Какво се е случило на 23 март през годините  

Драгана Я.
-
0

Днес по целия свят се отбелязва Денят на метеорологията. Датата е свързана с основаването на Световната метеорологична организация през 1950 г. Българските

метеоролози традиционно се включват в отбелязването му като нейни членове.

1227 г. — В Аахен Маргарет фон Бабенберг официално е коронована за кралица на Германия.
1568 г. — Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настъпва края на Втората хугенотска война.
1775 г. — За първи път е използван израза „Свобода или смърт“ от Патрик Хенри, произнесен във Вирджиния по време на Американската война за независимост.
1801 г. — Александър I става император на Русия, след като баща му Павел I e убит.
1806 г. — В Англия е забранена търговията с роби.
1839 г. — В бостънския вестник „Morning Post“ за първи път се появява изразът „O.K.“
1869 г. — Към Българското читалище в Цариград Петко Славейков основава Българско благодетелно братство „Просвещение“.
1869 г. — Лайпцигският университет присъжда на професор Фридрих Ницше докторска степен.
1903 г. — Братята Райт получават патент за построения от тях в САЩ самолет.
1918 г. — Германското 210 мм супероръдие „Кайзер Вилхелм“ („Парижкото оръдие“) обстрелва Париж от разстояние 120 километра. Оръдието често се бърка с „Голямата Берта“, което е друго оръжие, 406 мм полева гаубица.
1919 г. — В Милано Бенито Мусолини създава първата фашистка организация — „Fasci di Combattimento“.
1919 г. — Образувана е Башкирска автономна съветска социалистическа република, на основата на северните уездове на Оренбургската губерния, първата автономна съветска република в състава на РСФСР.
1923 г. — Нишката спогодба — споразумение между България и Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави.
1924 г. — Създадено е археологическото сдружение Българска старина по инициатива на Карел Шкорпил във Варна.
1933 г. — В България е приет Закон за ограничаване престъпленията против личната и обществена безопасност, насочен против политическите убийства.
1933 г. — Германският Райхстаг издава декрет, с който предава цялата власт в ръцете на новия канцлер Адолф Хитлер.
1942 г. — Генерал Владимир Заимов е арестуван с обвинение за шпионаж в полза на СССР.
1953 г. — Айони в щата Калифорния е обявен за град.
1956 г. — Пакистан става първата ислямска република в света.
1962 г. — Установени са дипломатическите Отношения между Русия и Алжир.
1976 г. — Официално влиза в сила Международният пакт за гражданските и политическите права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г.
1983 г. — Стратегическа отбранителна инициатива: Президентът на САЩ Роналд Рейгън оповестява своето намерение да се изгради технология, която да прихваща вражески ракети.
1987 г. — Започва излъчването на американския сериал Дързост и красота в САЩ.
1989 г. — В университета в Юта е обявен студения термоядрен синтез.
1990 г. — Състои се премиерата на филма Хубава жена в САЩ и Канада.
1990 г. — Официално се регистрира ПК „Екогласност“.
2001 г. — Руската орбитална станция Мир е извадена от употреба и се разпада в атмосферата преди да потъне в южата част на Тихия океан, близо до Фиджи.
2002 г. — За първи път се състои церемонията по награждаването в специално посветения на това „Дом на Оскарите“ – кинотеатъра Кодак в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.
2007 г. — Основано е Училище „Българче“ на българската общност в град Дубай, Обединени арабски емирства.
2011 г. — Терористичен акт в Йерусалим, погубва 1 човек и ранява 35.

„Констанс” – трилър и една твърде вероятна действителност (ОТКЪС) 

С. Николова
-
0

„Обсидиан” издаде романът на Матю Фицсимънс, върховният лукс да измамиш смъртта, е предизвикателството за читателя

Годината е 2040-а. Върховният лукс – да измамиш смъртта – вече е достъпен, макар и само за най-богатите на планетата. Напредъкът в медицината и квантовите компютри са превърнали клонирането на хора в реалност. За противниците му обаче това е престъпление срещу природата. А за младата Констанс Дарси, която е получила свой клонинг от покойната си леля, подаръкът се оказва същински кошмар. Това е основната линия в романа „Констанс” на Матю Фицсимънс, издаден преди броени дни от Издателска къща „Обсидиан”. Великолепният превод е на Надежда Розова. Как се случват нещата, ще попита някой. Твърде сложно и дори ужасяващо.

След поредното задължително записване на данни от съзнанието на Кони нещо е обърква. Година и половина по-късно клонингът ѝ се събужда в операционната, но няма спомени от този период. А истинската Кони вече не съществува. Как и защо е умряла? За да си отговори на тези въпроси, новата Кони ще трябва да разбере какво се е случило през последните осемнайсет месеца, които не помни. Полицай Дариъс Кларк вече разследва смъртта ѝ. Кони ще има нужда от помощта му, защото някой иска да я убие. Отново.

„Оригинален хайтек трилър, изпълнен с изумителни научни открития и етични дилеми”, пише за романа „Уолстрийт Джърнъл“. Не спират похвалите и от „Пъблишърс Уийкли“. „В този актуален трилър интригуващите следи, заплетените мотиви и променливите разбирания за истината разглеждат проблеми като взаимовръзката между парите и властта, правото на живот и разбирането за личност. Фицсимънс вдига високо летвата с новия си роман.“, казва изданието. „Изключително умна и висококонцептуална антиутопия.“, лаконични са от „Къркъс Ривюс“.

Независимо от критиците, пишещи за авторитетни издания, читателят е този, който най-добре ще си отговори що за книга е новата на книжния пазар. В случая това е „Констанс.

