24-годишният Динеш СП и 23-годишната Джанаганандхини Рамасвами сключиха брак в неделя на традиционна церемония в южния щат Тамил Наду. Те решиха да проведат тържеството си във виртуалния свят заради мерките за борба с пандемията от коронавирус, които ограничават броя на гостите до 100, съобщава вестникът на Обединените арабски емирства „The National“.
Тържеството, обявено за „първия в Азия брак в метавселената“, продължи близо два часа.
Младоженецът работи с блокчейн технологии и е ентусиаст на криптовалутите, а Рамасвами е IТ специалист. Тъй като и двамата са фенове на Хари Потър, те създадоха метавселена на тема Хогуортс за приема с помощта на технологичен стартъп, наречен TardiVerse, пише вестникът.
Отделението по акушерство и гинекология към многопрофилната болница в Троян е затворено заради заразени с коронавирус и поставени под карантина лекари. Родилките ще бъдат насочвани към болницата в Ловеч поне до петък (11 февруари).
Под карантина са трима от лекарите от отделението и затова то не може да функционира, поясни управителят на болницата д-р Пенко Бамбов.
Жените, които в момента се намират в родилното отделение, са под наблюдение на един от лекарите, които не са засегнати от коронавируса.
„Колегата който не е под карантина – д-р Добрев, се грижи за родилките, които в момента са в отделението, а тези, на които им предстои раждане, ще бъдат пренасочвани към болницата в Ловеч“.
Няма други отделения, които да са спрели дейност заради заразени и контактни медицински лица, посочи Бамбов.
В болницата в Троян се раждат най-много бебета в област Ловеч, предаде БНР. Ситуацията в ловешката многопрофилна болница пък е била критична миналата седмица, когато над 30 медицински сестри, лекари и лаборанти са били с положителни проби за COVID-19 и са били временно затворени отделенията по УНГ и за очни болести.
Една вкуснотия от тефтерите на баба, единственият им недостатък е, чесвършват много бързо
От: Пенка Яноти, Итака – Гърция
Повечето млади дами експериментират в кухнята нови и нетрадиционни, но навлизащи активно в кухнята на българите ястия и сладкиши.
Изгодно, на една ръка разстояние от дома ви
В миналото обаче нашите баби не са имали интернет, но всяка жена е кътала в шкафа дебел, понацапа от тесто и мазни пръсти тефтер с рецепти. В тях човек може да открие указанията за приготвяне на какви ли не вкуснотии. Такава вкуснотия са локумките. Те се приготвят лесно. Единственият им недостатък е, че свършват много бързо. Подходящи са за кафе и чай. Тези продукти, а и още много други за вашата трапеза можете да намерите в магазини АВАНТИ, виж ТУК.
Продукти: кисело мляко – 200 г, меко масло – 150 г, жълтъци – 2 броя, ванилия, бакпулвер 1 ½ чаена лъжичка, брашно в количество за меко тесто. Необходим е и локум за плънката.
Приготвяне: Замесва се тесто от горните продукти без локума. Оставя се да престои на топло (стайна температура) 30 минути. Разточва се на лист, който се реже на квадрати. Парчетата локум се разрязват на 4 или на 6 парчета, ако са по-големи. Слагаме 2 парчета локум по диагонал в двата срещуположни ъгъла, а другите два загръщаме и притискаме както се вижда на снимката. Печем на 170 градуса до златисто или според възможностите на фурната. След изстиване се локумките се поръсват с пудра захар.
Те са установени от общо направени 37 509 теста, починали са 176 души
Новите диагностицирани и регистрирани в системата случаи с COVID-19 за изминалото денонощие са 8 012, показва Единния информационен портал. Уточняваме, че това са регистрираните, тъй като много хора вече се самодиагностицират с т.нар. домашни тестове от аптеките и на практика не се обаждат на личния си лекар, за да не попаднат под карантина. Като знаем това, можем да предположим, че реалният брой на инфектираните с коронавируса е по-голям.
Активните случаи в страната, отново според Единния електронен регистър, са 261 577. През изминалото денонощие са направени 37 509 теста, с което те стават общо 8 707 495 от началото на пандемията.
