Русия патентова вечен двигател

В него се казва, че той черпи енергия от околната среда, подобно на тези, работещи на слънчева енергия или енергията на радиоактивния разпад

Колкото и невероятно да звучи, Русия патентова вечен двигател, съобщи Газета.Ру.

Почти от раждането на инженерството в далечното минало човечеството се опитва да построи машини, които осигуряват постоянно движение без прекъсване, което не изисква приток на външна енергия. Все още обаче такава разработка не е успяла да измами законите на природата. една от първите онагледени такива системи е тази, с която илюстираме нашата статия. Тя е на механизма на Хенри Барбър, създаден около 1840 г. в Ню Йорк.

Удостоверението на патента

В продължение на десетилетия и дори на векове най-големите патентни ведомства в света по отхвърлят проекти, които нарушават принципите на термодинамиката. От гледна точка на здравия разум това е добре, но теоретиците на конспирацията и самоуките гении мислят по друг начин. Според тях подобна политика е резултат от световната конспирация. Е, изглежда Руското патентно бюро вече подкрепя псевдонауката.

Федералната служба за интелектуална собственост („Роспатент”) през август 2020 г. е издала патент за вечен двигател, който като се пусне, трябва да се ускорява и да върши работа, черпейки енергия от „околната среда“, съобщава Gazeta.ru

Вечен двигател обикновено се нарича въображаемо устройство, което работи неограничено и количеството енергия, което произвежда, е по-голямо от това, което консумира за работа.

Такова устройство е невъзможно, тъй като нарушава първия или втория закон на термодинамиката. Ето защо академиите на науките и патентните ведомства в различни страни по света отдавна са престанали да разглеждат множеството проекти на такива устройства.

Така например Парижката академия на науките от 1775 г. решава да не разглежда проекти на вечни двигатели.

Според Анатолий Щербатюк, авторът на изобретението, то представлява роторен инерционен двигател, „използващ за своята работа екологично чистата, възобновяема енергия на силата на инерцията на центростремителното ускорение на течност, въртяща се с еднаква ъглова скорост като ротора на двигателя“.

Сама по себе си формулировката „възобновяема енергия на силата на инерцията на центростремителното ускорение“ е лишена от физически смисъл (в силата на инерцията няма енергия), но патентното бюро не се смущава от пълната липса на смисъл в псевдонаучното описание на механизма на действие на изобретението. „Роспатент4 обяснява одобрението на заявлението с неговото съответствие с бюрократичните правила. Първо, проверката на патент не предвижда експерименти или опити за тестване на ефективността на изобретението. Важно е само документите да съдържат информацията, необходима за възпроизвеждане на разработката. Второ, приложението трябва да отговаря на редица изисквания (новост, оригиналност и т.н.), но не трябва да отговаря на никакви научни принципи.

Както се казва в описанието, двигателят включва „статор, ротор, поставен в него, като свободните вътрешни обеми на статора и ротора първоначално са пълни с течност, а течността, запълваща ротора, е разположена в него с възможност за въртене със същата ъглова скорост като ротора чрез неговите конструктивни елементи, на страничната цилиндрична повърхност на ротора са разположени реактивни прозорци с височина по-малка от височината на страничната стена на ротора, направени по посока и по площта на техните проточни сечения с възможност за осигуряване на въртене на ротора под действието на реактивния момент на импулса на силата на инерцията на центростремителното ускорение на течността, въртяща се с ротора.“

Най-интересното е, че изобретателят не се опитва да обясни въз основа на какви физически механизми работи неговото изобретение. Инсталацията „черпи енергия от околната среда, подобно на двигателите, работещи на слънчева енергия или енергията на радиоактивния разпад“, казва той. В случай на „ротационен инерционен двигател“ това е „неизчерпаемата потенциална енергия на инерционното налягане на течната среда“.

С други думи, патентованият в Русия вечен двигател е поредния „безкрайно“ въртящия се маховик. Само че този път течен. Структурно, съдейки по изображенията в заявката за патент, се предлага да се реализира нещо подобно на хидротрансформатор – вид механичен съединител, при който под действието на течност се предава въртящ момент от двигателя към трансмисията. Принципът му на работа е сходен с този на водната турбина.

