„Родителите да ги заведат своевременно на специалист, казва проф. Диана Попова – началник на Клиниката по Уши, нос, гърло в университетската многопрофилна болница „Царица Йонна – ИСУЛ“ в София
– Проф. Попова, знае ли се колко са хората със слухово – говорни проблеми в България?
– Трудно е да се каже, защото няма регистър. Няма такъв дори за новородените със слухови увреждания. Още през 2014 г. правихме скрининг, говорихме за неонатален регистър, но нещата останаха в точката на замръзването. Не е ясно колко хора имат намаление на слуха. Най-напред трябва да се направи регистър поне за децата. Така ще знаем колко са те, за да може да им се помогне своевременно. Хубавото е, че в много родилни домове вече се прави пренатален скрининг за слухови увреждания. Колегите са точни и открият ли такива, ги насочват към специалист. Когато те бъдат установени отрано, може да им се помогне своевременно. Има обаче една група деца с частично намаление на слуха. Ние чуваме 16 000 до 20 000 Hz. Има обаче деца, които са с намаление на слуха за 6 000, 7 000, 8 000, 2 000 Hz. Те проговарят малко по-трудно, имат говорен дефект. Обикновено тези случаи се установяват в училищна възраст, когато те започнат да правят систематично едни и същи грешки, но не защото имат някаква вина. Проблемът е, че те не чуват точно звуците в този диапазон.
– Какво може да подскаже на родителите, че има проблем?
– Когато децата не реагират на определени звуци, проговарят по-трудно, не успяват да изговорят определени думи. Майките и бащите не бива да си мислят, че малчуганите се инатят или упорствот, те просто не чуват добре какво им се казва и нарежда. Логопедите вече са наясно и в такива случаи насочват към едно изследване, за да се установи дали детето има слухов проблем. В нашето общество напоследък се прехвърлят отговорностите, включително и за децата. Трябва обаче да се знае, че родителите са отговорни за тях, останалите хора и специалисти са им само в помощ. Те са хората, които трябва да ги наблюдават, а ние, лекарите да помагаме с постиженията на медицинската наука.
– До месец – два помощните средства, включително слуховите апарати, трябва да преминат към Националната здравноосигурителна каса, досега те се осигуряваха от Министерството на труда и социалната политика. Какво следва да се направи, за да няма проблеми?
– Трябва да се определи пътят на пациента така, че преди да отиде за помощно средство да бъде прегледан от лекар УНГ. Касата има съответни контролни механизми, редно е те да действат и при отпускането на апаратите, когато минат за нейна сметка. Един слухов апарат се ползва дълъг период от време. Той трябва да се поддържа. Това също трябва да бъде осигурено на пациента при това с добро качество. Преди да се премине към новата система е редно да се прецизира всяка стъпка, за да не стават грешки, защото те ще са за сметка на хората. Трябва да се помисли и за тези, които живеят в отдалечените населени места. За тях стъпките от дома до преглед при лекаря, а не навсякъде има специалисти УНГ и едва тогава да отиде във фирмата, не са много ясни. Освен това, на възрастните пациенти и на пълнолетните, дори и да работят, се полага един апарат само за едното ухо, което не е правилно. Нима носим очила само с едно стъкло след определена възраст?! По два се отпускат само на учащите – ученици и студенти. Редно е това също да се промени, като всички нуждаещи да поучават апарати и за двете уши. Човек с апарат само на едното ухо елементарно не може да разбере дори от коя посока го викат. Той не различава посоката на звука, нарушава се говорната разбираемост в шумова среда, не може да елиминира фоновия шум. Това категорично трябва да бъде променено. Природата ни е създала с две уши, а не с едно. Каквото и да говорим обаче, стигаме до въпроса за парите, а за тях все казват, че не са достатъчни.
Днес 55 години навършва Добрин Димитров Векилов, по-известен с артистичния си псевдоним Дони.
Роден е на 7 май 1967 г. в София. Учи фармация в Медицинска академия, но страстта му към музиката надделява. От 1988 г. до 1992 г. учи пеене, при маестро Стефан Анастасов. Занимава се професионално с музика от 1989 г. Започва кариерата си като басист и вокалист в групите „Атлас“ (до 1993 г.) и „Медикус“. Заедно с Момчил Колев сформира дуета Дони и Момчил. В началото на 21 век прави дуетни изпълнения и със съпругата си Антоанета Добрева-Нети.
С формациите „Атлас“ и „Медикус“ записва общо четири албума. През 1993 заедно с Момчил записват „Уморени крила“. Тази песен предначертава и успеха на първия албум на Дони в дует с Момчил – „Албумът“ (1993). С него Дони печели наградата албум на годината и хит на годината според сп. „Ритъм“ и националната награда „Най-добър вокал“ за 1993 г. Следва друг голям хит – „Малкият принц“ (първа награда за видеоклипове на фестивала „Златната антена’95“). Дуетът издава 5 албума, всеки от които е продаден в стотици, хиляди копия. Дони и Момчил са първите български изпълнители, излъчени по MTV, с песента им, „Ближи си сладоледа“. Песента на Дони, „Уморени крила“ се качва в Топ 10 на холандския „Билборд“. Видеоклипове на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а английското музикално списание „Q“ причислява дуета Дони и Момчил към най-успешните световни групи на 1997 г. заедно с U2 и Oasis.
След 2001 година, работи със своята съпруга Нети, за която създава албума „Нети“, с хит-сингъла „Луната спи“. Следващата година излиза и албумът му „Естрада“, с кавър версии на вечни български песни. От него са хит-синглите „Тази вечер, аз съм хубава“ (с Нети) и „Спри до мен“ – виртуален дует, с покойната Леа Иванова. През 2005 г. излиза албумът „Този филм“ с хит-синглите, „Покажи ми“, „Страхотен ден“, „Помощ, обичам те“ и „Този филм“. През 2007, 2008 и 2009 г. Дони участва в трите сезона на Мюзик Айдъл, като в първото и третото издание е член на журито, а във второто и третото – музикален продуцент на предаването.
