Бестселърът „Конклав“ на български дни преди филма (ОТКЪС)

Екранизацията е на 8 ноември, режисьорът Едуард Бергер е носител на Оскар, в прогнозната класация за култовата статуетка са и актьорите Рейф Файнси и Станли Тучи

Кардиналите от цял свят се събират спешно във Ватикана, за да изберат наследник на внезапно починалия папа. А това, което става там, ще промени всичко. Напрежението, неочакваните ситуации и обрати са водещи в бестселъта на Робърт Харис „Конклав“, който от 24 октомври вече е факт и на български език. Издава го „Обсидиан“ дни преди пускането у нас на едноименната филмова екранизация на 8 ноември.

Филмът е със звездното участието на Рейф Файнс, Станли Тучи, Джон Литгоу и Изабела Роселини. Режисьорът Едуард Бергер („На Западния фронт нищо ново“) е носител на Оскал. Филмът, режисьорът, както и играта на Рейф Файнси и Станли Тучи са в прогнозите за номинациите за златната статуетка през 2025 година.

Преводът на книгата е на Любомир Николов, а художественото оформление е на Николай Пекарев.

Авторът Робърт Харис (роден е през 1957 г) е британски писател, известен най-вече с историческите си романи. Завършва литература в Кеймбридж, а след това работи като журналист в различни медии, сред които Би Би Си, „Обзървър“ и „Сънди Tаймс“. Започва да пише документална проза в началото на 80-те години, но става популярен с първата си художествена творба – „Фатерланд“ (1992). Филми са правени по общо 7 от книгите на Робърт Харис – „Фатерланд“, „Енигма“, „Архангел“, „Сянката“, „Мюнхен“, „Офицер и шпионин“. Най-новата филмова адаптация е на „Конклав“. Романите му са преведени на 40 езика.

Откъс от романа „Конклав“

Кардинал Ломели напусна жилището си в Двореца на Свещената конгрегация малко преди два сутринта и забързано пое през притъмнелите ватикански галерии към апартамента на папата.

Молеше се: Господи, той все още има толкова много за вършене, а моите полезни дела в Твое име приключиха. Той е обичан, аз съм забравен. Пощади го, Господи. Пощади го. Вземи мен вместо него.

Ломели подтичваше нагоре по павираната улица към площад „Санта Марта“. Римският въздух беше топъл и влажен, но вече се долавяше първият лек хлад на есента. Ръмеше. Префектът на папския дом бе говорил по телефона с толкова неприкрита паника, че Ломели очакваше да го посрещне всеобща суматоха. Всъщност площадът се оказа необичайно спокоен, само една-единствена линейка, спряла на дискретно разстояние, се очертаваше пред осветената от прожектори южна страна на базиликата „Свети Петър“. Вътре светеше, чистачките на предното стъкло шареха наляво-надясно, а когато се приближи, Ломели видя ясно лицата на шофьора и неговия помощник. Шофьорът говореше по телефона и Ломели си помисли с ужас, че не са дошли да откарат болен човек, а да приберат труп.

Швейцарският гвардеец пред стъклената врата на дома за гости „Санта Марта“ му отдаде чест – ръка в бяла ръкавица пред шлема с червени пера.

– Ваше Високопреосвещенство.

Ломели кимна към колата.

– Ако обичате, проверете дали този човек не се обажда на медиите.

Атмосферата в „Санта Марта“ бе неприветлива, миришеше на дезинфектант като в частна клиника. Във фоайето от бял мрамор стояха десетина слисани духовници, трима от тях в одежди за богослужение – сякаш стреснати от пожарна тревога и чудещи се какво точно да предприемат. Ломели поспря на прага, усети нещо в лявата си ръка и видя, че стиска червената си кардиналска шапчица. Не помнеше кога я е взел. Разгъна я и си я сложи. Косата му беше влажна. Един чернокож епископ се опита да го заговори, докато той вървеше към асансьора, но Ломели само му кимна и отмина.

Кабината сякаш се бавеше цяла вечност. Би трябвало да се изкачи по стълбището, но бе твърде задъхан. Усещаше с гърба си погледите на хората наоколо. Редно беше да каже нещо. Асансьорът пристигна. Вратите се плъзнаха встрани. Ломели се обърна и вдигна ръка за благословия.

– Молете се – каза той.

Натисна бутона за втория етаж; вратите се затвориха и кабината потегли нагоре.