Проблемът в случая с „изобретението“ на Щербатюк е, че по пътищата се движат милиони такива устройства – по същество това е автоматична скоростна кутия с хидротрансформатор – но вътре в тях не се наблюдава вечно движение.

Според изобретателя той се нуждае от максимум 5 милиона рубли, за да създаде работещ модел. „Аз съм собственик на този патент, сега имам правото да се разпореждам с него както си искам. Ще го продам и това е”, добави той.

Самият Роспатент обяснява, че патентът е издаден въз основа на експертиза.

Схемата на действие

Комисията по псевдонаука на Руската академия на науките нарече този прецедент крах на вътрешната експертна система. Ръководителят на организацията академик Евгений Александров отбелязва, че няма нищо ново в самия факт на поредния проект на „вечен двигател“ и изпращането му за разглеждане в РАН, в комисията идват много подобни идеи, а понякога се изпращат дори от президентската администрация. Именно издаването на патента привлича вниманието на комисията.

    „За днешна Русия вярата в чудеса стана характерна, старателно имплантирана от федералната телевизия с нейните „битки на екстрасенсите“ и „стъпките отвъд хоризонта“. Това носи своите плодове. Пред нас е пример за колапса на експертната система в Руската федерация“, коментира Александров.

    „Това може да доведе до катастрофални последици, тъй като липсата на съвестна експертиза в изолация и липсата на контакти със световната научна експертна общност неминуемо ще доведе до насърчаване на псевдонаучни проекти в различни области на дейност.“

    „И ако Роспатент едва за първи път издава патент за вечен двигател, то широкото използване на вечни двигатели в нашата енергийна свръхдържава вече е отбелязано неведнъж в медиите“, казва Александров.

Предвид огромния опит със съмнителни научно технически решения, системи и лекарства, ситуацията в Русия може да се влоши радикално, заключава изданието naked-science.ru.

Задушница пред Петдесетница

0

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни.

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница  пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата  усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.

„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“ (Мат. 5:3).

„Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир. 7:36).

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем „Бог да прости покойните ми сродници“ (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.

Св. свещеномъченик Тимотей, епископ Пруски

0

Чества се на 10 юни

Св. Тимотей бил епископ в Пруса (днес Бурса, в Турция). Освен голяма душевна чистота, Бог му дал дар на чудотворство, с което лекувал людските болести и мъки.

Във времето на император Юлиян Отстъпник (361-363 г.) св. Тимотей за ревностно разпространение на християнството бил хвърлен в тъмница. Християните и тук го посещавали, за да чуят мъдра поука от своя архипастир. Като узнал това, Юлиян заповядал да му отсекат главата. Душата му отлетяла при Бога, а останали чудотворните му мощи, за да помагат на човеците и да явяват Божията сила.

Тропар:

Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче Тимотей, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Отново безплатни прегледи за рак на кожата в София

Те ще са на 16 и 17 юни в Университетската онкоболница в София

Безплатни прегледи за рак на кожата организирана Българското дерматологично дружество, в партньорство с Европейската асоциация по дерматоонкология, организира нова кампания за превенция на рака на кожата „Евромеланома“ ‘2022. Целта на кампанията е да повиши общественото внимание към злокачествените образувания на кожата, възможностите за предпазване от развитието им, както и за ползата от навременно откриване на проблема. Те ще бъдат в Клиниката по онкодерматология към Университетската онкологична болница в София, съобщиха от лечебното заведение.

В дните четвъртък, 16 юни и петък, 17 юни 2022 г. в кабинет №128 на Диагностично-консултативния блок на болницата, във времето от 11.30 до 14.00 часа, ще бъдат прегледани всички желаещи по реда на идването, без предварително записан час.