През 2014 г. Дони е музикален продуцент на шоуто за таланти Големите надежди, на шоуто „Като две капки вода“ и на третия сезон на The X Factor Bulgaria.
През 2015 година, Дони е музикален продуцент на третия сезон на „Като две капки вода“, на шоуто И аз го мога, както и на четвъртия сезон на The X Factor.
През 2016 г. Дони е музикален продуцент и жури в четвъртия сезон на шоуто „Като две капки вода“.
В началото на 2017 г. Дони дублира на български език персонажа Гаргамел в епизод 3 от детския сериен анимационен филм „Смърфовете“ – „Изгубеното селце“. През 2017 г. Дони е музикален продуцент на „Като две капки вода“ и на 5-ия сезон на The X Factor Bulgaria. През 2018 и 2019 г. е музикален продуцент на Като две капки вода в шестия и седмия сезон на шоуто. През 2019 г. е музикален продуцент на „Маскираният певец“. През 2020 г. е музикален продуцент на „Като две капки вода“ в неговия 8-ми сезон, както и във 2-ри сезон на тв шоу „Маскираният певец“. През 2021 г. е музикален продуцент на Като две капки вода в неговия 8-ми сезон, както и във 3-ри сезон на тв шоу Маскираният певц.
Известни песни
Кукла (с „Атлас“), Уморени крила, Картина, Слънцето на войника, Ближи си сладоледа, Малкия принц, Дива роза, Утринна сянка, Нестинарка, Сляпо момиче, Червило, Шапка на цветни петна, Мания, Стая с лилави стени, Луната спи (изпълнена от Нети), Страхотен ден, Облаче ле бяло (кавър-версия), Тази вечер аз съм хубава (кавър версия), Спри до мен (кавър-версия), Покажи ми, Този филм, Има време, Весело шумя и др.
Екипът на “Следвай ме”му пожелава много здраве, духовни радости и щастието никога да не го напуска!
Този безвкусен самостоятелно плод подпомага метаболизма, а оттам и отслабването, мощен антиоксидант е, подсилва потентността и при двата пола
Авокадото е сравнително нов плод за България. Макар и причислен към плодовете, той няма собствен вкус, но придава невероятни вкусови усещания в съчетание с други продукти. Той е идеален за салати.
Авокадото има богат витаминен и минерален профил има невероятно много ползи за сърцето чрез мононенаситени мастни киселини в него. подпомага потентността и при двата пола. Богато на фибри, което позволява по-добрата работа на храносмилателната система, а оттам на метаболизма, което в крайна сметка го прави добър приятел на отслабването.
Консумирането на авокадо може да понижи нивата на холестерол и триглицериди. Мазнините в него помагат за усвояването на хранителните вещества от други храни без от тях да се трупа излишно тегло. Богато е на антиоксиданти, които могат да предпазят очите от заболявания.
„Следвай ме“ ви предага лесна, бързо усвоима и вкусна салата с авокато, която идеално може да се съчетае с продуктите от магазини АВАНТИ (виж ТУК).
Продукти: (за една голяма порция): салата айсберг или маруля – ½, риба тон от консерва – ½, краставица – 1 малка или ½ голяма, авокадо – 1 малко или ½ голямо, лимонов сок, олио (зехтин или шарлан според вкуса) и сол – на вкус.
Приготвяне: Салатата се измива и нарязва на ситно, краставицата – също, прибавя се рибата от консерва, нарязаното на парченца авокадо. Подправя се с останалите подправки.
Когато излязла повеля от римския император Максимилиан (305–311 г.) да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове, началниците на полковете повиквали при себе си всички служещи в тяхното ведомство, за да узнаят има ли между тях християни. В един полк стотникът с висок глас заявил на началника, че той от детинство е християнин и нява да се отрече от вярата си. Всички старания да го склонят да се отрече останали напразни. Тогава го свързали и отправили при воеводата Вивиан. Този християнин се казвал Акакий.
На увещанията на воеводата, Акакий отговорил с твърдо изповядване на вярата си. “Аз ще заповядам жестоко да те мъчак – казал воеводата, – ако не послушаш царската повеля и не се поклониш на нашите богове, по чиято милост царете царуват и победителите тържествуват. Нима ти мислиш, че си по-умен от всички ни? Вразуми се и престани напразно да се надяваш на човека, наричан Христос, Който по закон бил осъден и разпнат!”
– Ти се заблуждаваш – отговорил Акакий – и тежко грешиш, като казваш, че по милост на езическите богове царете царуват. Те царуват по волята на нашия преблаг Господ. А що се отнася до моето упование на Иисуса Христа, Когото ти наричаш човек, то цнай, че Господ наи Иисус Христос е Син Божи. Той заради нашето спасение дошъл на земята, станал човек и доброволно претърпял кръстна смърт. Но това ти ще разбереш само тогава, когато станеш християнин.
– А как твоят Бог не наказва смъртно царете, които му се противят – попитал воеводата, – ако Той е всемогъщ?
– По това именно трябва да познаете Неговата сила и благост – отговорил Акакий. – Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи туй, за да могат вярващите в него да извършват своя подвиг.
Воеводата се учудил на разума на християнина и го запитал дали се е учил.
– Не – отговорил той, – аз умея да чета само молитви. Но Бог помага на Своите раби. От самото начало за проповядване на Своето слово Той не избрал ни знатни, ни богати люде, ни учени и мъдри философи, а люде прости и неучени, бедни рибари, за да може Неговато непостижима сила и премъдрост да се прояви в тяхната немощ – тях ги ръководел и научавал Светия Дух.
– Остави безполезното многословие – казал воеводата – и ми кажи: ще се покориш на царската повеля и ще се поклониш ли на боговете?
– Както по-рано ти отговорих, така и сега ти казвам: Аз съм християнин и на идоли не принасям жертва!
– Жал ми е за твоята младост, понеже виждам, че не си на повече от 25 години, и не бих искал да те мъча. Но ти ше ме принудиш към това, ако не се откажеш от своето безумие.
