Автор: Наташа Войкина
Свети Николай – Чудотворец помага на монаси и архиереи,бедни богати благодетели, пази невинно осъдените и затворените по скалъпени обвинения, предпазва девойките и жените от продаване в робство и от унижения, покровителства рибари, моряци, търговци и банкери.
Един от най- ярките светила на християнството, почитан и от друговерци е роден в град Патра- област Ликия, намираща се в Мала Азия, която тогава била в състава на Римската империя, през 270 г., в семейство на заможни родители.
Бил християнин и до пълнолетието си помагал на чичо си Николай – епископ на родния им град. След това раздал богатството си на бедни хора и пребивавал в монашество, но по Божие внушение се отправил към град Мира, област Ликия, където в този момент Архиерейски събор избирал епископ и нямало съгласие за кандидатурите. Един от тях сънувал,че трябва да изберат този, който в утрешния ден влезе пръв в храма, нарича се Николай. Нещо повече, сънят показвал, че той и ще бъде светило на архиерейския си трон, опора на всички и водач на християните. Сънят се сбъднал. Първи в храма влязъл монахът от Патара. Той бил избран и въдворен с всеобща радост на епископската катедра.
Станал пастир на Мир-Ликийската църква, св. Николай бил винаги строг към самия себе си, още повече засилил своите трудове. Той разсъждавал, че според новия сан и място повече от преди трябва да живее не за себе си, а за другите. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените.
По време на жестоките 10-годишни гонения срещу християните, когато били изгорени 20 хиляди от тях в град Никомидия, той не се уплашил, бил сред паството си да го укрепва във вярата, да му бъде защитник и опора. Затова епископ Николай бил хвърлен заедно със своите пасоми в затвор, но и там не унивал и помагал на страдащите заради вярата. Така, той всякога бил пример на клириците да не се огъват пред насилията на силните и властимащите. По времето на император Константин Велики, когато гоненията били прекратени и християнството узаконено, затворниците били освободени и епископ Николай продължил с още по- голяма жар своята пастирска дейност.
Той спасил от проституция три девойки, чиито обеднял баща искал да ги вкара във вертеп. Светителят хвърлил три пъти последователно тайно в дома му по кесия с жълтици. Така всяко едно от момичетата получило по една торбичка със златни пари за зестра. По този начин девойките били избавени от позора и се омъжили благопристойно. Бащата обаче познал епископа – благодетел, когато хвърлял третата кесия, разкаял се за намеренията си и поискал прошка от него, благодарейки за голямото благодеяние. От тук нататък започнали да се обръщат към светеца всички, които са били застрашени да бъдат продадени като робини на плътта.
Свети Николай участвал активно в Първия Вселенски събор през 335 година. Той бил изключително важен за Църквата, свикан е от 
император Константин Велики. На него 318 епископи от приели най- важния текст за християнската религия- Символ верую (Символът на вярата). По време на заседанията, които продължили два месеца, св. Николай, единствен успял да обори учението на епископ Арий, което се явява първата секта (ерес) в християнството. Макар отстъпникът и последователите му да имали влияние още десетилетия, с което породили смут и дори привлекли следващи императори към учението си (арианство), епископ Николай с мъдростта и красноречието си дал пример как да се противостои на бъдещи християнски лъжеучения.
И до днес се спори ударил ли е той плесница на Арий в порив на свещен гняв
и отнели ли са присъстващите епископи сана на своя събрат, защото каноните забраняват на духовник да нанася побой и да удря с ръцете, с които благославя. Повечето негови съвременници, а и по- късни автори, споделят становището, че прочутият шамар е била нанесена, санът му е бил отнет, но в съновидение епископите видяли около него Иисус с Евангелие в ръка от едната му страна, а Пресвета Богородица с омофор (епископска инсингия) от другата и веднага му върнали епископското достойнство. Затова християните призовават светеца на помощ в спор и борба с различните секти. Има и древна емблематична икона, изобразяваща събитието.
В следващите десетилетия от своето светителство епископ Николай се прославил със спасяването на потъващ в морето кораб в силна буря и възкресяването на загинал в борбата със стихията моряк. По тази причина морските вълци имат него за свой покровител, а по крайбрежните пристанищни градове по целия свят са построени храмове в негова чест. 
Свети Николай е единственият след Христос и апостолите, който е възкресявал мъртви.
По тази причина и много болници, и приюти по света носят неговото име.
Той спасил от затвор и смъртно наказание два пъти невинно осъдени хора, застъпвайки се за тях пред съдиите и управителите. Затова и наричат немалко параклиси в затворите на неговото име.
Епископ Николай починал в престолната си катедра на 6 декември на 73-годишна възраст. Ковчегът с чудотворните му мощи бил пренесен в град Бари, Италия, през XI век. Всяка година на този ден хиляди поклонници от целия свят се стичат за молитва пред мироточивите му мощи и получават избавление от болести, тегоби и сполетели ги беди.
