Църквата е определила Задушница за ден, в който се споменавят по-усърдно в молитвите заминалите си от този свят наши близки. Така наречената Черешова Задушница тази година е на 11 юни.
Смисълът на този ден е по-усърното молене за упокои на душите на покойниците. Църквата допуска на панихидите да се предоставят само хляб, жито и червено вино, като символи на Вечния живот.
Ето какво казват за смъртта
някои от Светите отци на Църквата и необходимостта от молитви за нашите близки,
които вече не са между нас:
* „Смъртта не е изход, а само преминаване или
преселване във вечността след завършването на земния път.” (Св. Киприан
Картагенски)
* „След като Христос дойде и умря за живота на света,
смъртта вече не се нарича смърт, а сън и успение.” (Св. Йоан Златоуст)
*„От Възкресението на Христа до наши дни смъртта е само
сън и разделение на душата от тялото до деня на нашето обновление.” (Преп.
Ефрем Сириец)
* „Нека никой не губи надежда за починалите, за Бога
всички са живи, независимо дали бодърстват, или са заспали по Неговата воля.” (Св.
Йоан Златоуст)
* „Зло е не смъртта, а греховната смърт.” (Св. Йоан
Златоуст)
* „Никоя смърт не е така тежка, както тази на нечестивия
грешник. Нечестието му запалва огъня на неугасимия пламък, отчаянието и
загубата на всяка надежда. Избави ни, Господи, от такава смърт и ни помилвай по
Твоята милост!” (Преп. Ефрем Сириец)
* „Нека извършваме постоянни
молитви за починалия грешник и да даваме милостиня за него, и тогава, дори той
да е недостоен, чрез нас Бог ще се умилостиви над него.” (Св. Йоан Златоуст)
* „Когато някой е на път да си
замине от този свят, нека роднините му го убедят да остави преди смъртта си
нещо за бедните.” (Св. Йоан Златоуст)
* „Никога да не забравяме за смъртта, за да не ни
сполети вечната смърт.” (Преп. Теодор
Студит)
* „Младенците, починали
некръстени, се предават на безграничното Божие милосърдие.” (Св. Теофан
Затворник)
* „Нищо не ни избавя от
смъртта, нищо не ни спасява от гроба. Няма да ни спасят нито братята, нито
родителите, нито децата, нито синът, нито знатният дом, нито славният род, нито
приятелят, нито любимият. Няма да ни спасят нито златото, нито среброто, нито
красотата, нито украшенията, нито пищните дрехи, нито премяната, нито дарът,
нито приносът. Няма да ни спасят нито богатството, нито имотът, нито чинът,
нито могъществото. Ще ни съпроводят само до гроба и ще ни оставят там като
чужди. Починалият няма полза нито от сълзи, нито от сърдечна мъка, нито от
скръб, нито от вопли; него го съпровождат делата му. Само молитвите и
милостинята вървят с него и го съпътстват; само вярата в истинското учение като
всеоръжие го покрива.” (Преп. Ефрем Сириец)
Преди 17 години, на 11 юни 2005 г., в Милано, на 64 години, умира оперната прима, великата Гена Димитрова. Гена Димитрова тръгва от малкото селце Беглеж, Плевенско, за да покори световните сцени. Но преди да чуе нескончаемите овации на публиката в Ла Скала, тя е миячка на съдове, за да може да се издържа в Консерваторията.
Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров. Постъпва като стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е изпратена на специализация в Оперното музикално училище към Миланския театър „Ла Скала“.
Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.
През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на 2-годишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“ при именитите Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. Става победител в конкурса за оперни певци в Тревизо, в ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди.
През 1971 година пее в „Силата на съдбата“ от Вреди във Франция. Светът вече започва да чува името й. Последното й изпълнение като стажантка в „Ла Скала“ е като Амелия, която роля изпълнява на една сцена с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.
През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в едноименната опера на Джакомо Пучини, в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в „Арена ди Верона“ през 1980 година, като Абигайл в „Набуко“ на Верди – пак там, през 1981 година, и в „Турандот“ на Пучини.
Най-успешният период в кариерата й започва след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През 1987 година става победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.
В личния си живот преживява огромна загуба на близък човек – в автомобилна катастрофа загива съпругът й Георги Стойков, който не може да прежали до смъртта си. Когато научава, че е болна от рак, скрива това от близките си. С Георги нямат деца, нейна наследничка е племенничката й. През 2005 г. се сбогува със софийските си колеги и приятели с думите „Ще се върна!“, и заминава на лечение в Италия.
„Направени сме от звезден прах и на прах ставаме, когато душата си отиде“, казва приживе Гена Димитрова.
