Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година. Денят на шегата не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги.
Съществуват различни версии за произхода на деня на шегата.
Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-и и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.
Съществуват твърдения, че корените на този празник могат да се търсят в римския фестивал в чест на Хилария провеждан на 25 март.
Навсякъде по света празнуват първи април. Денят на смеха в различните страни носи свой национален колорит и специфичен хумор, присъщ за всяка страна.
Етокак се отбелязва този ден по света:
В Шотландия например първи април се празнува два дни. Вторият ден от шегаджийския празник е посветен за “задните” части на тялото – по гърбовете на хората да се закачат иронични надписи.
Във Франция този обичай, предимно градски, наричали “априлска риба”. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието “априлска риба” е напълно достойно за подобни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Традицията е още жива.
В Англия от невинното “рибно” развлечение израснал цял един Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с весел смях и викове: “Априлски глупак!” Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго после си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и техните опърничави английски лейди получили покани да отидат на “ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април”.
В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов обичай, при това с градски произход, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си “спомняли”, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към следващия двор. Дали пък така не са искали просто да държат децата далеч от опасните неща и са ги щадели.
Ден на лъжата съществува и в азиатските страни. Но точно определение за произхода на първоаприлските шеги и разигравания не може да се даде.
114 са орнитологично важните места в България. Те са обявени от международната природозащитна организация „БърдЛайф Интернешънъл“ (BirdLife International) като места от световно или регионално значение за опазване на птиците. Разнообразният релеф и сравнително малката територия, заедно с отличното разположение на кръстопът, превръщат България в атрактивно място за наблюдение на птици. Почти 400 вида птици са регистрирани в страната, като някои от тях се срещат само тук.
Международният ден на птиците е един от „най-старите” празници от екологичния календар. Чества се по силата на Конвенцията за защита на редките птици, приета на 19 март 1902 г. в Париж, Франция и влязла в сила от 6 декември 1906 г.
В защитените видове, според конвенцията, спадат освен полезните в селското стопанство птици, така и всички видове от рода на ястребовите, много от които вече са изчезнали, а други са записани в Червената книга на застрашените видове. Ролята на птиците за здравето на екосистемите, за нормалните процеси в тях, а оттам – и за благоприятната жизнена среда на човека е огромна.
Чества се на 1 април заедно със Преп. Мария Египетска
След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя. Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите. Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни. По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани. Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата. Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар. Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година. Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.
Житие на св. преподобна Мария Египетска
Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.
През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: „Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: „О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан“.
Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от тяхния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свет бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.
Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.
През първия Велик пост след пристигането си в манастира старецът Зосима, по примера на всички братя, отишъл в пустинята, където денонощно изпълнявал своето молитвено правило. Телесните си сили подкрепвал с оскъдната храна, която носел със себе си, а душата хранел с нетленната храна на молитвата. Вървял 20 дни навътре в пустинята. Веднъж през време на молитва – било 12 часа през деня – Зосима забелязал с голямо учудване в далечината човек. Зарадван, той започнал да вика непознатия, но оня, като чул гласа на Зосима, започнал бързо да се отдалечава. Старецът тръгнал подире му, но не могъл да го настигне. Като дошъл до един пресъхнал поток, той със всички сили извикал към непознатия: „Защо бягаш от мене, грешния старец? Спри се! Благослови ме и се помоли за мен“. Той чул отговор: „Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня“. Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Тя, като се облякла в неговото расо, се приближила до него, поклонила му се и казала: „Отче Зосиме, ти трябва да ме благословиш и да се помолиш за мен, защото си свещеник и от много години стоиш пред светия престол и принасяш даровете на Божествените тайни.“ Смутен, старецът паднал на колене пред нея и казал: „Духовна майко, ти си се приближила до Бога, като си умъртвила своята плът. В тебе се проявяват небесни дарби: ти знаеш името ми и ме наричаш свещеник, а никога по-рано не си ме виждала. Затова ти трябва да благословиш.“ Тогава тя благословила:
– Да бъде благословен Бог, Който желае спасението на всяка човешка душа, – казала тя. Благодатта на Св. Дух те доведе тук, за да се погрижиш за тялото ми, когато дойде време да си отида оттук. Кажи ми, отче, как живеят християните и какво е състоянието на светата Божия църква?