– Не безумие, а благоразумие е да останеш верен на Бога, Който досега ме е пазил чрез Своето милосърдие – отговорил християнинът.
Воеводата дълго увещавал Акакия и се стараел да промени неговите убеждения. Но младият християнин, просвещаван от Светия Дух, му отговарял с мъдрост и непоколебима твърдост. Воеводата заповядал жестоко да го бият, като казал :”Да видим, ще му помогне ли Бог!” Кръвта на мъченика се леела под тежките удари, но той само повтарял:”Спасителю Христи, помогни на твоя смирен раб! Господи Боже, не ме оставяй!” – и търпеливо понесъл изтезанията. Като го видял изтерзан и обагрен от кръв, воеводата му казал:”Ще се поклониш ли сега на боговете?”
– Не! – отговорил мъченикът. – Аз имам Господ, Който ме укрепява. Преди изтезанието ме смущаваше известен срах. Но когато започнах да страдам, Господ ме укрепи чрез Своята помощ, и аз съм готов всичко да понеса, като твърдо се надявам на моя Бог.
Разгневеният воевода заповядал да усилят още повече мъченията на Акакий, но с нище не можал да победи вярата му и да го склони да се отрече от Христа. След изтезанието той бил затворен в тъмница. Една седмица по-късно воеводата получил повеля от началника си да пристигне в гр. Византион и да доведе със себе си престъпниците, за да бъдат съдени. Воеводата взел и Акакия заедно с другите. Изнемогващият от рани, от дълъг път и от жажда мъченик с вопли зовял Господа, като Го молел за помощ; и внезапно се чули от небето думите:”Бъди мъжествен, Акакий!” Тия думи чули и някои от спътниците на Акакий, които паднали пред нозете му и го молили да ги научи на закона Христов.
– Аз самичък съм човек неграмотен и неучен – казвал им мъченикът. – Но помня онова, на което са ме научи свещеникът.
И поучавал своите спътници на Онова, което знаел за Христа, и някои то тях повярвали. На другия ден след пристигането на затворниците в гр. Византион воеводата заповядал на тъмничния стражар да заключи Акакий отделно във вътрешна тъмница, да го окове във вериги и няколко дни да не му дава храна. С глад и жажда той мислел да пречупи волята му и да го принуди да се отрече от вярата си. Заповедите на воеводата били изпълнени, но през прозореца на вътрешната тъмница другите затворници видели, че мястото, където е затворен Акакий, е озарено от чудна светлина, че ангели измиват и превързват раните му и му предлагат храна и питие. Те казали това на стражаря, който видял същото, но като влязъл в тъмницата, намерил Акакий да стои сам.
След една седмица Акакий бил повикан на съд. Като го видял здрав и бодър, воеводата започнал да мъмри стражаря, че той за пари е пускал при затворника роднини и приятели, които му донасяли всичко нужно. И стражарят и всички затворници разказали на воеводата за чудните посетители, които всяка нощ се явявали в тъмницата, където е затворен мъченикът. Воеводата предал отново акакий на жестоки изтезания. Но когато всичко се оказало напразно, той решил да го изпрати на тракийския управител Флакин. Той му написал писмо, в което обяснил, че не бил в състояние да склони тоя войник да изпълни царската воля, и затова го праща при прекия свой началник, който има по-голяма власт. Тракийският управител затворил Акакий в тъмница, но по ходатайството на жена си, която била християнка, не го подложил на мъчения. Като прочел в писмото на воеводата сведенията за страданията на Акакий, тракийският управител разбрал, че е невъзможно да го склони да се отрече от Христа и го осъдил на смърт. Флакин бил толкова удивен от непоколебимата издръжливост на мъченика при страшните страдания, че дори строго укорил Вивиана, че е подложил на такива мъчения един римски офицер, а не го е осъдил и предал незабавно на свърт.
Изведен вън от град Византион – бъдещия Цариград, на определеното за смъртно наказание място, Акакий застанал на колене и извикал: ”Слава на Тебе, Боже! Благословено да бъде името Ти, Господи, загдето мене, недостойния, Ти удостои с честта да се наричам мъченик Христов!” Светият мъченик бил посечен с меч на 8 май 303 година. Християните благоговейно погребали тялото му.
Топар
Твоят мъченик, Господи, при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец, Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали и съкруши на демоните безсилната дързост: с неговите молитви спаси нашите души.
Иновативната разработката е на младия инженер Момчил Георгиев от Института за космически изследвания и технологии към БАН, има куп преимущества
Получавате колет до 5 кг с дрон, не висите на опашка в пощата, не плащате такси, не се безпокоите, че някой е взел нещо от любимото ви сладко, производство на баба.
Това не е картина от далечното бъдеще, а възможност от съвсем близкото.
Инженер Момчил Георгиев от БАН конструира собствена разработка еко дронове за оптимизация на безпилотни доставки на пратки. Благодарение на разработките му, товар с тегло до 5 кг би могъл наистина да бъде доставен безпилотно от София до Пловдив за по-малко от час. Подобрението на машините се корени в броя витла. Класическата схема на дроновете включва четири витла, а разработваните в академията дронове са проектирани да функционират с три. Това позволява на иновативните безпилотни летателни апарати да пренасят в пъти по-тежки товари.
Основната цел на разработките в момента е технологията да се имплементира в логистичната индустрия. Освен многократно съкратеното време за доставка, алтернативата за използване на дронове като доставчици е изключително зелено решение за намаляване на вредните емисии, придружаващи конвенционалните методи за трансфер на пратки. Дроновете се придвижват чрез електрически заряд и не замърсяват околната среда. До момента разработените дронове, тип коптери с три витла, намират приложение в картографирането, агроиндустрията, инспектирането и заснемане на архитектурни обекти и охранителна дейност на мащабни терени.