Ако е Твоя воля да го призовеш при себе си, а мен да оставиш, то дай ми сили да бъда опора за другите.

На жълтата светлина лицето му изглеждаше мъртвешко в огледалото – сиво и на петна. Копнееше за някакъв знак, за прилив на сила. Асансьорът се люшна и рязко спря, но стомахът му сякаш продължи нагоре и той трябваше да се вкопчи в металната релса, за да запази равновесие. Спомни си как се изкачваше в същия този асансьор заедно със Светия отец малко след неговото избиране и в кабината се качиха двама престарели епископи. Зашеметени, че са се озовали лице в лице с наместника на Христос на Земята, те мигом паднаха на колене, при което папата се засмя и каза: „Не се притеснявайте, станете, аз съм просто един стар грешник, не по-добър от вас“.

Кардиналът вирна глава. Неговата публична маска. Вратите се отвориха. Плътната стена от тъмни костюми се разцепи, за да може той да мине. Чу как някой прошепна:

– Деканът дойде.

Диагонално на него, в другия край на площадката пред папския апартамент, три монахини от Ордена на милосърдните дъщери на свети Викентий плачеха, хванати за ръце. Архиепископ Возняк, префект на папския дом, пристъпи напред да го посрещне. Воднистите му сиви очи бяха подпухнали зад очилата с метални рамки. Той вдигна ръце и промълви безпомощно:

– Ваше Високопреосвещенство…

Ломели обхвана с длани лицето на архиепископа и усети наболата брада на по-младия мъж.

– Януш, ти толкова го радваше с присъствието си.

После някакъв човек от охраната или може би погребален агент – и едните, и другите се обличаха еднакво, – във всеки случай, поредната фигура в черно, отвори вратата на апартамента.

Малката дневна и още по-малката спалня отвъд нея бяха претъпкани с хора. По-късно Ломели направи списък на присъстващите – бяха повече от дузина, без да се брои охраната – двама лекари, двама лични секретари, завеждащият папските литургични богослужения, чието име беше архиепископ Мандорф, поне четирима свещеници от Апостолическата камера, Возняк и, разбира се, четиримата висши кардинали на Католическата църква: държавният секретар Алдо Белини; кардинал-камерлингът – или шамбеланът – на Светия престол Жозеф Трамбле; ръководителят на Апостолическата пенитенциария, тоест главният изповедник, кардинал Джошуа Адиеми; и самият той като декан на Кардиналската колегия. В своята суета бе предполагал, че ще е първият призован, но в действителност, както виждаше, се беше оказал последен.

Той последва Возняк в спалнята. За пръв път влизаше вътре. Досега голямата двойна врата винаги беше затворена. Ренесансовото папско легло с разпятие над него гледаше към дневната и заемаше почти цялото пространство – масивно, от полиран дъб, твърде голямо за стаята. То бе единствената скъпа мебел. Белини и Трамбле бяха коленичили до него с приведени глави. Ломели трябваше да ги прекрачи, за да се добере до възглавниците, върху които папата лежеше, леко повдигнат и покрит с бяла завивка, скръстил ръце на гърдите си върху обикновен железен кръст.

Не беше свикнал да вижда Светия отец без очила. Те стояха сгънати върху нощното шкафче до издраскания малък будилник. Рамките бяха оставили червени следи от двете страни на носа му. Ломели знаеше от опит, че обикновено лицата на мъртвите са отпуснати и глуповати. Но това тук изглеждаше заинтригувано, почти развеселено, сякаш покойникът бе замлъкнал по средата на изречението. Докато се навеждаше да целуне челото му, той забеляза бяло петънце от паста за зъби в левия ъгъл на устните му и долови дъх на мента, смесен със слабия цветен аромат на някакъв шампоан.

– Защо Господ те призова, когато все още имаше желание да направиш толкова много? – прошепна Ломели.

– Subvenite, Sancti Dei… – подхвана с напевен глас Адиеми.

Ломели осъзна, че са чакали него. Внимателно коленичи върху полирания паркет, събра ръце за молитва и ги отпусна на ръба на леглото. После зарови лице в дланите си.

– Елате му на помощ, светци Божии; притечете му се насреща, ангели Господни…

Дълбокият бас на нигерийския кардинал кънтеше из стаичката.

