои са банатските българи?
Банатските българи са български преселници, заселили се в историческата област Банат след погрома над Чипровско възстание (1688 г.).
Банатската област два века (от 1718 до 1918 г.) е част от земите на унгарското кралство и влиза в състава на Хабсбургската монархия, впоследствие приела имената Австрийска империя и Австро-Унгария. Поради това тези българи са известни и като „южномаджарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като мнозинството от тях днес произлиза от българите павликяни. В научните среди те са познати като „банатски българи“. След Освобождението, когато стотици семейства от тях се завръщат в родината, тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.
След преселването си в Хабсбургската монархия, банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни особености. Днес тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект с корени от старинните източнородопските говори, имат своя книжнина и печатни медии, списвани със специално адаптирана латиница, имат самобитна материална и духовна култура с известно хърватско, унгарско, немско, а след 1919 г. и румънско и сръбско влияние.
Към групата на банатските българи не спадат православните българи-градинари, заселили се в банатските градове през 18 и 19 век. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици от български произход, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска етнографска група.
