Света Неделя, чийто ден е днес – 7 юли, или още на гръцки Кириакия е особено почитана у нас, най-вече в Южна България. Тя е една от многото жертви, умъртвени по нареждане на император Диоклетиан.
Неделя е родена в Мала Азия през III век. От малка се е посветила на Бога и решила да жвее в целомъдрие. Много знатни младежи искали да я вземат за съпруга, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа. Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Това станало по нареждане на император Диоклетиан. Но ставало чудо и раните й зараствали. На 7 юли 289 г. войниците му я посекли с меч. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя. В тези райони и до днес битува разбирането, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или, че е „майка на неделния ден от седмицата”.
Едно от вярванията в миналото било, че на нейния ден не трябва да се похваща никаква работа. Впрочем, народът има доста такива виждания. Те са установени, за да имат хората поне някой и друг почивен ден, тъй като в миналото, особено за селските хора почивка нямало. Дори се смятало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя стопанките приготвяли обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата.
Нещастни и болни хора наричали за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. В южните планински селища в деня на празника на св. Неделя се правят курбани край оброци, църкви, параклиси, посветени на светицата. Устройват се общоселски събори, нареждат се богати празнични трапези, около тях се извиват кръшни хора, на които се залавят ергени и моми. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата. Има обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето. Тези неща обаче са вярвания с езически остатъци, които „Следвай ме” описва като форма на бит и култура от миналото.
На този ден празнуват имен ден, носещите имената Неделя, Неделчо, Недялко, Недко и всички останали производни.