6 256 са случаите на хора с COVID-19, които са настанени в болнични заведения в страната, от които 623 са в интензивни отделения. Излекувани са 707 925 души, от които 5 782 за последното денонощие. Броят на починалите с коронавирус в България от началото на пандемията до момента е 33 946, като през последното денонощие битката с болестта са загубили 176 души.
Броят на поставените дози срещу COVID-19 в България за последните 24 часа е 5671, като те общо стават 4 211 561. Това съвсем не означава, че над 4 млн. души са се ваксинирали, тъй като в бройката близо две дози, както се практикува при иРНК ваксините, включват се и бустерните дози. За последното денонощие хоспитализираните са 1145, от тях 87.07% не са ваксинирани.
Чества се на 8 февруари заедно със Св. пророк Захария Сърповидец,
а на 8 юни се възпоменава пренасянето на мощите му
Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век през времето на императорите Константин и Линикий и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра.
Това станало известно на император Линикий, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Линикий да издал заедно с Константин няколко указа в полза на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като чул, че Теодор привлича мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Скривайки своя гняв, Линикий поръчал на пратениците да се отнесат ласкаво с Теодор. Те казали на воеводата: „Дойди в Никодимия при царя. Той те обича, защото много е слушал за твоята храброст и мъдрост и много желае да те види, за да те награди с дарове и почести“.
Теодор лесно разбрал коварството и какво го очаква. Той не се страхувал да умре за своята вяра, но искал да приеме мъченичество в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.
Същата тая нощ чудно видение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия подвиг. Във време на молитва изведнъж небесна светлина го осияла и той чул глас да му говори: „Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!“ Теодор разбрал, че скоро ще трябва да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с радост.
Между това царят наближавал до града. Теодор влязъл в стаята си и усърдно се молел на Бога така:
„Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ онези, които се уповават на Тебе. Покажи ми Твоята милост и ме запази от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми сила мъжествено да стоя за Твоето име и, ако е нужно, да положа живота си за Тебе, Който се умрял за нашето спасение“.
Укрепен чрез молитва, Теодор се облякъл в хубава премяна, качил се на кон и излязъл с граждани и войници да посрещне царя, комуто се поклонил. Линикий при звука на музика от тръби и литаври влязъл тържествено в града.
На другия ден царят седнал на престол, приготвен за него на площада сред града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодор с похвала за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпореждания и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отложи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му позволи да вземе идолите при себе си в къщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на сиромаси.
След два дена царят събрал отново народа на площада и казал на Теодор: „Мъдри Теодоре, любими наш воеводо, ето настана денят за празненство и жертвоприношение. И тъй, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо усърдие!“
Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от войниците се приближил до Линикий и му казал:
– Господарю, лъже те воеводата. Аз вчера видях златна глава на един от идолите у един бедняк, който ми каза, че я получил от Теодор.
Царят бил тъй поразен от това известие, че дълго в недоумение мълчал.
– Тоя войник говори истината – казал Теодор. – Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?
Дълго Линикий не могъл от гняв да произнесе ни една дума. Но най-после избухнал със страшни заплахи срещу Стратилата. Линикий заповядал жестоко да бият Теодора с волски жили и присмивайки се над неговите страдания, казвал му: „Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог?“
Теодор спокойно отговорил: „Прави каквото искаш. Ни скръб, ни страдания, ни самата смърт няма да ме разлъчат от Христовата любов“.
Линикий не могъл да разбере, че Бог невидимо, но с всемогъща сила помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловени пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тъмница за пет дни без хляб и вода.
Между това Линикий заповядал да приготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, за да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и войниците, по повеля на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите.
При страданията на Теодор присъствал верният му служител Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си как изнемогва, той с плач паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. „Авгаре – казал му мъченикът – запиши всички мои страдания и деня на моята смърт!“ След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от страдания.
„Господи – казвал той, – с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена и само кости висят на тоя кръст… Помени ме, Господи, който страдам за Твоето име, и приеми моя дух“.
Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч.
Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници.
Св. пророк Захария Сърповидец
Пророк Захария е единадесети от малките пророци. Заедно с пророк Агей той подбуждал княза Заровавел да възстанови Йерусалимския храм. Той предсказал и тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим, Юдовото предателство за тридесет сребърника и разбягването на апостолите по време на Христовите страдания.