 Ще бъдат консултирани пациенти със съмнения или ако откриват по тялото си кожни образувания, които:

• променят размера, цвета и/или формата си;

• са асиметрични и с неравни граници;

• сърбят или кървят без причина;

• са новопоявили се пигментни лезии;

• или бенки, които са започнали да избледняват.

При съмнения или поставена диагноза, пациентите ще бъдат информирани и насочени за последващо лечение в болницата.

Възможности и приложение на въглеродното градинарство

Почвите съдържат над три пъти повече количество въглерод от този, се съхранява в атмосферата на земята

От: Роман Рачков, Климатека

За автора: Роман Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Въглеродното градинарство е практическо решение, което цели да увеличи улавянето (или съхранението) на въглерод в почвата и градинската растителност. Подобно на по-мащабните усилия за улавяне на въглерод – като много обсъждания метод за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, въглеродното градинарство може да намали количеството CO2 в атмосферата чрез увеличаване на количеството CO2, съхранявано в земята. Това от своя страна помага за смекчаване на ефектите от изменението на климата. Практикувайки го в домашната си градина, ние доказваме как чрез силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, всеки от нас може да допринесе за намаляване на ефекта от промените в климата.: част от CO2 от въздуха да се “улови” и премести в почвата, където е полезен и желан. Много добър начин всеки един, индивидуално чрез своята дейност и производство да допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък и да се включи в борбата с климатичните промени.

Улавянето на въглерод (Carbon sequestration) е процес на хващане, задържане и дълготрайно съхранение на въглероден диоксид (CO2) от атмосферата в почвата. Идеята зад процеса е да се стабилизира въглерода в твърди и разтворени форми, така че да не причинява затопляне на атмосферата. Целенасочено контролиран, той спомага за намаляване на човешкия въглероден отпечатък.

Има 2 основни начина за улавяне на въглерод: биологичен и геоложки.

1. Геоложкото улавяне на въглерод е процесът на съхранение на CO2 в подземни геоложки образувания или скали. Обикновено CO2 се улавя от промишлен източник, като производство на стомана или цимент, или свързан с него енергоизточник, като електроцентрала или съоръжение за преработка на природен газ и се инжектира в порести скали за дългосрочно съхранение.

2. Биологичното улавяне на въглерод е съхранението на CO2 в растителност, пасища или гори, но също така и в почвите, и в океана. В опростен вариант този начин на улавяне и съхранение на въглерода може да се практикува от всеки от нас в домашната или крайблокова градина, а с това наше действие- можем и да допринесем реално за ограничаване на ефекта от климатичните промени. Именно това ще наричаме въглеродно градинарство в тази статия.

Подобряването на почвеното здраве върви ръка за ръка с увеличаване на количеството въглерод, съхраняван в нея. Като се фокусираме върху начините за улавяне на повече въглерод в почвата, можем да създадем подобен на вълна ефект от ползи, които започват от собствената ни градина и се простират до там, че могат да помогнат на цялата биосфера.

Основната цел на въглеродното градинарство е да улавя и съхранява въглерода свързвайки го в почвата и покривната и растителност.  По този начин с прости действия прилагани от нас, можем да намалим количеството СО2 в атмосферата. Това от своя страна помага за смекчаване ефектите от изменението на климата. Разбира се, една домашна градина не би могла да реши проблем от такъв глобален мащаб. Въпреки това силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, е важна и тъй като във въглеродното градинарство има толкова много ползи, защо да не подобрим състоянието на цялата планета, като същевременно подобряваме своя собствена част от нея?

Как работи въглеродното градинарство?

Въглеродното градинарство има за цел да увеличи улавянето на въглерод, чрез процес на улавяне и съхранение на CO2 в атмосферата в градината ни, помагайки на почвата да съхранява повече въглерод за по-дълго време от това, което би се случило при други условия. Съхранението на въглерода е естествен процес, характерен за здравите почви. Основните участници в процеса са растенията и почвата. Растенията поемат CO2 от въздуха, преработват го като чрез своя метаболизъм отлагат въглерод в почвата и кислород във въздуха. След това почвата съхранява този въглерод.

 Съхранението на въглерода е естествен процес, характерен за здравите почви. Източник снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз).

