В осем района няма да се допуска настаняването им, изключение само за собственици на имоти, студенти и по здравословни причини
Властите в Истанбул забраниха регистрирането на чуждестранни граждани по местоживеене в редица райони на мегаполиса. Това са районите Кючюкчекмедже, Башакшехир, Багджълар, Авджълар, Бахчелиевлер, Султангази, Есенлер и Зейтинбурну, посочи турският министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу на пресконференция в окръжната Дирекция по миграция.
В тези райони преди това бе отменено приемането на чужденци със статут на закрила. Новото е, че изцяло се отменя регистрирането на чуждестранни граждани в тези райони по местоживеене. Тоест в тях няма да се допуска настаняване на повече чужденци. Като се добави, че преди това бе забранено регистрирането по местоживеене в районите Фатих и Есенюрт, вече в общо десет района на Истанбул няма да се допуска настаняване на чужденци, заяви министърът.
По думите му изключения ще се допускат за студенти, получили право да следват в учебно заведение намиращо в някой от тези райони.
Изключения ще се допускат за чужденци, които са купили жилища, както и в случаи от здравен характер.
Ясно и открито ще кажа, че мигрантите в страната не са 10 милиона, не са 15 милиона, нито са 20 милиона. Към момента броят на сирийските мигранти в страната е 3 милиона и 646 хиляди души. А броят на тези, които се намират под закрила, е малко над 321 хиляди души, каза турският вътрешен министър, като изтъкна, че в последно време упорито се спекулира по въпроса за броя на мигрантите в страната.
Те ще се предоставят, както досега, безплатно на хората на и над 65-годишна възраст
В момента се извършва паралелно снабдяване с противогрипни ваксини на общопрактикуващите лекари в страната, съобщиха от Министерството на здравеопазването. До петък, 14 октомври, всички лични лекари, подали заявките си за противогрипни ваксини, ще бъдат снабдени със съответните количества. Ваксините са осигурени по линия на Национална програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип 2019-2022 г. Тази година, в рамките на програмата са осигурени 190 хил. ваксини, като ваксина срещу сезонния грип може да си постави всеки български гражданин на и над 65 години.
Щамовете, срещу които са насочени противогрипните ваксините, през настоящия сезон са:
A/Victoria/2570/2019 (h1n1);
A/Darwin/9/2021 (h3n2);
B/Australia/1359417/2021 ( b/ Victoria lineage);
B/Phuket/3073/2013 ( b/Yamagata lineage).
Припомняме, че от началото на 2019 г. Министерството на здравеопазването, съвместно с Националната здравноосигурителна каса и общопрактикуващите лекари, изпълнява Национална програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип 2019-2022 г. Целта на Програмата е намаляване на заболяемостта и смъртността от сезонен грип и от усложненията, свързани с него, чрез повишаване на имунизационния обхват при възрастните лица на и над 65 години. Целева група на Националната програма са най-уязвимите – а именно лицата в напреднала възраст, при които тежкото протичане и усложнения намаляват до 60%, а смъртните случаи – до 80%.
Министерството на здравеопазването обръща внимание, че ваксинацията срещу коронавируса няма общо с тази срещу грипа. Става дума за различни ваксини срещу различни вируси. Ваксините срещу грип и срещу COVID-19 могат да бъдат приложени едновременно, като единственото условие е да не се поставят на една и съща ръка.
Информираме гражданите, че противогрипни ваксини се предлагат и в аптечната мрежа, като тази година за аптеките са предвидени близо 110 хил. ваксини.
Вече са поставени и първите стентове на сърце, всичко се поема от НЗОК
Инвазивната кардиология на Университетската многопрофилна болница за активно лечение – Бургас вече работи, поемайки и спешни случаи от града и региона, съобщиха от лечебното заведение.
Специалистите са на денонощен график и осигуряват инвазивна помощ на пациенти с инфаркти и други сърдечно-съдови инциденти, поясниха оттам. Вече са поставени и първите стентове на сърце в болницата, регулярно се извършват и коронарографии.
„Първите пациенти, получили помощ в ангиографската зала на болницата, са спешни и планови случаи, за които е бе необходима инвазивна диагностика и стентиране, за да се осигури добра проходимост на съдовете на сърцето”, поясни началникът на Отделението по кардиология д-р Светослав Гогов. Членове на екипа са 7 специалисти по кардиология и трима специализанти. Предстои да бъдат разкрити още бройки за млади лекари.