Пациентите със запушени кръвоносни съдове са обикновено мъже над 65 години, пушачи и с високо кръвно или диабет, а често пъти и с двете
Мъж над 65 години, диабетик или хипертоник, а може и двете, и пушач. Това е най-честият профил на пациентите в новата ангиографска зала на Клиниката по съдова хирургия на Университетската болница в Бургас, съобщиха лекари от лечебното заведение. От скоро проблемът – запушени артерии, тук се решава бързо, безкръвно, безплатно и безболезнено, като част от пациентите не заплащат дори потребителска такса. От две седмици Клиниката по съдова хирургия разшири дейността си. Открит е нов сектор с 14 легла, в който се извършват ендоваскуларни процедури под ангиографски контрол. А в основната си операционна зала съдовите хирурзи продължават да извършват сложни хибридни и отворени операции.
Процедурите, извършвани в ангиографския сектор, са популярни сред пациентите като „отпушване на артериите“. Медицинското наименование на „запушените артерии“ е Периферна артериална болест (ПАБ). То е социално-значимо и много разпространено заболяване, като по-голямата част от пациентите са мъже. Периферна артериална болест включва всички заболявания, които водят до запушване на артериите – диабет, атеросклероза, запушване и втвърдяване на артериалните стени; стеноза, стесняване на артериалните стени; емболия, блокиране, причинено от кръвен съсирек, и т.н.
„Мъжете са рискови, защото водят по-заседнал начин на живот, движат се по-малко, пушат повече. Най-често пациентите се оплакват от изтръпване, мравучкане и умора в краката. Те не могат да стоят дълго време прави, или да вървят, необходимо е да си починат, за да продължат. Може да изпитват болка, безсилие или спазми в мускулите на краката, да имат възпаления, рани или язви, които заздравяват бавно или изобщо не заздравяват, посиняване, или бледност на крайниците“, обяснява проф. д-р Валентин Василев, началник на Клиниката по съдова хирургия. Той извършва ангиографските процедури заедно със своите асистенти всеки работен ден.
Процедурата със сложното наименование „перкутанна транслуменна ангиопластика“ представлява отпушване на засегнатия съд под рентгенов контрол в реално време. Пациентът е в съзнание, с местна упойка в бедрената артерия се въвежда тънка тръбичка с балон, който се раздува и разширява засегнатия съд. Балонът може да бъде покрит и с лекарство, което се отлага по стените на съда и забавя повторното му стеснение. Процедурата трае около 40 минути, а пациентът престоява в болницата 3 дни, като през първия ден задължително се извършват изследвания. Възстановяването е бързо и човек се връща към обичайните си дейности още на следващия ден. Преди този технологичен напредък в медицината, „отпушването“ се е извършвало чрез отворени операции, с пълна упойка, много рискове и трудно възстановяване на пациентите.
„Вече спокойно можем да кажем, че имаме Клиника на европейско ниво. Всички съдови процедури, които се работят в Европа, ги правим и тук, при нас. Когато си създал едно отделение от нулата, това е голям повод за гордост“, споделя проф. Василев. Всички процедури в Клиниката по съдова хирургия са безплатни за пациента, защото напълно се покриват от Здравната каса. Някои от пациентите – напр. диабетиците, не заплащат дори потребителската такса от 5.80 на ден.
С Еделина Кънева той ще пее в „Приказка за двама“ в Летния театър
От: Теменуга Захариева, Бургас
Звездната сценична двойка Орлин Горанов и Еделина Кънева ще пеят в концертния спектакъл „Приказка за двама“ в Летния театър в Бургас. Концертът е с оркестъра на Бургаската опера под диригентската палка Деян Павлов. Той ще бъде на 14-и юни от 20.30 часа.
Концертният проект с една от най-романтичните музикални програми звучи под оркестровия съпровод на музикантите от Бургаската опера, а зад диригентския пулт е именитият маестро Деян Павлов. Събитието е второто от програмата на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“, които бяха официално открити с блестящата премиера на балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус, постановка – Галина Калчева, на 7-и юни. Летният фестивал на името на празници се провеждат за петнадесети пореден път от Държавна опера – Бургас и Община Бургас.