По думи на талантливия инж. Георгиев кариерният му път в сферата на разработването и оптимизацията на летателни апарати е започнал като хоби, но необятният свят на науката е мотивирал превръщането на това начинание в професия. Постъпва в БАН, когато академията има нужда от пилот на безпилотни дронове. Богатият му опит с различни летателни апарати го прави изключително ценен за Академията и съвместно осъществяват различни мисии и проекти. Ученият определя свободата да твори и изследва възможностите на летателните устройства като най-големия си успех до момента. Според него науката в България дава шанс на младите таланти да изследват безкрайни възможности и да постигат целите си, единственото необходимо е мотивация за успех. Сполучливите разработки на института доказват, че всичко в науката е възможно.
Българската академия на науките е водещият научен център на България. В академията се извършват научни и научно-приложни изследвания в девет направления, покриващи всички области на човешкото познание. 42 научни института и 8 специализирани звена, всяко от които е самостоятелно юридическо лице, изграждат изследователската инфраструктура на БАН.
В момента в академията работят около 3000 учени, което представлява около 15% от кадрите, заети с наука в България. БАН дава около половината от научната продукция в страната видима в световните бази от данни.
Оказва се, че здрави хора ги развиват след прекаран COVID-19
За мистериозни случаи на инсулти сред млади пациенти, които не са страдали от никакво сърдечносъдово заболяване предупреди доц. Росен Калпачки. Той е ръководител на Клиниката по нервни болести към университетската болница „Света Анна“ в София (бивша Окръжна).
„Имаме случаи на млади пациенти, които получават мозъчни инсулти, и единствената причина, която откриваме за това след обстойни изследвания, е преживеният COVID-19, посочи доц. Росен Калпачки. Става въпрос за мъже и жени по на 30-40 години, които са били здрави, без никакви рискови фактори за инсулт – без високо артериално налягане, без промени в липидите, без сърдечни заболявания, и изведнъж правят инсулт“, уточни специалистът.
След белия дроб най-засегната от SARS-CoV-2 е нервната система, казва неврологът. „Пост-COVID синдромът се свързва основно с неврологичните оплаквания, с т. нар. „мозъчна мъгла“. Много дълго време тези пациенти се чувстват уморени, концентрират се трудно, имат главоболие, световъртежи и не могат да се върнат към обичайния начин на живот. За всичко това са виновни неврологичните нарушения. „Това е и още една причина да препоръчвам ваксинацията – за да си спестят хората бъдещи здравословни усложнения“, съветва доц. Калпачки.
По думите му всички над 6 000 болни с COVID-19, които са преминали през болница „Св. Анна“, са консултирани неврологично. Доц. Калпачки е категоричен, че пандемията е повишила риска от по-тежко боледуване и усложнения при болните с неврологични заболявания. „Връзката тук е двупосочна, но е по-скоро по посока на това, че преболедуването на COVID-19 причинява по-тежко протичане на основните им заболявания, а не толкова, че неврологичните заболявания предполагат по-тежъко протичане на болестта. Хората с неврологични заболявания боледуват от него много по-често, когато не са ваксинирани. В нашата клиника сме имали и пациенти, които са били с COVID-19 и след ваксинация, но при тях заболяването е протичало далеч по-леко“, уточнява неврологът.
Пандемиите от други заболявания и специално респираторни не са новост за човечеството, казва доц. Калпачки. Единственият начин, по който хората са се справяли с всякакви епидемии, е, когато почти 100% от тях са ваксинирани. „Няма неврологично заболяване, което да е противопоказание за ваксинация срещу COVID-19. Ваксината може единствено да ни предпази“, категоричен е той. „След като искаме във всяко нещо да бъдем част от Европа, трябва и във ваксинацията да се стремим към същото”, убеден е той.
Днес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата – св. Георги. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се смята за национален светец. В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са и дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т. н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието. Не по-малко популярен е той на Балканите – в България, Сърбия, Гърция. У нас св. Георги е патрон на Българската армия. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги“ в нашата столица, построена през 4 в. Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика.
Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Света гора (9 в.) носи името „Св. Георги“. Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф. Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота“. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът „Св. Георги“ до Скопие и мн. др. Във всеки от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.
Св. Георги е толкова популярен, че се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (9 в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.
Император Йоан Кантакузин (14 в.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно и пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, пет от които са обект на поклонение както от християни, така и от мюсюлмани, а девет са свързани само с мюсюлманско почитание.
Голямата слава на светеца ражда множество жития, които дълго време дори и до днес объркват изследователите. Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет и е датирано в 5 в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii“ (Мъченичество на Георги) е поставено сред апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива, в т. нар. декрети (с най-ранна редакция от 5-6 в.) на св. Геласий І, папа Римски († 496 г.). Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че според Делайе, папа Геласий І е бил подведен и е объркал житието на св. вмчк Георги с това на узурпатора на катедрата на св. Атанасий Александрийски – арианския еп. Георги Кападокийски. Тезата на Делайе, както ще видим по-нататък в нашата статия, е заимствана от големия познавач на римската история Е. Гибън. В подкрепа на тезата за объркването на житията е общата топонимия, която съществува в живота на двамата Георгиевци.
С малки изключения повечето жития посочват като родно място на св. вмчк Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи гр. Лид в Палестина (днес Израел). Град Лид, библейската Лида (виж 1 Ездр. 2:33; Деян. 9:32) е известен още с имената Лод, Луд, Диоспол, Георгиопол, намира се на 20 км от столицата Тел Авив, в непосредствена близост до летището Бен Гурион. Трябва да отбележим съществуването на жития, които уточняват, че гр. Лид е родното място на светеца, а Кападокия е мястото, където св. Георги е израснал.
През 1937 г. са открити папирусни фрагменти от т. нар. „Деяния на св. Георги“ в пустинята Негев в Израел, които допълват с нови подробности живота на светеца. Съгласно тези най-ранни жития, св. Георги е претърпял мъченическа смърт при легендарния персийски цар Дадин (Дадиан, Дакиан, Датин) в гр. Лид. Тези текстове съдържат характерния апокрифен мотив, който намираме и в мюсюлманските предания за трикратна смърт и възкресяване на светеца от Господа. Апокрифните жития са съпътствани и от редица апокрифни описания на чудесата на св. Георги, като „История на раждането и детството“ на светеца, „Чудото с пояса“, „Среща с беса“, „Откровение на св. Георги“, по-късния (10 в.) „Чудото на св. Георги с българина“ и др.