Под ръководството на д-р Иванета Йончева, специалист в сферата на кардиостимулацията, вече работи и кабинет за пациенти с пейсмейкъри, дефибрилатори и ресинсхронизиращи устройства, в който те могат да бъдат проследявани и настройвани.
Всички процедури са по пътеките на здравната каса, уточниха от лечебното заведение. Пациентите могат да разчитат и на консултативен кабинет, чрез който се улеснява достъпът до специалистите кардиолози.
Приема се за покровител на животните, редица прародозащитни организации го имат за свой покровител
На 3 и 4 октомври Католическата Църква почита свети Франциск от Асизи. На 3-ти след тържествената литургия се отслужва Тranzitus – преминаването на св. Франциск от земния живот към Вечността. В това последование са включени молитви, песнопения, четене на откъси от Евангелието и от житието на светеца.
Цялата обредност е насочена към окуражаване на човека към последният му път, когато настъпи съответното време, като му даде кураж и го освободи от страха, сочейки му точно преминаването на свети Фанциск. На следващия ден, 4 октомври, се отбелязва самата святост на бедния монах от XIII век. това е денят, в който той е отдал душата си на Бога и тя е поела към Вечния Дом.
Кой е той?
Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните – на патронния му празник – 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.
Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света.
Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.
Франческо ди Пиетро ди Бернардоне се ражда в заможно семейство на търговец в италианския град Асизи, а майка му вероятно е от Франция. Момчето изучава латински и френски, и живо се интересува от провансалската култура на трубадурите. Като младеж е признат водач на връстниците си в града.
Житейски перипетии
През 1202 г. участва във войната между Асизи и Перуджа и попада в плен, а след кота го освобождават, се разболява сериозно. Опитва да се присъедини към папските войски срещу Фридрих II в Апулия, но по пътя има видение, което го кара да се върне. Първоначално го разчита като „възстановяване на църквата (сградата) в Асизи, но по-късно разбира по-мащабно това видение, което го кара да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал. Затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда. Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.
Легенди и истини
Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст. Веднъж, когато дяволът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в розов храст. Друга прочута история е тази за разпнатия серафим, който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите стигмати. На него е кръстена най-старата сграда в Сан Франциско, САЩ – църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът. Умира през на 3 октомври 1226 г. в Порциункола. Паметта му се чества на 4 октомври. Две години след смъртта си е провъзгласен за светец.
Много популярна е молитвата на свети Франциск за мира и любовта. ето как звучи тя.
Това става възможно след преизчисленията, най-много са тези, които ще вземат 50 – 100 лева повече
След преизчисленията на пенсиите за трудова дейност и различните добавки към тях от 1 октомври т.г. увеличение на сумите ще получат 894 249 пенсионери, съобщиха от НОИ. Общият брой лица с пенсии за трудова дейност у нас е 1 974 973, което означава, че 45,3% от пенсионерите получават по-голяма сума от пенсии и добавки през октомври в сравнение със септември. При пенсионерите с увеличение средният размер на сумата за изплащане от 813,84 лв. нараства на 937,55 лв., което е увеличение със 123,71 лв., или с 15,2%.
От 894 249 пенсионери с увеличена сума за изплащане, 557 830 са с пенсия, отпусната до 2007 г. вкл., което е 69% от тази бройка. Най-голяма е групата на пенсионерите, които получават увеличение от 50 до 100 лв. – 236 813, а 224 485 лица получават в повече между 100 и 200 лв. В диапазона от 10 до 50 лева увеличение ще имат 216 005 пенсионери.
Националният осигурителен институт (НОИ) напомня, че от днес, 3 октомври, разпорежданията за преизчислените от 1 октомври т.г. пенсии и добавки към тях са достъпни на интернет страницата на института. Разпорежданията ще бъдат достъпни за лицата, разполагащи с персонален идентификационен код – Справка за издадени пенсионни разпореждания по ЕГН и ПИК. Поради засиления интерес и екстремната натовареност на информационните системи е възможен затруднен достъп до справката. Същевременно функционира и Гореща телефонна линия за пенсионни консултации – стационарен телефонен номер 02 926 1111 и мобилен номер 0882 187 111 (от 8.00 до 16.30 ч. всеки работен ден)
Изплащането на сумите за пенсии чрез пощенските клонове ще се осъществи в стандартния период между 7 и 20 октомври. Преводите на сумите за октомврийските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 октомври.
