Кабинетът с отрицателно становище за регистрацията на Българската православна старостилна църква

Министерският съвет изрази отрицателно по регистрацията на Българската православна старостилна църква, която малко преди Коледа разреши със свое определение Върховния касационен съд. Ето какво съобщиха до медиите от „Дондуков“ 1.

Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет нееднократно е давала отрицателни становища относно регистрацията на Българската православна старостилна църква. Последното експертно становище е от 12.08.2022 г. когато е изпратено до председателя на V1-7 състав на Търговското отделение на Софийския градски съд.

В тази връзка премиерът Главчев е категоричен, че Българската православна църква е една и неделима, подчертавайки важността на нейното единство за обществото.

В експертното становище на дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет е посочено, че чл. 13, ал 3 от Конституцията  е записано, че „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“, а чл. 10 от Закона за вероизповеданията конкретизира тази норма по следния начин: „Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски“. В тази връзка дирекция „Вероизповедания“ намира, че представения устав за регистрация на новоучредената религиозна институция, особено чл. 5 и наименованието й е в противоречие на тези разпоредби.

В заключението се казва, че въпросът е законово уреден и православната религиозна институция не би следвало да търси регистрация по съдебен ред. С оглед на всички мотиви и значимостта на БПЦ в обществения живот на страната дирекция „Вероизповедания“ на МС е посочила, че не счита, че след като е уреден статутът на традиционното вероизповедание, следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, която има претенцията да представлява православието.

Същевременно със свое становище по казуса излезе и Светия синод на БПЦ. Публикуваме го без редакторска намеса.

Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите (1 Кор. 14:33).

Обични в Родилия се за нашето спасение Богомладенец братя и сестри,

Уважаеми представители на държавната власт,

В дните на рождественския пост, в навечерието на великия празник – Рождеството по плът на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, радостта ни беше помрачена от вестта за едно колкото неочаквано, толкова и печално със своите последствия съдебно решение. След като светата Църква в България беше измъчвана в продължение на повече от две десетилетия от достопечалното разделение на политически инспирирания разкол (1991 – 1998 – 2009 г.), който с общите усилия на всички – Църква, законодателна, изпълнителна и съдебна власт – беше напълно преодолян, днес сме изправени пред опасността от нови разделения. Отново се поставя под съмнение идентичността на Българската православна църква – Българска Патриаршия (БПЦ – БП). Днес отново сме изправени пред отваряне на вратите чрез този съдебен прецедент за роенето на множество организации, които претендират да се наричат и да бъдат „православни църкви“.

Без всякакво съмнение, институционален изразител и представител на традиционното източноправославно вероизповедание в Република България е Българската православна църква – Българска Патриаршия. БПЦ – БП е изразител на традиционното източноправославно вероизповедание, което е толкова присъщо за бита, душевността, културата, народопсихологията на българския народ поради дълголетното изповядване и практикуване, че се е превърнало в естествено правно явление. Съществуването на БПЦ – БП като уникално социално явление „не от тоя свят”, е от категорията на факти с непреходно историческо и цивилизационно значение за българската държава и за Европа, така че с основание се признава за юридическо лице по силата на закона (ex lege).

Според чл. 13 от Конституцията традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. Конституционният законодател говори за едно източноправославно вероизповедание, а чл. 10 от Закона за вероизповеданията също в единствено число определя, че представител на традиционното източноправославие е самоуправляемата Българска православна църква – Българска Патриаршия.

Основополагащ принцип в каноничното (вътрешно) право на Православната църква е, че на конкретна държавна територия може да съществува само една-единствена Църква с един-единствен предстоятел и едно-единствено Свещеноначалие (Свети събор, Архиерейски събор) (вж. напр. пр. 2 на Втория вселенски събор и мн. др.). Паралелното упражняване на юрисдикционни правомощия от страна на няколко епископи на една и съща територия в границите на дадена Поместна църква (взаимозастъпващи се юрисдикции) е грубо нарушение на божествените и свещени правила на Църквата, които са постановени и утвърдени от Вселенските събори. Признаването и разрешението за регистрация от страна на съда на друга (втора) паралелна „православна църква“ в границите на българската държава е в остро противоречие с този канонически принцип и накърнява религиозните чувства, убежденията и правата на православните християни в страната, понеже поставя под съмнение правото им на религиозно самоопределение тъкмо като Православна църква.

Във въпросното решение се твърди, че различието в „календара“ е „доктринално“ (= догматическо, вероучително) различие. Ако обаче организацията „Българска православна старостилна църква“, която претендира за регистрация, е различна в доктринално отношение, то тя не може по никакъв начин да използва при самоопределянето си и в своето наименование прилагателното „православна“. Следователно тя или е неправославна (инославна или иноверна) църква и като такава има всяко право да бъде регистрирана именно като неправославна (без да използва заблуждаващото и подвеждащо название „православна“, което има еднозначен смисъл и се отнася само до БПЦ – БП в определението, дадено от конституционния законодател и от Закона за вероизповеданията в Република България), или пък трябва да приеме, че е православна и като такава е неразделна част от едната, единна и единствена Българска православна църква – Българска Патриаршия.

Дължим да заявим, че употребата на различни календари (календарни стилове) не е доктринален (догматически) въпрос. Доказателство за това е, че Българската православна църква – Българска Патриаршия се намира в пълно евхаристийно и каноническо общение с редица Поместни православни църкви, в които богослужението се извършва по т.нар. „стар стил“ (Йерусалимска патриаршия, Сръбска православна църква, Руска православна църква и т.н.). Също така в самата БПЦ – БП съществуват енории, в които – по снизхождение (каноническа икономѝя) – с благословението на съответните епархийски архиереи, богослуженията се отслужват по „стария стил“.

Обични в Христа братя и сестри,

Без истинско общение в Господа няма Църква. Православната църква е основаната от нашия Господ Иисус Христос преди повече от две хиляди години и осветената чрез благодатта на Светия Дух общност от вярващи, която се разпростира по най-различни страни и места по света и обхваща в себе си множество народи, които преобразява и превръща в един народ Божий. Тя обединява в единството на духа чрез връзките на мира (Еф. 4:3). БПЦ – БП е в пълно и неразривно евхаристийно, догматическо и каноническо общение с всички останали Поместни православни църкви. Тя е самата Православна църква на територията на Република България, която е призната от всички Поместни църкви. Така, както Господ Иисус Христос, Който е Глава на Църквата, която е Негово Богочовешко Тяло, е Един и Единствен, така и Православната църква е една и единствена на съответната държавна територия. Така, както Христовата жертва е една и единствена, веднъж-завинаги извършена за нашето спасение, така и светата Евхаристия, която се извършва на дадена конкретна територия (епископия, митрополия, Поместна църква), е една и единствена.

Уникалността на наименованието с всичките му атрибути, без никакви добавки и промени в словореда на „Българска православна църква – Българска Патриаршия”, произтича от същността на Църквата и свидетелства за най-важния въпрос за всяка Поместна православна църква – признаването от другите Поместни църкви в светото Православие. Нарушаването на тези основополагащи канонични и законови принципи чрез създаването на паралелни „православни църкви“ води до ерозиране на Църквата и до подкопаване на нейните институционални устои, а по този начин се отразява на мира и единството на мнозинството от българския народ, което членува в БПЦ – БП. Вярваме и сме уверени, че с Божията помощ ще бъде преодолян възникналият сериозен канонически и юридически казус.

Обични братя и сестри от т.нар. „старостилна общност“,

С болка и с отеческа в Христа любов ви призоваваме да се завърнете в спасителния Кораб на каноничната Българска православна църква – Българска Патриаршия. Нека Родилият се за нашето спасение Господ Иисус Христос да просвещава умовете и сърцата на всички ни, за да бъдем носители, изразители и благовестители на Неговия небесен благодатен мир, а не сеячи на разделение в трудните и изпълнени с изкушения времена, в които живеем!

Нека и ние, заедно с ангелското войнство да възкликнем: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:14).

Предлагаме ви проповедта на св. Василий Велики, влязла в литературно-богословското наследство със заглавието „Узнай тайната“

Нека почетем с мълчание първото, особеното, Рождество Христово, свойствено за Неговото божество. Нещо повече, нека си наложим като правило въобще да не изследваме и да не любопитстваме за него с помощта на нашите понятия. Защото какво може да си въобрази ума там, където не са били посредници нито времето, нито вековете, където образът не е бил представим, където не е имало никакъв свидетел, нито някой, който да разкаже за това? Или как езикът ще помогне за разбирането? Но е бил Отец и Синът се родил. Не питай: кога? Но остави встрани този въпрос. Не изследвай как е било. Защото отговорът е невъзможен.

Та нали самият въпрос „кога“ се отнася за времето, а „как“ непременно води до това да си представим раждане като телесен образ. Аз мога да ви дам доказателства от Св. Писание, че Синът се ражда като Сияние от Слава (Евр. 1:3) или като Образ от Първообраза. Но тъй като този отговор няма да ти позволи да любопитстваш с помислите си, обръщам вниманието ни на неизречимостта на тази представа и признавам, че образът на Божественото рождение е непостижем за мислите и е неизречим с човешки думи.

Не казвай: „Ако Той се е родил, значи дотогава не е бил“ и не се присъединявай с коварни думи към невежи разсъждения, като извращаваш истината с примери, отнасящи се към този свят, и осквернявайки богословието. Аз казах „Той се роди“, за да ти покажа Неговото Начало и Причина, а не да обвинявам Единородния в това, че е по-късен по произход от времето.

Но ето че не забелязах, как като следвах логиката на разсъждение, се отвлякох към това, което исках да избегна. И така, нека оставим размишленията за вечното и неизразимо Рождение, като съзнаваме, че умът е по-ниско от предметите, за които иска да размишлява, и словото е недостатъчно за изразяване на тези мисли.

Но нека видим каква част от истината можем да разкрием, въпреки че умът не може да се приближи до природата на непостижимото. И така, Бог се яви на земята. Бог живя сред хората, говорейки с тях вече не „от огъня“ (Изх. 3:2), не „с тръбен глас“ (Изх. 19:6), не „в мрак“ (Изх. 20:21), и не „в бурята“ (Евр. 12:18), като хвърля в трепет душите на внимаващите законодатели, но със Своето Тяло, кротко и ласкаво говорейки като с приятели. Бог се яви в плът, и действаше вече не от растояние, както беше с пророците, но като съедини човешката природа със Самия Себе Си и по този начин издигна до Себе си цялато човечество, чрез посредничеството на родствената с нас Своя плът.

Но могат да попитат: как от един Източник светлината стигна до всички? Или, по какъв начин Божеството се яви в плът? Ами така, както огънят в желязото: без да сменя мястото си, но давайки му от своята сила. По същия начин, огънят не намалява, като дава от силата си на желязото, а изцяло го изпълва със себе си, като му става причастен. По такъв начин и Бог Слово не се отделя от Самия Себе Си, и „обитава с нас“ (Иоан. 1:15), без да претърпи никаква промяна. И Словото стана плът (Иоан. 1:15). И небето не опустя от Съдържащия го, и зямята Ги прие в лоното си. Тук не мисли за някакво спускане на Божеството, защото на Него не Му е свойствено да преминава от място на място, подобно на телата. И не си въобразявай, че Божеството се е променило и се е превърнало в плът, защото То, като безсмъртно, е неизменно.

Но могат да попитат: А защо Бог Слово не се изпълни с човешка немощ? На това ще отговорим пак със сравнение: така, както и огънят не приема свойствата на желязото. Желязото е тъмно и хладно, а когато се нажежи, то приема формата на огъня, и само става светоносно, но огънят не става черен като желязото, той възпламенява, но не бива охлаждан. Така и човешката плът на Бога станала причастна на Божеството, но не Му придала своята немощ. От друга страна, не трябва да мислим, че Божеството действа абсолютно така, както чувственият огън.

Но ти си представяш страдание у Безстрастния, което се случва от човешка немощ и недоумяваш по какъв начин тленната природа остава недокосната от своето приобщаване с Бога?

Узнай Тайната. Бог се яви в плът, за да унищожи загнездилата се у нея смърт. Както спасителното лекарство, усвоено от тялото, унищожава смъртоносните отрови, или както царящата в стаята тъмнина се разсейва от влизането на светлината, така и господстващата над човешката природа смърт се унищожава от присъствието на Божеството.

О, дълбочина на благостта и човеколюбието Божие! Но в замяна на това човеколюбие на Бога ние се противим да станем Негови раби. Хората изследват причините, защо се яви Бог, въпреки че би трябвало преди всичко друго да се поклонят на Неговата благост.