– … Suscipientes animam eius. Offerentes eam in conspectu Altissimi…

Приемете душата му и я представете на Всевишния…

Думите отекваха безсмислени в главата на Ломели. Това му се случваше все по-често. Викам към Тебе, Господи, но не ми отговаряш. Някакво безсъние на духа, някакво шумно вмешателство неусетно бе проникнало в него през изминалата година и го лишаваше от онова общение със Светия дух, което някога съумяваше да постига без усилие. И също като със съня, колкото повече желаеше смислената молитва, толкова по-неуловима ставаше тя. При последната си среща с папата бе признал за тази криза – помоли за разрешение да напусне Рим, да се откаже от задълженията си на декан и да се оттегли в манастир. Беше на седемдесет и пет, възраст за пенсия. Но Светият отец прояви неочаквана строгост към него. „Някои са избрани да бъдат пастири, други са нужни за управление на фермата. Твоята роля не е на пастир, а на управител. Мислиш ли, че на мен ми е лесно? Необходим си ми тук. Не се тревожи, Бог ще се върне при теб. Винаги го прави.“ Ломели се почувства засегнат – управител, така ли ме вижда? – и когато се разделиха, между тях се усещаше студенина. Така го видя за последен път.

-… Requiem aeternam dona ei, Domine. Еt lux perpetua luceat ei…

Дарувай му вечен покой, Господи. И нека вечна светлина грее над него…

Когато литургията приключи, четиримата кардинали останаха край смъртното ложе в безмълвна молитва. След две-три минути Ломели леко извърна глава и надникна през мигли. В дневната зад тях всички бяха на колене, с наведени глави. Той отново отпусна лице в шепите си.

Натъжаваше го мисълта, че отдавнашната им близост е приключила в такъв дух. Опита се да си припомни кога бе станало. Преди две седмици? Не, преди месец – по-точно, на 17 септември, след литургията в чест на божествените рани на свети Франциск. Това бе най-дългият му период без лична аудиенция, откакто папата бе избран. Може би тогава Светият отец вече бе започвал да усеща, че смъртта е близо и че мисията му няма да бъде завършена; може би това обясняваше непривичното за него раздразнение.

В стаята цареше пълна тишина. Ломели се запита кой пръв ще се изтръгне от размислите. Навярно Трамбле. Френският канадец винаги бързаше, като типичен северноамериканец. И наистина, след още малко Трамбле въздъхна – дълго и театрално, почти като в екстаз.

– Сега е при Бог – обяви той и протегна ръце.

Ломели си помисли, че това ще е началото на благословия, но жестът се оказа знак за двама помощници на Трамбле от Апостолическата камера, които влязоха в спалнята и му помогнаха да се изправи. Единият носеше сребърна кутия.

– Архиепископ Возняк – каза Трамбле, докато и другите ставаха на крака, – ще бъдете ли така любезен да ми дадете пръстена на Светия отец?

Ломели се надигна с пукане в коленете – нямаше как да не издават такива звуци след седем десетилетия постоянно коленичене. Притисна се към стената, за да направи път на префекта на папския дом. Пръстенът не се изхлузи веднага. Облян в пот от притеснение, горкият Возняк трябваше да го раздвижва напред-назад през кокалчето. Но в крайна сметка успя да го свали и го поднесе върху разперената си длан на Трамбле, който извади от сребърната кутия ножица – един градинар би използвал подобен инструмент, за да подрязва рози, помисли си Ломели – и вмъкна печата на пръстена между остриетата. Стисна здраво, кривейки лице от усилието. Внезапно отекна пукот и металният диск, изобразяващ как свети Петър тегли рибарска мрежа, се пречупи на две.

  • Sede vacante – възвести Трамбле. – Папският престол е свободен.

Жена ще връща 57 000 лв.-пенсията на починалия си съпруг

Тя е от Бобов дол, получавала я е в продължение на години, докато той се е водил за изчезнал, а после обявен за умрял

Близо 57 000 лева, главница и лихви, ще трябва да връща жена от Бобов дол, която в продължение на години е получавала пенсията на изчезналия си съпруг, а след това обявен за починал. В края на месец ноември 2021 година мъжът, поучаващ лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е обявен за издирване и от Националния осигурителен институт прекратяват изплащането на пенсията му. Почти две години по-късно съдът в Дупница излиза с решение, с което обявява издирвания мъж за починал, а за година на смъртта се посочва 2017 год.