Първото събитие на бургаската опера е с него, запленята присъствието на Йоана кадийска и Добромир Момеков
От: Теменуга Захариева, Бургас
В първото събитие на Бургаската опера за Сезон 2022/ 2023 Йоана Кадийска и Добромир Момеков са Розина и Фигаро на 4-ти октомври
Почти една година след блестящата премиера /на 8 октомври 2021 г./ новият постановъчен прочит на „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, по режисура – доц. д-р Александър Текелиев, умело съчетан с оригиналните сценографски и костюмографски решения на Денис Иванов, продължава да е хит – с вечно актуалните теми, шеметни режисьорски решение и авангардна сценография, вихрено артистично присъствие, щипка еротика и гарантирани усмивки.
В първото за Сезон 2022/ 2023 събитие на Бургаската опера, свръхдинамика, безспирен низ от комични моменти, неподправено настроение, породено от изключителната емоционална спойка на всички на сцената, очакват публиката на 4-ти октомври, вторник, от 19 часа на сцената на Държавна опера – Бургас. Чудесен артистичен каст се превъплъщава в свежите роли на един от най‐забавните спектакли на Държавна опера – Бургас – с интелигентно чувство за хумор, личен чар и неизчерпаема енергия.
Под майсторската диригентска палка на маестро Иван Кожухаров – диригент-постановчик на „Севилският бръснар“, на 4-ти октомври на сцената на Операта излизат великолепни артисти. Баритонът Добромир Момеков /гост/, който бе неотразим Фигаро и в спектакъла през м. август т. год. на сцената на Летния театър, в рамките на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“. Тогава той влезе за първи път в свръхзабавното амплоа на именития бръснар, но в стил Елвис Пресли и епохата на рока от 70-те години, като постигна забележителен синхрон с всички останали артисти в спектакъла, който те не просто представиха, а съпреживяха – с много настроение и видимо удоволствие от случващото се на сцената. И вокално, и артистично, и като цялостно излъчване, гост-солистът бе истинска фурия, а образът му пасна стопроцентово. След завършването на Музикалната академия в София, Добромир Момеков специализира в Академията на Арена ди Верона. От 2005 г. той се образова при именития бас Никола Гюзелев. Момеков е пял на огромни международни подиуми – Фестшпил Залцбург, операта в Страсбург и Националната опера на Албания. Гастролирал е в голям брой театри в Северна Америка. В репертоара му влизат най-популярните произведения на Пучини, Верди, Росини и Доницети. Носител е на международната награда „Никола Гюзелев“ за 2021 г.
В образа на хитрушата Розина за четвърти път влиза солистката на Държавна опера – Бургас – харизматичното мецосопрано Йоана Кадийска, която е истински вихър от чар и емоции, в съчетание с чудесни вокални данни и красив богат тембър. Лирико-спинтовият тенор Николай Моцов с огромно удоволствие ще излезе на сцената за седми път в ролята на Граф /Шейх/ Алмавива – с всеки изминал спектакъл той е все по-въздействащ в изграждането на образа, който има няколко аспекта, и предизвикващ искрен смях със сполучливите си сценични етюди. Басът Костадин Мечков ще бъде отново щекотливия образ на стария досадник на Доктор Бартоло, който се домогва неуспешно до вниманието на красавицата Розина. Много добра вокална подготовка и подходящо подбрани сценични прийоми ще представи басът Делян Славов – след спектакъла през м. август в Летния театър, за втори път ще влезе в ролята на Дон Базилио в осъвременения прочит на „Севилският бръснар“, макар да е пял ролята многократно в класически постановки на известната комична опера на Росини. Сопраното Нона Кръстникова отново ще предизвика искрени усмивки с нейната симпатична, дръзка, провокативна Берта, която не крие афинитета си към мъже, вино и… още нещо и изгражда образа с достатъчно самоирония. Свеж и артистичен ще бъде и баритонът Йордан Христозов – в ролите на Фиорелло, приближен на Граф Алмавива, и Офицера.
В общото вихрено настроение се вписват и чудесните артисти от хоровия състав на Бургаската опера, с диригент Невена Михайлова, които имат индивидуални интригуващи актьорски задачи, изпълнени с много чувство за хумор и динамика.
Своя незаменим принос в случването на пореден вълнуващ спектакъл под знака на високо качество имат и асистент‐режисьорите Петър Тихолов и Лина Пеева, концертмайсторът на оркестъра Христо Белчев, пианистката Мира Искърова, която изпълнява клавирните речитативи, специалистите от техническите служби и всички, които са извън светлината на сценичните прожектори, но със своя труд допринасят за цялостно издържания облик на „Севилският бръснар“.
