Вредители и болести по малините

Кърлежи, паяци и вируси могат да съсипят всичките насаждения, редовен преглед и третиране с подходящи препарати е спасението

Месец май е времето,  което сме привършили основната работа по поддържането на малините. Независимо от идеалните грижи, напълно възможно е да ги нападнат гъбички и куп други паразити.

Една от най-честите и неприятни изненади е пожълтяването на листата. Причините са няколко, основната от тях е бактериално заболяване на малиновия корен. Появяват се израстъци под формата на грудки. Издънките спират да растат, а листата пожълтяват. Ако вече има узрели плодове, те губят сладостта си. Това състояние се получава, ако храстите са засадени в алкална почва. Проблемът се елиминира, като се изреже засегнатата част от коренището. След това мястото, където е отрязано се облива обилно с 1-процентен разтвор на меден сулфат.

Възможно е листата да пожълтеят изцяло или стават на петна в резултат на вирусни заболявания. Тук трябва да сте по-упорити. Необходимо е да изрежете пожълтелите клончета. Едва след това третирайте с препарат от аграрната аптека.

Малиновата ръжда е истинска напаст за стопанина. Храстите започват да съхнат. Причината са гъбички. Първите симптоми са тъмни петна от долната страна на листата. Впоследствие те изсъхват, по стеблото се появяват кафеникави петна, наподобяващи рани. Засегнатите храсти се изкореняват и унищожават. За да не се появи малинова ръжда, през пролетта и есента обработете храстите с препарат за тази цел от аграрната аптека.

Хлорозата – малиновата жълтеница се проявява първоначално с пожълтяване на жилките на листата, а после и на самите листа. В резултат той се свива като фунийка. Причината са вируси, които се пренасят от кърлежи и листни въшки. Най-напред е необходим да прегледате храстите, ако има обиталища на насекоми, да ги отстраните, колкото е възможно. Болните храсти се изкопават и отстраняват, за да се локализира заразата. На същото място не засаждайте друг храст поне 8 – 10 години. Инфекцията е упорита, срещу нея няма лек. На изкопаното място можете да поипете малко гипс – 120 г на 1 кв. метър.

Гигантски растеж на храстите. Нарича се болест на микоплазма. Растението образува много неплодни малки издънки с височина от 30 до 50 см – до 200 на храст. Лечението е само едно – отстраняване на храста.

Паяк акари е истинска напаст върху малините. Той засяга още ягодите, боровинките, касисът. Ефективна мярка в борбата с паяка е пръскането на храстите с лекарства, които включват малофос, фосфамид, колоидна сяра, цидиал, метафос. Така се действа и при кърлежи.

17 май – Ден на българския спорт

17 май е Ден на българския спорт и професионален празник на работещите в сферата на спорта. Отбелязва се с Решение №  581 на Министерския съвет от 4 август 2006 година. На 17 май 1894 година в София пристигат първите учители по физическо възпитание от Швейцария. Тяхната мисия е да положат основите на спорта в страната ни след Освобождението.

1. Даниел Бланву – роден в град Лозана, за учител в Кюстендил;

2. Алоиз Бюнтер – роден в Енетбюргер, за учител в Търновксата мъжка гимназия;

3. Жак Фардел – роден Нюшател, учител в Казанлъшко училище;

4. Шарл Шампо – роден в Ааро, учител в Софийската мъжка гимназия;

5. Лъис Айер – роден в Хомберт, учител в Ломското училище;

6. Август Векер – роден в Обони, учител в Пловдивската мъжка гимназия;

7. Жорж де Режибюс- роден в Ивердон, учител в Варненската гимназия;

8. Виктор Роберти – роден в Мудон, учител в Силистренското училище;

9. Емил Кюпфер – роден в Таскрен, за учител в Габровската мъжка гимназия;

10. Шарл Дюванел е пристигнал В България два месеца по-рано преди останалите и учител в Русенската мъжка гимназия.

Най-известни са Шарл Шампо и Луи Айер.

За първи път в България швейцарците внасят футболни топки и различни уреди за гимнастика. Те основават и емблематичната гимнастическа организация “Юнак”. Шампо е и първият участник за България на Летните олимпийски игри  през 1896 г. в Атина.