Въглеродът може да се задържи в почвата по 3 различни начина, в зависимост от това колко дълго продължава съхранението на въглерода.

1. “Бърз начин” в различните по вид растителни остатъци, при него въглеродът се съхранява само за няколко дни или няколко години.

2. “Бавен начин” може да съхранява въглерод от години до десетилетия и включва въглерод, съхраняван в преработен растителен материал, микробните остатъци от първия начин и почвени агрегати.

3. Най-важният и най-ефективен за улавянето на въглерода в почвата е “стабилният начин”, при него въглерода се съхранява от векове до хилядолетия. Стабилно съхраняваният въглерод се намира най-малко на метър под повърхността и съдържа хумус — разложен органичен материал, получен в процеса на хумификация. Хумусът е сложен агрегат от пясък, глина и тиня, свързани заедно от лепкав протеин, наречен гломалин. Или най-просто казано — почва, която е с високо съдържание на хумус, е почва, която е отличник в улавянето на въглерода, тъй като въглеродът в нея е в изключително стабилна форма. Дългосрочното, дълбоко съхранение на въглерод в почвата, осъществено чрез създаването на хумус, е резултат от взаимоотношенията между активно растящи растения, гъбички, почвени микроби и други живи организми, в матрица, която включва почвата и органичните вещества. Този процес, известен като хумификация, изгражда горния почвен слой, като същевременно съхранява въглерода в стабилна форма, която може да остане свързана в продължение на стотици години.

8 съвета за поддържане на здрава почва

Не са нужни сложни действия за имаме здрава почва в градината, способна да съхранява за по-кратко или дълго време въглерод в нея. Ето няколко прости за изпълнение съвета.

1. Оставете окосената трева и падналите листа да се натрупват под дървета и храсти,

2. Не използвайте синтетични NPK торове,

3. Засадете поне 80% местна растителност,

4. Разнообразие. Имитирайте природата, доколкото можете,

5. Не орете, обработвайте или копайте интензивно,

6. Не оставяйте почвата си гола за продължителни периоди от време,

7. Изберете многогодишни растения пред едногодишните,

8. Засаждайте много бързорастящи видове

Здравите и добре поддържани почви съхраняват въглерода естествено. Въглеродното градинарство помага на природата следвайки нейните принципи.

Синтетичните NPK торове блокират естествения кръговрат на азота (елемент от решаващо значение за растежа и фотосинтезата на растенията) и на практика забавят или могат напълно да спрат образуването на хумус и дълбокото съхранение на въглерода. Въпреки това, тоталното спирането на използването на синтетични торове ще остави растенията неподготвени, за да се развиват сами. Експертите, въглеродни градинари предлагат да се използва режим “20 — 30 — 30” – намаляване на прилагането на торове с 20% през първата година, 30% през следващите 2 г. и след това до година 4 – напълно.

Въпреки че може да изглежда ненужно, бавното намаляване на торовата норма е инвестиция в дългосрочното здраве на градината, а това носи много предимства. Първо, ще спестите пари. Също така ще намалите вложените в производството на изкуствени торове енергийни източници и въглеродните емисии, необходими за производството им с всички ефекти надолу по веригата, като запасяване с хранителни вещества и еутрофикация на водните пътища. И накрая, много торове съдържат вредни химикали и могат да бъдат токсични за хората и дивата природа. Така намаляването на тяхното използване помага за пречистването на водите и насърчава поддържането на една по-здравословна екосистема.

Вместо това можете да използвате окосена трева и паднали листа, които съдържат достатъчно азот. Оставянето на мъртвата органична материя да се натрупва ще помогне за естественото увеличаване на азота в почвата. Дори и в най-пасивната си форма, въглеродното градинарство се опитва да сведе до минимум дисбаланса в почвата и да задържи въглерода, вместо да го изпуска във въздуха. Трайните насаждения ще съхраняват въглерод по-дълго от едногодишните, защото не е необходимо да се засаждат всяка година. По същия начин отказа от плуга и преминаването към no-till техники или т. нар. безорно земеделие, без обработка на почвата, задържат въглерода в нея за максимално дълъг период.

