Най-високи средни възнаграждения в региона имат в Словения и Хърватия

По данни на Словенския статистически институт средната брутна работна заплата в страната е 1571 евро, а нетната е 1023 евро. Минималното възнаграждение на труда е 742 евро. Разбира се, и животът там е по-скъп – литър прясно мляко струва 85 евроцента, бял хляб от 500 г – 1,08 евро, килограм картофи – 0,64 цента.  Средната заплата в Словения е двойно по-голяма от средната заплата в почти всички останали балкански страни с изключение на Хърватия, най-младата членка на ЕС, средната брутна заплата е 1032 евро, а нетната – 754 евро. Минималната заплата в страната е 380 евро. Месечните сметки за комунални услуги за апартамент от 82 квадрата възлизат на 1203 куни или 160 евро. Литър мляко струва 5,51 куни (0,72 евро), а бял хляб от 500 г – 5,87 куни (0,78 евро).

В Босна и Херцеговина трудово заетите хора получават средно по 423,87 евро на месец. Минималната заплата е 190 евро. За месечните такси за ток, вода, отопление за апартамент от 85 квадрата семействата в Босна дават средно по 214,12 конвертируеми марки (109 евро). Месечната карта за транспорт е 50 конвертируеми марки (25,6 евро), а билетчето е 1,6 марки (0,8 евро). Литър прясно мляко струва 1,43 босненски марки (0,73 евро), а бял хляб от 500 г – 1,05 марки (0,54 евро).

По данни на Сръбския статистически институт средната нетна заплата през август тази година е била 54 111 динара или 460 евро а минималната заплата е 366 евро.

Данните на Статистическия институт на Северна Македония показват че, средната брутна месечна заплата в Северна Македония е 530 евро, а нетната е 360 евро. Минималната заплата в страната е 170 евро, а безработицата възлиза на 24 процента. Според данни на Евростат около една трета от македонците по финансови причини не могат да си позволят дори веднъж месечно да излязат на заведение. Изчисленията показват, че със средната македонска заплата от около 21 хиляди денари (341 евро) човек може да си купи 438 кг хляб или 240 хамбургера. Средната заплата се равнява също на 653 кг захар, 333 литра бензин или 2714 яйца. За да се напълни потребителската кошница в Македония, са необходими 525 евро.

Разходите за живот в Македония са с 15,05 процента по ниски от тези в България. Разходите за отопление, електричество, вода за апартамент от 85 квадратни метра са 6842 денари или 111 евро. Литър прясно мляко струва 54 денари (0,87 евро), а един бял хляб от 500 г – 26,27 денари (0,43 евро). Месечната карта за градския транспорт е 1150 денари или 19 евро, а билетът струва 35 денари (0,56 евро).

Средната брутна работна заплата в Албания се е увеличила с 5,2 процента през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г., достигайки 56 019 леки или 454 евро на месец.  Според данни на националния статистически институт най-високи заплати в страната получават депутатите, висшите чиновници в държавната администрация и изпълнителните директори, като заплатите им са със 72,8 процента по-високи от средната за страната. Най-ниски заплати имат работниците – с 38,8 процента по-ниски от средната за страната.
В частния сектор най-високи заплати получават служителите във финансовия и застрахователния сектор – с 81,2 процента повече от средната.
В земеделието, горското стопанство и риболова средната заплата е с 37,1 процента под средната за страната.

 България има най-ниската минимална заплата от всички нововъзникващи европейски членове на ЕС – 332 евро, което е по-ниско дори от Сърбия, която е  извън ЕС, където минималната заплата е 366 евро. Средната брутна месечна работна заплата в България е 762 евро.

Данните на Евростат показват още, че между 2011 и 2021 година най-голям скок на размера на минималното възнаграждение има в Румъния – от 11,3%. След нея са Литва и България със съответно 10,7 и 10,4 на сто. „Трудът е най-добрият начин за борба срещу бедността“ не се прилага за нископлатените сектори, както и за тези, които работят при несигурни и нетипични условия на труд.

Какво е Коледа без ухание на канела в кухнята и нарисувани курабии с мед на масата?! В шетнята за празника обаче не всякога остава време за месене, моделиране, печене, приготвяне на глазури и рисуване.

Макар и без меденки, празничното ухание ви е сигурно, ако направите един лесен коледен сладкиш, също с мед (наричат го „Владишка пита”). При това той е и постен, което го прави подходящ за все още постещите до Бъдни вечер, както и за веганите.