В края на 2023 година ТП на НОИ излиза с разпореждане съпругата на починалия да възстанови недобросъвестно получената пенсия в размер на 56 745.55 лв., от която главница в размер на 38 764.18 лв. и лихви в размер на 17 981.37 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето което ги е получило, или солидарно от наследниците. В този смисъл е и разпоредбата на чл.85, ал.7 от НПОС, съгласно която неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл.113 от КСО.

Следва оспорване от страна на съпругата пред ТП на НОИ, а след това и пред Административния съд в Кюстендил, които са категорични, че тя трябва да възстанови взетите парични средства. В решението си съдът сочи, че не е спорно между страните, че като настойник и попечител на починалото лице е била определена неговата съпруга. Не се спори и че ежемесечно пенсията за осигурителен стаж и възраст на починалия е превеждана по банков път, като средствата са постъпвали по сметката му и с тях са извършвани транзакции по договор за кредит. „Смъртта на Г. Г. е обявена с решение на ДРС по гр.д.№796/2023г., като за дата е определена 07.06.2017г. Следователно по силата на чл.96, ал.1, т.1 от КСО пенсията следва да бъде прекратена и всички получени суми след тази дата се считат за неоснователно получени и подлежат на връщане.

Правото на пенсия е лично, ненаследимо и не преминава в наследствената маса, поради което лицето, което я е получило дължи връщане на разходваните от фонд ДОО суми без правно основание. В разглеждания казус съдът приема, че е налице хипотезата на чл.114, ал.4 от КСО, както правилно е приел административния орган, в която се дължат суми за неоснователно изплатени пенсии за периоди след смъртта на правоимащото лице“, се сочи още в решението на съда“.

Според съда, жалбоподателката е била задължена по силата на чл.14, ал.1 от НПОС да съобщи на пенсионния орган факти и обстоятелства, имащи значение за спиране на пенсията, а именно обстоятелството, че мъжът й е безследно изчезнал и е обявен за издирване. Оспорващата не е сторила това, поради което съгласно чл.14, ал.2 от НПОС при липса на съобщаване в едномесечен срок за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване или върху размера на пенсията, и тя продължава да се получава, задължените лица връщат неправилно получената пенсия с лихвата по чл.113 от Кодекса за социално осигуряване, именно защото са били недобросъвестни. Съдебното решение може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Мъж забрави торба с 36 000 евро на паркинг в Стара Загора

0

Възрастен мъж забрави торба с 36 000 евро на паркинг в Стара Загора , а после не я е намерил, съобщиха от полицията.

Случаят е от 23 октомври, когато е получено съобщение от 70-годишен, че около 14.00 часа същия ден, на паркинг в централната част на града, е забравил найлонова торба с документи и парична сума от 36 000 евро. Която се е върнал на паркинга да я потърси, не я намерил. Веднага е започнало разследване. Установен е човекът, който я е взел – 55-годишен мъж, който е задържан за срок до 24 часа. Той е предал доброволно торбата с документите на пострадалия и паричната сума от 36 000 евро.

Ново духовно училище в София

Ще обучава ученици от 8 до 12 клас, Министерският съвет даде разрешение

Министерският съвет взе решение да бъде открито Духовно училище с профил природни науки и профилираща подготовка по чужди езици, съобщиха оттам.

Училището ще бъде в София, като в него ще се обучават ученици от VIII до XII клас по утвърдения типов учебен план и учебни програми.

В задължителната подготовка те ще изучават всички общообразователни предмети – български език и литература, чужд език, математика, информационни технологии, история и цивилизация, география и икономика, философия, гражданско образование, биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, музика, изобразително изкуство, физическо възпитание и спорт.

Училището ще бъде открито от учебната 2024/2025 година, като образователният процес ще започне с една паралелка от 24 осмокласници.

Почина звезда от сериала „Спасители на плажа“

Звездата от „Спасители на плажа“ Майкъл Нюман почина на 68-годишна възраст, след като беше диагностициран с болестта на Паркинсон през 2006 г., пише People.

Близкият приятел на Нюман, Мат Фелкър – който режисира скорошните документални сериали на Hulu After Baywatch: Moment in the Sun – разкри, че актьорът е починал „от сърдечни усложнения“ вечерта в неделя, 20 октомври „заобиколен от семейството и приятелите си“.

Роденият в Лос Анджелис Нюман стана известен през 90-те като спасителя Майк „Нюми“ Нюман в дългогодишния сериал. Той е единственият, който в действителност е спасител.