                              О Т К Ъ С

„Палингенеза“ беше замислена гениално – атмосферата напомняше повече на луксозно спа студио, отколкото на клиника. Вместо в стерилна чакалня въведоха Кони в просторен атриум, който винаги сияеше като на зазоряване благодарение на светлочувствителните оберлихти. Между стените от грубо изсечен варовик успокоително се носеше ромонът на водопад, който плавно се стичаше в декоративно езерце с риби в средата на пода. В плитки ниши бяха аранжирани бели като склера орхидеи в сини порцеланови саксии и върбови клонки в стъклени вази. По нищо не личеше, че дълбоко в недрата на сградата методично се пренаписват природните закони. В атриума нямаше рецепция, но Кони знаеше какво трябва да направи. Приседна търпеливо на ръба на езерцето, плъзгаше пръсти по водата и гледаше как оранжево-белите риби лудуват под смарагдовозелените листа на водните лилии. Тананикаше си откъс от мелодията на нова песен, над която работеше. Още нямаше текст, но в главата ѝ непрекъснато звучаха шеговитите подмятания на охранителите по адрес на леля ѝ: вещица без метла, вещица без метла. Думите започнаха да се нижат в съзнанието ѝ, както ставаше всеки път, когато я споходеше вдъхновението, и Кони започна да припява тихо, за да види дали прилягат на мелодията. Можеше и да излезе нещо от това. Щеше ли да си навлече неприятности, ако следващия път си донесеше китарата? Акустиката тук беше превъзходна.

Кони беше любопитна какво се говореше по света за смъртта на леля ѝ и затова потърси статии на елефдито си. През следващите седмици щеше да има време за обстойни анализи на влиянието на Абигейл Стик­линг върху живота в Америка, но тъй като бяха минали едва няколко часа, повечето медии публикуваха само информация за самоубийството. Накратко, в единайсет и трийсет и четири вечерта на 25 декември противоречивата създателка на клонирането на хора Абигейл Стиклинг беше сложила край на живота си, като бе скочила от покрива на легендарния хотел „Монро“. Свидетели разказваха, че д-р Стиклинг седяла в бара на „Скайлайн“, известен ресторант с гледка към Белия дом, говорела си с бармана и пиела шампанско. След като си платила сметката, тя се качила на покрива и скочила. Имаше линкове към видеозаписите от охранителните камери в ресторанта, но Кони нямаше желание да кликне върху тях.

Една статия отбелязваше, че Абигейл така и не се омъжила и не била близка с роднините си. Меко казано, помисли си Кони. В друга статия пишеше, че през последните няколко години леля ѝ се борела с депресията (още нещо, по което си приличаха). След това се изтъкваше, че като дете Абигейл била диагностицирана с болестта на Уилсън – рядко генетично разстройство, което води до натрупване на мед в тялото и в мозъка. Овладявало се с лекарства, но медта пречела на процесите на клониране, затова, както с огромно удоволствие разясняваха в статията, за разлика от клиентите на „Палингенеза“ Абигейл Стиклинг нямало да се върне. Кони загаси елефдито си. Не разбираше внезапно обзелото я желание да защитава леля си.

В другия край на езерцето бял мъж с прошарена коса и по халат се мъчеше да попълни на елефдито си необходимите документи за регистрация. Кони му отдаде заслуженото за упорството. Много хора над четиресет се справяха трудно с устройствата от ново поколение и предпочитаха старите си смартфони, вместо да се опитват да се приспособят. Наблюдаваше го как намества елефдито на ухото си. Изглеждаше като слухов апарат от близкото минало и прожектираше данни на светлинен дисплей на петнайсетина сантиметра пред очите на потребителя. Когато не успя да реши проблема, мъжът протегна двете си ръце напред, сякаш се мъчеше опипом да намери пътя си в тъмното. Всъщност нямаше нужда. Елефдитата бяха синхронизирани с потребителите си и разчитаха жестовете им във всяко положение. Децата, отраснали с тази технология, бяха шеметно бързи, десетте им пръста действаха независимо един от друг, ръцете им буквално пърхаха покрай телата им. Само че по-възрастните потребители като мъжа срещу Кони – типична „сребърна лисица“ – трудно се отърсваха от навика да „докосват“ екрана. Понякога некоординираните им движения изглеждаха направо комични. Точно по тази причина децата подкачаха родителите си, че са „зомбита“ – заради начина, по който размахваха ръце пред лицата си.

Мъжът забеляза, че Кони го наблюдава, и се намръщи, като че ли я беше хванал да наднича през прозореца на спалнята му. Огледа джинсите ѝ, протрити на коленете, и черната тениска и си направи заключение за всичко съществено, свързано с тази млада жена. Богатите надушват бедността, както другите хора надушват, че нещо в хладилника се е вкиснало. Кони беше чела някъде, че средно богатството на всеки от клиентите на „Палингенеза“ възлиза на около петстотин милиона – не беше евтино да измамиш смъртта.

Елефдито на Кони изпиука и тя провери кой я търси. Кейла Соломон. По това време? Сигурно беше нещо спешно, тя се досещаше какво може да е. Противно на здравия разум Кони устоя на импулсивното си желание да остави обаждането да бъде пренасочено към гласовата поща. Елефдитата използваха технологията за костна проводимост, като изпращаха вибрациите направо към вътрешното ухо. Кони беше музикант и не вярваше, че някога ще свикне напълно.

– Кони? – Кейла звучеше като последния оцелял на потъващ кораб. – Извинявай, че ти звъня толкова рано.

– Здрасти – поздрави я Кони тихо, защото знаеше как отекват гласовете в атриума.

– Чуваш ли ме? Много тихо говориш.

– Извинявай, но съм в една чакалня.

– Всичко наред ли е?

– Да, на профилактичен преглед съм – излъга Кони. Не обсъждаше с никого факта, че има клонинг. Не всеки беше член на „Чеда на Адам“, но темата беше опасна и никога не се знаеше как ще реагира човек. – Какво има? Наред ли е всичко при теб?

– Става дума за Трина – отговори Кейла и потвърди подозренията на Кони.