– Поради молитвите на Своите светии Бог е дал мир на света, – отговорил старецът. Но и ти се помоли на Бога за целия свят и за мене грешния.
– На тебе, отче Зосиме, повече прилича да се молиш и за мене, и за всички, защото ти си свещеник и това ти е възложено ог Бога. Но ще изпълня послушанието, което ми възлагаш.
Като казала това, тя вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Навел глава, Зосима също стоял в безмълвие. Когато подигнал очи, той с почуда и смушение видял, че отшелницата се е отделила от земята, стояла във въздуха и продължавала да се моли. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята, обливал се в сълзи и повтарял само: „Господи, помилуй“. В страха си той помислил, че пред него стои и се моли не жив човек, а привидение. Тогава чул гласа на отшелницата:
– Защо, отче Зосиме, те смущават такива мисли? Аз не съм дух, а грешна жена, но възродена чрез водата на кръщението. Не съм привидение, а съм земя, прах и пепел; истинска плът, която никога не е помисляла нещо духовно.
Като казала това, тя се прекръстила и добавила: Бог да ни избави от лукавия и от неговите примки, защото голяма борба води той против нас!
Като чул тези думи, старецът паднал пред краката й и просълзен казал:
– Разкажи ми за твоя живот и за твоите дела. Сега разбирам, защо Бог ме е довел в тази пустиня. Разкажи ми за твоите подвизи, не за да се похвалиш с тях, а за да ме поучиш.
– С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Срамувам се да разказвам за своя живот – отговорила му отшелницата. – Но аз ще ти разкрия делата си, за да разбереш, с колко срам е изпълнена душата ми. Ще ти разкажа всичко. Нищо няма да премълча. Но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.
– „Пречиста Дево – шепнех аз – съзнавам, че съм голяма грешница и не съм достойна дори да погледна пречистия ти образ. Но аз съм слушала, че Твоят Син е дошъл на земята, за да повика грешниците към покаяние. Помогни ми да вляза и аз в храма и да видя онова дърво, на което разпнат роденият от Тебе Бог. Подари ми тази милост, та да мога и аз да се поклоня на пречестния Кръст Господен! Ако се удостоя с тази радост, аз ще се откажа от досегашния си грешен живот и ще отида там, където Ти ми заповядаш“. Така се молех аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута от Нея. С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма, и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля:
– О, преблажена Богородице Дево, Ти прояви към мене голяма любов и велика милост. Ти не се погнуси от недостойната молитва на една блудница и ми даде възможност да видя светинята, към която не бях достойна дори да погледна. Аз съм готова да изпълня обещанието си. Бъди ми ръководителка и ми показвай пътя, който води към покаяние.
Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: „Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си“. Покорих се на този глас и веднага тръгнах на път. Непознат човек ми даде малко пари, с които купих три хляба и, след като разпитах, в каква посока се намира р. Йордан, продължих пътя си. Около 9 часа сутринта се сподобих да видя светия Кръст Христов, а при залез слънце стигнах до манастиря св. Йоан Предтеча, който е близко до р. Йордан. Като омих ръцете и лицето си в свещената река, аз се върнах в храма и се причастих със светите Тайни. Половината от единия хляб изядох и пих вода от светата река и спах на земята.
На другия ден преминах реката и, като се помолих на пресвета Богородица, дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих, очаквайки Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите на живота.
– Отдавна ли си дошла тук? – попита Зосима.
– Минаха вече четиридесет и седем години, откакто съм излязла от светия град.
– А как преживя толкова време далеч от хората. С какво се хранеше?
– Трудно е да ти разкажа, какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад. Много се измъчвах, като си спомнях вкусната храна, която ядех в Египет. Когато приемах оскъдната храна в пустинята – треви и корени, аз желаех рибата и месото, които някога имах в изобилие. Тук често не намирах вода да утоля жаждата си, а си мислех за ония скъпи вина, от които някога пиех много. Понякога ми се явяваше желание да пея ония блудни песни, които по-рано ми причиняваха радост. Но дошла на себе си, аз почвах да плача и да се бия в гърдите, докато ме осияваше някаква чудна светлина и ме успокояваше.