Пророк Захария се нарича сърповидец, защото имал видение – слизащ от небето сърп, който покосява неправедните люде.
Пророкът починал в последните години от царуването на персийския цар Дарий Хистасп, около 520 г. преди Христа.
3,5-милионният южнокитайският град Байсьо беше поставен под карантина след появата на случаи на COVID-19 в момент, когато страната организира Зимните олимпийски игри, предаде “Франс прес”. От снощи – 06 февруари – жителите на града не могат да напускат района, в който живеят, а на живеещите в зоните, смятани за рискови (където са открити случаи), е забранено да напускат домовете си, обяви кметството.
Байсьо съобщи за 44 потвърдени случая на коронавирус, при които предаването на заразата е станало на територията на страната. Беше съобщено и за случаи при пристигнали от чужбина. Организирано е тестване на жителите, уточниха властите.
Китай прилага от началото на епидемията стратегия на „нулев COVID“, предвиждаща да се направи всичко за ограничаване на появата нови случаи, които обикновено са само няколко десетки дневно. Тези цифри може да изглеждат смешни в сравнение с регистрираните всеки ден в други части на света, но те карат властите да удвоят бдителността си, докато в Пекин се провеждат Зимните олимпийски игри, които ще продължат до 20 февруари.
Всички чуждестранни участници са затворени в „балон“, отделен от останалата част на столицата. Байсьо се намира на около 2500 км от най-близките олимпийски обекти. Китай съобщи днес – 07 февруари – за общо 79 случая на заразяване, включително 34 при пристигнали от чужбина. Над 300 случая бяха регистрирани в „олимпийския балон“ от 23 януари, като засегнатите бяха принудени да се изолират.
За това предупреди собственикът на гиганта Марк Зукърбърг
Ако Meta (компанията-майка на социалните мрежи Facebook и Instagram) не получи възможност да прехвърля, съхранява и обработва данни от своите европейски потребители на базирани в САЩ сървъри, достъпът до Facebook и Instagram може да бъде спрян в цяла Европа. За това предупреди собственикът на гиганта Марк Зукърбърг в социалните медии в годишния си доклад.
Ключовият проблем за Meta е трансатлантическият трансфер на данни, регулиран чрез т. нар. Privacy Shield и други моделни споразумения, които Meta използва за съхраняване на данни от европейски потребители на американски сървъри. Настоящите споразумения, позволяващи прехвърляне на данни, в момента са подложени на строг контрол в ЕС.
В годишния си доклад до Комисията за ценни книжа и борси на САЩ, Meta предупреждава, че ако не бъде приета нова рамка и на компанията вече не е разрешено да използва настоящите моделни споразумения „или алтернативи“, компанията „вероятно“ ще спре да предлага много от своите „най-значими продукти и услуги“, включително Facebook и Instagram, в ЕС, пише “The Guardian”.
“Тази промяна ще бъде най-осезаема сред бизнеси в различни сектори”, заяви Ник Клег, директор “Комуникации” в Meta, в интервю за британска медия.
Митко се нуждае от скъпоструващо лечение в чужбина
4-годишно дете от Ямбол се бори с две тежки онкологични заболявания. Митко се нуждае от скъпоструващо лечение в чужбина. Сумата от над 250 000 долара е непосилна за семейството му.
Митко е с остра лимфобластна левкемия. Наскоро лекарите му поставят и още една тежка диагноза.
„Остра миелоидна левкемия. Започна се веднага химеотерапия. Пак тежък курс. След първия курс на контролния костен мозък се установява,че той е в ремисия. Досега сме прекарали два курса на химеотерапия и ни остава още един”, обясни майката Катя Карарадева.
Засега Митко се лекува в болница в Пловдив. Терапията трябва да продължи в Израел с трансплантация на костен мозък. Средствата за интервенцията обаче са непосилни за семейството му.
„80 хил. долара е за предварителния преглед и 173 хил. долара е за самата трансплантация, като не влизат, ако се наложат, допълнителни лекарства и други разходи”, обясни майката.
Семейството не може да се възползва от помощта на Сдружението „Деца с онкохематологични заболявания”.
„Казаха, че покриват лечение, което се осъществява в Германия, а в нашия случай лечението трябва да се осъществи в Израел”, обясни Катя Карарадева.