Трина беше певицата в групата на Кейла – „Уeдървейн“. Биваше ги. Малко неопитни, но Кони харесваше звученето им – хаотична смесица от кънтри и гоу-гоу, Лусинда Уилямс се среща с Чък Браун. Резултатът беше изненадващо добър. Трина беше превъзходна. Магнетично присъствие на сцената и мощен глас. Но на фона на другите водещи вокалисти напомняше апокалипсиса, предречен от маите. Половината време на Кейла минаваше в овладяване на резките промени в настроенията на Трина и свръхестествените количества медикаменти, които приемаше тя.

– Какво е станало този път? – попита Кони.

– Не знам. Не мога да я намеря.

– Никой ли не я e виждал в Ню Йорк? – Последния път Кейла намери Трина в Харлем след двуседмичен запой.

– Ще се появи, когато е готова – отговори Кейла дипломатично. – Работата е там, че имаме участия всяка вечер от сега до трийсети. А Трина, естествено, избра точно този момент да се запилее някъде.

– По празниците винаги е по-трудно – съчувствено призна Кони и се подготви за неизбежния въпрос.

– Ти какво ще правиш? – попита Кейла. – Знам, че ти се обаждам в последната минута, но миналия път беше страхотна. Невероятна. Публиката страшно те хареса. Още говорят.

Кони извъртя очи. Някога беше китаристка в скапана група, която така и не успя да запише дори дебютния си албум. Въпреки това обаче, а може би точно затова всички музиканти във Вашингтон, които се бяха увлекли по зловещата сензация около групата „Ню Фантомс“, ѝ се умилкваха. Лично Кони беше на мнение, че групата е надценена, а трагедията им е придала повече важност, отколкото заслужават. Или пък просто ѝ беше по-лесно да си внуши, че не ги е бивало – особено сега, когато вече наистина нямаха никакъв шанс.

– Моля те! – настоя Кейла почти отчаяно.

Кони прехвърляше наум готовите извинения, затова се учуди, когато се чу да казва „да“. От доста време не се беше качвала на сцената. Може би това я караше да се чувства толкова потисната. Въодушевяваше се, когато свири, сигурно дори щеше да се отърси от обичайната депресия по празниците.

– Наистина ли? – невярващо възкликна Кейла и я засипа с благодарности.

– Но само до трийсети – уточни Кони.

– Разбира се – отговори с облекчение и вълнение Кейла. – Адски съм ти задължена!

После ѝ обясни подробностите и обеща да ѝ изпрати списъка с песни за тази вечер.

Още преди Кони да осъзнае в какво се е забъркала, на далечната стена се появиха тегели. Безшумно се отвори врата и се показа Лейла Аскари. Беше медицинска сестра, но се водеше „домакин“. Не беше облечена с болнична престилка, а със сапфиреносиня тясна пола и риза с цвета на яйчен жълтък, a лъскавата ѝ черна коса беше прибрана високо и закрепена със златна игла, поставена с хирургическа точност. Беше с високи обувки, но сякаш стъпваше с балетни пантофки по каменните подове. Кони се възхити на изпипаната ретро визия на Лейла. Самата тя нямаше как да я постигне, но на Лейла явно ѝ се удаваше с лекота. Кони владееше тъмното изкуство да изглежда като човек, който е толкова готин, че не му пука как се облича. Жените бяха наясно каква е разликата, но за мъжете си оставаше мистерия.

– Здравей, Констанс. Весела Коледа! – поздрави я Лейла.

Говореше с акцент, кадифена смес от британски и ирански. „Палингенеза“ се гордееше с личното отношение. Лейла беше домакин на Кони още от първото ѝ посещение и винаги се държеше с нея така, все едно двете са стари приятелки, които най-неочаквано са се срещнали отново. Само дето приятелите на Кони знаеха, че не бива да я наричат Констанс. Кони мразеше това име – предаваше се в семейството ѝ по майчина линия. Явно обичаха да обременяват дъщерите си със старомодни имена: Частити, Чарити, Фейт. Констанс звучеше като име на жена от първите заселници, която броди из Големите равнини в търсене на нов живот. Кони не го беше използвала, откакто престана да пее в църковния хор. Още от седемгодишна беше звезда, но едва на дванайсетия си рожден ден осъзна, че гласът е единственото хубаво нещо, което майка ѝ вижда у нея. Кони напусна хора, за да провери дали теорията ѝ е вярна, и всичко последвало я убеди в правотата ѝ.

– Много съжалявам за леля ти – каза Лейла. – Може да насрочим друг час, ако искаш.

– Не, добре съм – отговори Кони, макар и леко стъписана.

Незнайно защо беше допускала, че никой в „Палингенеза“ не знае за роднинската ѝ връзка с основателката на клиниката. Лейла я споменаваше за пръв път.

– Разбирам. Жалко би било да повтаряш цялата процедура заради една провалена актуализация.

За да се изготви вярно изображение на човешкото съзнание, субектът трябваше да е дал съгласието си и да бъде напълно спокоен. В „Палингенеза“ многократно акцентираха върху това по време на предварителната ориентация, но Кони не виждаше връзка със сегашната ситуация. Двете с леля ѝ не бяха близки.

– Честно да ти кажа, не съм близка с леля си още от шестгодишна. Случилото се е тъжно, но не съм разстроена. Почти не я познавах.

Лейла кимна и я поведе към съблекалнята. Докато актуализират невронния запис на Кони, дрехите ѝ щяха да бъдат изгладени и да я очакват. Струваше ѝ се малко прекалено едни джинси и тениска да се носят на химическо чистене, но услугата беше задължителна част от пакета, затова тя се съгласи. Кони съблече бельото си и се огледа в огледалото. Беше напълняла с около седем килограма през годините след катастрофата и не ѝ харесваше нито как изглежда, нито как се чувства. Предпазливо сви десния си крак, който вече я наболяваше след лудото блъскане между протестиращите. Белезите ѝ бяха криви като бодлива тел – заради това не беше слагала пола след операцията. След като я изписаха от болницата, Кони прескочи физиотерапията и допусна коляното ѝ да атрофира. Сама си беше виновна, че кракът ѝ беше хронично скован и не я слуша – за това, а и за други неща, – но след Нова година може би щеше отново да се захване с някакви тренировки.