Жестока беше борбата с блудните навици. Много пъти съм падала на земята и съм плакала до изнемога. Ден и нощ съм лежала безчувствена на земята, докато ме осияе оная чудна светлина и ме успокои. Дрехите ми изгниха, и тялото ми през тези дни на тежки изкушения трепереше от студ или гореше от слънчевия пек. Но най-много ме измъчваха лошите мисли и порочните желания. Простряна на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се успокои сърцето ми. Тогава ме озаряваше някаква чудна светлина, обхващаше ме приятен покой, и аз благодарях на моята небесна покровителка Богородица. Така се мъчих седемнадесет години, но после настъпи успокоение. Както виждаш, Господ запази и тялото ми, и душата ми. Словото Божие е моят хляб и моята защита. Аз се храня с надеждата за спасение, защото е писано: „Не само с хляб ще живее човек“ (Мат. 4:4).
Зосима се очудил, че отшелницата употребява изрази от Св. Писание и я запитал, дали е учила някога псалмите и Библията. Тя се усмихнала и рекла: „Откакто преминах река Йордан, не съм видяла никакъв друг човек освен твоето лице днес. А Библия не съм учила, нито съм слушала да я четат и пеят, обаче самото слово Божие е живо и действено и вразумява човека“ (Евр. 4:12).
Като се заклела до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, тя отправила към него следната молба:
– Сега си иди, отче, а след една година пак ще ме видиш. Идущата година през Великия пост ти няма да излизаш от манастира. На Великия четвъртък дойди на оная страна на Йордан откъм мирските селения и донеси със себе си Св. Причастие. За последен път аз се причастих в манастира св. Иоан Предтеча, а сега искам да приема Св. Тайни в същия ден, когато Христос е причастил Своите ученици.
Като казала това, светицата поискала благословение от стареца и се отдалечила в пустинята.
Зосима целунал земята, на която стояла отшелницата, благодарил на Бога и се отдалечил оттам. Когато дошъл определеният ден, той се върнал в манастира, но никому не разказал онова, което видял в пустинята.
На другата година, в началото на Великия пост, Зосима заболял. Както предсказала преподобната, той не отишъл в пустинята. Но болестта скоро преминала. На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което преди една година определила светата отшелница. Настъпила тиха, лунна нощ. Дълго чакал старецът на брега и усърдно се молел на Бога. Той искал още веднъж да види преподобната. Започнал да се тревожи и да тъгува, като мислил, че тя вече е идвала, но като не го намерилг, си е отишла. Той се обезпокоил още повече от това,че по бреговете на реката не виждал никаква ладия, на която светицата би могла да премине реката. Унесен в тревожни размисли, той видял, че отшелницата бързо се приближава към брега. Тя спряла за миг пред буйната река, направила над нея кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. Изумен, старецът искал да се поклони пред нозете й, но тя го спряла:
– Какво правиш, отче? Не забравяй, че си свещеник и в ръцете си носиш Светите Тайни.
– Слава на Бога, Който ми показа, колко далече съм от съвършенството – възкликнал Зосима.
По молба на светата отшелница старецът прочел Символа на вярата и Господнята молитва. Тогава тя с благоговеен трепет приела Светото Причастие и като обърнала очи към небето, казала: „Сега отпускаш Твоята рабина, Владико, според думата си, смиром“ (Лука 2:29).
След това тя се обърнала към Зосима и казала: „Прости ми, отче Зосиме, но изпълни още една моя молба. След една година дойди на онова място, където ме видя за първи път. Богу е угодно отново да ме видиш там“. При раздялата Зосима я помолил да вземе от плодовете, които донесъл за нея от манастира, но тя едва се докоснала до тях. След като се помолили със стареца, преподобната преминала пак по водата на другия бряг и се отдалечила към пустинята.
След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва. Натъжил се старецът и не знаел, къде да я погребе. Като оглеждал мястото около светата покойница, той забелязал на пясъка написани следните думи: „Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта“.
От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира. Там той разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария. Всяка година в деня на нейната смърт те чествували паметта й, а нейното житие предавали устно на по-младите монаси. По-късно йерусалимският патриарх Софроний записал това житие така, както го научил от устното предание.
Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта. Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ. Така, по примера на преподобна Мария Египетска, ние ще можем да победим всички изкушения и като нея ще достигнем високо нравствено съвършенство.