Ежегодно на празника се организират различни спортни мероприятия из цялата страна. Денят е признание за огромните усилия на стотици български спортисти, треньори и деятели в областта на спорта, прославяли името на България.

Св. великомъченик Николай Нови Софийски

0

Чества се на 17 май

Сред лика на българските светии има трима мъченици, които през XV век пострадали от фанатизирани тълпи мюсюлмани и с кръвта си са засвидетелствали своята вяра в Спасителя Иисус Христос. Това са почитаният на днешния ден обущар св. великомъченик Николай Нови Софийски, който бил убит с камъни и след това изгорен от развилнялата се тълпа на 17 май 1555 година, младият златар Георги Нови Софийски, който бил изгорен жив на клада на 11 февруари 1515 година, и св. Георги Най-нови, който бил обесен на 26 май 1530 година.

********************************************

Свети великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той бил син на благочестивите родители Мартин и Евфросиния. Най-напред се научил да чете, а след това усвоил обущарския занаят. Николай бил умен, добър, красив и строен и трябвало да избяга от родния си град, защото турците не търпели християнин с такива добри качества и щели насила да го напряват свой единоверец.

Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.

Турците вече твърдо решили да го присъединят към своята вяра. Поканили го на обед, подир който всички изпили по чаша турски шербет, но само Николай от това питие заспал в дълбок сън. Тогава ходжата извършил над него обреда на мохамеданското обрезание. Като се събудил, той разбрал какво е станало и с плач се отправил за дома си. Нещастният Николай не излязъл от дома си цяла година, докато най-после на празника Възнесение Господне ходжата го предупредил, че той занапред ще трябва да посещава тяхната джамия. Укрепен от молитвата, Николай твърдо му отговорил, че той за нищо на света не ще промени християнската вяра на своите родители. От това време започнал неговият мъченически подвиг.

Много мохамедани, които били крайно враждебно настроени срещу християнската вяра, настойчиво изискали от съдията смъртта на Николай. Нахвърлили се срещу него с ругатни и закани. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. Извели го отново на съд, по време на който един озверен турчин ударил мъченика по главата с дърво, така че челюстите му се счупили и дясното му око излязло от очната кухина. Но следващата нощ, по време на гореща молитва за помощ свише, Господ изцелил страдалеца съвършено, на което се удивлявали всички, които го видели.

На последното съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на присъдата. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и там – при „Трите кладенци“ (Юч бунар) – той бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Още тогава мъртвото му тяло било изгорено и пепелта била разхвърлена на четирите страни според повелята на Корана.

От мощите му била намерена само една частица от теменната кост, която отхвръкнала настрани по време на убийството, и няколко обгорени костички, намерени отпосле в пепелта от кладата, които и сега се пазят в църквата „Свети Николай Софийски“, издигната на лобното му място и в негова чест 300 години след смъртта му.

Житието на свети великомъченик Николай Софийски е написано от съвременника на мъченика и очевидец на неговите страдания и смърт, дякон Матей Граматик.

Скандал с „Евровизия“: Молдова ощетена заради Украйна (ВИДЕО)

Румъния твърди, че е дала 12 точки за молдованите „Zdob și Zdub”, но те са отишли за групата “Калуш оркестра”

Скандал в „Евровизия” се разразява заради първо място на украинската група “Калуш оркестра”.

12-те точки, които Румъния е дала за песента на Молдова, са отишли за тази на Украйна, която стана победител в конкурса. Това обяви ръководителката на румънската делегация на песенния конкурс „Евровизия“ Юлияна Марчук в неделя вечерта пред обществената телевизия ТеВеРе (TVR). „Следвай ме” ви предлага видеа с изпълненията на двете групи.

Молдовската група „Zdob și Zdub”

Марчук посочи, че към момента Румъния не знае защо се е случило това и увери, че работата на журито в Букурещ е била в съответствие с правилата на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ), откъдето очаква отговор за ситуацията. Тя заяви още, че едва по време на финала на „Евровизия“ в събота вечерта телевизионният продуцент Лиана Дамян, която е отговаряла за журито, е забелязала несъответствия с протокола, изпратен до ЕСРТ предишния ден, и че резултатите на специализираното жури в студиото в Букурещ не са били взети предвид, предаде БТА.