На сцената на Летен театър – Бургас във вторник един от най‐успешните сценични тандеми – Орлин Горанов и Еделина Кънева, ще подари на публиката неувяхващите чувства и вечните послания на вълнуващи арии и дуети от мюзикълите „Котките“, „Фантомът на операта“, „Целуни ме, Кейт“, „Моята прекрасна лейди“, „Човекът от Ла Манча“, „Singing In The Rain“, както и превърналата се в емблема „Светът е за двама“. В чудесно селектираната програма звучат и известната „Con te partiro“, изпълнявана от Андреа Бочели, както и композицията, дала името на концерта – „Приказка за двама“ /музика и аранжимент – Митко Гидишки, текст – Матей Стоянов/. Великолепните професионалисти Еделина Кънева и Орлин Горанов анонсират всяко от изпълненията – не само давайки информация за изпълняваните произведения, но и зареждайки с настроение и придавайки задушевна атмосфера на събитието. Подбраната селекция от световноизвестните мюзикъли и популярни песни е под отличния оркестров съпровод на музикантите от Държавна опера – Бургас. Те изпълняват – с вкус, стил и чудесно цялостно звучене, и самостоятелни оркестрови композиции – Увертюра от мюзикъла „Моята прекрасна лейди“, известния „Валс No2“ от Шостакович и др.
Комбинацията от всички компоненти на концерта – известни и обичани солисти, отличен оркестър и първокласен диригент, са гаранция за една вълшебно прекарана вечер в среща с вълнуващите послания на музиката на „Приказка за двама“ на 14-и юни. Концертната проява с приказно име е една необходима глътка романтика в сложната съвременна реалност.
Предстои и национално турне на успешния музикален проект – ден преди концерта на Летния театър в Бургас – на 13 юни – в гр. Сливен, следват концертни изяви в Благоевград, Пловдив, Карлово, Русе и Плевен.
Билети за „Приказка за двама“ – на касата на Операта, каса „Часовника“, както и в мрежите на Grabo и Eventim.
За диригента на „Приказа за двама“:
Деян Павлов:Деян Павлов завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. След това Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класовете на проф. Георги Робев (хорово дирижиране), проф. Васил Казанджиев (оркестрово дирижиране), проф. Борис Хинчев и проф. Иван Вульпе (оперно дирижиране). Участва в майсторските курсове на проф. Карл Остерайхер (1986, 1988), проф. Хайнц Рьогнер (1989, 1990) и Иля Мусин (1991). Дирижира концерти и спектакли на Русенската филхармония и опера (1988-1991), ръководи Симфоничния оркестър в Пазарджик (1992-1998), диригент е в Пловдивската опера (1996-1998) и на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив (от 1998), музикален директор е на фестивала „Зимни музикални вечери“ в Пазарджик (1992-1999). От 2001 до 2012 е диригент на Младежката филхармония „София“ към НМУ „Любомир Пипков“. Между 2005 – 2009 води студентските оркестри на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а през 2013 започва да преподава „Оперно пеене с диригент“ към Вокалния факултет на Музикалната академия, където понастоящем е доцент. Преподава и „Оперно – симфонично дирижиране“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет. През 2014 г. защитава научната степен „доктор“. В паралел с преподавателската си дейност е Главен диригент на Плевенската филхармония (2014–2021). Гастролирал в Гърция, Германия, Великобритания, Испания, Швейцария, Турция, Чехия,Канада, Румъния, Бахрейн. Регистрира записи за радио и телевизионни канали в България, Испания и Румъния. От 1995 година до сега дирижира с Bulgarian Symphony Orchestra-SIF 309 филмова и съвременна музика за международни продуцентски компании. Записал е музика за над 500 филма, някои от тях отличени с награди „Сезар“ (2001, 2004), „Оскар“ (2009) и „Златна палма“ (2007). Води ежегодно майсторски класове по дирижиране. В репертоара си има произведения от всички стилове и жанрове. Деян Павлов е удостоен с грамота за „Върхови постижения в музикалната педагогика и изкуство” от НМУ „Любомир Пипков“ (2004), със „Златно петолиние“ от Съюза на българските композитори за високи постижения в интерпретацията на творби от български композитори и е лауреат на „Златно перо“ за принос към българската култура от Класик ФМ радио (2005).
За солистите:
Еделина Кънева, сопран:Еделина Кънева е родена в София, и е възпитаник на ДМА „П. Владигеров“ Певицата прави дебюта си на сцената на Бургаска Държавна опера. Следват 3 сезона, в които е ангажирана в операта в Лайпциг. От 1996 година е премиер солистка в НМТ „Ст. Македонски“. Репертоарът ѝ включва централните партии в оперите „Трубадур“, „Тоска“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, оперетите „Прилепът“, „Цигански Барон“, „Графиня Марица“, „Страната на усмивките“, „Царицата на Чардаша“, „Великата неизвестна“, мюзикълите „Котки“, ‘’Някои го предпочитат горещо“, Уестсайдска история“, “Вълкът и седемте козлета’’. Гост солист е на симфонични оркестри с ораториален репертоар. Има записи за Националното радио и Националната Телевизия. Еделина Кънева е музикален продуцент на поредица от Коледни концерти за БНТ И БНТ 2, инициатор и участник на проекти в джаз и поп музиката. Работила е в проекта на Френското Министерство на Културата „К и Пътят към замъка“- съвременна опера от Карол Бефа, по романа на Ф. Кафка. От 2012 е преподавател в НМУ „Л. Пипков“, специалност поп и джаз пеене, а от 2017 и музикален режисьор в Александра Аудио. Гастролирала е с успех в Япония, Германия, Франция, Испания, Израел и много др. От 2000 г. до 2010 г. е постоянен гост солист на Teatro Lirico D’ Europa и Mozart Festival Opera в САЩ. Участвала е многократно на фестивалите Аполония, Софийски Музикални Седмици, Салон на изкуствата, Варненско лято и фествали в Гърция, Израел и Германия. През 2018 г. Еделина Кънева е част от изключително успешния проект на Софийска Опера и Балет, “ Мамма миа “ с режисьор акад. П. Карталов, в който изпълнява главната роля на Дона Шеридан.
Орлин Горанов, тенор:Орлин Горанов е утвърдено име в българската популярна музика. Песни за него са писали Зорница Попова, Тончо Русев, Морис Аладжем, Мария Нейкова, Стефан Диомов, Александър Йосифов, Александър Бръзицов, Кристиян Бояджиев, Вили Казасян, Иван Пеев, Атанас Косев и много други известни композитори. Горанов има и други амплоа. Той е и оперен певец, и актьор. Артистът е възпитаник на хор „Бодра смяна“. Музикалната му дарба и неговите великолепни гласови данни са открити от Стефан Диомов по време на военната му служба в Ансамбъла на ГУСВ, чийто солист остава до 1985 г. Орлин Горанов завършва Музикалният факултет на Българската държавна консерватория през 1990 г. в класа на доц. Констанца Вачкова. От 1989 е солист на Пловдивската опера. Изпълнява теноровите партии в редица италиански опери: „Травиата“, „Трубадур“, „Аида“, „Риголето“ и „Отело“ от Джузепе Верди, „Бохеми“ и „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини и др. Мечтата на Орлин Горанов е била да стане лекар. Съдбата обаче променя плановете му и го насочва към музиката. Прекрасният му глас радва всички, които са на негови представления и концерти.
Днес, на Черешова задушница почитаме паметта и се молим за опрощение на душите на нашите заминали си от този свят роднини, близки, приятели, познати и дори непознати.
Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Те са три в православието и всякога са в събота – денят, приет за споменаване на мъртвите. Наричат се: Месопустна задушница, Архангеловска задушница и Черешова задушница.
Католическата Църква има един ден в годината – 1 ноември, Денят на Вси светии, когато с ритуал и молитви се почита паметта на покойниците на гробищата. Това съвсем не означава, че католиците не се молят за заминалите си в своите лични молитви, както и в литургиите за покойници.
Традиция в България е върху гробовете да се оставят храни, напитки, дори чаши с алкохол и запалени цигари. Тази практика няма нищо общо с християнството, макар и повечето свещеници да не й обръщат внимание и да я приемат. Ястията върху гроба са остатък от стари езически вярвания, достигнали до наши дни. В древен Египет фараоните били погребвани с необходимите за всекидневието предмети, включително и с храни. Продукти са поставяни и в гробовете на бедните египтяни. Тази практика е съществувала и при траките. Вярвало си, че така се осигурява храна за душите на умрелите. Още в края на ІV век блажени Августин пише в своите „Изповеди“, че майка му Моника вече е приела християнството, приема Тялото и Кръвта Христова по време на агапе, но все още не се е отказала от езическия обичай да носи всеки ден храна на гроба на мъжа си.
Независимо от усилията на Църквата през вековете този обичай е останал както на Изток, така и на Запад. В Италия, най-вече в Сицилия и южните части на „ботуша“ той все още се практикува. В България някои си правят истински „пикници“ на Задушница. В Молдова пък, има практика да се правят дори барбекюта. В бившия Съветски съюз, че и сега съществува практиката на гробищата да се пие водка и да се замезва с черен хляб.
Нека на днения ден, Черешова задушница, да отдадем достойно почит на тези, които вече са поели към вечния дом, като се помолим за душите им, запалим свещ и помолим свещеника също да отслужи панихида за тях. Църковните молитви могат да бъдат направени и по време на общата панихида в храма. Ако все пак, навикът да месим, готвим и приготвяме ястия в памет на мъртвите не ни напуска, то нека дадем от тях на наистина нуждаещи се хора, но да не скверним гробовете на покойниците.
В него се казва, че той черпи енергия от околната среда, подобно на тези, работещи на слънчева енергия или енергията на радиоактивния разпад
Колкото и невероятно да звучи, Русия патентова вечен двигател, съобщи Газета.Ру.
Почти от раждането на инженерството в далечното минало човечеството се опитва да построи машини, които осигуряват постоянно движение без прекъсване, което не изисква приток на външна енергия. Все още обаче такава разработка не е успяла да измами законите на природата. една от първите онагледени такива системи е тази, с която илюстираме нашата статия. Тя е на механизма на Хенри Барбър, създаден около 1840 г. в Ню Йорк.
Удостоверението на патента
В продължение на десетилетия и дори на векове най-големите патентни ведомства в света по отхвърлят проекти, които нарушават принципите на термодинамиката. От гледна точка на здравия разум това е добре, но теоретиците на конспирацията и самоуките гении мислят по друг начин. Според тях подобна политика е резултат от световната конспирация. Е, изглежда Руското патентно бюро вече подкрепя псевдонауката.
Федералната служба за интелектуална собственост („Роспатент”) през август 2020 г. е издала патент за вечен двигател, който като се пусне, трябва да се ускорява и да върши работа, черпейки енергия от „околната среда“, съобщава Gazeta.ru
Вечен двигател обикновено се нарича въображаемо устройство, което работи неограничено и количеството енергия, което произвежда, е по-голямо от това, което консумира за работа.
Такова устройство е невъзможно, тъй като нарушава първия или втория закон на термодинамиката. Ето защо академиите на науките и патентните ведомства в различни страни по света отдавна са престанали да разглеждат множеството проекти на такива устройства.
Така например Парижката академия на науките от 1775 г. решава да не разглежда проекти на вечни двигатели.
Според Анатолий Щербатюк, авторът на изобретението, то представлява роторен инерционен двигател, „използващ за своята работа екологично чистата, възобновяема енергия на силата на инерцията на центростремителното ускорение на течност, въртяща се с еднаква ъглова скорост като ротора на двигателя“.
Сама по себе си формулировката „възобновяема енергия на силата на инерцията на центростремителното ускорение“ е лишена от физически смисъл (в силата на инерцията няма енергия), но патентното бюро не се смущава от пълната липса на смисъл в псевдонаучното описание на механизма на действие на изобретението. „Роспатент4 обяснява одобрението на заявлението с неговото съответствие с бюрократичните правила. Първо, проверката на патент не предвижда експерименти или опити за тестване на ефективността на изобретението. Важно е само документите да съдържат информацията, необходима за възпроизвеждане на разработката. Второ, приложението трябва да отговаря на редица изисквания (новост, оригиналност и т.н.), но не трябва да отговаря на никакви научни принципи.
Както се казва в описанието, двигателят включва „статор, ротор, поставен в него, като свободните вътрешни обеми на статора и ротора първоначално са пълни с течност, а течността, запълваща ротора, е разположена в него с възможност за въртене със същата ъглова скорост като ротора чрез неговите конструктивни елементи, на страничната цилиндрична повърхност на ротора са разположени реактивни прозорци с височина по-малка от височината на страничната стена на ротора, направени по посока и по площта на техните проточни сечения с възможност за осигуряване на въртене на ротора под действието на реактивния момент на импулса на силата на инерцията на центростремителното ускорение на течността, въртяща се с ротора.“
Най-интересното е, че изобретателят не се опитва да обясни въз основа на какви физически механизми работи неговото изобретение. Инсталацията „черпи енергия от околната среда, подобно на двигателите, работещи на слънчева енергия или енергията на радиоактивния разпад“, казва той. В случай на „ротационен инерционен двигател“ това е „неизчерпаемата потенциална енергия на инерционното налягане на течната среда“.
С други думи, патентованият в Русия вечен двигател е поредния „безкрайно“ въртящия се маховик. Само че този път течен. Структурно, съдейки по изображенията в заявката за патент, се предлага да се реализира нещо подобно на хидротрансформатор – вид механичен съединител, при който под действието на течност се предава въртящ момент от двигателя към трансмисията. Принципът му на работа е сходен с този на водната турбина.
Проблемът в случая с „изобретението“ на Щербатюк е, че по пътищата се движат милиони такива устройства – по същество това е автоматична скоростна кутия с хидротрансформатор – но вътре в тях не се наблюдава вечно движение.
Според изобретателя той се нуждае от максимум 5 милиона рубли, за да създаде работещ модел. „Аз съм собственик на този патент, сега имам правото да се разпореждам с него както си искам. Ще го продам и това е”, добави той.
Самият Роспатент обяснява, че патентът е издаден въз основа на експертиза.