Какви растения трябва да засаждаме?

Местни видове растения

Вероятно всеки градинар знае колко е важно в градината му да растат местни видове растения. Въглеродните градинари не са изключение. Няма някакъв магичен списък с най-добрите растения за съхраняване на въглерод в градината, въпреки че определено някои са по-добри от други, но местните видове растения винаги ще бъдат най-доброто решение за всяко конкретно място. Проучване от Нова Зеландия установи, че дори засаждането на „най-добрите“ неместни дървета все още отделя повече от 2,5 пъти повече CO2 от местните дървета. Това е свързано с бавния темп на растеж на местната растителност, в сравнение с бързорастящите екзотични видове. Бонус към всичко това е и фактът, че местните растения са по-приспособени да оцеляват при местните условия на средата и да поддържат местната екосистема със създаване на местообитание и източник на храна за местните диви животни.

• Треви: Счита се, че дърветата са най-доброто решение за улавяне на въглерода. Въпреки това, пасищата всъщност са дори по-ефективни в това отношение от дърветата. Тревите са идеално решение за райони, предразположени към пожари и суша, тъй като могат да се възстановят много по-бързо от дърветата и отново да започнат да секвестират въглерод.

• Храсти: Те имат подобни предимства като тревите. Те са много адаптивни, защото могат лесно да растат отново след катаклизми, растат много по-бързо от дърветата и са активни елементи в здрава, биоразнообразна, секвестираща въглерод почвена система. Храстите са от решаващо значение за установяване на здрави съобщества в градината и в насърчаването на екологичните взаимоотношения между множество видове.

• Дървета: Те също не са лоши “уловители” на въглерод, но кой вид дърво е “най-добро” отново ще зависи от местоположението и от конкретните нужди. Например, изборът на дърво, устойчиво на замърсяване и прах, може да бъде най-добрият вариант за градски и крайградски райони. Боровете също са чудесен вариант, тъй като се разлагат по-бавно от другите дървета и по този начин съхраняват въглерод за по-дълго, след като дървото умре.

Почвите съдържат над 3 пъти повече количество въглерод от този, съхраняван в атмосферата, и 4 пъти повече от въглерода в живите същества. Те са огромен ресурс за поемане на излишък от CO2 в атмосферата и борба с изменението на климата. Възприемането на техниките на въглеродното градинарство може да допринесе за тази важна функция на почвите, като същевременно носи много ползи за местната екосистема. Каквито и да са разбиранията и жизнените ни нагласи, вероятно много малко от нас искат да изпитат по-горещи вегетационни сезони, а в много региони и перспективата за по-чести и продължителни засушавания. Въглеродното градинарство решава тези проблеми, като насърчава растенията да абсорбират CO2 от атмосферата и да го отлагат в почвата, където се съхранява като органична материя – хумус.

Фото: Adobe Stock Images

Поскъпването на цигарите заради новия акциз може да се отложи

В законопроекта е предвидено покачването на ставките да е от началото на юли

Поскъпването на тютюневите изделия заради новите акцизни ставки може да се отложи до 1 септември, а не да е от 1 юли. Това стана ясно по време на дебатите по актуализацията на бюджета в ресорната парламентарна комисия, съобщи БНР.

В законопроекта е предвидено покачване на акцизните ставки на конвенционалните и електронните цигари и въвеждането на акциз при никотиновите течности от началото на следващия месец, както и поетапното покачване на този акциз от юли до 2025 година.

Председателят на Асоциацията на производителите и вносителите на тютюневи изделия Вержиния Джевелекова обърна внимание, че новите акцизи ще изискват регистрация на нови цени и съответно промени в бандеролите, което изисква време.

Затова тя настоя само тази година срокът да се измести. „Така че тези обстоятелства налагат поради технически (причини), оперативно по-дълго време, за да можем да се справим. Днес сме 9 юни. Молбата ни е да разгледате възможността този срок да бъде увеличен – тоест отсрочка за първото вдигане, което предстои. Например първи октомври за нас би било прекрасно“, каза тя, цитирана от БНР.