Разсеяно плъзна длан по лявата си ръка – имаше почти цял ръкав от татуировки, останали бяха само няколко празни места. Ако умееше да чете, човек щеше да установи, че ръкавът разказва живота ѝ и историята на семейството ѝ, изтъкана от нишки между три континента. На китката имаше лъв с жълто цвете между челюстите и червен лотос в лапите си – берберския лъв, символ на Англия, откъдето произхождаше родът на майка ѝ. Червеният лотос символизираше Виетнам, а жълтата бругманзия беше цветето на Нигерия – откъдето бяха съответно баба ѝ и дядо ѝ по бащина линия. Около бицепса на Кони беше изобразена историята на баща ѝ, която тя беше научила не от майка си, а през безбройните часове, прекарани край масата в кухнята на баба Джол. След смъртта ѝ Кони не можеше да се примири с мисълта, че всичко ще бъде заличено. С татуировките поддържаше историята жива, като същевременно добавяше към нея собствените си щрихи. Проследи с поглед фигурите на рамото си, където беше увековечила трагичната катастрофа, преобърнала живота ѝ.

Кони облече болнична нощница с гол гръб, а върху нея – халат с монограм, и обу чехли. Обичаше тези халати: все едно я обгръщаше топъл облак. Отдавна щеше да е откраднала някой, ако не бяха толкова обемисти и трудни за криене. Смешното беше, че Лейла сигурно с радост щеше да ѝ даде един, само да поиска, но гордостта възпираше Кони. Съзнаваше бедността си твърде болезнено, за да моли за подаръци.

Върнаха се в атриума, където Лейла настани Кони в плюшено кресло и прехвърли дневното меню от своето елефди към устройството на Кони. Менюто изникна в зрителното ѝ поле и тя го прегледа набързо, но вече знаеше какво иска. В реалния свят не можеше да си позволи да се глези със суши, но в „Палингенеза“ държаха готвач на щат. Никога не използваха принтер за храна и поднасяха истинска риба тон, отгледана в рибовъдни ферми. Кони си поръча едамаме и рулца „дъга“. Умираше за чашка топло саке, колкото да свали градуса на напрежението, но алкохолът беше забранен дванайсет часа преди актуализация. Кони събра вежди и отброи часовете назад. По кое време беше престанала да пие снощи? Трябваше всичко да е наред, когато започне процедурата.

– Искаш ли да ти направят маникюр или педикюр? – попита Лейла.

Поредната услуга, предлагана от клиниката, за да отвлече вниманието на клиентите от истинската причина за посещението им. По-добре да мислят за току-що изгладени дрехи, меки халати и успокоителни японски декоративни езерца. Беше ѝ отнело известно време да свикне, че някой може да я докосва, докато е в безсъзнание, но беше толкова приятно да се събуди с готов маникюр, че не можеше да откаже.

– Мислех си за светлооранжево.

Лейла отбеляза избора на Кони, после се поколеба.

– Да призная ли нещо?

– Звучи злокобно.

– Потърсих информация за „Ню Фантомс“ и чух няколко стари песни.

– Така ли? Нямаше нужда – каза Кони, а всъщност искаше да каже: „Ще ми се да не го беше правила“.

– Не, сериозно, били сте невероятни – отвърна Лейла. – Разбирам на какво се дължи шумотевицата около групата. Имаш красив глас.

– Благодаря – отговори Кони с надеждата да сложи край на разговора.

– Пееш ли още?

Кони кимна, но никак не ѝ се искаше да продължават да разискват темата. След катастрофата се беше опитала да се откаже от музиката, но тя беше част от нея и не можеше да я остави зад гърба си. По-лесно щеше да ѝ бъде да живее без крак. Въпреки това избягваше музиката, спечелила на „Ню Фантомс“ договор за запис на албум, и свиреше с местни банди, които нямаха никакъв шанс да успеят. Чувстваше се в безопасност с тях. Или поне така си внушаваше.

– Ще ми кажеш ли кога ще свириш пак? Много ми се иска да дойда.

– Добре – обеща Кони, но не спомена за концертите с „Уедървейн“, в които току-що се беше съгласила да участва.

Лейла се усмихна, усетила, че е попреминала границата.

– Е, добре. Просто исках да ти кажа, че музиката ви много ми хареса. Връщам се след няколко минути. Ти започвай.

Преди всяка актуализация винаги се попълваха едни и същи формуляри, подписваха се едни и същи декларации. Инициали тук, за да освободиш „Палингенеза“ от отговорност, ако мозъкът ти се превърне в омлет с три сирена. И така, страница след страница с усмъртителен правен жаргон. Лейла прехвърли формулярите в елефдито на Кони и си тръгна, а тя събу чехлите си, сви крака под себе си и отвори на първата страница – медицинския въпросник.

Име?

Констанс Ейда Дарси

Възраст/Дата на раждане?

22 г./10 януари 2016 г.

Документът я осведоми, че последната ѝ актуализация е била преди четиресет и четири дни. На дисплея се появи изчерпателно стандартно уведомление, че „Палингенеза“ не препоръчва повече от трийсет дни между актуализациите, за да се избегнат неврологични и физиологични усложнения при клонинга. В случай на преждевременна смърт на клиента „Палингенеза“ нямаше да съживи клонинга, ако са минали над деветдесет дни от последната актуализация. Иначе казано, прецакана си. Кони отиде направо в долния край на страницата и маркира квадратчето, за да потвърди, че е прочела написаното и е наясно с рисковете.