Схемата на действие
Комисията по псевдонаука на Руската академия на науките нарече този прецедент крах на вътрешната експертна система. Ръководителят на организацията академик Евгений Александров отбелязва, че няма нищо ново в самия факт на поредния проект на „вечен двигател“ и изпращането му за разглеждане в РАН, в комисията идват много подобни идеи, а понякога се изпращат дори от президентската администрация. Именно издаването на патента привлича вниманието на комисията.
„За днешна Русия вярата в чудеса стана характерна, старателно имплантирана от федералната телевизия с нейните „битки на екстрасенсите“ и „стъпките отвъд хоризонта“. Това носи своите плодове. Пред нас е пример за колапса на експертната система в Руската федерация“, коментира Александров.
„Това може да доведе до катастрофални последици, тъй като липсата на съвестна експертиза в изолация и липсата на контакти със световната научна експертна общност неминуемо ще доведе до насърчаване на псевдонаучни проекти в различни области на дейност.“
„И ако Роспатент едва за първи път издава патент за вечен двигател, то широкото използване на вечни двигатели в нашата енергийна свръхдържава вече е отбелязано неведнъж в медиите“, казва Александров.
Предвид огромния опит със съмнителни научно технически решения, системи и лекарства, ситуацията в Русия може да се влоши радикално, заключава изданието naked-science.ru.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни.
Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.
След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.
На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.
„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“ (Мат. 5:3).
„Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир. 7:36).
Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем „Бог да прости покойните ми сродници“ (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.
Св. Тимотей бил епископ в Пруса (днес Бурса, в Турция). Освен голяма душевна чистота, Бог му дал дар на чудотворство, с което лекувал людските болести и мъки.
Във времето на император Юлиян Отстъпник (361-363 г.) св. Тимотей за ревностно разпространение на християнството бил хвърлен в тъмница. Християните и тук го посещавали, за да чуят мъдра поука от своя архипастир. Като узнал това, Юлиян заповядал да му отсекат главата. Душата му отлетяла при Бога, а останали чудотворните му мощи, за да помагат на човеците и да явяват Божията сила.
Тропар:
Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела, поради това ти вярно си преподавал словото на истината, за вярата си пострадал даже до кръв, свещеномъчениче Тимотей, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Те ще са на 16 и 17 юни в Университетската онкоболница в София
Безплатни прегледи за рак на кожата организирана Българското дерматологично дружество, в партньорство с Европейската асоциация по дерматоонкология, организира нова кампания за превенция на рака на кожата „Евромеланома“ ‘2022. Целта на кампанията е да повиши общественото внимание към злокачествените образувания на кожата, възможностите за предпазване от развитието им, както и за ползата от навременно откриване на проблема. Те ще бъдат в Клиниката по онкодерматология към Университетската онкологична болница в София, съобщиха от лечебното заведение.
В дните четвъртък, 16 юни и петък, 17 юни 2022 г. в кабинет №128 на Диагностично-консултативния блок на болницата, във времето от 11.30 до 14.00 часа, ще бъдат прегледани всички желаещи по реда на идването, без предварително записан час.
Ще бъдат консултирани пациенти със съмнения или ако откриват по тялото си кожни образувания, които:
• променят размера, цвета и/или формата си;
• са асиметрични и с неравни граници;
• сърбят или кървят без причина;
• са новопоявили се пигментни лезии;
• или бенки, които са започнали да избледняват.
При съмнения или поставена диагноза, пациентите ще бъдат информирани и насочени за последващо лечение в болницата.
Почвите съдържат над три пъти повече количество въглерод от този, се съхранява в атмосфератана земята
От: Роман Рачков, Климатека
За автора: Роман Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.
Въглеродното градинарство е практическо решение, което цели да увеличи улавянето (или съхранението) на въглерод в почвата и градинската растителност. Подобно на по-мащабните усилия за улавяне на въглерод – като много обсъждания метод за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, въглеродното градинарство може да намали количеството CO2 в атмосферата чрез увеличаване на количеството CO2, съхранявано в земята. Това от своя страна помага за смекчаване на ефектите от изменението на климата. Практикувайки го в домашната си градина, ние доказваме как чрез силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, всеки от нас може да допринесе за намаляване на ефекта от промените в климата.: част от CO2 от въздуха да се “улови” и премести в почвата, където е полезен и желан. Много добър начин всеки един, индивидуално чрез своята дейност и производство да допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък и да се включи в борбата с климатичните промени.