Бургас става домакин на втори международен турнир по акробатика през май.
В новото издание ще вземат участие състезатели от България, Ирландия, Франция, Молдова, Германия, Полша, Израел и Естония, съобщават от Общината в града.
Организаторите от Клуб „Черноморец” през 2019 г. за първи път организираха международния турнир по акробатика Acro Cup Burgas. В него взеха участие акробати от България, Великобритания, Гърция и Полша.
През 2020 и 2021 турнирът не се проведе поради пандемията от COVID-19.
През 2022 година в турнирът Burgas International Acro Cup отново става част от спортната програма на морския град.
Спанакът е известен от дълбока древност, данни за култивирането му датират от 3-4 век. За негова родина се смята древна Персия, в превод от персийски името му означава „зелена ръка”. Сред арабите е известен като „принц на зеленчуците”
Чустата му консумация забавя намаляването на мозъчните функции, които са неизбежен резултат с напредване на възрастта. Това му свойство е благодарение на съдържанието на витамин К. Препоръчва се и при атеросклероза, тъй като този витамин витамин К играе роля в процеса, наречен карбоксилиране.
За превенция на това заболяване се препоръчва чаша спанак дневно. Пак витамин К подпомага функциите на мозъка и нервната система. Неговите листат са богати на калциеви соли, желязо, цинк, омега-3, селен, белтъци и витамините от група А, С, В1, В2, Е и РР. В комбинация с фолиевата киселина, която се съдържа в него той е особено полезен за лечението на малокръвие, тъй като повишава нивото на хемоглобина. Пак заради тези свои съставки спанакът се препоръчва и на бременните.
Спанак подпомага добра норма на кръвната захар при диабет. Той има способността да стимулира отделянето на инсулин от панкреаса, поради което се препоръчва на диабетиците. В обширно изследване British Medical Journal описва въздействието на спанака и други зеленчуци върху захарен диабет тип 2. Учените смятат, че хората, които консумират дневно 150 грама от този и други зеленолистни зеленчуци, рискуват с 14 % по-малко да развият захарна болест от тези, които консумират само 20 грама.
При лабораторни изследвания е установено, че екстрактът от спанак чувствително забавя деленето на ракови клетки на кожата и стомаха. Друго изследване от края на 80-те години на ХХ век с възрастни жени от Ню Инглънд показва, че консумацията на спанак ограничава разпространението на тумори на гърдата. Роля за това играе съдържанието на лутеин в зеленчука, а като цяло противораковите свойства на спанака се дължат на фолиевата киселина, хлорофилинът, токоферолът.
Хората с онкологични диагнози обаче трябва да се съветват със своя лекар, тъй като при някои видове тумори зеленолистните зеленчуци не се препоръчват.
Спанакът укрепва сърдечно-съдовата система, което е пак благодарение на фолиевата киселина, а магнезият спомага за понижаване на високото кръвно налягане. Точно фолиевата киселина има способността да предпазва от увреждане клетките и да възпрепятства ДНК мутациите, както и да регулира нивата на лошия холестерол. Доказано е, че този зеленчук, подобно на зелената салата, намалява риска от сърдечни заболявания и инфаркт при жените. Той повлиява добре на стомашно-чревни заболявания. Богатото съдържание на витамини и микроелементи в спанака пазят дебелото черво от болести. Препоръчва се са профилактика на гастрит и ентероколит, но хора, които са диагностицирани със заболяване на стомаха или черния дроб трябва да го избягват. Причината е, че съдържа растителен секретин, а това вещество стимулира дейността на стомашните жлези.
Спанакът предпазва от очни болести. Роля за това игра каротиноида лутеин в него. От своя страна той предпазва от катаракта и дегенерация на макулата. Изседване на учени от Националния институт за очите (National Eye Institute) в САЩ са установили, че в спанака има вещества, които предпазват възрастните хора от слепота.
Рецепта: Спанак с ориз на фурна
Необходими продукти:
500 г спанак
1 глава лук
1 бр. моркови
1 скилидка чесън
1 ч.ч. ориз
сол
черен пипер
олио
Начин на приготвяне:
Нарязваме на ситно лука и моркова и ги задушаваме в тенджера с малко мазнина. Прибавяме чесъна и предварително измития и изчистен от дръжките спанак. Количеството му може да ви изглежда много, но само след минутка спанакът ще слегне от топлината.