Наистина ги съзнаваше и напоследък беше започнала да се пита защо продължава да се подлага на всичко това. Точно по тази причина беше закъсняла с ежемесечната актуализация. Чудеше се дали да не се откаже незабавно и да продължи да си живее живота, но все още не можеше да го направи. Беше наясно, че причината се дължи отчасти на катастрофата. Успокоително беше да си имаш резервен вариант, въпреки че етичните въпроси около клонирането на хора продължаваха да я смущават. Едва ли беше единствената, която се чувства по този начин. Неслучайно „Палингенеза“ полагаха такова старание да развличат клиентите при посещенията им в клиниката. Не помнеше нито веднъж да е чула или прочела думата „клонинг“. Всичко беше обвито в евфемизми: „домакини“, „актуализации“, „поддръжка“. Измислено беше така, че да отклонява вниманието на клиентите от тревожния факт, че съвсем наблизо се намира техният двойник в очакване на мига, когато ще им се случи нещастие.

Лейла се върна със сребрист поднос. Върху салфетка от плат бяха изискано подредени пет хапчета: медикаментите, наречени „Алиса в Страната на чудесата“, които щяха да направят съзнанието на Кони спокойно и проводимо. Възможно беше въпреки тях то да не реагира охотно, но все пак лекарствата улесняваха процеса. Лейла изчака Кони да изпие хапчетата, обеща ѝ да се върне, след като приключи с документите, и отново се отдалечи.

Баничка – хармоника за гладници, лакомници и ценители

С. Николова
-
0

От: Пенка Яноти, Итака – Гърция

Баницата, ах, баницата! Това изкушение и в празник, и в делник, за всеки обитател на Балканския полуостров.

Магазини за ценители

Тя присъства в кухните на всяка страна от тази географска ширина. И в многообразието на етносите и културите, и тя, баницата има своето многообразие. То обаче е единно в едно – нейният вкус. Който е опитал нашенската баница, на Балканите, непременно ще поиска рецептата и ще я приготви.

„Следвай ме” ви предлага един сравнително лесен начин за направата й. Така приготвената баничка-хармоника е подхояща и за закуска, и за вечеря. С нея идеално се комбинира айран и кисело мляко. Чаша бяло вино обаче също не е за пренебрегване. Кафето и чаят с баница са класика. Всичко необходимо за трапезата ви – в магазини АВАНТИ. Вижте ТУК.

Продукти: кори за баница – 1 пакет (може домашно точени), сирене – 350-400 г, кашкавал – 150-200 г, олио – ½  чаша, яйца – 3 броя, кисело мляко – 100 г, прясно мляко – 200 млл, бакпулвер – 1 чаена лъжичка, газирана вода – 100 млл.

Приготвяне: Върху всяка кора се ръси малко натрошено сирене и кашкавал. Надипля се на хармоника, до нея се поставя следващата. Така до запълване на тавата. Отгоре се полива с олио. Залива се със смес от 3 разбити яйца, 100 г кисело мляко, 200 млл прясно мляко, 1 чаена лъжичка бакпулвер и 100 млл газирана вода. Пече се на 180 градуса до златист цвят.

Св. преподобномъченик Лука Одрински и Св. свещеномъченик Никон

Драгана Я.
-
0

Честват се на 23 март

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и искали да го убият. Уплашения Лука завикал: „Пуснете ме! Аз ще се потурча!“ Един турчин веднага го взел при себе си го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но след като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселост и започнал горчиво да се кае. Той съобщил за себе си на своя осиновител и последният се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но злият турчин вместо да освободи момчето, вързал му ръцете и насила го обрязал. Подир известно време Лука можал да избяга от този турски дом и да се представи на руския посланик, който го препратил в градовете Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.

След като оздравял, той действително изпълнил съвета на духовника и постъпил в Иверския атонски манастир, гдето го възстановили в християнската му вяра чрез тайнството св. Миропомазание. Оттам преминал в манастира Ставроникита, гдето приел монашеско пострижение. Но врагът на човешкото спасение не му давал покой. Гонен от изкушения, той бягал от един манастир в друг: Зографския (отгдето се върнал в света, но като не успял да се успокои, пак дошъл на Атон), Ксиропотам, Котломуш, Предтечанския скит, Григориат, скита Св. Ана. Като се позамислил защо през всичкото това време няма покой, а все прехожда от място на място, той дошъл до заключението, че това е наказание от Бога за отричането му от християнската вяра. Така той дошъл до мисълта за мъченичество и я споделил с някои духовници: никой не смеел да му препоръча мъченически подвиг поради младостта му. Но накрай като видял неговата неизменна решителност, духовникът Ананий му дал килийно правило като подготовка към мъченичество за Христа. После духовникът Висарион го постригал във велика схима и заедно с него тръгнал за остров Митилин.

След като се причастил със светите тайни Христови, св. Лука се облякъл като турчин и се отправил при кадията (съдията). Той разказал иносказателно как насила са го потурчили, открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра. Нито ласките и обещанията на мюсюлманите, нито заплахите с мъчения не могли да разколебаят твърдия юноша в неговата решителност да умре за Христа. Турците го били жестоко и го хвърлили в затвора, като му оковали нозете в клада. В това време по всички църкви се молели за мъченика. Митрополитът на острова и старецът Висарион успели да му изпратят в затвора светите Тайни Христови за последно причащение. Накрай съдията видял непоколебимата твърдост на Лука и го осъдил на смърт чрез обесване. Когато палачът надявал примката на шията му, казал: „Изповядай Мохамеда, великия наш пророк и ние ще те пуснем!“ Светият мъченик отговорил: „Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям!“

Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Подир трите дни турците привързали на шията му голям камък и тялото било хвърлено в морската глъбина, но вместо да потъне, то останало заедно с камъка върху водната повърхност. Когато настъпила нощта, християните го намерили на брега и го предали на земята с подобаващи почести. Останалите дрехи на преподобномъченика получили целебна сила и от докосването до тях болните получавали изцеление.

