-0.3 C
София
събота, ноември 23, 2024
spot_img

Какво се е случило на 5 април през годините

5 април е 95-ият ден в годината според григорианския календар (96-и през високосна). Остават 270 дни до края на годината.

  • През 1242 г. руските армии, водени от Александър Невски разбиват рицарите на Тевтонския орден в битката на Чудското езеро.

На 5 април 1242 г. новгородският княз Александър Невски разбива тевтонските рицари в битка върху леда на Чудското езеро, с което е сложен краят на т.нар. Северни кръстоносни походи. Заедно с битката при Грюнвалд от 1410 г. тя е сред най-гръмките поражения на рицарите и фактически прекратява кампанията срещу православните руски княжества.

До битката се стига, след като тевтонците се опитват да използват слабостта на русите, подложени на нападения от страна на монголи и шведи. Те окупират през есента на 1240 г. последователно Псков, Изворск и Копорие и достигат в покрайнините на Новгород.

1614 г. — Във Вирджиния, индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф.

1753 г. — От частна колекция е основан Британският музей.

1886 г. — Подписан е Топханенския акт, с който Съединението на България се признава международно.

1904 г. — Македония е разделена на реформени райони, управлявани от представители на Великите сили, както следва: Австро-Унгария — района на Скопие, Русия — района на Солун, Англия — района на Драма, Франция — района на Сяр и Италия — района на Битоля.

1937 г. — Отворено е Летище Прага.

1945 г. — Студената война: Югославския лидер Йосип Броз Тито подписва споразумение със СССР, което позволява „временно разполагане на съветски войници на югославска територия“.

1948 г. — Със Закон за кинематографията се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми.

1955 г. — Уинстън Чърчил се отказва от поста министър-председател на Обединеното кралство по здравословни причини и приключва политическата си дейност, започнала през 1900 г.

1962 г. — ЦК на БКП приема на пленум мерки против турчеенето при някои малцинства — цигани, татари и помаци.

1978 г. — Започва строежът на хидрокомплекса Никопол — Турну Мъгуреле.

1989 г. — Полското правителство узаконява профсъюза Солидарност и предприема демократични мерки в политическата система

1992 г. — Започва обсадата на Сараево от югославската армия.

Босненският поет Абдулах Сидран ненапразно казва: „Нашето минало никога не може да отмине“. Защото последиците от него са видими и до днес. В края на 1991 година Радован Караджич, който тогава е председател на Сръбската демократична партия, открито заплашва в парламента да унищожи военно “мюсюлманския народ”.

На гражданите на Босна не им остава друго, освен да се борят за независимостта си от Югославия. В отговор на това сръбският президент Слободан Милошевич изпраща югославската армия срещу обявилата вече независимост Босна. Мирните демонстрации на босненците са окървавени от куршумите на югославската армия. Сараево става жертва на най-дългата обсада в по-новата история на Европа – четири години терор, глад, изтезания. Половин милион бомби и снаряди унищожават града. 11 541 души, сред които и 1 601 деца, биват убити. 50 000 души са ранени. Сараево е бил обграден от всички страни с танкове, ракетни установки и снайперисти. Градът е разположен в долина, така че убийците в планината са имали перфектна видимост към беззащитните жертви.

Раните на войната са видими и до днес

И до днес в Сараево се виждат разрушените къщи и руините. Усещат се и нелечимите травми на хората, преживелите обсадата.Гледката към планината Требевич също ѝ напомня за извършения тогава геноцид, защото именно там се събирали бойците на Милошевич, Караджич и Шешел. Сред тях бил и един млад мъж, който доброволно напуснал мирната Сърбия, за да замине за Босна и да се включи в битката в помощ на своите съпартийци. По-късно той става министър на информацията в правителството на Милошевич. Според Human Rights Watch, тъкмо по негово време е заведено дело срещу петима главни редактори, чиито вестници си позволили да нарекат избитите албанци “хора”. Обвинението срещу главните редактори било, че са допуснали дезинформация.

„Този мъж се казва Александър Вучич и днес е президент на Сърбия. Той и до днес отрича да е имало геноцид в Босна и подкрепя сръбските сепаратисти и националисти. Въпреки това европейски функционери позират пред камерите с него, без дори да споменават за извършените престъпления“, отбелязва с горчивина Борчак. Показателно е, че депутати от хърватските и сръбските партии в босненския парламент отмениха закон, обявил отричането на геноцида и прославата на военните престъпници за наказуемо деяние. Политиците от ЕС мълчат и по този въпрос.

Отричането на престъпленията води до нови престъпления

Името на Милошевич се е превърнало в синоним за геноцид, масови убийства и войни. Но той не е бил сам в тези престъпления. И днес по-голямата част от сърбите отричат геноцида и масово твърдят, че е ставало дума за Гражданска война, в която всички замесени страни са били еднакво замесени и жестоки. Случилото се в Босна обаче продължава да поражда насилие и до днес. Избиването на мюсюлмани по времето на войните в бивша Югославия де факто служи като вдъхновение за крайнодесни националисти от по-ново време – за престъпниците, избили невинни хора в Ютьоя, Крайстчърч, Хале. Затова геноцидът в Босна си остава актуална тема и днес, пише в заключение Мелина Борчак.

1998 г. — Отворен е за движение най-големият висящ мост в Япония Акаши Кайкио.

Той свързва град Кобе с остров Аваджи като преминава над натоварения пролив Акаши. 

Преди да бъде изграден мостът “Акаши Кайкьо” фериботи са извозвали пътниците през пролива Акаши. Опасният воден маршрут често е бил подложен на силни бури — през 1955 година 2 ферибота потъват в такава буря и загиват 168 деца.

Related Articles

- Advertisement -spot_img

Latest Articles