Ръководителката на румънската делегация на „Евровизия“ каза, че по време на репетициите в Торино, които са включвали и репетиция на обявяването на точките, Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) „не е дал никакъв знак, че нещо не е наред“ с вота на Румъния. По думите й в Букурещ са били спазени всички правила, наложени от ЕСРТ, включително присъствието на нотариус. Марчук обясни, че членовете на журито не са можели да общуват помежду си и всеки от тях е подписвал собствения си лист, а в края не са виждали общия резултат на журито. „Не знаем какъв е проблемът с това жури“, посочи ръководителката на румънската делегация.

Румънската телевизия информира, че Европейският съюз за радио и телевизия е изпратил писмо до държавите, участващи във финала на „Евровизия“, че след репетициите за втория полуфинал на конкурса е открил някои „нередовни модели на гласуване“ от журитата на шест държави без обаче да ги назовава. За да спази инструкциите за гласуване в конкурса, ЕСРТ „е работил със своя партньор по гласуването, за да изчисли заместващ общ резултат за всяка от въпросните държави както за втория полуфинал, така и за големия финал (изчислен въз основа на резултатите на други държави с подобен вот)“, се казва в съобщение на ЕСРТ, цитирано от румънската телевизия ТеВеРе.

Украинската “Калуш оркестра”

Екипът на румънската телевизия с изненада научил по време на големия финал, че оценката на румънското жури не е взета предвид при изчисляването на крайното класиране. Организаторите на конкурса са я анулирали и са присъдили „друг набор от точки на участниците във финала от името на журито“ на Румъния, посочи ТеВеРе в прессъобщение, в което отбеляза, че „правилата са били променени по време на играта, без участниците да бъдат информирани предварително“.

Ръководителката на румънската делегация на „Евровизия“ Юлияна Марчук каза, че едва в събота вечерта е бил получен имейл от ЕСРТ, след като румънският продуцент е поискал разяснения. „Не сме получавали никакво официално съобщение за подозрения, свързани с втория полуфинал, подозрения, които са изложени в този бюлетин, получен едва късно вечерта по време на журирането. Този имейл беше получен около 30 минути след като нашият продуцент поиска подробности за това несъответствие чрез телефонно обаждане. Така разбрахме, че 12-те точки, присъдени на Молдова, са били присъдени от нас на Украйна“, заяви Марчук. Тя каза, че още в неделя сутринта е поискала официален отговор от ЕСРТ във връзка с тази ситуация, но все още не е получила отговор.

Св. преподобни Теодор Освещени

0

Чества се на 16 май

Теодор, наричан още Освещен, защото единствен в целия манастир имал свещенически сан, бил един от любимите ученици на Пахомий Велики. От ранни години той горял от любов към Бога и четиринадесетгодишен дошъл в Тавена при преподобни Пахомий, желаейки да служи на Господа. Великият подвижник го приел, като видял в него истински призвание към монашески живот. И момъкът, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и всякакви лишения и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта. По-късно – след смъртта на свети Пахомий – Теодор станал игумен на Тавена и другите му обители. Той умрял около 360 година.

Тропар

На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни Теодор , твоят дух.

Алое вера – целителят от природата (РЕЦЕПТИ)

Растението, наричано още столетник, подпомага сърдечно болните, съюзник е срещу алергиите, съдейства за отслабване и при рани

Алое вера е лечебно растение (виж ТУК) с много ползи за здравето и за красотата. Терапевтичните му и лечебни качества са издържали изпитанията на времето, затова то е наричано още „растение на безсмъртието”, “лечебно биле” и “пустинна лилия”. Известно е още като столетник – дали заради непретенциозността му да оцелява прашясало и неполято в ъгъла с месеци или заради целебните му свойства, не е ясно. Последните обаче са доказани категорично. Това се потвърждава и от факта, че алое вера присъства с множество фармацевтично продукти.

Гелът от алое вера се извлича лесно на ръка в домашни условия

„Следвай ме” ви предлага няколко рецепти с алое вера, които можете да приготвите и у дома.