Заради много специфичната комбинация от две левкимии, лекарите препоръчват този вариант на трансплантация в Израел. Най-вече защото ще е най-успешен за него.
„В тези месеци единствено ни крепи подкрепата на всички хора, които се отзовават и всеки кой с каквото може подпомага. Дали било с финансова, дали било с обаждания, питания, как сме, от какво имаме нужда”, обясни бащата Димитър Карарадев.
Бащата на Митко се надява,че ще им се отдаде възможност да постигнат своята крайна цел.
„Да отидем на трансплантация и да се излекуваме”, казва Димитър.
„Мен единствено ме крепи надеждата, че един ден той ще е нормално дете. Защото от две години животът му е по болниците. Той не е играл на детска площадка, не знае какво е да е сред децата.Мечтата му е да отиде на детска градина, да играе с деца”, разказва Катя.
До този момент с помощта на ямболци, семейството е събрало 59 600 лева в дарителста сметка на Митко и още 28 000 от община Ямбол, коледари, баскетболния отбор на града и други местни инициативи, което за съжаление е една малка част от сумата, а времето неумолимо изтича.
Ако искате да помогнете, може да го направите по следния начин:
Преподобни Партений се родил в Мелитопол и в детството си не получил образование. Но молейки се усърдно в църква и слушайки внимателна четенето на свещените книги, той обикнал Господа от все сърце, стараел се да изпълнява Неговите заповеди и да помага на нуждаещите се. Сам той бил беден, ловял риба в близкото езеро, продавал я и помагал на бедните. Господ удостоил младия Партений с благодатта Си и му дал сила да изцерява болести чрез призоваване на Божието име.
Мелитополският епископ узнал за това, повикал Партений, погрижил се за неговото образование и по-късно го ръкоположил за презвитер. Св. Партений почнал още по-усърдно да служи Богу и да помага на ближните. Той бил избран за епископ на град Лампсак, пасял вярно паството си и с горещата си и силна молитва правел чудеса.
Особено той бил силен над злите духове. Веднъж, когато се готвел да изгони злия дух от един бесноват човек, злият дух го молел да не го изгонва. Давам ти друг човек, в когото можеш да влезеш и живееш – казал му св. Партений. – „А кой е тоя човек?“ запитал злият дух. – „Сам аз съм тоя човек – отговорил му светителят, – влез и живей в мене!“ Като чул това, злият дух избягал, като от огън обгорен. „Как бих могъл да вляза в жилището на Бога!“ – казал той.
Св. Партений доживял до дълбока старост и на дело показал своята любов към Бога и ближните. Той живял във времето на св. цар Константин и се преселил във вечния и блажен Христов покой в ІV век.
За мъдрите думи на един учител и урокът за бедността, който учениците му научават, разказано от видния наш писател и общественик Добри Немиров (1882-1945)
Най-бедният (1942 г.)
На първия ден след коледната ваканция нашият учител Теньо Аврамов влезе в клас не както всякога. Замисленото му лице тоя път изглеждаше гордо и някак тържествено, очилата му бяха яхнали местния нос не на върха, както всякога, а горе, при очите. Така стояха очилата, когато очаквахме да ни навести инспектор или някой училищен настоятел. Няколко мига след влизането му се яви и слугата, отрупан с училищни потреби. Той сложи върху масата тетрадки, моливи, гуми, блокове за рисуване, разни бои и много още други неща, от които четиридесет чифта очи едва не щяха да изпъкнат от ревност и любопитство.
Теньо Аврамов започна:
– Деца, едно дружество ми изпрати тези неща, да ви ги раздам. Това дружество се нарича „Майчина любов“. Между другите полезни работи, които върши, дружеството преглежда и бедните ученици от нашите училища. Ето защо сега ще раздам нещата на най-бедните от вас. Знам какво е бедност и затова днес заедно с вас бързам да се радвам на тоя хубав дар. И тъй, ще викам най-бедните един по един.
