В хода на обсъжданията да как ще се изучава предметът религия (виж ТУК)и как той ще бъде заменяем с този по добродетели в българските училища, „Следвай ме“ предлага на своите читатели обзор, как това се случва в някои от страните в Европа.

Подходите за изключително разнообразни – от задължително конфесионално обучение до пълна забрана в държавните училищ

Гърция

Религиозното обучение е задължително за всички ученици от трети клас нагоре и е с православна насоченост, а мюсюлманското малцинство в Тракия изучава ислям. Родителите могат да поискат освобождаване на децата от часовете по религия, без да посочват конкретна причина. В първи и втори клас религиозното възпитание се включва към урока „Изучаване на околната среда“ и засяга предимно християнските религиозни празници.

Швеция

Там то е задължително, без възможност за отказ. Този подход е необичаен в сравнение с други страни от Европейския съюз, които обикновено позволяват на родителите да оттеглят децата си от религиозното образование. То обаче не е строго конфесионално. Шведският модел включва изучаване на различни световни религии с акцент върху етичното и духовно развитие на учениците.

Малта

Обучение по религия се предоставя във всички държавни училища. Конституцията и законът правят католическото образование задължително в държавните училища, въпреки че некатолически учители също могат да преподават този курс. Заплатите им се изплащат от държавата, което показва силната обвързаност между държавата и църквата в образователната система.

Румъния

Там то е задължително в началното образование (1-4 клас), като се изучават по два часа седмично. В основното и средното образование (5-12 клас) религията става избираем предмет. Преподаването е конфесионално, като учебните програми и учителите трябва да бъдат одобрени от съответните религиозни власти. Традиционно Румънската православна църква има силно влияние в образователната система на страната.

Полша

В тази страна предметът по религия е свободно избираемо, но с много висок процент на участие поради силното влияние на Католическата Църква. Религиозните курсове са предимно католически ориентирани, като учениците имат възможност да изберат между религия и етика. За учениците, изучаващи католицизъм, черкуването и изповедта са задължителни елементи от религиозното им образование. Около 89% от населението в Полша са католици, което прави този предмет важен елемент от образователната система.

Финландия

То е  задължително от 7-годишна възраст в общообразователното училище (класове 1–9) и в средното образование.

Германия

Там то е финансирано от държавата и е стандартизирано в конституцията като редовен учебен предмет. Любопитен факт е, че нарастващата секуларизация в Германия доведе до увеличаване на броя на родителите, които избират децата им да не посещават часовете по религиозно обучение. Това породи притеснения, че липсва форма на морално образование, което накара властите да въведат задължителни часове по етика за учениците, които не посещават религиозните занятия. Регулациите варират между федералните провинции. Например, във федералните провинции Бавария и Саарланд децата не могат сами да избират да се откажат от религиозното образование, докато в други федерални провинции могат да се откажат от навършване на 14-годишна възраст без съгласието на родителите.

Предметът „Религия“ ще се учи задължително, а при нежелание ще се учи „Добродетели и етика“. Той няма да се води от свещенослужители,  а от учители, придобили квалификации в университетите. Това стана ясно от изявление на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, направено днес. По думите му, така се разбива известно внушение в обществото.

„Няма да се учи задължително религия, а в образователната ни система има термин за задължителноизбираем час. Той означава, че часът е задължителен и в рамките на този час има възможност за избор. Изборът ще бъде между програми и религия конфесионално няма да се учи задължително. Целта на този час е да усилим възпитателната функция в българските училища и възпитанието в добро, и в добродетели“, бяха конкретните му думи по време на представяне на концепция (Виж ТУК) за изучаването на добродетели и религии в българските училища. „Обещахме до 8 май да публикуваме концепция за алтернативната програма „Добродетели и етика“ и тази концепция има за цел да онагледи нашата визия като цяло за учебния предмет, който предлагаме да се включи в задължителния учебен план. Представяме тази програма единствено и само, тъй като за другите две алтернативни програми, които предвиждаме – „Религия – православно християнство“ и „Религия – ислям“, ще се встъпи в голяма степен на съществуващите програми. Този документ е само основа за обсъждане, ще се изработва програмата, ще се доработва и самата визия, но ние искаме да публикуваме такъв документ, по който текст да се проведат дебатите“, каза още Красимир Вълчев.

Той коментира също „въпроси и внушения по темата за изучаването на добродетели и религии“.

„И в момента в образователната ни система има религия, има и програми по добродетели. До голяма степен при разработването на програмата, която вече сме публикували на нашия сайт – програмата „Добродетели и етика“, сме стъпили на опита от другите страни, където има такива алтернативни програми, на опита на българските училища с такива алтернативни програми и на това, което смятаме, че децата трябва да придобият като отношения и нагласи съм света“, обясни министър Вълчев. Той отбеляза, че това е възпитателната функция на българското училище.

„Отново искам да повторя, да потретя, че това не е окончателен проект и той е само основа за обсъждане, но сме длъжни да дадем яснота как си го представяме. И един от пропуските ни беше, че не публикувахме такава концепция и се даде възможност да се злоупотребява с някои тези, включително с това, че ще се учи задължително религия и че църквата, или свещеници ще влязат в училище. Учебният предмет няма да се води от свещенослужители, дори и конфесионалните програми, а ще се води от учители, придобили квалификации в университетите. Това е другото внушение, което искаме да опровергаем и ясно да кажем, че няма да влизат свещенослужещи в училищата“, заяви образователният министър.

