Зелените сертификати у нас вероятно ще отпаднат от 20 март. От тази дата ще бъдат свалени и останалите ограничения, наложени в хода на борбата с пандемията. Това съобщи премиерът Кирил Петков на извънреден брифинг в понеделник.

Той подчерта, че според прогнозите и анализите до споменатата дата COVID картата на страната ни отново ще е зелена и ще се върнем в първия етап от плана на властите за справяне с пандемията. Петков отбеляза още, че България е преминала през петата вълна на разпространение на вируса, без да прибягва до налагане на най-строгите противоепидемични мерки.

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев обяви какъв е изготвеният от властите тристъпков подход за облекчаването на мерките оттук нататък.

„Първа стъпка – от 24-и – дава се възможност на всеки обект с обществено предназначение да допуска лица без сертификат. Изискването за него остава за персонала. Разрешава се и посещението на до 12 деца в школи, образователни и езикови центрове. Този етап ще влезе в сила от тази седмица“, обясни доц. Кунчев. И продължи: „От 5 март, ако нещата все още се развиват в положителна посока, посещенията на дейности и услуги в обекти с обществено значение задължително ще стават без зелен сертификат, независимо от личното мнение на собственика. Все още обаче документът ще е необходим за персонала. Вече ще се позволява смесването на паралелки в училищата при извънкласни дейности. Човек със зелен сертификат ще може да влиза в България през граничните ни пунктове от която и да било страна, без ограничителни мерки. Ако до 20 март нещата вървят в очаквания ход, ще можем да обявим, че посещението на дейности и услуги ще става без изискване за сертификат, като вече няма да има такова и за персонала. Мярката ще отпадне и що се отнася до достъпа до висшите учебни заведения“.

Главният здравен инспектор коментира още, че носенето на маски на закрито, включително в градския транспорт, вероятно ще остане в сила. Валстите ще обсъждат допълнително и казуса с тестването на учениците. То може да отпадне, едва когато е сигурно, че броят на заболелите деца и учители е сериозно намален, обясни доцентът.

„Винаги има опасност нещо да се случи, но по наша преценка тя е минимална. Не очакваме появата на щамове, които да обърнат нещата. Все пак оставаме в готовност за реакция“, коментира още доц. Кунчев.

„Усилията дават резултат в една несъвършена система на здравеопазване, в която има проблеми от десетки години. Благодаря на лекарите на първа линия, на медицинските сестри, фармацевтите и на всички, заети в системата на здравеопазването. Въпреки нейните несъвършенства, те успяха да мобилизират наличните ресурси и усилия“, коментира здравният министър Асена Сербезова.

Тя подчерта, че планираното отпадане на ограниченията не означава, че не си заслужава да се ваксинираме. „Статистиката от болничните заведения показва, че 90% от тези, които губят битката с COVID-19, не са били ваксинирани. Числата са категорични. От друга страна ние се научаваме да живеем с вируса и мерките. Начинът, по който се справяме със заболяването, претърпява своята еволюция“, коментира още Сербезова. И изрично отбеляза, че решението за отпадане на зеления сертификат не е свързано с планирания от партия „Възраждане“ протест.

Тази кампания е приключила!

Теди е едвам на 6 годинки. Страда от много рядко и тежко генетично заболяване левкодистрофия. Теди, не може да стои, да ходи и да говори. Посещава ежедневно рехабилитация и логопед в София.

В България до сега е имало три деца с тази диягноза, лекарите не са много запознати с този вид заболяване!

Тежката диагноза му отнела много, но не и надеждата на неговата майка която в миналото е изгубила едно дете на 4 месеца. След раждането на Теди, бащата ги е напуснал и оставил майката да се справя сама, за Теди и неговата погояма сестра.

На Теди му предстои операция във Виена. Ако операцията не бъде извършена скоро ще започне да осеща болки и ще дойде до изкривяване на гръбначния му стълб!

Нужни са общо 43.915лв, а до момента събрани са 239.52лв

Ако искате да помогнете, може да го направите по следния начин:

https://pavelandreev.bg/kampanii/99/badi-angel-spasitel-za-malkiya-tedi?fbclid=IwAR2zPOZECWgWs2FEogVN6YmVA-kgPp4fPcFH9jOkTn6C4k-7lKK_oH90i70

или

https://www.paypal.com/paypalme/Teddy106?fbclid=IwAR2zPOZECWgWs2FEogVN6YmVA-kgPp4fPcFH9jOkTn6C4k-7lKK_oH90i70

ако нямате финансова възможност, споделете кампанията в социалните мрежи!