И Теньо Аврамов със своя благи топъл глас викаше най-бедните един след друг и им даваше моливи, гуми, тетрадки, бои…
Аз наистина минавах за беден, но не обичах да се казва това пред другите. Ала сега викаха най-бедните… и мене ли ще повикат?… О, цялата ми душа се противеше на това! Да бъдеш беден – както и да е – но най-беден? Това е ужасно! И аз със свито сърце започнах да си крия главата зад гърбовете на съучениците си… „Боже, дано не ме повикат! Не ща моливи, не ща гуми – нищо не желая – само най-беден да не съм!“ Струваше ми се, че с извикването на името ми Теньо Аврамов веднъж завинаги ще ми удари печат за бедност…
Аз се обърнах и погледнах неколцина от богатите си съученици. Изведнъж ми се стори, че се ухилиха, че в очите им проигра нескрит присмех. Още веднъж ги погледнах и тоя миг вече бях готов на мястото си да умра, но да не си чуя името.
– Христо Яръмов! – изреждаше Теньо Аврамов. – Зарко Пенев!
„Боже, боженце, мили боже, дано не съм от най-бедните!…“
Душата ми негодуваше… Сега вече, вместо да се радвам на подаръците, аз ги мразех… Сякаш и те оживяха, и те се захилиха срещу мене…
Но време за дълго размишление нямах. Или трябваше да избягам от класната стая, или да превия врат…
Най-после присъдата дойде. Теньо Аврамов извика:
– Дочко Ламбев!
Ледена плоча легна на гърба ми. Аз се отпуснах на чина и скрих лице в лакът.
– Дочко Ламбев!
Вместо да се обадя, усетих, че ме душат сълзи.
– Хайде де! – настоява Теньо Аврамов. – Какъв си се смълчал такъв! Я гледай какви неща съм ти приготвил!
В отговор аз изхлипах и в същия миг гърдите ми изригнаха цял наниз от хълцания. Понесе се сподавен плач.
– Я гледай! – обезпокоен, рече Теньо Аврамов, като избърза до мен. – Защо плачеш?
Тая загриженост на учителя удвои страданието ми. Аз заридах с пълна душа. Чинът се обливаше в сълзи, раменете ми се тресяха, хълцанията ме давеха…
– И таз хубава! Защо плачеш?
Нима можех да му отговоря?
– Не искаш ли подаръци?
През плач едва разбрано промълвих:
– Не искам!
Някои се разсмяха.
– Шт! – строго извика учителят. – Не се смейте! Аз разбирам Дочко Ламбев. Той не иска дар, защото се засрами от бедността си. Не ми харесва това. Нима е грях да си беден, още повече, като си наредил такъв хубав успех? Нима е грях да се бориш с немотията и пак да си един от най-прилежните ученици? Вие се смеете, но не му ли завиждате на бележките? Някои от вас учат в топли стаи, той – в студена. Някои от вас се хранят с хубави храни, той си не дояжда. Вие спите в затоплени стаи, той зъзне в студена… И все пак Дочко е здрав, умен и прилежен. Премерете се сега с него и вижте кой повече струва – вие ли, на които учението не се покорява, или той, който здраво държи ключа на знанията и уменията?
Той помълча малко. Покорен и обезоръжен от думите му, бавно се изправих. Учителят продължи:
– Слушайте сега за мене. Аз още от малко момче започнах да слугувам на чуждите хора. Така в труд и немотия следвах учението си. Беден син на бедни родители… Също като Дочко Ламбев. Но ето че днес съм ваш учител – преминал всички тегла, всички спънки на немотията, и съм станал учител. Виждате ли по мене някакъв страшен белег, че съм бил беден? Някакъв печат виждате ли? Не! Следа от бедността никога не остава, но тя те научава да бъдеш милостив. Когато обичаш труда, пътят на бедността става кратък. Но невежеството, грубостта и жестокостта водят човека до гроба. Побързайте да стигнете Дочка по ум и способност, защото, както му се смеете днес, така ще се червите пред него утре!
Той отиде при масата, взе подаръците и ми ги подаде.
– Вземи, Дочко Ламбев! Днес ти си щастливият, защото напълно заслужено получаваш подарък, а и аз съм щастлив, че виждам едно момче, което е тръгнало по моя път.
Аз покорно посегнах и поех подаръка. Тишина цареше наоколо. Сякаш стаята мислеше.
Из сборника: „Когато бях малък“, Добри Немиров, изд. „Отечество“, София, 1977
Снимка: Писателят Добри Немиров през 1918 г., ДА „Архиви“