Спектакълът не се препоръчва за лица под 12 години!
Oще за програмата на Бургаската опера за м. октомври:
На 7 октомври в залата на Операта е премиерата на концертния спектакъл „Златните песни от „Златният Орфей“ – под диригентската палка на Левон Манукян, който е автор и на оркестрациите, двамата обичани български певци Орлин Горанов и Маргарита Хранова ще представят емблематични песни от фестивала за популярна музика „Златният Орфей“. С новия проект през идния месец Бургаската опера ще гостува и в Плевен, Благоевград, Пловдив и Сливен. На 12 октомври във фоайето на Бургаската опера е камерният вокален концерт „Вечер на френската музика“. На 17 октомври на сцената на Операта е балетният спектакъл „Пепеляшка“. От 17 до 21 октомври ще се проведе Първият национален конкурс за млади оперни певци с международно участие „Стоян Попов“, а галаконцертът на лауреатите е на 21 октомври – рожденият ден на именития български баритон със световна слава, в залата на Държавна опера – Бургас. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти“ и с финансовата подкрепа на Община Бургас.
За най-малките зрители Бургаската опера е подготвила спектакъл на „Пиф, Паф, Пуф“ – на 24 октомври. На 27 октомври ще бъде официалното честване на 80-годишнината на именития български композитор проф. Александър Текелиев – с изпълнение на негови популярни творби. На 29 октомври е премиерата на детският балетен спектакъл „Червената шапчица“.
Освен турнето със „Златните песни от „Златният Орфей“, екипът на Бургаската опера има пътувания и в Провадия – на 5 октомври, с „Макс и Мориц“, и на 25 октомври – с „Пинокио“ и „Оскарите в музиката“, в Карлово.
Приготвя се лесно, вариантите за вкуса му са безброй, майсторлъкът да не стане на шупли е в печенето му
Крем карамел – този неустоим десерт и за най-капризните, и за най-придирчивите се приготвя лесно, но има някои дребни детаили, които са върхът на майсторлъкът в приготвянето му.
Изгодно,качествено,вкусно
Освен класическото му приготвяне, в което за подобряване на вкуса се добавя ванилия, е възможно да се добави лимонов сок, коняк, бренди или друг алкохол за специфичен аромат. Всичко необходимо за доброто ви настроение на трапезата можете да намерите във веригатамагазини АВАНТИ (ТУК).
Продукти: прясно мляко – 1 литър с масленост не по-малка от 3,6%, захар – 1 чаена чаша за крема, яйца – 6 броя по – големи, ванилия – 1 пакетче, захар – 1/2 чаена чаша за карамелизирането.
Приготвяне: Захарта за карамелизиране се сипва в равни количества в меални чашки за крем карамел или в тава, ако сте решили да го печете в тава. Слагат се няколко капки вода върху захарта и съдът се нагрява на котлона, докато започне да се карамелизира. Достатъчно е да се постигне златист цвят, за да не загорчи. Леко горчивият вкус също е приятен. Купичките или тавата с така приготвеният карамел се махат от огъня и се оставят настрана. Започва приготвянето на сместа за самия крем.
Разбийте яйцата, останалата захар, ванилията и прясното мляко и разпределете сместа в купичките с карамела, приготвен по-горе или в тавата с карамел на дъното. Долейте вода в тавата до 1/2 на формите и сложете да се пекат, докато хванат приятна кафеникава коричка отгоре.
Пече се на слаба фурна един час, на около 150-160 градуса, защото водата не трябва да завира. В противен случай крем карамелът ще стане на балончета/шупли.
Крем карамелът се обръща в чиния преди поднасяне, но след като е изстинал.
Това е базова рецепта за приготвянето му. По желание в сместа за самия крем можете да добавите сока и настърганата кора на един лимон, като в този случай не слагате ванилия. Можете да добавите една супена лъжица коняк, бренди или друг ароматен алкохол, като и в този случай не слагате ванилия.
„Разбрах, че любовта е всичко, че тя обхваща всички времена и всички места, защото е вечна!“, пише тя в автобиографията си
Католическата Църква чества Света Тереза от Лизио (Марѝ Франсоàз Терèза Мартèн) на 1 октомври. Интересното за тази светица и учител на Църквата е, че в нейната биография, стигнала до нас, всичко почина на достоверност. Това се дължи на факта, че тя е много близо до времето, в което живеем ние. Света Тереза се ражда на 2 януари 1873 г. в Алансон, Франция в семейството на Луѝ и Зелѝ Мартен.
Като ученичка
Семейството
Родителите ѝ също са имали намерение като млади да влязат в манастир, но по различни причини са установили, че не са подходящи за монашеска мисия. Баща ѝ Луи Мартèн отваря часовникарско ателие в родния си Алансон (Франция). Майка ѝ Зели Герèн е била плетачка на дантели преди да се запознае с бъдещия си съпруг. След сватбата обаче двамата млади решили да водят благочестив живот като Йосиф и Мария и да не влизат във физически контакт един с друг. Около година след сватбата един местен свещеник все пак успял да ги убеди, че това не е призванието на обикновените миряни и че те трябва да имат деца, някои от които биха могли да се посветят на Бога.
Тереза е последното дете от девет деца в семейството, от които остават живи пет момичета. Семейството изгубва в най-ранна възраст две момчета и две момичета. Когато се ражда Тереза, най-голямата ѝ сестра Мари е почти тринайсетгодишна, Полин е на десет, Леони – на девет, а Селин – на четири.
Детството на Тереза
Разказите за детството на Тереза не са измислени, а са потвърдени от множество свидетели по време на процеса на канонизацията ѝ. В градината ѝ е било отделено малко място, където тя гледала свои цветя, издигала малки олтари и ги украсявала с най-ярките цветове, които успеела да намери.
Майка ѝ умира през 1877 г. – много млада, когато най-малкото ѝ дете е само на четири години – и оттогава момичето започва да проявява признаци на тревожност и свръхчувствителност, което я кара да плаче и по най-дребен повод. Едва на четиринайсетгодишна възраст младата Тереза успява да постигне голяма вътрешна победа, която ѝ помага да надмогне своята свръхчувствителност и ѝ открива пътя към духовната свобода.
Бащата е грижовен и любвеобилен и доста успешно заема мястото на липсващата майка в живота на своите деца. „Не мога с думи да опиша колко много обичах татко. Възхищавах се на всичко у него.“ – ще си спомня впоследствие Тереза в своята автобиография. Отношенията, които Луи успява да изгради със своята дъщеря, имат важна роля за нейното духовно развитие. Тя се превръща в много уверена личност, с високо самоуважение и забележително упование в Бог.
Криза и психика
От психологическа гледна точка може да се очаква, че силната любов на земния ѝ баща ще помогне на Тереза да има топла и жива връзка с небесния ѝ Отец като е възрастна. Става точно обратното – въпреки че самата тя е била изпълнена с много топлина, среща предимно мълчание и дори към края на живота си започва да чувства безразличието на другата страна. През целия си живот като монахиня Тереза не намира утеха в молитвата и не чувства Божието присъствие. Тя не изпитва нищо от емоционално естество, което да я води напред в нейното призвание. Дори през последната година и половина тя започва да губи вяра в небето и да се бори с отчаянието и съмненията.
По-големите сестри в семейството поемат грижата за по-малките след кончината на майката. Братът на майка им и неговата съпруга също се притичват на помощ винаги, когато могат. Впоследствие една от дъщерите им чувства монашеското призвание и се присъединява към сестрите Мартен в монашеския орден.
Ученически години
През 1881 г., когато Тереза е едва на осем години, Полин, която основно се е грижила за нея, постъпва в манастира на кармелитките и момичето отново е лишено от грижите и вниманието на още един близък човек. Тя преживява нервен срив, пада на легло и остава за дълго време там без шансове да бъде изцелена, докато един ден не се случило „чудо“ – през полуотворените си очи видяла малката статуя на света Богородица до прозореца и ѝ се сторило, че тя се усмихва. Това било достатъчно, за да ѝ вдъхне необходимите сили и тя много скоро станала на крака. Чудодейното изцеление скоро станало достояние на всички в града и хората известно време досаждали на семейство Мартен в желанието си да чуят какво точно е станало от самия първоизточник. На училище е старателна и трудолюбива ученичка, но нейната свръхчувствителност и тревожност ѝ създава проблеми в отношенията със съученичките ѝ – тя не умее да завърже приятелство, стои отстрани по време на междучасията и само гледа как останалите се забавляват, но никога не взема участие в игрите им.
Силна набожност
Още в ранните ученически години се проявява силната набожност на Тереза. Най-голямата ѝ сестра, Мария, която я подготвя за първото ѝ причастие, същевременно проявява и достатъчно благоразумие – не позволява на малкото момиче да практикува всеки ден молитвено размишление, както биха могли да го правят възрастните, защото усеща, че това е пряко силите за възрастта ѝ. Но въпреки това Тереза описва в спомените си как скрита в една ниша в къщата го практикувала от време на време. Първото си причастие Тереза Мартен приема на 11 години. Не след дълго, когато отново приема причастие, тя за пръв път изпитва духовната сухота – както тя го нарича, – която често я очаква в бъдеще. По този повод тя пише в своята автобиография: „[Обхвана ме] страстно желание да страдам…
Като кармелитска монахиня
До този момент бях страдала без да обичам страданието. Но от този миг започнах да изпитвам дълбока и истинска любов към него“. Тя приема този момент за най-голямата благодат в живота си.
Свръхчувствителност
Но преди това Тереза трябвало да се пребори със своята склонност да бъде „ревла“, както сама тя се нарича без заобикалки. Тя се бори със своята свръхчувствителност в продължение на десет години, но колкото ѝ стигат детските сили и без особен успех. Както си спомня в автобиографията: „Крайната ми чувствителност ме правеше наистина непоносима… Ако ми се случеше неволно да причиня някому мъка, вместо да се съвзема и да поправя стореното, изпадах в тъга до разболяване и това по-скоро увеличаваше грешката, отколкото да я поправи; и когато започвах да се утешавам за сторената грешка, плачех за това, че съм плакала. Наистина страдах от всичко това“. Освобождението настъпило с възрастта, на едно Рождество Христово през 1886 г., когато тя е почти на четиринайсет години и чува коментара на баща си, че тази година за последно ще се раздават подаръци като на малки деца. На следващата сутрин тя просто не била същата, изчезнала прекалената тревожност, която я споходила след загубата на майка ѝ, и дори много скоро успяла да възвърне щастливото си излъчване. „И така през тази лъчезарна нощ започна третият период от моя живот, най-хубавият от всички, най-изпълненият с небесни благодати. В един миг Исус осъществи делото, което аз дълги години не можех да извърша, като се задоволи само с моята добра воля.“
Призвание и трудности
Тереза твърди, че искала да стане монахиня още на тригодишна възраст. Когато навършила четиринадесет, била убедена, че това време вече е настъпило. Мария вече се е присъединила към Полин в Кармила на Лизио, а Леони вече е направила опит, макар и неуспешен, да се присъедини към бедните клариси. Въпреки че му е трудно, Луи подкрепил решенията на дъщерите си да се отдадат на монашески живот. Направил го и когато на петдесетница 1887 г. любимката му Тереза се изправила пред него и го моли да ѝ даде съгласието си да стане монахиня. Дори нещо повече, той ѝ помогнал в търсенето на разрешение от различни власти за постъпване в манастир, защото петнадесет години била твърде ранна възраст, за да се приеме, че решението за манастир е зряло и добре обмислено. Дори я завел, заедно със Селена, на покаяние в Рим, като твърдо ѝ обещал, че ако нейният проблем не бъде разрешен преди пътуването, щял да ѝ помогне да говори със самия папа и да измоли разрешение от него.
На 20 ноември 1887 г. участниците в поклонническата група, в която било и семейство Мартен, се събрала в залата за аудиенции на папата. Един свещеник строго ги предупредил, че е абсолютно забранено да се говори със светия отец, но това не отказало Тереза и нейния баща от техния план. Малката поклонничка коленичила пред папата и, обляна в сълзи, казала: „Ваше Светейшество, мога ли да ви поискам една голяма милост … в чест на вашия юбилей, позволете ми да постъпя в Кармилския орден на петнадесет години“. Повторила два пъти молбата си, преди близкостоящите свещеници да я отместят от пътя на светия отец. Лъв XIII отговорил уклончиво „…както решат настоятелите, … ако Бог поиска.“ Но и това не отказало бъдещата кармелитка и след като преодоляла още доста пречки и неодобрения, най-после на 9 април 1888 г. тя постъпила в Кармила на Лизио на петнадесетгодишна възраст. Съобщението за този случай бил незабавно публикуван в пресата и станал достояние на цяла Франция и извън пределите ѝ.
Новициат и монашество
Животът в манастира бил точно такъв, какъвто го знаела от предварителните разговори и нищо не я изненадало – нито молитвите, нито лишенията, нито скромната храна, нито многобройните задължения, нито другите монахини. Но там я чакало и допълнително тежко изпитание. Настоятелката на манастира, майка Мари дьо Гонзàг, била умела и добра администраторка, но имала тежък характер. Често избухвала и хокала монахините, била ревнива и самомнителна, и в допълнение не била особено благосклонна към възрастните, болните и немощните, както се очаквало от една монахиня. Била крайно строга и непоносимо взискателна. В редките си разговори с младата постулантка игуменката по-често я мъмрела, отколкото да я насърчава. „Не можех да я срещна, без да получа някоя забележка“, спомня си Тереза. „Спомням си веднъж, когато бях пропуснала да почистя една паяжина в манастира, тя ми каза пред всички сестри: „Вижда се, че нашият манастир се мете от петнадесетгодишно дете. Колко жалко!“ За всяко нещо се държеше с мен по този начин.“ Но въпреки че не давала израз на чувствата си, настоятелката от своя страна била впечатлена от зрелостта и отзивчивостта на младата послушница, от готовността ѝ винаги да се притече на помощ. Малко пред поклонението им до Рим бащата Луи Мартен получил слаб удар. А впоследствие още няколко, които го направили силно безпомощен и дори се наложило да го настанят в заведение за душевно болни, където той останал до самия си край през 1894 г. След това и Селин, последната от дъщерите му, която се е грижела за него, влиза в манастира на Кармила.
Колебания и терзания
Тереза имала много силно съзнание за важността на Божията любов за нас и за нашата любов към Него: „Само Исус и никой друг, освен Него“, пише тя. „О, Исусе, нека никога да не търся, нито да откривам нещо друго, освен Теб… Нека ти, Исусе, бъдеш всичко!“ Младата монахиня стига до заключението, че нейното призвание е просто любовта. Искала да бъде всичко за Бог, от апостола до мъченика, но ясно разбирала, че това е невъзможно. „Моето призвание е любовта“, решила тя. „Разбрах, че любовта е всичко, че тя обхваща всички времена и всички места, защото е вечна!“ Вярна на тази мисъл, тя предлага себе си за „жертва“ на тази любов. „През 1895 година получих благодатта да разбера повече от всякога колко Исус желае да бъде обичан.“ спомня си тя. Великата тайна обаче в живота на Тереза е пълното мълчание и емоционална студенина, с което Бог я обгръща, след като тя влиза в манастира.
Мощите на света Тереза от Лизио
„Пълна духовна сухота, сякаш бях забравена от Бога – това бе моят дял“ споделя тя за духовните упражнения преди монашеските обети. Но тя смело посреща този обрат в надеждите ѝ. „Исус не иска да Му служим заради неговите дарове. … Нашата награда трябва да бъде самия Той.“ Тя много добре разбира, че не влиза в манастира, за да усеща Бог и да се чувства добре, а влиза там единствено, за да Го обича и да печели нови души за Него чрез своите жертви. „Не желая сетивни чувства и любов, която се усеща“, написва тя, „а само любовта, която изпитва Исус. О! да Го обичам и да карам другите да го обичат!“
Малкият път и краят
Малкият път, за който говори Тереза, пътят на постоянни ежедневни жертви означава за нея винаги да бъде на разположение на другите монахини, да им помага и услужва, което на нея самата ѝ струвало много лични усилия и жертви, но тя упорствала и не се отказвала, въпреки съветите на по-големите си сестри. Но едва ли нещо друго я сближава повече с душите от двадесети век както последната година и половина от нейния живот. Сякаш предчувствайки съмненията, които ще поразят следващите поколения, Тереза изживява почти пълна загуба на вярата. До самия си край тя се бори с липсата на вяра.
По време на великите пости 1896 г. тя проявява първите симптоми на туберкулоза. Тереза започва да изживява периоди на продължителна физическа агония, съпроводена с тежки страдания, а същевременно и време на тежки съмнения и вътрешни борби. „Никога не бих повярвала, че е възможно такова страдание! Никога! Никога!“ Последните няколко месеца са истински кошмар, изпълнен с болка, която не може да бъде притъпена и от успокоителните. Вярна на своя характер обаче майка Мари смята, че кармелитките трябва да могат да понасят суровите страдания. Тереза е способна на това, но не го постига лесно. Намира изпитанието за своята вяра за неразбираемо и не намира утеха в споделянето на своите мисли. Дори в последните ѝ часове на силни болки 30 септември 1897 г., когато монахините се събрали край леглото ѝ да се молят, майка Мари ги отпратила, защото ѝ се сторило, че Тереза всъщност се съвзема и получава прилив на енергия. „О, не бих искала да страдам по-малко! О! … Обичам го! Боже мой! Аз … Те … обичам!!!“– шепнела издъхващата монахиня в последните си минути, както впоследствие ще си спомня сестра ѝ Селина. Малко по-късно монахините пак се събират и след изчитането на едно „Верую“ душата ѝ се преселила в един по-друг свят.
Видял я юродивият Андрей, тя се молела за спасяването на Константинопол от нападението на сарацините
Православната Църква чества Покров Богородичен днес, на 1 октомври. Празникът е неподвижен, тоест на една и съща дата.
Той се свързва с явяването на Божията майка в храма във Влахерна (близо до константинопол) през Х век. В него, като светиня, се пазела дреха на Пресветата Дева. Градът бил заплашен от нападение на сарацините. Хората се събрали за молитва. Един от тях, юродивият Андрей, канонизиран за светец впоследствие, видял Богородица да разстила покривалото (покрова) си над присъстващите в знак на защита. По видението му. Тя била заобиколена от ангели, апостоли и пророци, и покрила с омофора си хората в храма. Според видението на Андрей тя коленичила и помолила Иисус Христос за спасението им. Омофор означава покров, покривало, като произходът е от гръцки. Арабите били отблъснати от града. Населението било спасено, а всички научили, че именно Пресвета Богородица ги е спасила.
От наименованието на дрехата дошло и названието на празника. Той е честван от гръцките православни църкви през ранното Средновековие, но по-късно е забравен или забранен. В Киевска Рус той е въведен от киевския княз св. Андрей Боголюбски около 1164 година. Тогава князът построява една от най-красивите руски църкви на Нерл във Владимир и я нарича „Покров Богородичен”. От Руската православна църква празникът е заимстван в Българската православна църква. Това става доста късно, през XIX век. По новия стил този празник се празнува на 1 октомври. Много православни църкви и манастири носят името на Покрова на Пресвета Богородица. По-новият храм в Кремиковския манастир носи това име.
Историята потвърждава, че на 1 октомври 910 г. арабите нахлули във Византия по времето на Лъв Мъдри.
Ще се провеждат в университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив, те са по повод Световния ден на контрацепцията
Безплатни консултации по сексуално и репродуктивно здраве ще се провеждат през месец октомври в Клиника по акушерство и гинекология на Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив. Инициативата е посветена на Световния ден на контрацепцията, който се отбелязва на 26-ти септември, съобщиха от лечебното заведение.
Един от приоритетите на съвременното общество в здравен и социален аспект е предпазването от нежелана бременност и същевременно осигуряване на семейно планиране. Целта на кампанията е да се избегнат здравословните и психоемоционални проблеми свързани с прекъсването на нежелана бременност, както и да се предостави възможност на жените да планират своите бременности чрез избор на подходящ контрацептив.
България е на трето място в Източна Европа след Русия и Украйна по брой аборти във възрастта 15-19 години. Едва 20% от бременностите у нас са планирани, за разлика от други държавите в ЕС, където те са 60-70 %.
В продължение на 3 десетилетия абортите като абсолютен брой превишават броя на ражданията. Те са една от основните причини за стерилитет. У нас броят на двойките с репродуктивни неуспехи е над 250 хиляди.
Недостатъчната информираност по отношение на ползите и рисковете свързани с употребата на съвременната контрацепция е причина повечето жените в репродуктивна възраст в България да се страхуват и да не използват методите за предпазване от нежелана бременност.
Консултациите със специалистите от Клиниката по акушерство и гинекология в Университетската болница “Свети Георги” в Пловдив по отношение на сексуалното и репродуктивно здраве имат за цел да насочат жените към свободен избор на метод на контрацепция, основан на информираност. Кампанията би допринесла за раждането на повече желани деца в България, казват специалистите от лечебното заведение.
Консултациите ще се проведат в сградата на лечебното заведение на бул. „Пещерско шосе” 66, етаж 3. записването на час става на телефон 032/602725. Това може да стане и в административния сектор при техническия секретар в обявените приемни дни на 4, 14, 20 и 25 октомври от 11.30 до 13.00 часа.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Strictly Necessary Cookies
Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.
If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.