Продукти: орехи или други ядки изчистени и нарязани или смляни на едро – 1 чаена чаша, захар – 1 чаена чаша, мед – 0,5 чаена чаша, студена вода – 1,5 чаена чаша, брашно – 2 чаени чаши, сода – 1чаена лъжичка, канела – 1 чаена лъжичка, олио – 0,5 чаена чаша, стафиди или други сушени плодове (нарязани на ситно) – 0,5 до 1 чаена чаша, захаросани портокалови или лимонови корички – 0,5 чаена чаша.

Приготвяне: Захарта завира във водата до клокване и се маха от огъня. Прибавя се медът. Отделно на сухо се смесват брашното, содата и канелата на прах. Добавят се орехите, карамфилът (счукан на ситно или смлян), стафидите (нарязани сушени плодове) и захаросаните портокалови корички. Сухата смес се сипва в течността, може и обратното. Разбърква се до хомогенна маса с гъстота като рядко тесто за кекс.

Пече се в намазнена и набрашнена тава. Готовността се проверява с клечка за зъби. Не се шокирайте от цвета, сладкишът покафенява от меда и в това е част от чара му. След изпичане се покрива с кърпа. Когато се охлади, се посипва с пудра захар. Това може да стане и непосредствено преди поднасянето му. Сладкишът е подходящ за консумация както с кафе, така и с чай. С него и приятен коняк, вермут или бяло вино можете да посрещнете и гости на следобедно кафе. Стоки са вашата празнична трапеза можете да намерите на изгодни цени и високо качество във веригата магазни АВАНТИ (вижте ТУК).

Тази година светът търси начини да се възстанови от ужасните последстия от коронавируса.

Google пусна видео за 2021 година, което разкрива какво е било най-търсено през изминалата година. Показва радостта от завръщането на хората на концерти, театри и кина и събирането на много семейства.

 „В година, която продължава да изпитва много хора, светът все повече търси „как да се възстанови“. „Независимо дали става дума за психично здраве, уважение към любим човек или събиране на семейството, хората намират начини да се върнат по-силни от преди.“

Оказва се, че българите са търсили в Google повече здравна информация и новини по политически теми. Сред уникалните за годината търсения са „ковид ваксина“ и „зелен сертификат“, но българинът е търсил и допълнителна информация за мерките за предпазване от коронавируса. Популярният сериал на Netflix Squid Game също намира място сред общите търсения.

Информация за глобалните търсения, както и такива в различните държави може да намерите тук.

Северна Македония и Сърбия замразяват цените на основни хранителни стоки с цел да се предотвратят ценовите шокове.

Македонският министър на икономиката Крешник Бектеши обяви, че няма да се променят цените на хляба, захарта, брашно тип 400, слънчогледово олио, трайни млека с масленост от 2,8, 3,2 и 3,5 процента, прясно месо и колбаси, сирене и извара. Нивото на цените на въпросните продукти не трябва да бъде над цените, които са важали на 1 декември.

От правителството на Република Северна Македония заявиха, че решението за определяне на таван на цените на основните хранителни продукти може да бъде продължено и след 31 януари 2022 година, ако състоянието на пазара изисква това.

Правителството на Сърбия преди седмица също прие решение да ограничи цените на няколко основни хранителни продукти на нивото им от 15 ноември тази година. Става дума за цената на кристалната захар, брашно тип 400, слънчогледово олио, свинско месо от бут, ултрапастьоризирано мляко с 2,8 процента масленост.

Ограничаването на цените бе прието с цел да се отстранят вредните последици от инфлацията и да се предотвратят сътресения на пазара. Замразяването на цените в Сърбия се въвежда за 60 дни, т.е. до края на януари.

Производителите нямат право да намаляват обема на доставки на тези продукти под средното ниво от последните 12 месеца, а за нарушаване на тези разпоредби са предвидени парични глоби от 100 000 динара (1662 лв.) до два милиона динара (33 242 лв.) и забрана за извършване на дейност за срок от шест месеца до една година.

Мерките в двете страни бяха предприети заради драматичното нарастване на цените на основните хранителни продукти. В Северна Македония първо бяха замразени цените на хляба, млякото, захарта и брашното, а след това бе обявено, че същата мярка ще важи и за ориза и яйцата.