С него се отбелязва краят на говеенето, което е един месец, вярващите отдават благодарност на Бога
Ислямът е една от трите световни монотеистични религии. Мюсюлманите имат своя Коран и приемат Стария завет от Библията, който сме приели и ние, християните, от юдаизма.
Рамазан Байрам е главен празник за тях, като се предшества от 30 дни говеене. Постът се различава от християнския по това, че не се консумира храна и вода през деня, докато ходжата не даде знак. Следва се календарът на хиджра, който е установен още от времето на пророка Мохамед. В този период се прави зекят, тоест милостиня. Целта е хората да не забравят състраданието към другите. Всеки прави самостоятелно своята благотворителност без да я огласява. Децата, болните, бременните, родилките и немощните са освободени от говеене. Ако някой забрави, че говее, и приеме храна или вода, това не накърнява валидността на говеенето, стига да не е направено умишлено и човек трябва тутакси да преустанови приемането на храна или вода и да продължи да говее. Умиването, обливането с вода и изплакването на устата не нарушават говеенето. Но когато преди молитва например устата се измива с вода, тази вода не бива да се преглъща. Вечерята – ифтар започва с чаша вода, маслина и фурма.
Шекер Байрам, както е известен още празникът у нас, започва в първия ден на месец Шаууал и продължителността му е два или три дни. В България се нарича така заради сладките вкуснотии, които се сервират в изобилие по това време. Арабското му наименование е Ид ал фитр. Той е свързан с отдаване на благодарности към Твореца, към Бога и неизменните поздрави почитания към родителите, роднините и по-възрастните, от които се иска прошка. Вярващите се поздравяват с „Ид мубарак!“ (Честит празник), денят започва с обща молитва и проповед на имама.
