Автор: Свещеник Йоан Петров
„Кротък е този, който може да понася нанесените на самия него оскърбления, защитава онеправданите и силно се опълчва против онеправданите. Обратно, който не е такъв, той е нехаен, сънлив, с нищо не е по-добър от мъртвец, а не е кротък, не е смирен. Да не обръщаш внимание на онеправданите, да не съчувстваш на несправедливо страдащите, да не се гневиш на онеправдаващите- не е добродетел, а порок, не е кротост, а безразличие“ – св. Йоан Златоуст
В духа на тези слова, бих искал да споделя следното:
Да си православен християнин, не означава да си овчедушен, малодушен и страхлив. Да си православен християнин, означава да си силен, защото Бог е твой съработник във всяко едно добро дело. А там където Бог помага, никой не остава посрамен. Всяка победа срещу злото е гарантирана, и имената на героите в царството на славата непрестанно се преумножават. Друг е животът на слабия човек. Разбирай този, който живее без Бога. За съжаление, не малко има такива и в самата църква. Но това не е чудно, защото в този свят, който от край време лежи в злото, хора с високи звания (а няма по-високо звание от това, да се наречеш християнин) често извършват предателства спрямо своя собствен Бог. И Иуда Искариотски беше апостол, но с лекота предаде своя Учител, като го предаде не само на унижение, но и на смърт позорна. Та слабия човек, победен от злото, винаги обръща реда на нещата така, че около себе си винаги всява безпорядък и хаос. Нарича овчедушието-смирение и малодушието-кротост. Робското си подчинение-послушание, а омразата си към човека-огромна ревност по Бога. Как ти човече, заявяваш, че обичаш Бога, а не се свениш да посегнеш на Неговия образ в твоя ближен?! Какво огромно безумие, какво огромно падение. Доброто да наричаш зло, а злото – добро. С бездействието си спрямо злото, всъщност да воюваш с ….Бога.