При настинка: Втрит сок от алое вера в слепоочията подпомага преминаването на главоболие при някои настинки. Рецепта: сок от алое вера – 0.1 л, почистени орехи – 0.5 кг, течен мед – 0.3 кг и половин литър сок от пресни лимони се смесват и наливат в буркан. Сместа се съхранява в хладилник, като преди консумация се изважда за 10-15 миути на стайна температура. От нея се приема по 1 лъжица три пъти дневно. Тази настойка можете да ползвате и превантивно, като укепителна преди сезона на настинките и грипа.

При хрема и синузит: Сокът от алое директно се накапва в носа. При хрема – по 2 капки в ноздра – четирикратно. В резултат следва активно кихане,от което носните кухини се очистват.

Капки за нос за деца при хрема: Сок от алое вера се разрежда 1:1 с вода, тъй като чист е много силен за детския организъм. На един път може да се накапват до 5 капки, не повече от 3 пъти на денонощие.

При бронхиална астма: 1-ва рецепта.Лекува се със смес от червено вино кагор, мед и алое вера. Напитката се прави по следната рецепта:  100 мл алоев сок, 500 мл вино, 4 лимона – млени и черупките от две яйца. Смила се в блендер. Ежедневно се изпиват по 30 мл на гладно.

Гелът на алое вера има многофункционални ползи за здравето

Втора рецепта. 15 мл сок от алое вера, изстискан в домашни условия + 350 г вино (червено) + 250 г мед. Сместа активизира обмяната на веществата. Пази се на студено, доза – 3 Х 1 супена, преди хранене. Помага при болно гърло и кашлица.

При язви и гастрити: смес от изцедено алое, медец и зехтин се смесват. Лекарството се приготвя от равни части, на водна баня, приема се през три часа.

При хроничен колит: 50 г лист живовляк и алое – измити и подсушени, смлени в месомелачка + 0.100 л преварена, още сгорещена вода. Отлежава 20 мин. Схема – 3 Х 20 мл. Курсът е 3 седмици с 4 седмици пауза.

При стомашни и чревни проблеми, дизентерия: 3 по 5 мл изцеден сок от алое и втечнен мед. Всяка доза се разрежда в кипнато мляко. Лечебният курс е 20 дни през пауза от 14 дни.

Плантация с алое вера, отглеждано за фармацевтични нужди

За отслабване: Алое вера улеснява изгарянето на калориите, подобрява обмяната на веществата и производството на мастни киселини, изчиства органите от натрупаните мазнини. Естествено разхлабително, растението подпомага чревната функция и позволява премахването на токсините от тялото. Улеснява смилането на храната и поддържането на естественото равновесие на организма. Рецепта: Сокът на 1 лимон, 1 чаша вода и 1 супена лъжица гел от алое вера. Отделете гела от растението с помощта на нож, като разрежете листата по дължина и остържете полупрозрачната течност вътре. Загрейте съставките като ги бъркате непрекъснато. Добавете 1 супена лъжица мед и изпийте течността, докато е топла. Така практикувайте всяка сутрин на гладно.

Макарони с кайма

Лесно, когато нямате много време, а гладната глудница ви чака да вечеря

От: Кристи Петрова

Случвало ви се е да се връщате без дъх и уморена от работа, да нямате време и дори желание да напазарувате на връщане. Иска ви се само да влезете под душа и да си легнете. Това обаче е невъзможно, защото гладната глудница чака вкъщи вечеря.

АВАНТИ (ТУК) – за ценители

Предлагаме ви една много бърза рецепта за вкусно хапване с продукти, каквито повечето домакини имат в хладилника и фризера си. Това са макарони с кайма – нещо като италианска паста, но не съвсем, защото това е бързото и вкусно блюдо на работещата и бързаща българска жена. Вашата вечеря ще е още по-вкусна с продуктите на АВАНТИ (виж ТУК).

Продукти: макарони (каквито и да са макаронени изделия) – 1 пакет, кайма – 500 г (може и повече, според предпочитанията или по-малко в зависимост от налиното в хладилника), кромид лук – 1-2 глави, подправки на вкус, яйца – 3-4 броя, кисело мляко – 0,5 кофичка, готварска сметана – от 0,5 до 1 часа (ако имате), сода – една щипка.