През последните три години е регистрирано рязко увеличаване на броя на македонците, които са станали български граждани.

За последните 15 години броят на македонците с български паспорт е 86 566 души.

Това сочи официална справка на Министерството на правосъдието, изготвена и предоставена специално на Агенция БГНЕС.

Дори в годините, когато светът беше затворен от пандемията от коронавирус, през 2020 и 2021 г., броят на македонците получили българско гражданство е в пъти по-голям от този от предишните години.

Само през 2020 г. техният брой е над 9 хиляди души, а през 2021 г. е 7692 или близо половината от всички получили българско гражданство през тази година 15 167 души.

За сравнение в периода 2013-2019 г. между 1867 и 6193 македонци стават български поданици, но дори и тогава техният брой е много по-голям от броя на получилите българско гражданство от други държави.

За последните 15 години броят на македонците с български паспорт е 86 566 души, което е над половината от всички получили българско гражданство – 162 865 души. Македонските българи са над три пъти повече от представителите на следващата страна в списъка – Молдова.

Към днешна дата чакащите за издаване на указ за получаване на българско гражданство македонци са близо 3500 души.

Статистиката от последните 3 години категорично доказва, че македонците не се влияят от антибългарската истерия в РСМ и продължават да търсят българско гражданство.

От данните, с които разполага БГНЕС, ясно проличава, че най-голям е интересът към българското гражданство в страните, където исторически са живели и живеят големи български общности.

Веднага след РС Македония по брой получено българско гражданство се нарежда Молдова, където още в края на XVIII и началото на XIX век се преселват много българи. 26 161 жители на тази бивша съветска република днес са с български паспорти. Броят на украинските българи е на половината на молдовските – 14 391.

Българското гражданство се цени и в Сърбия, където в Западните покрайнини, но и в Пирот и дори Ниш живеят наши сънародници, които по силата на редица несправедливи договори, са останали в тази балканска държава. За периода от 2007 до 2021 г. 9494 жители на Сърбия са станали българи и европейци.

В Албания, която зачита правата на българите, за разлика от някои свои съседи в Западните Балкани, и традиционно има добри отношения с нас, 5732 души са получили българско гражданство.

Останалите държави, в които българското гражданство се цени, са Армения, Ливан, Ирак, Сирия, Афганистан, Виетнам. За посочения период средно по няколко десетки граждани на тези държави са се сдобивали с български паспорт. Малко по-голяма е бройката при Русия и Израел, където говорим за по няколко стотин на година, които са станали български граждани. Любопитното тук е, че сред руснаците, получили български паспорт има много евреи, а сред израелските граждани – много от Русия. Те обикновено имат свой бизнес или ваканционен имот у нас. А най-известният пример е може би състезателката по фигурно пързаляне Александра Фейгин, която достойно представи страната ни на Зимните олимпийски игри в Пекин.

Информация за чуждите граждани, подали молба за придобиване на българско гражданство, въз основа на която през 2021 г. са образувани преписки за придобиване на българско гражданство, а именно: общо 16 591 броя за посочения период, които са граждани на следните държави: Република Северна Македония – 3 447 бр.; Република Молдова – 3 055 бр.; Русия – 1 308 бр.; Израел – 294 бр.; Украйна – 3 190 бр.; Турция – 1 636 бр.; Албания – 1 585 бр.; Сърбия – 1 271 бр.; Ирак – 43 бр.; Армения – 78 бр.; Афганистан – 26 бр.; Ливан – 43 бр.; Сирия – 142 бр.; Виетнам – 18 бр. и други – 455 бр.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство молбите и предложенията за промяна на гражданството се приемат и регистрират в Министерство на правосъдието, като за приемането и регистрирането им лицата запазват предварително дата и час чрез автоматизираната информационна система по чл. 14а, ал. 1 от Наредбата. Към настоящия момент чрез предоставения чрез автоматизираната информационна система график са резервирани часове за подаване на документи и провеждане на интервю до 30.06.2022 г. Едновременно с това лицата имат възможност да подават документи за промяна на гражданството си, освен в Министерството на правосъдието, и в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, които на по-късен етап постъпват в Министерството на правосъдието чрез дирекция „Консулски отношения“ към Министерството на външните работи. В тази връзка не е възможно да предоставим информация за чуждите граждани, които очакват да получат българско гражданство.