Слагаме ориза и сипваме вода, колкото да покрие продуктите. Оставяме на котлона да къкри до почти пълната готовност на ориза. При необходимост добавяме още вода, така че ястието да не остава сухо. Овкусяваме с подправките. Когато оризът е почти готовo, прехвърляме ястието в тава и печем, докато омекне напълно, а водата се изпари.
Всичко необходимо за вашата трапеза можете да намерите във веригата магазини АВАНТИ. Вижте ТУК.
Украинското посолство у нас излезе с призив да си преименуваме няколко улици в София и страната на името на Украйна или производни. Става въпрос за адресите на руското посолство и руските консулства във Варна и Бургас.
Така, например, бул. „Драган Цанков“ в София, наречен на името на българския министър-председател, на която се намира посолството на Руската федерация, трябва да се казва занапред бул. „Украйна„. Улицата, наречена на именития кюстендилски художник Никола Мирчев, на която е разположено руското консулство в столицата, да бъде преименувана на улица „Героите на Украйна„
Амбасадата на Киев иска още да заменим Македония с Украйна и така вече да се нарича улицата във Варна, на която е адресът на руското консулство там.
Улица „Ниш“ в Русе да се казва „Героите на Украйна„, гласи още съобщението на украинското посолство.
Аргументът за инициативата на дипломатическата мисия на Киев е „Принуждаването на руските посолства по целия свят да бъдат разположени по улиците „Украйна“ е част от нашите световни усилия да изолираме Русия и да депутинизираме света“, казват от посолството, като цитират своя външен министър Дмитро Кулеба.
„Това би бил един символичен акт в подкрепа за украинския народ, който защитава своята независимост във войната, започната от Русия. Кампанията на Ukrаinе Street призовава целия свят да направи Украйна част от своите столици и те виждат тази инициатива като много мощен начин да се отговори на опитите на Русия ефективно да зачеркнат Украйна и украинската култура“, пише в апела на амбасадата.
Оттам ни напомнят, че своите улици вече са преименували в Албания, Латвия, Норвегия и Канада. В Торонто авеню „Сейнт Клер“ вече е прекръстено на „Площад на Свободна Украйна„, а в другите две държави улиците, на които се намира руското посолство, са наречени или „Свободна Украйна„, или „Независима Украйна„.
Междувременно жителите на Атина, Вашингтон и Лисабон също се обърнаха към местните съвети с идеята за преименуване, подкрепят апела си към българите от украинското посолство.
Киран Янков Коларов е български режисьор, сценарист и актьор.Роден е на 31 март 1946 година в Бургас. Завършва актьорско майсторство (1972 г.) и кинорежисура (1978 г.) във ВИТИЗ. Известен е с филмите „Служебно положение ординарец“, „Искам Америка“ и „Испанска муха“ (еротична трагикомична комедия).
„Служебно положение ординарец“ (1978)
„Въздушният човек“ (1980)
„Дело 205/1913 г. П.К.Яворов“ (1983) — с Явор Милушев, Вълчо Камарашев и Катя Иванова
„Искам Америка“ (1991) — със Стефан Данаилов, Невена Коканова и Антон Радичев;
„Испанска муха“ (1998) — с Тодор Колев, Камен Воденичаров, Аня Пенчева, Антон Радичев;
„Бунтът на L.“ (2006)
„Ако някой те обича“ (2010)
„Мълчанието на сестра ми“ (2018)
Екипът на “Следвай ме”му пожелава много здраве, духовни радости и щастието никога да не го напуска!
САЩ са изтеглили военните си кораби от Черно море, съобщи пред репортери говорителят на Пентагона Джон Кърби.
Той заяви, че американското командване е сметнало подобни действия за разумни, когато е видяло, че руската военна специална операция в Украйна „става неизбежна“.
„За да стане ясно на всички, че САЩ нямат интерес да провокират конфликт с едно или друго решение за разполагане на сили“, обясни Кърби.
Той добави, че все още не може да каже нищо за времето на връщането на американските кораби в Черно море.