Постепенно, с развитието на византийската традиция житието на светеца търпи нови трансформации. В „Мъченичеството на св. Георги“ под редакцията на преп. Роман Сладкопевец († ок. 555 г.) виждаме, че персийският цар Дадиан се превръща в имп. Диоклетиан, а от гр. Лид действието се пренася в Никомидия. В тази редакция мястото на мъченическата смърт на светеца е все още гр. Лид. Впоследствие се появяват житията на св. Симеон Метафраст и на неговия съвременник Теодор Дафнопат († 961 г.). За разлика от св. Симеон, Теодор смесва „Мъченичеството“ с по-ранните апокрифи, в резултат от което се появява „История на раждането и детството“ на светеца. Това всъщност е и най-пространното житие на св. Георги, съвместило в себе си множество различни и понякога противоречащи си факти и събития. Запазени са свидетелства за нови преработки и интерполации на житието, като това продължава дори до края на византийския период. В тях постепенно виждаме и промяна на лобното място на светеца от гр. Лид в Кападокия. Някои от големите познавачи на епохата предполагат, че с вековете е станало смесване на житията на двама и дори повече различни светци, носещи името Георги. Както вече споменахме, Е. Гибън дори изказва предположението, че един от тези Георгиевци е арианският епископ Георги Кападокийски († 361 г.), най-големият противник на св. Атанасий Велики, успял да го наследи на епископската катедрата.
В житието се появяват все нови и нови персонажи и подробности. От събраните до днес различни версии научаваме имената на родителите на светеца – Геронтий и Полихрония. Според „История на раждането и детството“, бащата на св. Георги бил персийски войн. В интерполиран по-късно текст Геронтий се превръща в сенатор на Севастопол Арменски, с ранг на стратилат – командващ армия, т. е. римски генерал. Съществуват апокрифи, в които се говори, че светецът имал сирийски произход. Според много от средновековните жития бащата на св. Георги бил езичник, а майка му християнка, която възпитавала сина си в християнско благочестие. Веднъж, по време на тежко заболяване бащата на св. Георги приел християнството и се излекувал. Съгласно едни версии на житието, Геронтий по-късно загинал като мъченик, други жития премълчават този факт. След смъртта на Геронтий, Полихрония се завърнала в родния град Лид, където имала в наследство богато имение. Грузинските жития говорят, че св. Нино, покръстителката на Грузия била родственица на бащата на светеца – Геронтий, с което се обяснява почитането на св. Георги в Грузия като национален светец. В младежка възраст св. Георги постъпил в армията и се отличил особено във войната с Персия 296-297 г. Той служил в кохортата на Непобедимите, на които по-късно станал и предводител. По време на гоненията на Диоклетиан (според по-късната византийска традиция на житието от времето на преп. Роман Сладкопевец) св. Георги раздал имуществото си и се явил пред императорския съвет в Никомидия. Според един интерполиран по-късно текст, светецът първо бил разпитван от някой си Вардан. На съвета той застанал пред имп. Диоклентиан и обкръжението му и смело изповядал вярата си в Христос. Разгневен, императорът заповядал да бъде бит с пръчки. После бил хвърлен в затвора и претърпял множество изтезания. Всичко това св. Георги претърпял мъжествено, благодарейки горещо на Бога. Бил оставен разпънат на колелото на мъченията, но ангел Господен се явил и изцелил раните му. Виделите всичко това стражи се разбягали, а св. Георги се отправил към храма на Аполон, където Диоклетиан извършвал жертвоприношение. Като видели светеца невредим, имп. Александра и военноначалниците Анатолий и Протолеон повярвали в Христос. Диоклетиан още повече се прогневил и заповядал да хвърлят светеца в яма с негасена вар. Когато след 3 дни дошли да вземат тялото му, го намерили невредим. Мнозина тогава повярвали и възкликнали „Велик е християнският Бог“. Св. Георги бил хвърлен отново в тъмница, а на краката му обули нажежени до червено метални обувки с обърнати към ходилата гвоздеи. В тъмницата Бог отново изцелил и утешил мъченика. Диоклетиан отново и отново се опитвал да принуди светеца да принесе жертва на езическите богове, но напразно.
Диоклетиан имал близък приятел на име Магненций. Магненций решил да изпита светеца, като го накара да възкреси някого от мъртвите, с което да докаже истинността на своята вяра, като естествено се разчитало, че той няма да успее да извърши подобно чудо. Св. Георги обаче се обърнал към Христос с гореща молитва. Започнало голямо земетресение, по време на което една от гробниците се отворила и от нея излязъл наскоро починал човек. Посрамени, Диоклентиан и Магнениций заповядали отново да хвърлят св. Георги в тъмница. Към него започнало да се стича огромно множество народ, търсещ изцеление. Светецът вършел непрекъснато безброй чудеса и мнозина повярвали в Христос. Диоклетиан отново и отново безуспешно се опитвал да го принуди да принесе жертва на езическите богове, като му обещавал слава и богатство. Веднъж св. Георги заявил, че е готов да отиде с императора в храма на Аполон. Когато влезли вътре, се събрал много народ и мнозина очаквали, че той ще принесе жертва на боговете. Св. Георги обаче се обърнал към статуята на Аполон с въпроса бог ли е Аполон или не. Обитаващият статуята нечист дух бил принуден да отговори и обявил, че истинският Бог е Иисус Христос. Св. Георги направил във въздуха кръстно знамение и всички идоли паднали и се разбили. Като видяла това, имп. Александра открито изповядала вярата си в Христос, за което тя и св. Георги получили смъртни присъди. По пътя към мястото за изпълнение на присъдата св. Александра мирно предала душата си в ръцете на Господа. На св. Георги палачът отсякъл главата с меч.
Според една от версиите на житието, това станало на 23 април († 303 г.), на някои места е споменато, че това се е случило на Велики петък. Съдейки по Възкресните тропари в службата на светеца обаче, можем да предположим, че той е загинал мъченически в Светлата седмица. В много жития се казва, че всичко случило се е било записано от слугата на св. Георги – Пасикрат, в някои версии – Панкратий, както и че той е бил и човекът, пренесъл мощите на светеца в гр. Лид. В няколко житийни версии мощите са пренесени не от слугата, а от майката на светеца Полихрония. Съществуват и жития, според които св. Полихрония приела мъченическа смърт заедно със сина си.
Византийските легенди и жития на св. Георги получават широко разпространение в славянския свят и се радват на множество преписи и редакции. Житията-мартирии могат схематично да бъдат разделени на три. В едната версия се говори за воина от Кападокия Георги, който открито е обявил себе си за християнин пред имп. Диоклетиан, за което е бил подложен на множество мъчения. Това е и най-обширната и разпространена версия, която в съкратен вариант сме изложили по-горе в нашата статия. Това е и житието, което се чете в пролога към празника на светеца на 23 април (6 май), като най-ранните свидетелства за използването му са от 13 в.
Другото житие, което е и най-древното, както вече казахме, е обявено от папа Геласий І за апокриф. В него св. Георги е измъчван не от римския имп. Диоклетиан, а от персийския цар Дадан.
Третият вариант на житието е близък по сюжет до втория – с тази разлика, че в него се споменават имената на родителите на светеца: баща Геронтий (в друг вариант Геронт) и майка Полихрония (в друг вариант Полифрона). В този трети вариант на житията светецът не твори чудеса, а мястото на неговата смърт става гр. Диоспол (Лид). В някои преписи от този трети вариант името на царя мъчител е Диоклетиан, но винаги се посочва факта, че той бил „родом от Персия“.
Паметта на св. Георги се чества от славянските и западните инославни църкви съответно на 23 април по нов стил и 6 май – по стар стил, т. е. за тях празникът е неподвижен. Българската православна църква е съхранила по едно интересно стечение на обстоятелствата стария стил за празника 6 май. В Йерусалим, Гърция, Кипър, на Света гора и в другите гръкоезични църкви празникът е подвижен. Ако 23 април се падне преди Възкресение Христово, честват паметта на светеца в първия понеделник след Възкресението, т. е. на Светли понеделник. Това е така, защото службата на светеца е празнична и съдържа празнични тропари, свързани с Възкресението! Ето защо, ако празникът се случи преди празника на празниците Възкресение Христово или съвпадне с него, както това се е случвало преди и след приемането на новоюлианския календар от част от поместните църкви, то тогава типикът на Църквата нарежда празникът да се премести, защото не може празничната служба на светеца да съвпадне с покайните служби на Страстната седмица.
Руската православна църква чества също и 3 ноември като празник на светеца – деня, в който е осветен мартириумът на св. Георги в гр. Лид по времето на имп. Константин Велики († 337 г.) и са пренесени мощите на св. Георги в него. Интересно е, че в Египет, в коптската църква, която почита св. Георги като „принц на мъчениците“, паметта му се чества на 23 паремат от коптския календар, което е 1 май. Коптите също празнуват освещаването на първия храм – мартириум, посветен на мъченика, но на 10 юни. Трябва да отбележим, че първото споменаване за този мартириум в гр. Лид, построен от св. Константин Велики, е направено от Евсевий Кесарийски. В случая обаче Евсевий не казва, че тази гробница-мартириум не е била посветена на св. Георги, а „на заслужил (отличил се) човек“. Едва по-късно този високо отличил се човек е отъждествен със св. Георги. През 6 в. върху мартириума е построена базилика, която арабите разрушават. Кръстоносците отново издигат храм, който по-късно също е разрушен. Днес на това място съществува храм, построен през 19 в.
Тропар
Като освободител на пленници и на бедни защитник, на немощни лекар, на царе поборник, победоносни великомъчениче Георги, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Промяна на движението по бул.“Захари Стоянов“ в София на 9 май
За промяна на движенето и закриване на автобусни спирки в жилищен комплекс „Люлин” в София съобщава Столична община.
От 16.50 часа до 17.30 часа на 9.05.2022 г. се забранява влизането на пътни превозни средства в двете посоки по бул. „Захари Стоянов” в участъка между бул. „Добринова скала” и бул. „Панчо Владигеров”.
От 16.50 часа до 17.30 часа на 9.05.2022 г. частично се променят маршрутите на автобусни линии №№ 42 и 111, както и на тролейбусна линия № 7:
– Автобусна линия № 42 (в посока гр. Банкя): от ж.к. „Люлин-8“ (ул. „Търново“) по маршрута до кръстовище бул. „Царица Йоанна” – бул. „Панчо Владигеров“, направо по бул. „Царица Йоанна”, по бул. „Добринова скала” до кръстовище бул. „Добринова скала” – бул. „Захари Стоянов“, по бул. „Добринова скала” и по маршрута. В обратна посока маршрутът не се променя.
– Автобусна линия № 111 (в посока ж.к. „Младост”): от ж.к. „Люлин-1,2“ по маршрута до кръстовище бул. „Панчо Владигеров“ – бул. „Царица Йоанна”, по бул. „Царица Йоанна” до кръговото кръстовище с Околовръстен път, по Околовръстен път и по маршрута, двупосочно.
– Тролейбусна линия № 7 (в посока ж.к. „Люлин-3“): по маршрута до кръстовище ул. „Луи Пастьор“ – ул. „Търново“, по ул. „Търново“ по маршрута на ТБ линия № 6 до ж.к. „Люлин-3“, двупосочно.
Закриват се следните спирки:
– с код 1716 „Община Люлин“ за автобусни линии №№ 42 и 111 и тролейбусна линия № 7;
– с код 1719 „Община Люлин“ за автобусна линия № 111 и тролейбусна линия № 7;
– с код 1798 „Ул. 308“ за автобусни линии №№ 42 и 111 и тролейбусна линия № 7;
– с код 1799 „Ул. 308“ за автобусна линия № 111 и тролейбусна линия № 7;
– с код 0653 „Ж.к. Люлин-3“ за автобусни линии №№ 42 и 111 и тролейбусна линия № 7;
– с код 0652 „Ж.к. Люлин-3“ за автобусна линия № 111 и тролейбусна линия № 7;
– с код 1788 „Търговски ц-р Люлин“ за автобусни линии №№ 42 и 111;
– с код 1789 „Търговски ц-р Люлин“ за автобусна линия № 111; спирката ще се обслужва от автобусна линия № 42.
По традиция тържествената церемония ще се състои на 6 май от 17.00 часа в двора „Сан Дамазо” на Апостолическия дворец във Ватикана
И тази година настъпи часът новите швейцарски гвардейци да положат клетва във Ватикана, съобщи Vaticannews.
По традиция тържествената церемония по полагане на клетва на 36 нови гвардейци ще се състои на 6 май 2022 г. от 17 ч. във Ватикана, в двора „Сан Дамазо” на Апостолическия дворец. И тази година, отново заради пандемията церемонията ще се проведе в умален формат. Поканени са само родителите и братя или сестрите на гвардейците, които ще положат клетва, семействата на женените гвардейци и официални представители на Конфедерация Швейцария, на Църквата, както и на кантона домакин Нидвалден. Въпреки това, церемонията може да бъде проследена на живо онлайн чрез сайта на Папската швейцарска гвардия www.guardiasvizzera.ch.
По традиция церемонията за клетвата на новите гвардейци се провежда в годишнината от разграбването на Рим. На 6 май 1527 г. 189 швейцарски гвардейци защитават папа Климент VII срещу огромна армия от немски ланскенети и испански наемници. 147 падат в битка, включително тогавашният командир Каспар Рьойст от Цюрих. 42-ма гвардейци успяват да избягат през т.нар „Passetto del Borgo“ към Кастел Сант Анджело. Папа Климент VII е принуден да се предаде малко след това, но животът му и този на 42-та гвардейци е пощаден от кървавата ярост.
Клетвата се полага върху знамето на Папската швейцарска гвардия и в присъствието на представителя на папата, който тази година е монсеньор Едгар Пеня Пара, заместник по общите въпроси към Ватиканския държавен секретариат. Правейки това, гвардейците обещават да защитават и закрилят управляващия папа и всички негови законни наследници в моменти на нужда, дори с риск за собствения си живот – точно както направиха техните смели и верни предци. Формулата на клетвата (прочетена от капелана) гласи: „Заклевам се да служа вярно, лоялно и почтено на управляващия папа и неговите законни наследници, да им се посветя с цялата си сила, жертвайки, ако е необходимо, живота си в тяхна защита. Поемам същите задължения към Кардиналската колегия по време на вакантното място на Апостолическия престол.
Обещавам също на командира и на останалите началници уважение, вярност и подчинение. Така се заклевам и нека Бог и нашите покровители да ми помогнат“. Отговор на гвардейците към знамето „Аз, Алебарда…, се заклевам да спазвам вярно, лоялно и почтено всичко, което ми бе прочетено в този момент. Нека Бог и нашите светци покровители ми помагат!“.
Програмата за тържествената клетва започва на 5 май от 17 ч. с вечерна молитва в църквата „Милостива Света Богородица“ при Тевтонското гробище във Ватикана, която ще бъде оглавена от отец Урбан Федерер O.S.B., абат на манастира Ейнсиделн; ще последва полагане на венец в чест на загиналите на 6 май 1527 г. с връчването на почетни награди на площад „Римски първомъченици“ във Ватикана от Н.Пр. архиепископ Едгар Пеня Пара. На 6 май 2022 г. от 07.30 ч. ще бъде отслужена Света литургия на главния олтар в базиликата „Свети Петър“. Службата ще бъде предстоятелствана от кардинал Мауро Гамбети, архиерей на папската базилика „Свети Петър“. След това от 17 ч. ще се проведе церемонията за клетвата в двора Сан Дамазо на Апостолическия дворец.
Гвардейците ще бъдат облечени в „Gran Gala“, гала униформата, включваща доспехи, която се носи единствено по време на папската благословия „Urbi et Orbi“, на Рождество Христово и на Възкресение Христово. Швейцарските власти ще бъдат представлявани от председателя на Федералния съвет г-н Игнацио Касис, от председателя на Националния съвет Ирен Келин и от председателя на Държавния съвет Томас Хефти. Швейцарската армия ще бъде представена от бригаден генерал Марсел Амщуц, началник на щаба на командването. Конференцията на швейцарските епископи ще бъде представена от нейния председател Н.Пр. монс. Феликс Гмюр, епископ на Базел и от преподобния отец Урбан Федерер, абат на манастира Ейнсиделн.
Папската швейцарска гвардия е най-старият военен корпус в света, все още действащ, основан от папа Юлий II през 1506 г., отговорен за защитата на папите. Днес тя се ръководи от полковник Кристоф Граф (LU), и отговаря за надзора на входовете на Ватикана, Апостолическия дворец, грижи се за реда и представителството по време на папските церемонии и държавните приеми и охранява Кардиналската колегия по време на вакантното седалище. Корпусът включва гвардейци от всички части на Швейцария. Повечето идват от кантона Люцерн, следван от кантоните Санкт Гален и Вале.
Униформата „Gran Gala” е може би най-известната в света. Има различни легенди около нея, но реалността е, че настоящата униформа на папската швейцарска гвардия е създадена от фрибургския командир Жул Максим Репон (1853-1933), който прави всичко възможно, за да въведе отново историческата униформа от шестнадесети век. Той я преработва напълно през 1914 г., въз основа на проекти на Рафаело (не Микеланджело, както казва легендата). Сините, червените и жълтите цветове са характерни за фамилията Медичи в чест на папа Климент VII. Сините и жълтите ленти прекъсват червеното на ръкавите и панталоните с плавно движение. Шапката е заменена с баретата, от която може да се различи степента. При дежурство гвардейците носят бели ръкавици, за почетните служби по време на папските церемонии носят черен шлем с червено перо, докато на Рождество Христово и на Възкресение Христово, и време на полагането на клетва носят алебарди с доспехи, сребърен шлем и червено перо, ръкавици и бяла яка, разбира се носещи меч или алебарда, в зависимост от ранга.
