Чества се на Чества се на 14 юни

Св. пророк Елисей живял около 900 г. преди Христа. Той бил приемник в пророческото служение на свети Илия. Когато Бог се явил на Илия на планината Хорив и му поръчал да помаже вместо себе си пророк, това определение свише се паднало на Сафатовия син Елисей. “Намери Илия Сафатовия син Елисея, когато ореше. Дванадесет рала волове имаше той и сам беше при дванадесетото. Минавайки край него, Илия хвърли кожуха си върху него. И Елесей остави воловете си и се затече след Илия и каза: “Позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след теб”! Той му отговори: “Иди и върни се”! Той се върна от него, взе рало волове, закла ги и като запали ралото на воловете опече месото им и го раздаде на людете и те ядоха. А сам той стана и тръгна след Илия и почна да му служи” /3 Цар.19:19-21/.

Виждайки усърдието на своя ученик, св. пророк Илия, преди да си замине от тоя свят, му казал: “Искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе!” – “Духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене!” – отговорил му Елисей, който желаел най-вече от всичко възможност да извършва свето служение с чудодействена сила за по-нататъшен успех. – “Мъчно нещо искаш” – казал му Илия, но изпълнил молбата на своя приемник. Оттогава Елисей ревностно се предал на пророческо служение, като утвърждавал във вярата израилския народ и свидетелствал за пребъдващия в Него Бог чрез многобройни чудеса. “И в своите дни пред княз не трепереше, и никой го не надмина; нищо го не надделя, и след смъртта делата му бяха чудни” (Сир. 48:13-15).

Народът виждал в Елисей Божий пратеник, назидавал се от неговото слово и, макар да не дошъл до пълно покаяние, все пак отчасти се отклонявал от служението на езическите богове, към които били привлечени мнозина израилтяни чрез своите нечестиви царе.

Свети пророк Елисей извършил много чудеса.

Жителите на Йерихон се оплаквали на Елисей, че водата им е лоша и затова земята е безплодна. Светият пророк веднага им помогнал с чудотворството си – водата станала здрава и нямало повече безплодие. Във време на война цялата войска изнемогвала от жажада. По молитвата на пророка, всички ями и изсъхнали потоци внезапно се напълнили с вода. На една бедна жена умрял мъжът, като оставил много дългове. Заимодавецът се заканял да й вземе двата сина за свои роби, ако тя не му се издължи. Вдовицата разказала на Елисей своята тъга. “Нямаш ли нищо в къщи”? – попитал я пророкът. – “Нищо нямам, отговорила вдовицата, освен един съд с маслиново масло”. “Иди си, поискай празни съдове от всички твои съседи – казал й пророкът. – и наливай масло във всички тия съдове, докато се напълнят”! Жената изпълнила повелята на пророка; маслиновото масло се оказало тъй много, че тя когато го продала, не само изплатила всички дългове, но й останали средства, с които издържала семейството си.

В Сирийската страна живял един храбър военачалник, на име Нееман. Той заболял от проказа и никакви лекари не могли да го излекуват. При жената на Нееман прислужвала една малка израилтянка, взета в плен във време на войната. Жалейки за Нееман, тя казала на господарката си: “Да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, навярно би се излекувал”. Жената на Нееман съобщила на мъжа си думите на малката израилтянка и Нееман взел от царя позволение да отиде в Самария. Царят му дал писмо до израилския цар. Нееман взел със себе си злато, сребро и богати дрехи за дар на този, който го изцери и се отправил за Израилската земя. Като пристигнал, той дал на царя писмото от сирийския цар, който пишел: “Пращам ти Неемане, моя слуга, за да го очистиш от проказата”. Наскърбил се израилският цар, когато прочел това писмо. “Нима аз съм Бог, да умъртвявам и съживяват!” – извикал той. – “Сирийският цар търси повод, за да ми обяви война”.

Елисей узнал за скръбта на царя и пратил да му кажат: “Защо скърбиш? Нека дойде при мене Нееман и ще узнае, че има Божий пророк у Израиля”. Нееман с многобройната си прислуга доближил до къщата на Елисей. Пророкът пратил при него слугата си да му каже: “Иди, окъпи се седем пъти във водите на Йордан и ще се излекуваш!” Гордият пълководец се разсърдил. Той се обидил, загдето пророкът сам не излязъл при него. “Аз мислех – казал той, – че пророкът ще излезе и ще призове над мене името на своя Бог и ще си тури ръката на мене, а той ме праща на Йордан. Нима нашите реки близо до Дамаск не са по-добри от Йордан и от всички израилски води?” С тия думи той си бил тръгнал вече назад. Но слугите му го убедили да изпълни съвета на пророка и Нееман, като се потопил седем пъти във водите на Йордан, се очистил съвършено от проказата.

Тогава той с благодарност се върнал при Елисей и, като му предложил богатите си дарове – злато, сребро и скъпи дрехи, му казал: “Сега познах, че няма Бог, освен Тоя, Комуто се покланят у Израиля! Прочее, приеми даровете, които ти донесе твоя раб!” Но Елисей се отказал от даровете и Нееман си заминал обратно, като дал обещание да не се покланя повече на идолите и да се моли на Бога Всевишни.

Веднъж, когато израилтяните воювали със сирийците, донесли на сирийския цар, че пророк Елисей съобщава на враговете му за всички негови планове и с това вреди на успеха на неговото дело. Сирийският цар, разгневен, заповядал на войската си нощно време да обкръжи града, в който пророкът се намирал, за да го вземе в плен. На разсъмване един от слугите на Елисей, като видял множество неприятелска войска около града, уплашил се и казал на своя господар: “Какво ще правим?” – “Не бой се! – отговорил му Елисей. – Защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях!” И Елисей започнал да се моли: “Господи, отвори му очите да види!” И веднага слугата видял, че цялата планина е покрита с конници и ездачи. Той разбрал, че пророкът е охраняван от непобедими небесни сили. По волята Божия враговете дошли в смущение и, като били поразени със слепота, паднали в ръцете на израилския цар. Царят искал да избие пленниците, но Елисей му казал: “Не твоето оръжие ги плени!” – и склонил царя към милосърдие. Царят го послушал и пуснал пленниците на свобода.

Много други чудеса извършил св. пророк Елисей и предсказал бъдещето. Пророчествата му са описани подробно в Библията (Четвърта книга Царства). Той умрял в дълбока старост, при цар Иоас, комуто предсказал победа над сирийци. Веднъж войници погребвали мъртвец близо до гробницата на Елисей. При неочаквано нападение на неприятелите те хвърлили мъртвото тяло в гробницата на пророка. Умрелият, като се допрял до костите на светия пророк, веднага възкръснал.

Кодак:

Пророк Божи си се явил, приел двойна благодат,

наистина подобаваща на теб, Елисее блажени,

защото си бил съжител на Илия;

с него моли се на Христа Бога непрестанно за всички нас.

На празника Свети Дух, който винаги е 51 дни след Великден и се празнува на деня след Петдесетница, Православната църква отдава почит на Светия животворящ Дух, който е третото лице на Светата единосъщна и неразделна Троица.

Празникът Свети Дух е свързан по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва винаги в понеделник.

Двата празника са последни от Великденския цикъл.

Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17).

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).

Църквата е определила Задушница за ден, в който се споменавят по-усърдно в молитвите заминалите си от този свят наши близки. Така наречената Черешова Задушница тази година е на 11 юни.

Смисълът на този ден е по-усърното молене за упокои на душите на покойниците. Църквата допуска на панихидите да се предоставят само хляб, жито и червено вино, като символи на Вечния живот.

Ето какво казват за смъртта някои от Светите отци на Църквата и необходимостта от молитви за нашите близки, които вече не са между нас:

* „Смъртта не е изход, а само преминаване или преселване във вечността след завършването на земния път.” (Св. Киприан Картагенски)

* „След като Христос дойде и умря за живота на света, смъртта вече не се нарича смърт, а сън и успение.” (Св. Йоан Златоуст)

* „От Възкресението на Христа до наши дни смъртта е само сън и разделение на душата от тялото до деня на нашето обновление.” (Преп. Ефрем Сириец)

* „Нека никой не губи надежда за починалите, за Бога всички са живи, независимо дали бодърстват, или са заспали по Неговата воля.” (Св. Йоан Златоуст)

* „Зло е не смъртта, а греховната смърт.” (Св. Йоан Златоуст)

* „Никоя смърт не е така тежка, както тази на нечестивия грешник. Нечестието му запалва огъня на неугасимия пламък, отчаянието и загубата на всяка надежда. Избави ни, Господи, от такава смърт и ни помилвай по Твоята милост!”  (Преп. Ефрем Сириец)

* „Нека извършваме постоянни молитви за починалия грешник и да даваме милостиня за него, и тогава, дори той да е недостоен, чрез нас Бог ще се умилостиви над него.” (Св. Йоан Златоуст)

* „Когато някой е на път да си замине от този свят, нека роднините му го убедят да остави преди смъртта си нещо за бедните.” (Св. Йоан Златоуст)

* „Никога да не забравяме за смъртта, за да не ни сполети вечната смърт.”  (Преп. Теодор Студит)

* „Младенците, починали некръстени, се предават на безграничното Божие милосърдие.” (Св. Теофан Затворник)

* „Нищо не ни избавя от смъртта, нищо не ни спасява от гроба. Няма да ни спасят нито братята, нито родителите, нито децата, нито синът, нито знатният дом, нито славният род, нито приятелят, нито любимият. Няма да ни спасят нито златото, нито среброто, нито красотата, нито украшенията, нито пищните дрехи, нито премяната, нито дарът, нито приносът. Няма да ни спасят нито богатството, нито имотът, нито чинът, нито могъществото. Ще ни съпроводят само до гроба и ще ни оставят там като чужди. Починалият няма полза нито от сълзи, нито от сърдечна мъка, нито от скръб, нито от вопли; него го съпровождат делата му. Само молитвите и милостинята вървят с него и го съпътстват; само вярата в истинското учение като всеоръжие го покрива.” (Преп. Ефрем Сириец)

Следвай ме – Вяра