Маршът на полка „Бдинци – лъвове, титани“ е сред най-известните български военни маршове. Широко популярен е във Видин, където го предлагат за марш на града.
Трети пехотен бдински полк е формиран в рамките на първите 8 полка от българската войска под името Трети пеши бдински полк с Указ №41 на 12 октомври 1884 г. с щаб във Видин. Наименуван е на Бдин – средновековното име на града.
С указ №50 от 13 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Иван Попов, а за командири на 4-те дружини – съответно капитаните Александър Фудулаки, Стефан Тошев, Павел Христов и Симеон Караиванов.
През Сръбско-българската война (1885) полкът е под командването на капитан Марин Маринов и влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус.
Полкът участва в боевете при Врабча на 3 ноември и при Сливнишката позиция. Към 4 октомври капитан Маринов извършва контролирано изтегляне от Трън към Брезник; пленени са 10 сърби, а от българска страна има само 4 ранени.
Полкът води бойни действия при Три уши (7 ноември). Там е тежко ранен командирът на полка капитан Маринов, който умира от раните си на 18 декември същата година.
През Балканската война (1912 – 1913) полкът се командва от полковник Георги Тенев и като част от Шеста пехотна бдинска дивизия влиза в състава на Трета българска армия. След смъртта на полковник Тенев при нощното турско нападение при Чаталджа командването на полка се поема временно от полковник Йордан Велчев, а 2 месеца по-късно командир става полковник Иван Петров.
През Междусъюзническата война (1913) полкът е в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия, която в началото на войната е в състава на Трета армия, а по-късно е извадена от нея и е дадена в разпореждане на главното командване.
През Първата световна война Трети полк води боеве при Червената стена. Съгласно сключената конвенция през септември 1918 година остава в заложничество. След подписване на примирието полкът се разформирова. По-късно, съгласно предписание №4448 от 1919 година, на 1 юли 1919 година полкът се формира отново, като кадри се вземат от 3-та и 36-а пехотна допълваща дружина.
Преди предаването командирът на полка полковник Минчо Сотиров и знаменосецът подофицер Ангел И. Петров решават да спасят знамето на полка, свалят скъпия плат от дървената дръжка и го скриват.
Построяват целия полк и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като се оставя впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 12 октомври 1919 г. знамето е върнато и на 31 октомври 1926 г. при тържествена обстановка пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка о.з. полковник М. Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Ангел И. Петров със значки за спасяване на знамето.
През 1926 г. тържествено пред очите на видинското гражданство и запасното войнство, знамето е било наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. Много славни дати са изписани на бойното знаме на Трети бдински полк .
На този ден, когато отбелязваме Бойния празник на 3-ти Бдински пехотен полк да почетем героите му. Поклон пред техния героизъм и така както е изписано на техния паметник – те живяхя и умряха за България! Те вярваха в националните идеали и дадоха живота си за да видят реализиран националния ни идеал!
Чества се на 31 март заедно със Св. преподобни Аполоний
Св. Ипатий, епископ гангърски, взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и се прославил със своя свят живот и дар на чудотворство. На връщане от вселенския събор той бил убит от еретици в 326 г. в Галатия. Мощите му били пренесени в Гангра от християните.
Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство; той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. В едно село превърнал горчивата вода, която течала от планинския извор, в сладка; а на друго място, по неговата молитва, от земята протекъл извор с топла вода, която била лековита. Веднъж, през една тъмна нощ, когато вървял край реката, във водата се появили пламъци, които му показвали пътя, за да не се отклони и да падне в реката.
Също така той убил и една страшна змия. При царуването на Констанций, който се възцарил след смъртта на своя брат Константин, в царския дворец кой знае откъде допълзяла една огромна змия. Тя заобиколила царската съкровищница, в която имало много злато и други богатства, спряла се пред входа на тази стая и не пускала никого да влезе в нея. Цар Констанций изпаднал в ужас от това и изпратил да кажат на Божия светител Ипатий да дойде в Цариград, защото името на светеца било прославено заради чудесата, извършени от него по Христовата благодат. Царят посрещнал светеца с почести, поклонил му се до земята и го помолил да прогони с молитвата си от царската съкровищница змията, която никаква човешка сила не можела да прогони. И много други духовни лица се опитвали да я прогонят с молитва, но безуспешно; някои от тях дори пострадали.