Тренировъчната униформа, носена от гвардейците по време на обучение и нощна служба, е изцяло синя. По практически съображения гвардейците на служебния вход Sant’Anna (където се намира и входа на казармата) също носят тази униформа през седмицата (с изключение на празниците, където се носи галауниформата). Тази униформа е допълнена от яка и бели маншети. През зимата гвардейците носят и наметало, за да се предпазят от студа. Оригиналният сребърен шлем с червено перо, използван за клетвата, тежи почти два килограма. За направата му, с ръчно изкован метал, са необходими 130 часа работа. Черната служебна каска от 2019 г. е заменена с UV устойчива и вентилирана пластмасова версия. Тя се произвежда в Швейцария чрез 3D принтер и тежи само 570 грама. Цената е 900–1000 франка, което е много по-малко, отколкото за ръчно изкован метал. Разбира се, като всяка уважаваща себе си милиция не липсват съответна музикална банда и група барабанисти.
Чиновете на папската гвардия започват с полковника, най-високото звание, който е и командир на папската швейцарска гвардия. Следват: заместник-командир в чин подполковник, свещеник, майор, двама капитани, трима лейтенанти, отговарящи за трите отделения, старшина, старшини, ефрейтори и заместник-ефрейтори. С пристигането на новобранците през януари 2021 г. Папският корпус на швейцарската гвардия достигна 135 души.
Сегашната жилищна уредба на швейцарската гвардия във Ватикана е много ограничена. Поради тази причина бяха създадени Фондация за финансиране и съответен комитет за спонсорство, председателствани от бившия федерален съветник Дорис Леутхард. Досега са събрани около пет милиона франка. Откриването е насрочено за 2027 г. и общата цена е около петдесет и пет милиона франка.
Фондацията е подкрепена и от Швейцарската Конфедерация с пет милиона, след решението на Федералния съвет от 11 декември 2020 г. В началото на юли 2021 г. кантон Граубюнден също отпусна сума от двеста хиляди франка. Също папа Франциск изрази признателност към швейцарските гвардейци и одобри планираните нови казарми: „Животът ми би бил немислим без швейцарската гвардия. Те са винаги близо до мен, денем и нощем. Техният професионализъм, дисциплина, дискретност, надеждност и учтивост ме изпълват с голямо чувство на благодарност. Това са млади мъже с дисциплинирано ежедневие, които са ангажирани 24 часа в денонощието, за да бдят над моята безопасност. Поради тази причина е изключително важно във Ватикана, който все повече се превръща във втори дом за техните съпруги и деца, те да разполагат с модерни и в същото време безопасни места за живеене“.
За присъединяването към военния корпус на Швейцарската гвардия на папата се изискват следните реквизити: швейцарско гражданство; мъжки пол; минимална височина 174 см; възраст между 19 и 30 години; безбрачен; да е католик; добро здраве; безупречна репутация; завършено средно образование; завършена наборна школа в швейцарската армия
На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец, един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването на българите преди 11 века. Свети Георги е от малкото светци, който е славен както от християни, така и от мюсюлмани.
Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
След 1990 г. Седмото Великото народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, българските войски честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Съвременният празник започва в 9 часа пред паметника на Незнайния воин в София, където патриархът или друг представител на висшия клир на Българската православна църква отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в бой войници.
Самият военен парад започва в 10 часа на площад „Княз Александър І“.
В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет „Ми-17“ с развят на него българския национален флаг. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни операции и използващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.
Самото спускане на знамето на въже от корпуса на вертолета отнема около 20 секунди. То трябва да бъде добре опънато около две минути преди прелитането над трибуната. Хеликоптерът преминава над площада на височина 100 метра със скорост 80 км/ч. В зависимост от условията той може да бъде съпроводен от други хеликоптери и бойни самолети.
Парадът по традиция се приема от най-високопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от върховния главнокомандващ – Президента на републиката.
До 2012 г. парадът в София е преминавал по посока от Президентството към храм-паметника „Свети Александър Невски“. Така са се придвижвали казионните манифестации по време на тоталитарния режим, за да могат с букети цветя в дясната си ръка маршируващите да поздравяват стоящите на мавзолея високопоставените партийни лица. От 2012 г. парадът обръща посоката и преминава от храм-паметника „Свети Александър Невски“ покрай Централния военен клуб към Президентството, за да може военнослужещите, съгласно традицията, да се равнят надясно към своите командващи и официалните лица, както са го правили първите български офицери и войници, козирувайки на монарха и неговите гости, застанали пред Царския дворец.
Също така от 2012 г. отпада думата „господа“ от официалните обръщения на парада: „господа офицер“, „господа гвардейци“ и т.н., като главнокомандващият се обръща само с краткото: „офицери“, „гвардейци“, „сержанти“ и т.н. Това става във връзка с все по-широкото навлизане на жени в армията и участието им във военните паради, като признание за тяхната активна армейска дейност и смело поведение при изпълнение на военните задачи.
По време на парада, при изпълнението на Националния химн се произвеждат и артилерийски салюти.
В празничния и почивен ден обикновено редица музеи приемат посетители безплатно. Ден на отворените врати обявяват като правило Националният исторически музей и Националният военно-исторически музей в София, Музеят на авиацията край Пловдив и други. Организират се и други публични мероприятия, свързани с честването на празника – фотогалерии на военна и военно-историческа тематика, специализирани изложби на исторически артефакти, раздаване на войнишка порция храна, приготвена от военно-полевата кухня в истински полеви условия и др.
Официалното честване на празника завършва в 12 часа на обяд с тържествената смяна на почетния гвардейски караул пред Президентството.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Strictly Necessary Cookies
Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.
If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.