Улавянето на въглерод (Carbon sequestration) е процес на хващане, задържане и дълготрайно съхранение на въглероден диоксид (CO2) от атмосферата в почвата. Идеята зад процеса е да се стабилизира въглерода в твърди и разтворени форми, така че да не причинява затопляне на атмосферата. Целенасочено контролиран, той спомага за намаляване на човешкия въглероден отпечатък.
Има 2 основни начина за улавяне на въглерод: биологичен и геоложки.
1. Геоложкото улавяне на въглерод е процесът на съхранение на CO2 в подземни геоложки образувания или скали. Обикновено CO2 се улавя от промишлен източник, като производство на стомана или цимент, или свързан с него енергоизточник, като електроцентрала или съоръжение за преработка на природен газ и се инжектира в порести скали за дългосрочно съхранение.
2. Биологичното улавяне на въглерод е съхранението на CO2 в растителност, пасища или гори, но също така и в почвите, и в океана. В опростен вариант този начин на улавяне и съхранение на въглерода може да се практикува от всеки от нас в домашната или крайблокова градина, а с това наше действие- можем и да допринесем реално за ограничаване на ефекта от климатичните промени. Именно това ще наричаме въглеродно градинарство в тази статия.
Подобряването на почвеното здраве върви ръка за ръка с увеличаване на количеството въглерод, съхраняван в нея. Като се фокусираме върху начините за улавяне на повече въглерод в почвата, можем да създадем подобен на вълна ефект от ползи, които започват от собствената ни градина и се простират до там, че могат да помогнат на цялата биосфера.
Основната цел на въглеродното градинарство е да улавя и съхранява въглерода свързвайки го в почвата и покривната и растителност. По този начин с прости действия прилагани от нас, можем да намалим количеството СО2 в атмосферата. Това от своя страна помага за смекчаване ефектите от изменението на климата. Разбира се, една домашна градина не би могла да реши проблем от такъв глобален мащаб. Въпреки това силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, е важна и тъй като във въглеродното градинарство има толкова много ползи, защо да не подобрим състоянието на цялата планета, като същевременно подобряваме своя собствена част от нея?
Как работи въглеродното градинарство?
Въглеродното градинарство има за цел да увеличи улавянето на въглерод, чрез процес на улавяне и съхранение на CO2 в атмосферата в градината ни, помагайки на почвата да съхранява повече въглерод за по-дълго време от това, което би се случило при други условия. Съхранението на въглерода е естествен процес, характерен за здравите почви. Основните участници в процеса са растенията и почвата. Растенията поемат CO2 от въздуха, преработват го като чрез своя метаболизъм отлагат въглерод в почвата и кислород във въздуха. След това почвата съхранява този въглерод.
Съхранението на въглерода е естествен процес, характерен за здравите почви. Източник снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз).
Въглеродът може да се задържи в почвата по 3 различни начина, в зависимост от това колко дълго продължава съхранението на въглерода.
1. “Бърз начин” в различните по вид растителни остатъци, при него въглеродът се съхранява само за няколко дни или няколко години.
2. “Бавен начин” може да съхранява въглерод от години до десетилетия и включва въглерод, съхраняван в преработен растителен материал, микробните остатъци от първия начин и почвени агрегати.
3. Най-важният и най-ефективен за улавянето на въглерода в почвата е “стабилният начин”, при него въглерода се съхранява от векове до хилядолетия. Стабилно съхраняваният въглерод се намира най-малко на метър под повърхността и съдържа хумус — разложен органичен материал, получен в процеса на хумификация. Хумусът е сложен агрегат от пясък, глина и тиня, свързани заедно от лепкав протеин, наречен гломалин. Или най-просто казано — почва, която е с високо съдържание на хумус, е почва, която е отличник в улавянето на въглерода, тъй като въглеродът в нея е в изключително стабилна форма. Дългосрочното, дълбоко съхранение на въглерод в почвата, осъществено чрез създаването на хумус, е резултат от взаимоотношенията между активно растящи растения, гъбички, почвени микроби и други живи организми, в матрица, която включва почвата и органичните вещества. Този процес, известен като хумификация, изгражда горния почвен слой, като същевременно съхранява въглерода в стабилна форма, която може да остане свързана в продължение на стотици години.
8 съвета за поддържане на здрава почва
Не са нужни сложни действия за имаме здрава почва в градината, способна да съхранява за по-кратко или дълго време въглерод в нея. Ето няколко прости за изпълнение съвета.
1. Оставете окосената трева и падналите листа да се натрупват под дървета и храсти,
6. Не оставяйте почвата си гола за продължителни периоди от време,
7. Изберете многогодишни растения пред едногодишните,
8. Засаждайте много бързорастящи видове
Здравите и добре поддържани почви съхраняват въглерода естествено. Въглеродното градинарство помага на природата следвайки нейните принципи.
Синтетичните NPK торове блокират естествения кръговрат на азота (елемент от решаващо значение за растежа и фотосинтезата на растенията) и на практика забавят или могат напълно да спрат образуването на хумус и дълбокото съхранение на въглерода. Въпреки това, тоталното спирането на използването на синтетични торове ще остави растенията неподготвени, за да се развиват сами. Експертите, въглеродни градинари предлагат да се използва режим “20 — 30 — 30” – намаляване на прилагането на торове с 20% през първата година, 30% през следващите 2 г. и след това до година 4 – напълно.
Въпреки че може да изглежда ненужно, бавното намаляване на торовата норма е инвестиция в дългосрочното здраве на градината, а това носи много предимства. Първо, ще спестите пари. Също така ще намалите вложените в производството на изкуствени торове енергийни източници и въглеродните емисии, необходими за производството им с всички ефекти надолу по веригата, като запасяване с хранителни вещества и еутрофикация на водните пътища. И накрая, много торове съдържат вредни химикали и могат да бъдат токсични за хората и дивата природа. Така намаляването на тяхното използване помага за пречистването на водите и насърчава поддържането на една по-здравословна екосистема.
Вместо това можете да използвате окосена трева и паднали листа, които съдържат достатъчно азот. Оставянето на мъртвата органична материя да се натрупва ще помогне за естественото увеличаване на азота в почвата. Дори и в най-пасивната си форма, въглеродното градинарство се опитва да сведе до минимум дисбаланса в почвата и да задържи въглерода, вместо да го изпуска във въздуха. Трайните насаждения ще съхраняват въглерод по-дълго от едногодишните, защото не е необходимо да се засаждат всяка година. По същия начин отказа от плуга и преминаването към no-till техники или т. нар. безорно земеделие, без обработка на почвата, задържат въглерода в нея за максимално дълъг период.
Какви растения трябва да засаждаме?
Местни видове растения
Вероятно всеки градинар знае колко е важно в градината му да растат местни видове растения. Въглеродните градинари не са изключение. Няма някакъв магичен списък с най-добрите растения за съхраняване на въглерод в градината, въпреки че определено някои са по-добри от други, но местните видове растения винаги ще бъдат най-доброто решение за всяко конкретно място. Проучване от Нова Зеландия установи, че дори засаждането на „най-добрите“ неместни дървета все още отделя повече от 2,5 пъти повече CO2 от местните дървета. Това е свързано с бавния темп на растеж на местната растителност, в сравнение с бързорастящите екзотични видове. Бонус към всичко това е и фактът, че местните растения са по-приспособени да оцеляват при местните условия на средата и да поддържат местната екосистема със създаване на местообитание и източник на храна за местните диви животни.
• Треви: Счита се, че дърветата са най-доброто решение за улавяне на въглерода. Въпреки това, пасищата всъщност са дори по-ефективни в това отношение от дърветата. Тревите са идеално решение за райони, предразположени към пожари и суша, тъй като могат да се възстановят много по-бързо от дърветата и отново да започнат да секвестират въглерод.
• Храсти: Те имат подобни предимства като тревите. Те са много адаптивни, защото могат лесно да растат отново след катаклизми, растат много по-бързо от дърветата и са активни елементи в здрава, биоразнообразна, секвестираща въглерод почвена система. Храстите са от решаващо значение за установяване на здрави съобщества в градината и в насърчаването на екологичните взаимоотношения между множество видове.
• Дървета: Те също не са лоши “уловители” на въглерод, но кой вид дърво е “най-добро” отново ще зависи от местоположението и от конкретните нужди. Например, изборът на дърво, устойчиво на замърсяване и прах, може да бъде най-добрият вариант за градски и крайградски райони. Боровете също са чудесен вариант, тъй като се разлагат по-бавно от другите дървета и по този начин съхраняват въглерод за по-дълго, след като дървото умре.
Почвите съдържат над 3 пъти повече количество въглерод от този, съхраняван в атмосферата, и 4 пъти повече от въглерода в живите същества. Те са огромен ресурс за поемане на излишък от CO2 в атмосферата и борба с изменението на климата. Възприемането на техниките на въглеродното градинарство може да допринесе за тази важна функция на почвите, като същевременно носи много ползи за местната екосистема. Каквито и да са разбиранията и жизнените ни нагласи, вероятно много малко от нас искат да изпитат по-горещи вегетационни сезони, а в много региони и перспективата за по-чести и продължителни засушавания. Въглеродното градинарство решава тези проблеми, като насърчава растенията да абсорбират CO2 от атмосферата и да го отлагат в почвата, където се съхранява като органична материя – хумус.