Когато светецът се завръщал на своя светителски престол, зли хора, последователи на учението на Новат, разпалвани от страстна завист към Божия светител, му остроили засада в един тесен проход между планинска пропаст и брега на едно блато, въоръжени с ножове и колове. Щом приближил това място, те го нападнали внезапно, устремени като диви зверове, и като го наранили тежко, го хвърлили от високия бряг в тинята на блатото. Светецът, едва останал жив, протегнал мъничко ръце нагоре и като вдигнал очи към небето, както някога свети първомъченик Стефан, се молел за убийците си с думите: “Господи, не им зачитай тоя грях!” (Деян. 7:60). И докато се молел така, една жена, която поддържала Ариевата ерес, взела голям камък, силно ударила с него светеца по главата и го убила. Светата душа на Ипатий веднага се отделила от тялото и се преставила при Господа***. Убийците, като взели тялото на светеца, го скрили в една пещера, която се намирала близо до това място и си заминали.
Но заради пролятата невинна кръв Божието наказание не се забавило да ги постигне. Най-напред нечист дух нападнал онази жена още на същото място я и започнал да я мъчи. Тя непрекъснато се биела в гърдите със същия камък; после и другите мъчители станали бесновати и много страдали.
След това един земеделец, чиято била онази пещера (той си държал сламата в нея), без да подозира нищо за извършеното несправедливо убийство, отишъл да си вземе слама за животните и като чул гласове на пеещи ангели, се учудил и изпаднал в ужас. Когато започнал да взима сламата и намерил мъртвото тяло, цяло покрито с рани, още повече се ужасил; а когато познал в мъртвеца своя свети епископ Ипатий, той тичешком отишъл при съселяните си и те бързо разказли за всичко това в града. Жителите на град Гангър веднага се събрали и със силен плач пристигнали на мястото. Взели честното тяло на светия отец, своя пастир, и го погребали с големи почести. А жената убиец следвала тялото, носено за погребение, и по пътя се биела с камъка, с който убила Божия архиерей и пред всички изповядала греха си.
Когато тялото на светеца било погребано, тази жена се изцелила от беснуването; и останалите съучастниците в убийството, които допреди били бесновати, се изцелили при гроба на светеца, който и след смъртта си вършел добро на враговете си, поради своята незлобивост. И още много други чудеса и изцеления се извършили по неговите молитви над хората, които с вяра отивали при гроба му.
Св.преподобни Аполоний
Светият наш отец Аполоний, когато бил на петнадесет години, се отрекъл от света и като се отдал на монашески живот, се заселил във вътрешната пустиня, където прекарал в една гора четиридесет години.
Придобил от детство навик за добродетелен живот, той извършил големи подвизи и за това се удостоил с такава благодат, че веднъж чул Божият глас да му казва:
– Аполоний, иди сега в населените места, защото ти предстои да родиш за Мене избрани люде.
След това той се отправил към друга пустиня и там, като намерил в подножието на планината неголяма пещера, се заселил в нея. Тук той преклонил колена и в продължение на цели дни се молел на Бога. Хранел се с онази храна, която му изпращал Бог чрез един ангел, който идвал при него. Тази пустиня била разположена близо до населени места и като ги посещавал по внушението на Светия Дух, преподобният събрал край себе си голям брой монаси, около петстотин човека, и ги наставил в различните подвизи на монашеския живот. Заедно с тях той приемал храна само в неделните дни, а през останалите дни не вкусвал нищо: нито хляб, нито вариво (варени зърна от пшеница, ориз и други зърна., бел.ред.), нито нещо друго, което се приготвя на огън, а се хранел само с диворастящи треви.
Преподобни Аполоний въвел такова правило в своята обител, че монасите, които се подвизавали с него, вкусвали храна само след като първо са се причастили със Светите Христови Тайни. Обикновено това ставало ежедневно към девет часа сутринта, а след това монасите сядали на трапезата, по време на която слушали поучения. Останалото време от деня те прекарвали в полезни занимания и чрез това прогонвали от помислите си лукавите внушения на дявола.
Като наставил много иноци на този живот и доживял до дълбока старост, свети Аполоний се преселил при Бога за вечен живот.
