„Ограничете червеното месо, карантиите, движете се повече, ако сте засегнати от заболяването, за да не се обостря”. Това предупреждава началникът на Клиниката по нефрология в Университетската болница „Св. Иван Рилски“ – София в интервю пред „Монитор“.
– Каква е разликата между подаграта и хеперурикемията?
– Едното е състояние на повишено ниво на пикочната киселина, а другото е когато вече това води до възпалителен процес на ставите. Има спорове дали повишеното ниво на пикочна киселина само по себе си определя сърдечносъдовия риск или той е в следствие от подаграта като състояние. Ние имаме такова проучване, съвместно с Клиниката по ревматология, и може да се каже, че сме едни от първите, които са направили голямо проучване върху различните състояния на хиперурикемия и подагра. Разделихме болните с подагра на такива, които имат тофи по тялото и които нямат такива. Доказа, че подаграта с тофи е по-силен сърдечносъдов рисков фактор, отколкото подаграта без тофи, а самата болест подагра е по силен рисков фактор от асимптомната хиперурикемия. Тофите приличат на туморни образувания по тялото, но всъщност са кристали пикочна киселина, които се струпват на определени места. Те са по-сериозен рисков фактор от самата хиперурикемия, защото са подобни на активни грануломи и създават по-силно провъзпалително състояние на организма.
– Колко хора в България са засегнати от тези състояния?
– За съжаление нямаме такава статистика, но мога да ви кажа впечатление от моята практика. Миналия месец преглеждах един пациент с подагра, който работи в един изцяло мъжки колектив от около 30 човека. Когато споделил с колегите симптомите си и това, че болен от подагра се оказало, че почти половината имат такива проблеми, като някои все още нямат подагра, а само по-високо ниво на пикочна киселина, т.е. хиперурикемия.
– Възможно ли е човек години наред да има хиперурикемия или подагра без да знае?
– Напълно възможно е. Подаграта в продължение на много години може да се развива безсимптомно и в някой провокиращ момент да се отключи подагрозен пристъп. Например прием на бира или диуретици. Пиенето на какъвто и да е алкохол може да предизвика пристъп, но най-силен е рискът при бирата, въпреки че се възприема от хората като слаб алкохол и понякога се консумира в големи количества.
Стресът също е много сериозен рисков фактор, който може да доведе до обостряне на състоянието.
Трябва много да се внимава и с диуретиците, които се предписват на хора с хипертония и сърдечна недостатъчност. В тези случаи референции, от типа на „това го предписаха на съседа“ могат да бъдат опасни. Тези медикаменти трябва да се употребяват само, ако са предписани от специалист. При възрастни пациенти с повече хронични заболявания определянето на терапевтичното поведение, понякога прилича на подреждането на сложен пъзел, като се внимава за нежелани ефекти.
Редовната употреба на болкоуспокояващи също може да провокира подагра. Това е на пръв поглед парадоксално, но те водят до увреждане на бъбреците и от там до покачване на пикочната киселина. Затова моето лично мнение е, че те трябва да се изписват с рецепта. Подведени от рекламите по телевизията, че някакво лекарство едва ли не има чудодейно действие, българите прекаляват с приема, а това не е безобидно.
– Преди малко акцентирахте върху мъжкия колектив. Значи ли това, че подаграта засяга основно мъжете?
– Да, така е. Проучвания в тази област показват, че съотношението между мъжете и жените е около 9:1, т.е. мъжкият пол е много по-засегнат. С покачването на средната възраст на населението все по-често се среща и при жени. Има разлика и във възрастта, в която се проявява болестта при двата пола. Още Хипократ е казал, че при мъжете подаграта настъпва още след първите им полови сношения, а при жените след като спре менструалния цикъл. Благодарение на женските полови хормони, дамите за дълъг период са предпазени, но след менопаузата вероятността болестта да се появи и при тях нараства.
– Какво трябва да знаят пациентите, които са с хиперурикемия или подагра?
– Те трябва така да си променят начина на живот, че да им е приятно да го живеят като се хранят умерено със съответните ограничения, с които се свиква. Трябва да се намали консумацията на червено месо, особено на вътрешности. Никакви, или поне много рядко, бира и алкохол. Много е важно движението. То е живот! Достатъчни са 3-4 километра ходене на ден. Не е нужно да се правят някакви екстремни физически усилия, фитнеси, специална екипировка. Добре е да се смъкнат килограми, ако има наднормено тегло, защото това рефлектира върху кръвното налягане. Тогава вече може да добавим някой медикамент, но в началото винаги опитваме по природен начин. Всъщност здравето е някаква хармония, която поставя човека в естествено състояние. В древността човек е изразходвал енергия, за да добие храна и от там енергия, така ние днес я получаваме наготово и не е необходимо да изразходваме енергия, но това е вредно за организма. Има и някаква дълбока житейска философия в това – не можеш да получаваш без да даваш. По някакъв природен закон полученото в повече ти вреди. Нека завършим така: ,,За да си здрав –умереност във всичко“.