Житие на св. свещеномъченик Никон и неговите ученици

В III век в град Неапол (Италия) живял един доблестен войн на име Никон. От баща си той бил възпитан в езичество, но майка му била християнка. Тя постоянно молела Бога да просвети душата на сина й чрез истинската вяра, често говорела на Никон за Бога и, пращайки го на война, увещавала го да призовава на помощ Господа Иисуса Христа. По младежко лекомислие Никон обръщал малко внимание на увещанията на майка си. Нейните думи обаче се запазили в сърцето му и в скоро време принесли богати плодове.

Веднъж всред битката Никон бил обкръжен от неприятели и веднага си спомнил думите на майка си. Той погледнал към небето, прекръстил се и извикал: „Христе, Боже всесилни! Прояви над мене Твоята сила, та и аз отсега да бъда Твой раб!“ И веднага свръх естествена сила го въодушевила: той смело се хвърлил срещу неприятелите, обърнал ги в бягство и се върнал невредим при другарите си. Изумени от неговото мъжество, те възхвалили храбростта му, но той, просветен веднага от светлината и истината, само въздал на Бога хвала и чест и казал: „Велик е Богът на християните, Който чрез знака на кръста прогонва и побеждава враговете!“

Като се върнал от война, Никон разказал на майка си за случилото се с него. Зарадвала се благочестивата майка, със сълзи благодарила на Господа, Който чул нейната молитва, и Го молела да довърши започнатото и да помогне на сина й да Го познае и да повярва от цялото си сърце. Тя обяснила на Никон закона Христов и го посъветвала да се обърне към свещеник, който би го научил и кръстил. Никон мълчаливо и с внимание слушал наставленията на майка си и веднага станал и извикал: „Понеже Господ Бог е жив, искам отсега да бъда Негов раб. Не искам да се покланям на бездушните истукани, но на Бога Всевишни, Който е сътворил вселената!“ И като паднал пред нозете на майка си, прибавил: „Моли се за мене, майко, да ми даде Господ ангел благ, хранител и пътеводител на душата ми, да позная истината, да се науча да върша волята на Бога и да се причисля към избраното Негово стадо. Твоите наставления ми посочиха пътя на спасението, моли се за мене да не отслабна!“

Като казал тия думи, той искал да замине. Майка му го помолила, ако се готви да напусне града, да не се отделя за дълго време, понеже тя била вече стара и се бояла да не би да умре без него. Никон й обещал да се върне, простил се с нея и, напътствуван от нейното благословение, се отправил да търси свещеник. Но да намери свещеник не бил лесно, понеже поради гоненията почти всички християни напускали града и се криели в пустините и планините.

Никон не намерил свещеник в града и като се отправил към пристанището, качил се на кораба, който трябвало да отплува на Изток. Дълго роднините и другарите му по служба го търсели, но безуспешно, понеже майка му не знаела за къде е заминал.

Корабът между това спрял на остров Хиос. Никон слязъл на брега и прекарал осем дни сам на една планина в постоянна и пламенна молитва. Той молел Бога за помощ – да му посочи ръководител в пътя на спасението. През осмата нощ Никон в съня си видял ангел, който му връчил жезъл с кръст, заповядал му да отиде на другия ден на морския бряг и да се качи на кораба, който се намирал на пристанището. Никон изпълнил заповедта и след двудневно плаване излязъл на брега на планината, наричана Ганос.

Тук, в планинските пещери, в туй време се криел от преследвания Кизическият епископ Теодосий със своите ученици. Уведомен насън за пристигането на Никон, Теодосий го приел с радост и любов и като го научил на Божия закон, извършил над него св. Кръщение. Никон почнал да живее с иноците и цял се предал на молитва и изучаване на божествените книги. Неговата кротост, ревността му към молитвата, търпението, с което понасял лишенията, и светият живот възбуждали удивление у всички братя.

Така минали три години. Теодосий, който получил насъне известие за близката си смърт и повеля да повери словесното си стадо на Никон, ръкоположил го първом за дякон, после за свещеник и накрай за епископ. Той му поверил 190 иноци, дал му наставления и му заповядал да остави това пустинно място, което скоро щяло да бъде разорено от варварите, и да замине в Сицилия.

Скоро подир това Теодосий се поминал и всички братя заедно с Никон се качили на кораб и след някое време стигнали до бреговете на Италия, понеже Никон искал преди всичко да види майка си. Той побързал за Неапол, гдето със сълзи от радост го посрещнала майка му. Като паднала на колене, тя се молела: „Благодаря ти, Господи, че ми даде да видя сина си, посветил се да служи на Тебе! И сега Те моля, приеми душата ми в Твоите ръце!“ Като свършила молитвата, благочестивата майка заминала при Господа.

Скоро предишните другари и приятели на Никон узнали, че той е в Неапол и го посетили. Той им разказал събитието, което първоначално го довело до познание на истинския Бог, и много им говорил за Бога и за християнския закон. Думите му, пълни с дълбоко убеждение и пламенна вяра, силно подействували върху тях. Мнозина от тях повярвали и девет войници решили да последват примера на св. Никон и напълно да се посветят на Господа. Те заминали с него за Сицилия. Там всички се поселили в пустинно място, което им се понравило със своята красота и усамотение. Направили градини, насадили овощни дървета и започнали да живеят там чрез труда на ръцете си.

Но след някое време срещу тях било започнато преследване. За тях узнал управителят на страната, Квинтиан, оня същият, който предал на мъчения и смърт св. Агатия. Той пратил войници да заловят иноците. „Добре сте дошли – казал св. Никон на войниците. Нашият Владика Господ чрез вас ни призовава при Себе Си.“ Всички иноци започнали да се молят да им даде Господ сила безстрашно да изоповядват името Му. След това те спокойно тръгнали след войниците. „Нека стоим твърдо за нашата вяра! – казал им св. Никон. – Не бойте се от мъчения! Спомнете си думите на добрия Пастир: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, но не могат да убият душата“ (Мат. 10:28).