Приготвяне: Макароните се сваряват. В тава се запича каймата с нарязания на ситно лук и подправки, и малко вода.  Към тях се прибавят сварените макарони. Разбърква се. Залива се и се разбърква отново с яйцата, разбити предварително с киселото мляко, щипка сода и готварската сметана. По желание върху тази смес могат да се сложат парченца масло, маргарин или да се полее малко олио или зехтин. Пече се до готовност. След изваждане от фурната може да се посипе със ситно нарязан магданоз по желание.

Почина илюзионистът Астор

Антраник Шаварш Арабаджиян си отиде на 78 години

Известният илюзионист Астор е починал на 78-годишна възраст. Това съобщи във Фейсбук неговият приятел Игор Марковски. В последно време той е имал здравословни проблеми, свързани с онкологично заболяване.

„… за съжаление това не е поредната илюзия на АСТОР… Сбогом, Астор!“, написа Марковски.

Антраник Шаварш Арабаджиян, както е истинското име на Астор е роден на 18 ноември 1943 г. в град Шумен.

Първият му досег с фокусите идва от баба му, а на 12 години организира в кварталния парк цирк, в който показва нещата, които е научил.

На 18-годишна възраст самоукият илюзионист е навлязъл в тайните на тази професия. Първата му официална работа е в пътуваща трупа, в която свири на контрабас.

В София успява да се запознае с тогавашните доайени на българското илюзионно изкуство като Мистер Сенко и Факира Мити (Димитър Димитров) – баща на естрадната ни звезда Емил Димитров.

 Астор е единственият илюзионист в Европа, който е награден със „Златният Оскар“ от Международното братство на маговете през 1981 година. В края на 90-те години той създава магичен театър „Астор“ с ресторант, където фокусническия му талант е гвоздеят на програмата. Там се намира и къщата на мистер Сенко. В кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят.

Магът е носител на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Вариететно изкуство“, за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер „Али Баба“ (2008).

Дадоха „Евровизия” на Украйна (ВИДЕО)

Групата „Оркестър Калуш” беше на четвърто място, гласуването на зрителите я изтика на първо, близо 7500 гледаха на живо

„Евровизия” тази година буквално беше дадена на Украйна. Групата „Оркестър Калуш” с песента „Стефания” беше класирана четвърта от журито. Зрителите обаче я изтикаха на първо, като събра общо 661 точки. На второ място е Великобритания с 466, а на трето Испания с 459 точки.

Финалът на песенния конкурс, който се проведе в Торино – Италия, беше гледан на живо от близо 7500 души и от милиони пред малкия екран.

 С  определянето на „Оркестър Калуш” за явен фаворит на практика беше засвидетелствана подкрепа на Украйна заради войната. Групата е била избрана за участие в „Евровизия” преди началото й.

Групата е наречена на град Калуш, където е роден нейният основател – вокалистът Олег Псюк. Песента „Стефания”, с която бе дадена Евровизия на украинските е посветена на майката на вокалиста.

Тричленна хип – хоп и рап група е и в основата на Оркестър „Група Калуш”. В него влизат Тимофий Музичук, Игор Диденчук, Олександър Слободяник, Виталий Дужик и Ем Си КилимМен, както и Олег Псюк. Така нареченият оркестър бе създаден през 2021 година. Новата визия е смесица от украински фолклор, хип-хоп, рап и всевъзможни стилове. Тогава и към тримата основатели се присъединиха още трима изпълнители. Съпроводът на песните е с традиционни украински инстументи – теленика и сопика, които наподобяват кавал, но по-скоро приличат по дължина на флейта.

Фото: ЕРА

Св. Пахомий Велики

0

Чества се на 15 май

Св. Пахомий Велики е основател на монашеското общежитие в Египет и стълп на пустинножителството, редом със св. Антоний Велики, св. Макарий Велики и св. Евтимий Велики. 

Преподобни Пахомий се родил в Тиваида (Египет) в края на ІІІ век. Родителите му били езичници, но Пахомий от ранни години имал отвращение към идолослужението. Не познавайки още християнската вяра, той вече чувствал лъжливостта на езичеството, и скоро Господ по Своята милост му посочил истината.

Пахомий бил на 20 години, когато поради войната събирали войници в оная военна област, където той живеел. Всички младежи били принуждавани да постъпят на военна служба. Пахомий нямал никакво желание да бъде войник, но бил принуден и той да остави родителския дом и да отиде на война.