„През септември мисля, че е постижим срок“, отговори вицепремиерът Асен Василев. 

Изненадите на времето през юни

Най-много дъжд е валял в София, обилни са били валежите и във Враца

48 литра на квадратен метър дъжд е паднал в София в сряда. Именно в столицата е измерено най-значителното количество дъжд, като тези интензивни валежи са паднали за два часа. Това съобщи Евгения Трайкова – дежурен синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Тя уточни, че това показват данните от синоптичната мрежа на Националния институт по метеорология и хидрология.

Валеж от дъжд от 48 литра на квадратен метър в София е доста голямо количество и той е паднал само за два часа. Не е често срещано явление, но не е и необичайно, обясни Евгения Трайкова. Тя отбеляза, че за този сезон в страната са характерни краткотрайните и интензивни валежи.

През нощта е имало валежи от дъжд във Враца, които са достигнали 25 литра на квадратен метър. Във Варна в сряда са паднали валежи от дъжд от 18 литра на квадратен метър, съобщи дежурният синоптик.

Вчерашните проливни дъждове са в резултат на област на ниско атмосферно налягане. За четвъртък също има предупредителен жълт код за определени области на страната за валежи, има и условия за градушки в отделни райони, каза Евгения Трайкова.

Неустойчивото време в страната ще продължи и през почивните дни, каза Евгения Трайкова. Тя обясни, че южно от България ще премине средиземноморски циклон, с него валежите ще продължат и ще се активизират. Валежите ще бъдат вече в цялата страна, като по-малко по количество ще е дъждът по Черноморието.

Този средиземноморски циклон, който се очаква, вече се е формирал в района на Генуа и се премества на изток-югоизток. Циклонът ще премине и през нашата страна, и в резултат на него се очакват тези предстоящи валежи, обясни дежурният синоптик.

„До 18 юни времето в България ще остане неустойчиво. Повишена е вероятността да има още една такава обстановка, с малко повече валежи, след това изгледите са да има по-стабилно време“, каза Евгения Трайкова в отговор на въпрос, докога ще продължи неустойчивото време през юни и валежите от дъжд в страната, които са предимно в следобедните и вечерните часове.

Синоптикът съобщи, че началото на астрономическото лято е на 21 юни, в 12 часа 14 минути, когато е и лятното слънцестоене.

Сладко от череши

Настъпи сезонът на черешите! Ако сега не се възползвате максимално от ползите и насладите на този вкусен плод, ще ви се наложи да чакате чак до следващата година, за да заредите тялото си с естествени антиоксиданти.

Неизброими са полезните влияния на черешите върху хората, а вреда от тях може да има единствено в случаите, когато преядете с червените малки плодчета. Дори и да се случи това, чувството на дискомфорт от подутия корем отминава бързо.

Черешите са силен антиоксидант. В тъмночервените сортове се съдържат много антоцианини и каротиноиди – флавоноиди. Именно те са важни за сърцето, като укрепват стените на кръвоносните съдове и намаляване на кръвното налягане при хипертония.

Най-доброто за вас е в АВАНТИ (ТУК)

Сладкото от череши е идеолно за палачинки или кекс, а с тях и чаша ароматно кафе. Можете да си купите най-ароматните сортове кафе, чай, а и куп други продукти на изгодни цени от магазини АВАНТИ (Виж ТУК).

Предлагаме ви да опитате нашата класическа рецепта за сладко от череши. Количеството на черешите и захарта са ориентировачни и те са за килограм череши, ако увеличавате килограмите на плода, увеличавате и захарта.

Продукти: Използвайте само цели здрави плодове – без наранявания и гнили участъци по тях.
  • 1 кг череши
  • 750 г захар
  • 5 г лимонова киселина

Приготвяне: Черешите лесно може да почистите с уред за череши. Ако нямате, ползвайте безопасна игла или сламка, които също значително ще ви улеснят.

