Светецът се смята и за покровител на животните, затова в Испания прескачат огън с коне и ръсят четириногите със светена вода

Християнският свят си е измислил нетрадиционни чествания в дена на всеки един светец.

На свети Антоний, който чества днес (на 17 януари) и Православната, и Католическата Църква, на запад отдават особено значение на животните, тъй като той се смята  за техен покровител.

В Испания, например, в навечерието на неговия празник се провеждат т. нар. луминарии – прескачане на огньове с коне, а в самия ден свещениците благославят домашните животни и ги поръсват със светена вода.

Свети Антоний Велики е емблематичен случай за разумен монах и аскет, подвизавал се в манастир в пустинята. Макар и да съблюдавал изискванията за въздържание, той не е парадирал.

От житието му особено популярен е неговият разговор с ловеца, който го заварил да се шегува и смее с другите монаси край огъня. Пришълецът погледнал възмутено монаха, в погледа му имало разочарование – той очаквал да завари умълчани аскети.

Свети Антоний забелязал недоумението му и го накара да изпъне тетивата на лъка до крайност. Когато ловецът изпълнил неговото желание му, старецът поискал той да ги опъне още повече.

„Не може повече, отче, ще се счупи“, казал ловецът.

„Нека се счупи“, наредил аскетът.

Когато опънатият до крайност лък наистина се скършил в ръцете на мъжа, св. Антоний му казал: „Ето, че като опъна лъкът прекомерно, той се счупи. Така става и с човешката душа. Тя се прекършва, ако човек я насилва твърде много“.

По този начин светият старец нагледно обяснил на присъстващите вредата от прекалената аскеза, както и от всичко, което се прави без мярка.

В друг случай, когато му поискали съвет за благочестив живот, той отвърнал: „Където и да ходите, всякога имайте със себе си Бога, мислете за Него, молете се и Той всякога ще бъде до вас“.

Смята се, че свети Антоний Велики е роден около 251 г. близо до египетския град Хераклеопол Магна. Получи е много добро за времето си образование, приема монашество, впоследствие е избран за епископ на Александрия. Виден представител е на Александрийската богословска школа, която се нарича така не само заради местонахождението си, но и заради характерно философско и теологично развитие. Приема се, че св. Антоний Велики е починал на 105 – годишна възраст. Той е почитан от всички църкви, включително от лутеранството. Денят му е на 17 януари за всички християни с изключение на коптите, които го почитат на 30 януари.

В деня на Св. Антоний – покровител на животните – в Испания е обичайно да се возят коне чрез огньове и да благословите техните домашни любимци, за да направят тази година щастлива и спокойна за тях..

Снимки: Коптска икона на свети Антоний

Снимки: Legal Technique

(св. Ромил Бдински)

Чества се на 16 януари заедно с Честните вериги на св. ап. Петър и свмчк. Дамаскин Габровски

Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската „Света Гора“ и в местността „Устие“, обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат „Калороман“ по гръцки или „Добрият Роман“ по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит  преминал да живее на българска земя в местността „Парория“ („пригранична“ – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.