Той се снима в 150 епизода от сериала, който се излъчва от 1989-2001 г. – повече епизоди от сериала, отколкото всеки друг освен Дейвид Хаселхоф.

Нюман също е работел като пожарникар на пълен работен ден по време на снимките на сериала.

В Гърция: 6000 изгонени от училище заради телефони в час

0

Санкцията е след забраната им в учебните заведения, която беше въведена от началото на учебната годината

Повече от 6000 ученици са били отстранени от училище в Гърция заради нарушаване на забраната за използване на мобилни телефони в учебните заведения, съобщи министърът на образованието Кириакос Пиеракакис, цитиран от гръцкото издание „Катимерини“. Тя беше въведена от началото на учебната година. Санкцията е отстраняване от учебните занятия за един ден, а тези, които използват устройствата си, за да правят видеозаписи, с които излагат или се подиграват на съучениците си в училище, могат да бъдат изключени, отбелязва „Катимерини“. Новият закон задължава учениците да предават мобилните си телефони в училище в началото на часовете.

Пред радио „Скай“ Пиеракакис похвали вчера ефективността на забраната на мобилните телефони и каза, че въпреки 6043-те случая на отстраняване на ученици, резултатът от забраната е „забележително добър“.

Министърът отбеляза още, че са докладвани 213 случая на насилие в училище чрез онлайн платформата за спиране на тормоза от началото на учебната година. Така общият на подадените сигнали вече е 501 от пускането на платформата през април. Онлайн платформата, създадена по инициатива на гръцкото правителство, в която се правят периодични доклади от ученици и родители, свързани с насилието и тормоза в гръцките училища, е достъпна на адрес stop-bullying.gov.gr от на 9 април тази година, припомня „Катимерини“.

Засягайки въпроса за така наречените „вечни“ студенти, Пиеракакис потвърди, че ще бъде приложен закон от 2022 г., който определя максимална продължителност на обучението до шест години. Това означава, че студентите, които надхвърлят тази граница, ще бъдат заличени от университетските регистри.

Платна „Изцеление“ на Юлия Станкова в изложба (СЛАЙД+АУДИОИНТЕРВЮ)

0

Експозицията е наречена „Наивноидеалистично или емотикони на душата“, по образование тя е инженер и богослов

Юлия Станкова отбелязва 70-ия рожден ден с изложбата „Наивноидеалистично или емотикони на душата“. Тя ще открита днес и ще продължи до 5 ноември в столичната галерия „Париж“, може да бъде разгледана и онлайн в сайта на галерията, съобщават организаторите.

По думите на екипа Юлия Станкова ще покаже своите дванадесет платна, които ще са придружени от каталог, който обхваща всичко най-важно, сътворено от нея дотук и е озаглавен „Изцеление“.

„Изложбата засяга един нов език на общуване, който отдавна вече се е настанил в комуникацията ни из социалните мрежи и канали, а именно наличието на емотикони. Тези малки личица – емоции много често изчерпват думите ни, заместват ги и сякаш казват всичко. Усмивчици, сърчица, смръщени вежди, почервеняли от яд главички, изплезени езичета, крейзи изражения и много сълзички от смях или тъга вече придружават и подсилват всяко едно наше изречение или пък изцяло го заместват/изместват. И именно този нов език Юлия вгражда в своите картини като го съчетава с много сериозни и дълбоки теми“, казва  Надя Павлова от галерия „Париж“.

Юлия Станкова е инженер и богослов по образование, но е художник през целия си живот, независимо от различните периоди на прекъсвания и търсения. Има над петдесет самостоятелни изложби в България и чужбина, а нейни картини са притежание на множество колекции. Творбите на Юлия Станкова са били показвани в повече от четиридесет самостоятелни изложби в България (София, Видин, Плевен, Пловдив), Република Северна Македония (Струга, Битоля), Гърция (Драма, Тасос), Северна Нидерландия (Аудкарспел, Егмонд Бинен, Хага, Амстердам, Леуварден, Драхтен, Варменхаюзен, Кастрикум), Норвегия (Свалбард), Франция (Гренобъл, Виен), Италия (Венеция), Великобритания (Лондон), Германия (Фрайбург).

Земетресение близо до Перник

0

Земетресение с магнитуд 2.6 по скалата на Рихтер е регистрирано близо до Перник и София този следобед. Това сочат данните на Национален институт по геофизика, геодезия и география. Трусът е станал в 14.11 часа българско време и е с епицентър на изток от село Студена, Пернишко, в язовир Студена. Дълбочината е 0 км. Няма данни за пострадали хора и щети.