Почистените и добре измити череши сложете в дълбока купа или тенджера, слагайте плодовете на пластове, като всеки пласт покривате със захар, най-отгоре завършете със захар.

Оставете купата в хладилник за 6 до 12 часа. През това време плодовете ще омекнат и ще пуснат вода.

Сложете тенджерата на котлона и варете черешите на средна температура, като междувременно периодично разбърквайте.

По време на варенето ще се получи бяла пяна, обирайте я с лъжица и я махайте. Колкото повече и добре отпенвате, толкова по бистро и трайно ще е сладкото ви.

Сложете лъжичка лимонена киселина и разбъркайте. Махнете от котлона.

Гъстотата на сладкото отново е по желание. Аз, както вече споменах, го обичам по течно, ако предпочитате по гъсто, ще трябва да варите повече.

Пригответе си сухи и чисти бурканчета. Разсипете сладкото още докато е горещо внимателно в тях и затворете добре с капачките. Обърнете всяко с капачката надолу и оставете така за едно денонощие.

Може в края на варенето да ароматизирате с ванилия, коняк или ром, но те някак притъпяват аромата на черешите, затова е по желание.

Да си спомним за Вера Мутафчиева

Преди 13 години на днешната дата ни напусна българската писателка, историк-османист и академик Вера Мутафчиева.

Създателката на една от най-известните творби „Случаят Джем“ е родена на 28 март 1929 г. в София. Завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на редица публикации в сферата на художествената проза – романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина.

Тя публикува  от 1961 г. художествена проза – романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител e на орден „Стара планина“ — I степен (1999).

Трайна следа и до днес оставят историческите й романи, повести и разкази, сред които „Летопис на смутното време“, „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Последните Шишмановци“, „Рицарят“, „Белот на две ръце“, „Богомили“, Аз, Анна Комнина“, „Алкивиад малки“, „Алкивиад Велики“, „Младостта на Раковски“, „Белият свят“, „Бомбите“, „Предречено от Пагане“, мемоарите „Бивалици“, „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“.

Сценарист е на първата българска филмова суперпродукция „Хан Аспарух“.

За творчеството и научните си трудове акад. Вера Мутафчиева е получила редица награди, сред които Награда на Съюза на българските писатели за проза (1978), Международна награда „Готфрид фон Хердер“ – за цялостно творчество (1980), Димитровска награда – за създателите на филма „Хан Аспарух“ (1982), „Златната роза“ на Кинофестивала във Варна – за сценарий на филма „Хан Аспарух“ (1982), Награда на София (1986), Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1989), Награда на Съюза на българските писатели за роман (1991), Награда „Паница“ на фондация „Свободна и демократична България“ – за журналистика (1995), Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“ (1998), Орден „Стара планина“ – първа степен (1999), Почетен знак с лента „Марин Дринов“ на БАН (1999), Голямата награда на Четвъртия салон на изкуствата – за принос в българската книжовност и национална култура (1999), Награда на Българско-германския форум за принос в утвърждаването на гражданското общество в България и за развитието на българско-германските отношения (2000), първи носител на държавната награда „Паисий Хилендарски“ (2000), Награда на Ротари клуб – София (2002), Национална награда „Иван Николов“ за цялостно творчество (2003), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2005), Национална литературна награда „Иван Вазов“ (2005).

Умира на 9 юни 2009 г. в София.

“Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени  човеци. Радвах им се, сякаш изненадващо ги срещам, вниквах в личността им, ядосвах се, ако разкалят терена. Живот, докрай реален. А аз пък, макар неканена, бях се озовала сред тях и нямаше начин да се отърват от мене.”

Вера Мутафчиева, “Не/бивалици”

Св.  Кирил Александрийски

Чества се на 9 юни и на 18 януари (Атанасовден), съвместно със св. Атанасий Александрийски (св. Атанасий Велики)

Св. Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий.

Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня под ръководството на мъдрия и благочестив старец Серапион. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол.