Той увери, че учебният предмет няма да доведе до допълнителна натовареност и допълнителният час ще бъде въвеждан поетапно. В първи-четвърти клас имаме по-голяма маневреност, в по-горните класове – по-малка, но във всички случаи той ще бъде в рамките на общия брой часове в раздел „А“ и в раздел „Б“. Това са задължителните часове и няма да има увеличаване на общия брой часове на учениците. Предвидили сме да направим цялостни промени в рамковите учебни планове, цялостна реформа, но тя ще изисква повече време, обясни министър Красимир Вълчев.

По думите му и по трите учебни програми, свързани с добродетелите и религиите, ценностното формиране у учениците ще бъде свързано с т.нар. универсални човешки ценности, за които имаме съгласие. Имаме и наблюдения за децата, които сега са включени във факултативен учебен час по религия, са по-добри, имат по-малко зависимости и пороци, дори им се повишават и образователните резултати, каза министър Вълчев.   Той отбеляза, че темата за изучаването на религиите не е най-важната реформа в образованието. По думите му, важни са и промените в учебните програми, в учебните планове и в оценяването на учениците, както и в цялостната образователна структура. Те ще бъдат представени за обсъждане. Вълчев допълни, че вероятно до края на месец май или в началото на юни ще бъде представена концепция за промяна в рамковите учебни планове – по кой предмет колко са часовете. „Отворили“ сме и реформата в оценяването на учениците, която е ключова и начинът, по който ги оценяваме, формира културата им на учене. Промените в Закона за предучилищното и училищното образование през този месец ще предложим за обществено обсъждане, като в него ще бъдат засегнати 20 теми. Всяка от тях е важна, темата за учебния час по добродетели и религии е една от тези 20 теми, но тя е една от най-коментираните“, отбеляза министърът.

В отговор на въпрос министър Красимир Вълчев каза, че „е реалистично в предметът (на практика два, като ще се избира един, б.ред.), да се въведе за един клас – от първи клас, ако се приеме от Народното събрание“. Учебниците ще се изготвят от екипи, които са ги подбрали издателствата. По-трудният въпрос е учебната програма, а учебникът следва учебната програма. Голямата и по-важната задача на Министерството на образованието и науката е да изготви учебните програми, особено тази по „Добродетели и етика“, която ще бъде нова, каза министър Вълчев. Той добави, че и трите програми по предмета ще са подчинени на една цел, свързана с общочовешките ценности. Попитан какви ще са темите, които ще се изучават в първи клас, образователният министър отговори, че в начален етап основното съдържание в програмата „Добродетели и етика“ се формира от ключови теми за морала. В първи клас то ще е ориентирано около въпроси за добро и зло, доверието и вярата, щедростта, важността на семейството и приятелството, учтивостта, почитта към родителите и учителите, грижата, личните емоции, чувствата и желанията, семейните, националните и религиозните празници. 

„Няма да има задължителен, а задължително избираем час“, увери просветният министър Красимир Вълчев

Предметът по добродетели и религии може да бъде въведен най-рано през учебната 2026/2027 година в първи клас, каза пред журналисти в Пазарджик министърът на образованието Красимир Вълчев. Той добави, че това ще бъде изцяло светско образование.

Министърът отбеляза, че няма да има задължителен час по религия, а задължително избираем час. Този термин звучи еклектично, но той съществува отдавна в системата и означава, че часът ще бъде от задължителния учебен план, но ще има възможност за избор между програмите. Задължително ще бъде час по добро, а не изучаване на религия в професионалния й смисъл, обясни Вълчев. Той добави, вероятно предметът ще се нарича „Доброделети и религии“.

По думите му „има внушение,че едва ли не църквата ще влезе в училище“, но подчерта, че „този час категорично ще се води от учители, квалифицирани от университетите“. Говорим за изцяло светско образование. Това, което предлагаме (като предмет) „Добродетели и религии“ са две алтернативни пътеки към една и съща цел –  да направим децата добри, ценностно формирани. Нравственото развитие е цел на всяка образователна система, каза още министър Вълчев. Той посочи, че в сряда ще бъде представена програма, която ще бъде фокусирана към много повече добродетели и етика, ще има елементи на изучаване на религия в познавателен и сравнителен аспект, плуралистично, а не догматично, но акцентът ще бъде върху добродетелите. Министърът на образованието коментира и дуалната форма на обучение. Според него  годишният план-прием трябва да се съобрази с нуждите на бизнеса. „Имаме нужда от повече технически кадри. Недостигът им е най-големият проблем на социално-икономическото развитие. На сто души, които се пенсионират, едва 62-ма  са младите хора, които влизат, а при техническите кадри едва 40, които ги заместват. Затова с план-приемът, със стипендиите, с дуалната форма на обучение, с допълнително финансиране на професионалните гимназии правим така, че да насочим повече паралелки и ученици в професионалното образование“, каза Вълчев. По думите му също е важно кариерното ориентиране, нагласата на родителите и посещенията на учениците в индустриални предприятия.

В Пазарджик министърът посети открит урок на ученици от Начално училище „Васил Друмев“,  ученическа учебна практика по хлебопроизводство, лабораторна работа и дуално обучение в Професионалната гимназия по химични и хранителни технологии /ПГХХТ. След това Красимир Вълчев  се срещна с  директори, учители и представители на бизнеса от региона.