По пътя войниците се спрели в един град, където имало мното християни. Те ги приели с радост и любов и им оказали всякаква помощ. Трогнат и учуден от техния прием, Пахомий ги запитал, защо са така милостиви, и получил отговор, че те са християни. Пръв път Пахомий чул това название. Той започнал да разпитва за тях и научил, че християните са добри и честни люде, на които техния Бог заповядал да обичат своите ближни – всички човеци и да бъдат милосърдни.

Добрите дела на християните внушили на Пахомий уважение към тяхната вяра. Но когато той по-близко я изучил, чул за всемогъщия Бог, Който сътворил небето и земята, узнал за Иисус Христос, Който приел човешко естество, за да спаси човеците от вечно осъждане, разбрал благодатното учение за вечния живот. Сърцето на младия Пахомий се възпламенило от любов към Бога и от желание да Му служи. Той паднал на колене, вдигнал очи към небето и извикал:

„Господи, Боже на християните, Който си сътворил небето и земята, милостиво погледни към мене и ми дай да Те позная. Помогни ми да ти служа и да изпълнявам Твоите заповеди“.

И тук още той дал обещание да бъде християнин.

Наскоро Пахомий заедно с войската оставил града и продължил своя път. Но той не забравил за Бога на християните и се стараел да живее честно, за да Му угоди. Когато го сполетявало някакво изкушение, той си спомнял, че е обещал да служи на Бога, молил Го за помощ и така предпазвал себе си от зло и порок.

След свършване на войната разпуснали войската, и Пахомий се върнал в своята страна. Първа негова грижа била да намери християнски свещеник, за да получи от него свето Кръщение. Свещеникът го подготвил и го кръстил.

В това време разни лъжеучения вълнували Църквата и смущавали вярващите. Новопокръстеният Пахомий се смущавал от тия ереси. Но той искрено желаел да узнае истината и решил да се оттегли в пустинята и да търси ръководството на опитен и мъдър старец.

В Тиваидската пустиня живеел в това време отшелникът Паламон, който се славел със своя живот. Пахомий дошъл при него. Пустинникът го погледнал и казал:

– Но ти си твърде млад, а отшелническият живот е твърде труден. Мнозина искаха да живеят при мене, но се върнаха в света, като се уплашиха от труда и лишенията.

– Изпитай ме – казал Пахомий. – Аз вярвам, че Бог чрез твоите молитви ще ми дарува сила и търпение.

Старецът се съгласил да приеме Пахомия. Животът на Паламон бил действително много тежък. Той почти не спял, а прекарвал и дните и нощите в труд и молитва. Денем той работел и същевременно шепнел наизуст псалми. Работата му била да преде вълна и да тъче груб плат за власеници, от продажбата на които той се издържал и дори помагал на бедните. А самият той вкусвал само по малко хляб със сол и вода.

Пахомий почнал да споделя всичките му трудове и му оказвал безусловно послушание. Когато старецът забелязвал, че Пахомий бил налегнат от дрямка, извеждал го вън и там заедно влачели тежки кошници с пясък от едно място на друго. Това трябвало да го приучи да бъде буден и да побеждава себе си.

Трудният живот не отвърнал Пахомия то предприетия подвиг. Напротив, той все повече и повече се разпалял от любов към Бога и охотно понасял трудове и лишения, помнейки колко много Христос страдал, за да ни спаси. Паламон с радост гледал на неговото усърдие и благодарял на Господа.

Обичайки самотната молитва, Пахомий често се отдалечавал от своето жилище. Веднъж той дошъл до едно място, наричано Тавена, близо до реката Нил. Тук той спрял за молитва. Изведнъж, във време на молитва, той чул глас, който му казвал: „Посели се тук и построй манастир, и ще се съберат при тебе много иноци“. След тия думи пред него застанал ангел в образ на отшелник, който държал в ръката си дъска с написан устав за иночески живот.

Като се върнал в килията, той разказал на стареца за случилото се с него. Старецът го благословил да живее отделно и сам му помогнал да построи малка килия в Тавена. Пахомий се поселил в нея, но често посещавал стареца Палмон и продължавал да се ръководи от неговите наставления. След няколко години благочестивият старец умрял в ръцете на своя ученик.

Въоръжен с молитва и пълен с твърдо упование на Господа, Пахомий побеждавал в себе си страха, унинието и всички помисли, чрез които лукавият се стараел да смути душата на праведника. В труд и молитва прекарвал той дни и нощи. При него започнали да се събират ученици. Пахомий ги приемал с любов и след изпитание ги постригвал в иночески чин. Като желаел те повече да пребъдват в духовния живот, мъдрият ръководител взимал върху себе си най-трудните работи: орял, сеял, поливал градината, готвел ядене, служел на болните, а учениците си увещавал усърдно да се молят и да изучават Свещеното Писание. Когато искали да му помогнат в труда му, той им казвал:

– Няма да отхвърля благото иго, което ми е възложено. Христос ни е съединил чрез вярата, за да се трудим заедно. Той и вас, и мене ще улекчи в понасянето на трудовете. Когато станем повече, тогава ще ми помагате.

Като узнал, че овчарите, които пасели стадата си близо до неговата пустиня, са лишени от щастието да слушат словото Божие, той получил от епископа на страната позволение да построи за тях църква. Той ходел при тях и им обяснявал Божия закон с най-прости думи. Бог благословил старанията му и му дарувал радостта да обърне в християнската вяра много езичници.

Числото на братята се увеличавало всеки ден и Пахомий написал за тях устав. Този устав с монашески правил бил твърде строг. От инока се искало пълно отричане от собствената воля. Той нищо не можел да прави без благословението на игумена и всичко бил длъжен да върши с молитва. Когато иноците работели заедно, забранявало им се дори да разговарят помежду си – те били длъжни да работят в мълчание, повтаряйки в себе си псалм или молитва. Умът им трябвало да бъде постоянно насочен към Бога и към духовните предмети. Те не могли да имат никаква собственост. От встъпващите в манастира Пахомий не приемал пари и всички иноци били длъжни еднакво да се трудят за издръжката на манастира. Едни се занимавали с някакъв занаят, други обработвали нивите, трети плетели рогозки и кошници, тъчали власеници. С това се издържал манастирът. Никой от тях не можел да има сан свещеник, защото Пахомий не искал един инок да се отличава от друг с някакво предимство.

Всяка вечер след богослужение Пахомий беседвал с иноците. Той давал пример на братята за всички добродетели. Той бил кротък, смирен, изпълнен с обич към братята, поверили се на неговото ръководство. Провинилите си той увещавал насаме, като се стараел да скрие тяхната вина от другите братя. Към немощните и болните той бил винаги снизходителен и търпелив. По-късно Пахомий почнал да приема в манастира деца за възпитание и имал за тях особена грижа.

Когато броят на братята тъй нараснал, че не могли да се поместят в един манастир, тогава преподобни Пахомий ги разделил на няколко обители, избрал между учениците си способни да ръководят другите и ги назначил за игумени. Славата на Пахомий била така голяма, че при него дохождали иноци, които желаели неговото спасително ръководство. Някои вече съществуващи манастири минали под негово управление, тъй че след известно време Тавенското общество се състояло от десет манастира. Иноците били повече от седем хиляди. Самият Пахомий живеел в първия манастир и със загриженост на баща надзиравал другите. Той често ги посещавал и пращал някои от своите ученици с наставление. При всесилната Божия помощ старанията му не отишли напразно. Мнозина от учениците му проявили пример на велика добродетел. На противоположния бряг на р. Нил Пахомий основал девически манастир, където сестра му била първа инокиня.

Господ прославил великия сподвижник, дарувал го със сила да прави чудеса и чрез името Христово да изцерява болни. Но при всичката си слава преподобният се отличавал с дълбоко смирение.

Веднъж дошли при него лъжеучители и му казали:

– Ако ти наистина си Божи човек и твърдо вярваш в Бога, то мини по водата като по сухо.

– Аз не искам от Бога сила да направя такова чудо, защото това не е християнска помисъл – отговорил Пахомий. – Аз се надявам на Божията милост, а не на своите дела. И желанието ми не е по водата да ходя и да правя чудеса, но винаги да се съкрушавам за моите дела и да получа Божията помощ, за да мога смирено да постигна спасение.

Давайки сам пример на смирение, Пахомий се стремял да внуши тая добродетел и на учениците си. Той узнал, че един от братята държи по-строг пост, отколкото било определено от устава, и се гордеел с това. Той го повикал и му заповядал да изпълнява установеното правило, като му напомнил, че послушанието е главна добродетел, защото и Господ слязъл от небето, не да върши Своята воля, а волята на Своя Отец, Който Го е пратил.

Друг брат, желаейки да докаже любовта си към Бога, жадувал за мъченичество и често говорел на Пахомий:

– Помоли се за мене, отче, да се удостоя да бъда мъченик.

Пахомий му отговорил:

– Изпълнявай търпеливо възложеното ти послушание, труди се без ропот, старай се да угодиш на Бога чрез честен живот, и ще се удостоиш с честта на мъчениците в небесата.

Но братът все твърдял: „Искам мъченически венец“.

– Пази се – казал му Пахомий, – да не би да се отречеш от Христа, ако дойде опасност. Защото ти се поддаваш на тщеславен помисъл и търсиш изкушение, когато Господ ни е заповядал да се молим да не бъдем въведени в изкушение.

След някое време тоя инок трябвало по някаква работа да излезе от манастира. В пустинята го нападнали разбойници – езичници. Като видели, че е инок, почнали да го хулят и да му се смеят и му заповядали да се поклони на техните богове, на които те тъкмо принасяли жертва. Инокът дълго не се съгласявал. Но когато един от разбойниците дигнал меч над него, заплашвайки да го убие, той се уплашил и им се подчинил. След това разбойниците го пуснали, понеже видели, че няма какво да му вземат. Засрамен и сърдечно съкрушен, инокът се върнал в манастира и като паднал пред нозете на Пахомий, със сълзи изповядал вината си.

– Аз съгреших пред Бога и пред тебе – казал той, – понеже не послушах твоето наставление да не се моля за мъченичество.

Пахомий строго го укорил.

– Аз съгреших – повтарял инокът – и не смея да погледна лицето ти, не смея да вдигна очи към небето. Аз съм погубен и нямам надежда за спасение.

Тогава Пахомий, боейки се да не би инокът да изпадне в съвършено отчаяние, му казал:

– Ти се отдалечи от Бога, но Бог е безкрайно милостив и благ. Той може да ти дарува спасение, защото не желае смъртта на грешника, но неговото покаяние и изправление. Той иска падналият да стане, отвърналият се от Него да се върне при Него. Не се отчайвай, защото и за тебе има надежда за спасение. Както отсеченото дърво може пак да израстне от корена, така и ти можеш да оживееш, като се разкаеш.

Известно време преди смъртта на Пахомий Господ във видение му открил бъдещото запустяване на Тавена и оскъдяване на благочестието в основаните от него манастири. Това откровение натъжило подвижника. „Господи – казал той, като паднал на земята, облян в горещи сълзи, – ако е такава участта на обителта, то защо ти поиска да се основе тя?“ Дълго след това Пахомий се молил на Господа.

„Господи, не отнемай Твоите щедрости от мене, но прати Твоето милосърдие на мене недостойния! Защото аз зная, Боже, че нищо не успява без Твоята помощ. Твоето милосърдие ни пази и спасява по незнайни пътища“.

Преподобният получил чудно видение и чул обещание, че духовното му потомство няма да оскъднее навеки. И наистина, в страната, където преподобни Пахомий основал своите манастири, сега не господства християнската вяра и иноческите му обители са изчезнали, но духът и правилата на великия подвижник преживели създадените от него обители и от тях се ръководят други благочестиви подвижници по целия свят. По такъв начин праведният живот и светите помишление на един човек действат благотворно и на отдалеченото потомство.

В 348 г. Преподобний Пахомий събрал учениците си – вече към 14,000 души, – поучил ги и ги благословил и след двудневно боледуване предал душата си Богу в дълбока старост.

Светилник светъл си се показал до краищата на света,
пустинята си превърнал в множество монашески градове,
сам себе си разпънал, взел своя кръст на раменете си,
с въздържание тялото си изнурил, молещ се непрестанно за всички нас.