Св. Кирил започнал започнал с най-голямо усърдие да изпълнява възложените му задължения и с твърдост отстоявал догмите на истинската вяра. В онова време имало много смутове и несъгласия ту от последователи на лъжеучението, ту от евреи, които от омраза към християните се стремели да предизвикат безредия в града.

Скоро след избирането си за архиепископ св. Кирил се обявил против коварните действия на част от евреите, които произвели нощно време умишлена тревога и избили множество от наизлезлите християни. Тогава и управителят на града Орест чрез подкуп застанал в числото на враговете на епископа и направил против него донос до императора. Станали смутове в града. Нитрийските монаси, боейки се да не би епископът да се подложи на опасност, дошли в Александрия на помощ.

В това време живеела в Александрия една девойка, на име Ипатия, уважавана от всички за своята ученост и добродетелен живот. Тя била дъщеря на философа Теон и сама преподавала философия. Тя излязла от къщи, за да примири враждуващите. Но разярената тълпа се нахвърлила срещу нея и я убила. Всички тия смутове и безредици извикали най-строги мерки против жителите на Александрия.

Безредиците в града утихнали, но скоро след това се появили нови смутове, които доста дълго вълнували мира на Църквата. Несторий, патриарх Цариградски, човек умен, красноречив, но самонадеян и горделив, започнал да проповядва, че Иисус Христос се бил родил не Бог, а човек, че Божеството се било съединило с Него при Богоявлението и че поради това, пресвета Дева Мария не следвало да се нарича Богородица. Това ново учение възбудило много спорове. Несторий силно защищавал своето мнение и разпратил своите проповеди-послания по разни страни, градова и манастири.

Св. Кирил бил крайно огорчен от това извратяване на истината и счел за необходим свой дълг твърдо и ревниво да я отстоява. Виждайки, че ереста се разпространява, той написал увещателно послание до Несторий и писма до император Теодосий Млади, до сестра му Пулхерия, до римския папа Целестин и до големите манастири. В тия послания той убедително опровергавал мненията на Несторий и излагал християнското учение за въплътяването на Сина Божий.

Несторий в гнева си против св. Кирил се стараел да му противодействува и се оплакал от него пред императора. В това време папа Целестин свикал в Рим събор, който осъдил новото лъжеучение и определил да бъде свален Несторий, ако той не се откаже от заблужденията си. Св. Кирил поканил да вземат живо участие в обсъждането на Несториевата ерес йерусалимския и антиохийския първосветители. Той свикал в Александрия събор, който се съгласил с определенията на римския събор. Но ереста продължавала да се разпространява. Посланията на Кирил до Несторий останали безуспешни. Тогава император Теодосий Млади свикал вече вселенски събор в град Ефес. Това бил Третият Вселенски събор от 431 година.

Св. Кирил пристигнал в Ефес, където се събрали около 200 епископи. Но Несторий не се явил и отказал да подпише, че е съгласен с догмите на Цървата, изложени от св. Кирил и пратени му от името на събора. Тогава съборът решил – Несторий да бъде свален. Несторий отхвърлил валидността на това решение, като се позовавал на това, че антиохийският архиепископ Йоан отсъствал от събора. Йоан умишлено се бавел да дойде, понеже държал страната на Несторий и бил враждебно настроен срещу Кирил. Като пристигнал най-после, той се стремял по всякакъв начин да вреди на Кирил и чрез клевети възбудил против него императора. Кирил бил заплашен със сваляне и заточение и бил задържан под стража, като всичко понасял с кротост и проявявал необикновена твърдост на духа. Той знаел, че нищо не трябва да склони епископа да прави отстъпки в делото на вярата, но заедно с това бил готов да прощава личните оскърбления и обиди.

Най-после истината възтържествувала. Св. Кирил се върнал в епархията си, като се оправдал във всичко онова, в което се стараели да го обвинят. Несторий пък бил отлъчен от Църквата и заточен в Египет, където умрял от страшна и мъчителна болест – езикът му бил изяден от червеи.

Грижите и трудовете разстроили здравето на св. Кирил. Той често боледувал и умрял в 444 година, като оставил много съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица.