Чества се на 21 август

Св. Тадей бил родом от Едеса. Отпърво бил ученик на св. Йоан Кръстител, а след това започнал да върви след Господа и станал един от 70-те апостоли. След Възнесението на Иисус Христос и съшествието на Св. Дух Тадей бил пратен да благовествува в Едеса. Там живял при един свой познайник, на име Товия, проповядвал словото Божие и с името на Иисус Христос вършил много чудеса.

Слух за извършваните от него чудеса дошъл до едеския княз Авгар, който получил от Спасителя обещание за пълното си излекуване чрез Неговия ученик. Авгар помислил, че Тадей е оня ученик, за когото Спасителят му писал, и го повикал при себе си. Когато Тадей влязъл в стаята на княза, Авгар бил поразен от сиянието, което озарявало лицето му, затова го посрещнал и му се поклонил до земята. Придворните на Авгар, понеже не виждали сиянието, се удивлявали на тази постъпка на своя княз да окаже такава почит към бедния странник.

– Ти ли си оня ученик – попитал князът, – когото Син Божи обеща да ми прати, за да получа чрез него изцерение и живот вечен?

– Понеже ти си възложил своето упование на Господ Иисус Христос, Той ме прати при тебе – отговорил Тадей. – Ако вярваш, ще ти бъде по твоята вяра.

– Аз тъй несъмнено вярвам – отговорил Авгар, – че исках дори да ида с войска в Йерусалим, за да отмъстя на юдеите за убиването на Христа. Но римското правителство ми попречи да изпълня моето желание.

– Господ наш Иисус Христос не е искал помощ от людете във време на Своите страдания – възразил апостолът, – защото е могъл да повика легиони ангели. Но той изпълни волята на Отца и страда за спасението на целия свят. А сега, когато със слава се възнесе на небесата седи от дясно на Бога. Той също така не иска никой да отмъщава за Него. Той има власт над всички и ще въздаде заслуженото всекиму, когато дойде да съди живи и мъртви.

Апостолът още дълго беседвал с княза и домашните му за Господ и им обяснил Божия закон. Всички повярвали и приели от него св. кръщение. След това Авгар съвършено се излекувал от проказата.

Св. апостол Тадей проповядвал на всички едески жители и мнозина от тях повярвали и се кръстили. Благородният Авгар поискал богато да възнагради апостола за своето излекуване, но Тадей отказал да приеме дарове. Когато утвърдил Едеската църква и поставил презвитери, той напуснал града, обиколил цяла Сирия и Месопотамия и навсякъде проповядвал Евангелието. Умрял във финикийския град Берит.

Апостоле свети Тадей,
моли милостивия Бог за прегрешенията опрощение да даде на нашите души.

Мара Бранкович доставя и даровете на влъхвите в Атон

Най-значимото събитие, свързано със свети Иван Рилски след неговото Успение, което Православната  Църква отбелязва днес, на 18 август, е пренасянето на неговите мощи от Търновград (Велико Търново, дн.) в Рилския манастир през 1469 година. Това става възможно след ходатайството на вдовицата на султан Мурад II – Мара Бранкович (1416  г. – 14 септември 1487 г.).

Тя е от последните съпруги на османските владетели от благороднически родове, които са сключвали официални династични бракове с владетели на Османската империя, за спечелване на съюзници.

Към началото на ХVI век тази необходимост отпада, тъй като границите на империята вече са урегулирани, както и задълженията на останалите на места васалн княжества. В харемите вече престолонаследниците са раждани и от робини, получили след майчинството си статут на свободи жени.

В Османската историография Мария Бранкович е наричана Мара-хатун, Деспина-хатун и Америсса. Тя е представителка на средновековната сръбска (днес) династия Бранковичи, дъщеря е на Георги Бранкович и Ирина Кантакузина. Баща й е владеел Смедеровското деспотство. Мария е популярна чрез народните песни и легенди като Мара, дори като „царица”. Историографите посочват, че тя е била доверен човек на съпруга си Мурад II, с когото той е споделял държавнически дела и дори ги е обсъждал.

Някои историографи дори се позовават на источници, от които става ясно, че той се е вслушвал в съветите й и я е ползват за дипломатически мисии. След неговата смърт през 1451 г., наследникът му Мехмед II, който е от друга жена,  потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и връща Мара Бранкович с почести в родината й. Такава е била традицията за овдовелите съпруги на султаните. Когато те не са желаели да се върнат по родните си места, са били изпращани в имение в покрайнините или извън стоицата.

През 1457 г. , когато баща й умира и е наследен от сина си Лазар, Мария се връща на османска територия, тъй като животът й не  в безопасност по време на управлението на брат й. Султан Мехмед II я цени и около 1459 г., за да се издържа,  ѝ дарява Ежово, околните Серски села, бивши манастирски земи край Солун и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти. С нейното посредничество, например, в края на 1474 г. започват преговорите между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.

Мария Бранкович е лицето, което издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е описано от Владислав Граматик, според когото чрез него „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.

Мария дарява на Рилския манастир ценна икона на Пресвета Богородица. След падането на Константинопол (1453 г.), Мара (така я наричат местните) изпратила даровете на влъхвите на манастира „Свети Павел” на Атон. 

Мара Бранкович доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село Ежово.

Успение Богородично, както е църковното наименование на Голяма Богородица (всякога на 15 август) е установен като възпоменание на кончината на Пресветата Божия Майка. Това събитие не е описано в нито едно от Евангелията или в друга книга от Новия Завет. Паметта за него се основата изцяло върху Светото Предание, което е записано в последващи разкази на светите отци въз основа на чути преди това разкази за това събитие и подробности, свързани с него.

Светото Предание свидетелства за много чудеса,  съпровождащи Успението на Пресветата Богородица. Едно от тях, което до днес е емблематичен пример за това, как Бог освобождава от трудности и болести, но оставя белег, за да не забравяме за Него и Вечния живот, е случаят с юдейския духовник Атоний. Според разказа въпросният Антоний бил твърде любопитен, но не вярвал в Христовото учение. Неверието обаче не му  пречело да ходи навсякъде, където се чуло, че се случва чудо, свързано с Иисус Христос, Пресветата Му Майка и Неговите ученици. Когато той научил, че Богородица е на смъртно ложе, побързал да отиде там. Наоколо били учениците Христови. Антоний, като човек далече от християнството, понечил да оскверни ложето й. Щом дръзнал да докосне тялото, ръцете му паднали на пода, като отсечени с невидим меч. Осъзнавайки греха си на неверието, юдейският духовник се покаял на момента.  Веднага след това ръцете му зарастнали и станали подвижни и сръчни, както преди. За случилото се останали завинаги белези по тях, като отсичане с остър предмет.

Това е емблематично изцеление, достигнало до нас от Светото Предание за деня на Успението Богородично. Църквата учи, че останалите белези върху ръцете на неверника са обозначение – напомняне, да не се повтарят грешките, извършени преди моментът – дар на вярата.

Преданието разказва още, че тялото Й било отнесено на небето, като по този начин не било предадено на тление. За този момент свидетелства фактът, че апостол Тома, който не успял да дойде за погребенето, тоест за полагането му в пещера. Той успял да пристигне три дни след това и много тъгувал, че не е успял да се прости с Нея. Тогава апостолите отворили пещерата, за да може да той се поклони. Оказало се обаче, че тялото Й не било там, което означава, че е било взето на небето.

За тези и за още много други чудеса разказва Светото Предание по повод Успение Богородично. Счита се, че началото на празника „Успение на Пресветата Богородица“ е положено от апостолите, а денят на празнуването му е установен от император Маврикий (592-602г.). Празникът се предшества от двуседмичен пост.

Честит празник!

Следвай ме – Вяра