Укрепени чрез молитва, всички братя, смели и спокойни, се явили пред управителя. На увещанията му да се отрекат от Христа, те отговорили с единогласно изповедание на вярата в истинския Бог. Управителят заповядал всички да бъдат посечени с меч, освен Никон, комуто готвел по-жестоки мъчения. Всички в молитва предали душите си, а Никон бил отведен в тъмница, където небесно видение още повече укрепило вярата му.

На другия ден Квинтиан го повикал при себе си, но като видял, че Никон не приема увещанията му, предал го на ужасни мъчения: обгаряли го с огън, привързвали го към буйни коне, за да влачат израненото му тяло. Но Бог помагал на Никона, като смекчавал лютостта на мъченията, и Никон сред страданията не преставал да слави Господа. Накрай Квинтиан, боейки се да не би твърдостта му да повлияе благотворно върху езичниците и те да се обърнат към Христа, заповядал да му отсекат главата с меч. Телата на всички мъченици били погребани от Месинския епископ, а Квинтиан скоро след това умрял от ужасна смърт.

Отпадат COVID ограниченията при пътуване до Нидерландия

Драгана Я.
-
0

От 23 март т.г., всички ограничения – негативен тест, доказателство за ваксинация или за преболедуване, при влизане в Кралство Нидерландия във връзка с COVID-19 и свързаните с тях карантинни мерки след пристигане в страната отпадат за граждани, пристигащи от Република България, друга държава членка на Европейския съюз или на Шенгенското пространство.

Това съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР). 

При нужда от съдействие, българските граждани могат да се обърнат към посолството на България в Хага на следните телефони: + 31 70 350 3051 и в извънработно време на тел.: + 31 6 862 13 612, уточняват от МВнР.

Празнуваме Световния ден на водата 22 март

Драгана Я.
-
0

Всяка година на 22 март се отбелязва Световният ден на водата, една инициатива с цел да се привлече общественото внимание към значението на този ресурс и проблемите с опазването му.

Като международен празник е предложена през 1992 г. по време на Конференцията за околната среда и развитието (UNCED), проведена в Рио де Жанейро. Общото събрание на Обединените нации определи 22-ри март, 1993 като първия Световния ден на водата.

Всяка година Световния ден на водата подчертава специфичен аспект от проблемите на водата.

През 2022 г. темата е „Подземните води – да направим невидимото видимо“.

Подземните води са невидими, но въздействието им е видимо навсякъде. Извън погледа ни, под краката ни, подземните води са скрито съкровище, което обогатява живота ни.

Почти цялата течна сладка вода в света е подземна. Заради изменението на климата състоянието на подземните води все повече ще се влошава. Контролът на този ценен ресурс е задължение на всички сега, за да се осигури устойчиво бъдещето на човека и природата.

Подземната вода често е по-евтина, по-удобна и по-малко уязвима към замърсяване в сравнение с водите на повърхността. Следователно, тя често се използва за обществено водоснабдяване. Но замърсените подземни води са по-трудно видими и по-трудни за пречистване от замърсените реки и езера. Замърсяването им най-често се дължи на изхвърлянето на отпадъци на повърхността, като например промишлени и битови химикали, торове и пестициди, отходни води и утайките им.

В Световния ден на водата, 22 март 2022 г., ще се проведе „основно“ събитие в чест на Световния ден на водата. Домакин на 9-ия Световен форум по водите в Дакар, Сенегал, събитието ще бъде посетено от държавни ръководители и видни лидери на водния сектор и ще включва представяне на ключовите констатации в Доклада на ООН за световното развитие на водите за 2022 г.

На вниманието на шофьорите: Нова спецакция на полицията в цялата страна

Драгана Я.
-
0

Нова специализирана операция на полицията се провежда в цялата страна, съобщиха от МВР. Тя е стартирала вчера и ще продължи до 27 март. Следи се за спазване на скоростните режими. 

Акцията е инициирана и организирана от Европейската мрежа на службите на Пътна полиция – Roadpol и аналогични действия се провежда на територията на всички страни-членки.

В календара на Roadpol е заложено два пъти в годината да се провежда операция за контрол. Причината за това е факта, че несъобразената скорост остава основна причина за по-голямата част от пътнотранспортните произшествия в Европа. Изготвените анализи показват, че през 2021 г. у нас несъобразената скорост е сред водещите причини за настъпилите тежки пътнотранспортни инциденти, съобщиха още от МВР.

Снимка:МВР

Постни топчета с ябълки и кокос/ Ползи от кокосовия орех

Драгана Я.
-
0

Здравословни ползи от кокосовия орех

За разлика от много други плодове с високо съдържание на въглехидрати, кокосовите орехи съдържат предимно мазнини. Съдържат също протеини, няколко важни минерала и малки количества витамини от група В. Те не представляват важен източник на повечето други витамини обаче.

Кокосовите орехи са с особено високо съдържание на манган, което е от съществено значение за здравето на костите и метаболизма на въглехидратите, протеините и холестерола. Богати са и на мед и желязо, които помагат за образуването на червени кръвни клетки, както и селен – важен антиоксидант, който защитава клетките.

Проучвания твърдят, че хората, които живеят на полинезийски острови и често ядат кокос, имат по-ниска честота на сърдечни заболявания, в сравнение с тези, които следват западна диета. Тези хора обаче ядат и повече риба и по-малко преработени храни, така че не е сигурно дали тези по-ниски проценти се дължат на консумацията на кокосов орех или други аспекти на диетата им.

Като цяло се смята, че кокосовото масло има неутрален ефект върху нивата на холестерола. Но консумирането на кокосово масло обаче може да намали мазнините в корема. Това е особено полезно, тъй като излишната мазнина в корема увеличава риска от сърдечни заболявания и диабет.

