От: Наташа Войкина*, Враца
Свети княз Боян – Енравота е първият български мъченик за Христовата вяра. Българската православна църква почита паметта му на 28 март.
Той е син на хан Омуртаг и внук на хан Крум, посечен е с меч по заповед на брат си хан Маламир през 833 година.
Първородният му син бил възпитан с цялата церемониалност и традиции на българските ханове. Източник за живота му е житието, съставено през XI в.от Охридския архиепископ Теофилакт .Според него Енравота попадал под влиянието на пленения византийски епископ Кинам, който го покръстил с името Боян.Хан Омуртаг го лишил от престолонаследие, без публично да дава обяснения за акта си. В онези времена християнстияни били много поданици на българското ханство – завареното население и много от славянските племена. Но самата религия била символ на Византия – големия враг на младата българска държава и изповядването й от видни членове на българските родове и ханското семейство се считало за държавна измяна.
След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син – непълнолетният Маламир (за съдбата на втория – Звиница няма други исторически сведения, освен името и реда на наследявянето на трона).
Според разказа на Теофилакт Охридски Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който е бил затворен в тъмница по заповед на Омуртаг. Новите придворни на възкачилия се на престола хан и той самият не знаели причината за това искане. Молбата му била удовлетворена и Кинам привидно станал роб на ханския син. Когато обаче Маламир научил, че Енравота е станал християнин под неговото внушение, владетелят призовал брат си да се откаже от новата вяра или ще бъде умъртвен, както пише в хрониките „извън, но недалеч от крепостните стени“ през 832 ( 823) година. След категоричния му отказ Енравота бил посечен с меч.
Три десетилетия по-късно се сбъдват неговите думи изречени преди смъртта: „ …Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божии храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно със жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А единствен ти (Маламире), след много лета, ще погубиш безбожната си душа, не получавайки нищо заради жестокостта ти. “
Скоро след смъртта му Константинополската църква го канонизира за светец-мъченик. Той става първият в историята светец-мъченик от български произход. Провъзгласеният в сонма на светиите хан Тервел/Тривелий Теоктист, който се споменава за пръв път като светец едва през XVIII век, няма статуса на мъченик.
Хан Маламир умира твърде млад и бива наследен на трона от син на Звиница – хан Пресиян. Той управлява 26 години, през което време увеличава значително територията на българската държава, а християнската вяра добива все по-голямо влияние. Негов наследник е княз Борис I Покръстител, при когото през 864/865 година Българската държава приема християнството.
Луксозно погребение в гроб, иззидан от тухли, е открито при разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска през 2015 г. от екипа на проф. Павел Георгиев. Мястото се намира непосредствено под купола на кладенеца.
Археологът предполага, че това е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян – Енравота.
Хан Пресиян към 845 г. изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец – мястото на екзекуцията. Това не е случайно. Голямата базилика е била издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I. Този огромен храм е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството. Гробът на Свети Боян – Енравота пък символично трябвало да крепи основите й, разказаха от Националния исторически музей.”
По време на реставрацията на Голямата базилика мощите на светеца не са били открити в гроба. Хипотезата, че това е гробът на св.мъченик Боян- Енравота, все още не е потвърдена.
Ледникът „Енравота“ при крайбрежито на архипелага Норденшелда в Грейама, Антарктида, е наименуван в чест на първия български мъченик.
Имен ден днес празнуват Боян, Бояна, Албена, Бойка, Бойко (от старобългарски Боян – боен, от когото се страхуват).
*Авторът е историк