Стрелба в центъра на Плевен

0

Мъж стреля с пистолет в центъра на Плевен. Той е напуснал спусъка след направена му забележка от двама други, 25-годишни мъже, съобщиха от полицията.

Инцидентът е станал на площад „Възраждане“, на 18 октомври за радост, без жертви.

Установено е, че след отправена забележка от двамата към непознат, той е произвел няколко изстрела с газ-сигнален пистолет. Стрелецът е побягнал, но мъжете са го последвали и са го задържали в близост до кръстовището на улица „Янко Сакъзов“ и улица „Дойран“.

Установена е самоличността му – 26-годишен мъж. Пистолетът не е регистриран и е иззет. За случая е уведомен прокурор и се води разследване.

В Бургас спасиха жена от рядка бактерия човекоядка

0

Инфектирала се е в морето, влязла във водата с открита рана

В Университетската болница в Бургас (бивша областна) спасиха заразена  жена с рядка, но изключително опасна бактерия. Латинското й наименование е Вибрио вулнификус, но заради начина по който действа е популярна като „бактерия човекоядка“. При заразяване с нея за часове може да се развие сепсис и да настъпи смърт. В България няма данни за човек, оцелял след заразяване по кръвен път. Единственият описан в литературата случай е на белгийски турист, отказал хоспитализация и загинал за часове, посочи д-р Калина Цанкова, началник на Микробиологичната лаборатория в болницата. Миналата година в научни публикации са докладвани пет смъртни случая в Тампа бей, Флорида, които се дължат на същия причинител.

61-годишната жена е била на почивка на къмпинг Силистар. Наранява крака си на шезлонга, но въпреки откритата рана влиза в морето. Още същият ден кракът се подува, появяват се големи мехури, вдига температура. Пристига в болницата в дежурството на хирурга д-р Тодор Шуплев. „Установихме инфекция. Последва хирургична обработка на крака, за да не допуснем тя да се разпространи. Взехме и микробиологична проба“, разказа той.

Д-р Калина Цанкова разпознава причинителя веднага, макар че го е виждала само три пъти в своята практика. „Невъзможно е да объркаш. Тази бактерия е подвижна, характерно е, че не расте в среда, в която растат подобните на нея“, обяснява тя. Незабавно е направена антибиограма, започнато е антибиотично лечение, което паралелно с хирургичното дава резултат, но не веднага.  „Имаше момент, в който се появиха симптоми на полиорганна недостатъчност, на сепсис. Жената беше замаяна, не познаваше близките си. Консултираха ни колегите от реанимацията, ползвахме методична помощ и на Клиниката по гнойно септична хирургия в „Пирогов“, разказа д-р Тодор Шуплев. След близо месец борба за живота и 10 операции, в които участва целия състав на Втора хирургия, жената е изписана в добро състояние. И с два крака – обичайно в подобни случаи се налага ампутация, за да не се разпространи инфекцията.

„Хората не предполагат до каква голяма беля може да доведе една раничка. Това е отворена врата за инфекции, затова нека да бъдат внимателни и да не влизат в морето с пресни рани“, призовават лекарите. Те имат данни от свои колеги от друго лечебно заведение за още трима пациенти, които това лято са загинали от сепсис след заразяване със същата бактерия.

 „Характерен за всички е намаленият имунен отговор – възрастни хора, с придружаващи заболявания. Не бива да се изпада в паника, защото инфекции е имало и винаги ще има“, коментира д-р Цанкова. Според нея, необичайното разпространение на бактерията се дължи на прекалено горещия климат това лято, с малко валежи. Вибрио вулнификус живее в топла, леко солена вода, обикновено там, където райони със сладка вода – например реки, се срещат с морето.

Едномесечното лечение на пациентката е надхвърлило няколко пъти стойността на клиничната пътека. Само лекарствата струват 9000 лв., без да се смятат други консумативи, десетте операции, трудът на лекари, сестри, лаборанти. „Когато се пита защо държавните болници са в недобро финансово състояние, това е една от причините. На всеки 3-4 месеца имаме по един подобен пациент, който се нуждае от продължително лечение“, посочват от Втора хирургия.

Случаят вече се описва в научна публикация и ще бъде докладван на конгрес.