Имайте предвид, че някои марки съдържат добавена захар, която може да не си пасне с особения вкус на пикантните ястия. Затова не забравяйте да проверите етикета за съставките.

Настърганият кокосов орех е чудесна съставка и при печене на бисквити, кифли и хлебчета. Щипка суров кокос придава особена текстура и тропически вкус на овесената каша. Може да го добавите и в пудинг или кисело мляко, ако искате по-лесно да наддадете на тегло.

Кокосовото брашно може да се използва като заместител на пшеничното брашно. То е без глутен, без ядки и популярна опция за всеки, който си брои въглехидратите. Тъй като не съдържа зърна, брашното е полезно и за тези, които са на палео диета, която не позволява зърнени продукти като обикновеното пшенично брашно. Кокосовото брашно е препоръчително да се използва в тествани рецепти, тъй като няма да бухне като пшеничното брашно, а и абсорбира повече течност от другите видове брашно.

Недостатъци на кокосовите орехи

Тъй като са с високо съдържание на мазнини, кокосовите орехи също са с високо съдържание на калории. В зависимост от калоричните ви нужди и прием, кокосът може да предизвика наддаване на тегло, ако не компенсирате излишните калории другаде в диетата си.

Освен това някои хора са алергични към кокосови орехи, въпреки че това е рядкост. Ако имате тази алергия, трябва да избягвате консумирането на всички продукти от кокосови орехи.

За днес ви предлагаме една рецепта за постни топчета.

Необходими Продукти

   орехи -50 грама (накълцани или смлени )

    бисквити – 150г обикновени (постни, смлени)

    пудра захар – 4.с.л

    какао – 1 ч.л.

канела – 1 ч.л.

    ябълки – 1 ч.ч. настъргани

    кокосово масло, студено пресовано,- 100 г

    кокосови стърготини – 1 ч.ч.

    ванилия – 1 бр.

    кокосови стърготини – 20 г за овалване

Начин на приготвяне

В купа поставете смлените бисквити, пудрата захар, какаото, канелата, ванилията, кокосовите стърготини и разбъркайте много добре.

Сложете на котлона настърганите ябълки, орехите и кокосовото масло (леко затоплете).

Всичко сложете в една купа и разбъркайте много добре, поставете купата в хладилник за около 30 минути.

Оформете от сместа малки топчици, оваляйте ги в кокосови стърготини и подредете в подходяща чиния. Съхранявайте в хладилник.

Всичко необходимо за вашата трапеза можете да намерите във веригата магазини АВАНТИ. Вижте ТУК.

Софиянци избраха четири зелени проекта

Драгана Я.
-
0

Четири проекта на граждани за по-добра градска среда ще бъдат реализирани в София. Те бяха избрани чрез гласуване на софиянци от 38 идеи, кандидатствали по Програмата „София избира зеленото“ на Столичната община.

На първо място с най-много гласове – 1156, набра проектът „Повече колела днес, по-чист въздух утре – Пъмп трак София“. За изграждането на пъмп трак трасе в „Младост 4“ ще са необходими 140 000 лева. Предложението на Кирил Иванов включваше още две трасета – в Северния парк и до 141 СОУ в жк „Свобода“, но тяхното реализиране отпадна.

Втори е „Речен площад „Лъвов мост“ със 1141 гласа. Проектът изисква бюджет от 464 100 лева и е предложен от фондация „Колективът“. Идеята е коритото на Владайската река при Лъвов мост да се съживи за културен живот – поставяне на стълби до коритото на реката, поставяне на шест преместваеми мостчета, на осветление и градска мебел. Мястото вече е припознато от проявите на фестивала „Реките на София“, където артистични формации откриват алтернативна сцена.

Третото място е за идеята „Изграждане на парк „Мокренски проход“ на Любомир Богданов и Теодора Личева, която получи 764 гласа одобрение. Бюджетът е 93 929 лева и предлага изграждането на парк за игри върху свободен общински терен от 8 дка в район „Красно село“.

Четвърти със 107 гласа е „Двора – детска площадка и общностно място“ за деца до 12 години в кв. „Факултета“. За нея трябват 195 000 лева.

Програмата „София избира зеленото“ разполага с 1 млн.лева, а общата сума за четирите проекта е 893 000 лева. Останалите средства ще бъдат като резерв при реализацията им.
Тази година фокусът върху ЗЕЛЕНОТО е специално избран, след като София беше класирана на финала в конкурса „Зелена столица на Европа“. Целта е да се даде приоритет на темата за устойчивото развитие на града и справянето с климатичните промени. Миналата година беше реализиран само класираният на първо място проект „София избира децата“, защото изискваше максималния бюджет на програмата – 1.5 млн.лева. Целта беше да се обновят тоалетните в софийските училища.

https://www.sofia.bg/sofia-izbira-zelenoto

Обвиниха акушерка от болницата в Търговище за смъртта на новороденото бебе

Драгана Я.
-
0

Бебето е починало след тежка телесна повреда!

Бебето е било родено на 25 февруари. Три дни по-късно персоналът в болницата е констатирал, че бебето не е в добро здравословно състояние.

На новороденото му е бил направен скенер, по време на който е констатирано, че е с мозъчен кръвоизлив и контузия на черепа. Вижте (ТУК)

Акушерката, която е бил дежурна през нощта, е била разпитана. Това обясни пред NOVA, говорителят на Окръжната прокуратура в Търговище Васил Василев.

Той съобщи, че акушерката твърди нещо различно по случая и то е, че бебето само се е ударило. Жената е на 35 години и вече не ходи на работа в болницата, но не е арестувана.

В отделението няма разположени камери, за да може да се установи какво точно се е случило.

Делото е възложено на следовател от Окръжния следствен отдел. Назначена е допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза.

1...214215216...594Page 215 of 594