Чества се на 25 януари (7 февруари ст. стил)
и на 30 януари – Деня на Свети Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Иоан Златоуст
Свети Григорий, св. Василий Велики и брат му св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на „тримата Кападокийци“.
Св. Григорий бил майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичнирв му стихове. Св. Григорий сам ни е разказал своя живот и то с истински лиричен драматизъм. Любител на безмълвието и богосъзерцанието, устремен с волята си към пустинното богомислие, той бил призован към пастирско служение сред бурята на житейските смутове в Църквата през IV век. Той преминал славния си жизнен път в постоянно насилие над своята лична воля, в непрекъснато смиряване на своите пориви и с винаги наранено сърце.
Св. Григорий се родил в Арианз при Назианз (Кападокия) около 330 година. От най-ранно детство неговите родители – св. Нина и св. Григорий, епископ Назиански Старши – са му наложили „златната вериге на благочестието“. Овладян от пламенна и неудържима склонност към науката, с по-младия си брат Кесарий той започнал образованието си в близкия Назианз и го продължил в Кесария Кападокийска, където за пръв път се срещнал в Василий Велики. След кратък престой тук св. Григорий пристагнал в Александрия, където брат му Кесарий изучавал медицина. Но целта на бъдещия велик богослов е по-голямата наука. Затова той оставил брат си и отишъл в 349 г. в Атина. По пътя за елинската столица, сред смъртната заплаха на бушуващите вълни, св. Григорий повторил обета на майка си да се посвети на Бога.
Свети Григорий Богослов се оттеглил в Кападокийска област и се поселил в родината си, в село Арианз. Там той почивал, бидейки много слаб. Но светецът не оставил трудовете за слава Божия: заварил родния си град Назианз заразен с аполинариевата ерес и се стараел да го очисти и с лични увещания, и със свои послания. Когато гражданите го помолили да приеме бащиния престол, той се отказал и им поставил за епископ един презвитер, на име Евлалий, мъж ревностен във вярата и благочестив. Самият той останал в пълно уединение в селището Арианз.
Като живял там известно време и като оставил след себе си много назидателни съчинения, в дълбока старост, на 25 януари той отишъл при неостаряващия живот. Бил погребан с почит в град Назианз.
След много години благочестивият цар Константин Багрянородни пренесъл честните му мощи от Назианз в Константинопол и ги положил в църквата „Свети Апостоли“ – за помощ и защита на града и за слава на Христа Бога, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Днес в Света гора, в манастира Ватопед на Атон, се намира честната глава на св. Григорий Богослов, а лявата му ръка се пази в манастира Кутлумуш.
До град Янина в северозападна Гърция, в малкото селце Копани се намира дясната ръка на Св. Григорий Богослов. Тя се намира в църквата „Св. Николай”, и след толкова години е още мироточива.
Голяма светиня има и в Москва – от 1653 г. – част от честната глава на великия св. Григорий Богослов.Тази светиня е подарена на цар Алексей Михайлович и до ден днешен се намира в главния храм на Руската православна църква – Успенската катедрала /”Успение Богородично”/ на Кремъл.
