Доматите убиват раковите клетки в зародиш. Затова всекидневната им употреба е идеална профилактика срещу онкологичните заболявания, както и срещу прогресирането на рака, ако той вече е наличен в човешкия организъм. Нещо повече, те намаляват до два пъти риска от развитието на рак на кожата. До този извод са стигнали учени от университета в Охайо (САЩ) в резултат на тригодишно проучване с мишки. Всеки ден в порциона на гризачите били прибавяни 10% доматен прах, а след време ги подложили на ултравиолетово облъчване. Оказало се, че туморите при животинките, които са яли доматен прах намаляват с 50 на сто в сравнение с тези, които не са употребявали тази съставка. Според съавторът на изследването – научният сътрудник в Колежа по хранителни, селскостопански и екологичщи науки в щата Охайо д-р Джесика Куперсон, ползата от доматите е свързана с каротиноидите (антиоксиданти) в тях. Тези вещества притежават способността да защитават организма от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи. Учените смятат, че ефективно с развитието на онкологичните заболявания се бори още ликопина (ценен каротиноиден пигмент) от суровите домати. В предишно проучване те откриха, че ликопина способства за възстановяване на съдовете и артериите, увредени при сърдечно-съдови заболявания, а така също е полезен и за мъжкото здраве.   Следвай ме – Здраве

Сталин праща Микоян в САЩ да види какво ядат там Технологията за сладолед била донесена  от  Америка   Фабрики – кухни са хранели съветските хора. Първата се появила през 1925 година. Цената на храната в тях била много ниска. Така например, салатата струвала 3 копейки, свинската пържола – 1 рубла  50 копейки, пирожките – по 35 копейки парчето. В залите свирели оркестри. Музиката обаче не била единствената екстра към обеда или вечерята. В специално отделени помещения в тези заведения хората можели да четат книги, вестници и списания, да играят на шах или просто да си побъбрят с приятели. Излиза, че фабриките – кухни, освен основната си функция да хранят, изпълнявали и ролята на своеобразни клубове.  Бригади от комсомолци проверявали дали готвачите не си спестяват по някой и друг продукт, предназначен за общия казан. На хората вече не се налагало да си готвят сами. Газовите котлони и примусите трябвало да угаснат. Ножовете, вилиците, лъжиците, месомелачките, чайниците и каните за кафе следвало да станат ненужни атрибути. Фабрики – кухни са хранели съветските хора. Първата се появила през 1925 година. Цената на храната в тях била много ниска. Така например, салатата струвала 3 копейки, свинската пържола – 1 рубла 50 копейки, пирожките – по 35 копейки парчето. В залите свирели оркестри. Музиката обаче не била единствената екстра към обеда или вечерята. В специално отделени помещения в тези заведения хората можели да четат книги, вестници и списания, да играят на шах или просто да си побъбрят с приятели. Излиза, че фабриките – кухни, освен основната си функция да хранят, изпълнявали и ролята на своеобразни клубове. Бригади от комсомолци проверявали дали готвачите не си спестяват по някой и друг продукт, предназначен за общия казан. На хората вече не се налагало да си готвят сами. Газовите котлони и примусите трябвало да угаснат. Ножовете, вилиците, лъжиците, месомелачките, чайниците и каните за кафе следвало да станат ненужни атрибути. Появили се и плакати, като този: „Долу кухненското робство!”. Те били адресирани към жените. Назрявала поредната революция – революцията на бита, нравите, семейните устои. За нея призовавали болшевишките вождове Владимир Ленин и Лев Троцки. Пригласял им наркомът (народен комисар, б. ред.) Анатолий Луначарски. Намерението било жените да бъдат освободени от рутината на домашната работа, но не за тяхно облекчение, за да се грижат за себе си, да бъдат красиви и добре изглеждащи. Това се смятало за буржоазен упадък. Жените, демобилизирани от семейния фронт, трябвало да бъдат изпратени на друг фронт – трудовия, да са заети повече в заводите и колхозите. По онова време никой не се стараел да отслабва, всички ядели на воля. В кухните – фабрики храната не била вкусна, но засищала. Вкусното ядене и изисканите блюдата също се считали за буржоазен упадък. В средата на 30-е години ситуацията в СССР (абревиатура на Съветския съюз, б. ред.) се променила. Сталин казал: „Животът започна да се подобрява, другари. Да се живее вече е весело”. По това време отпада купонната система за продукти, магазините започват да се пълнят със стоки. Съветският народ започва да яде не само да се насити, но и да получи удоволствие, както впрочем и руския народ преди революцията. „Вкусът трябва да се развива, – настоявал наркомът на хранителната промишленост Анастас Микоян. – Нашите хора още не са свикнали с вкусната храна, те не знаят какво е аспержи, не умеят да ядат правилно сиренето”, казвал той. Наркомът допълвал думите си с разказа за един колхоз, в който докарали мандарини, а хората започнали да ги ядат с корите. Асортиментът на колбасите се разнообразил. До Втората световна война в СССР имало 125 вида. В средата на 30-е години в Москва, Ленинград и други големи градове се продавали дори по 19 вида жива риба, живи раци и скариди. Как се получило всичко това? Много просто – Сталин заповядал да се подобри състоянието на търговията. Жените вече не ходели във фабриките – кухни, а купували пирожки, кифли, пелмени и котлети от магазините. Микоян пък, казвал: „Трудещите се трябва да имат на разположение фабрични продукти или полуфабрикати, за чието приготвяне не е необходимо много време”. Съветските ръководители се обърнали към опита на други страни. През 1936 г. Микоян заминал на двумесечна командировка в САЩ, за да види как там е организирано общественото хранене. Видяното – производствени комбинати, магазини с огромен асортимент от стоки, заведения за обществено хранене буквално поразили наркома. Много неща искал да внедри той в СССР, но не всичко му се отдало. Например, той убеждавал Сталин да започне производството на хладилници за населението. Вождът обаче се съпротивявал: „Моля, моля, зимата ни е продължителна, хората са свикнали да си държат продуктите в лед на двора и в студените мазета”. Така, масовото производство на „хладилни шкафове” започнало с СССР едва в началото на 50-е години в столичния завод „Й. В. Сталин”. Не малко неща от видяното в САЩ от Микоян, намерило приложение в Съветския съюз. Започнало производството на замразени продукти и разхладителни напитки. Започнало производството и на различни консерви, които били необходими на строителите, военните, геолозите, полярниците. Микоян донесъл от САЩ технологията за производството на сладолед. Сталин се шегувал с него: „Ти, Анастас Иванович, си такъв човек, за когото комунизмът не е толкова важен, колкото разрешаването на проблемите за приготвянето на вкусен сладолед”. „В Америка има добра храна за масово потребленние, както у нас са кренвиршите, – спомнил си Микоя. – Това са т. нар. хамбургери, топли кюфтета …” Наркомът решил да ги внедри в съветския бит. В края на 30-е години уличните продавачи на закуски започнали да предлагат топли кюфтета с питки. Но после те някъде изчезнали. Те били предшествениците на известните на всички хамбургери. “ alt=“ Фабрики – кухни са хранели съветските хора. Първата се появила през 1925 година. Цената на храната в тях била много ниска. Така например, салатата струвала 3 копейки, свинската пържола – 1 рубла 50 копейки, пирожките – по 35 копейки парчето. В залите свирели оркестри. Музиката обаче не била единствената екстра към обеда или вечерята. В специално отделени помещения в тези заведения хората можели да четат книги, вестници и списания, да играят на шах или просто да си побъбрят с приятели. Излиза, че фабриките – кухни, освен основната си функция да хранят, изпълнявали и ролята на своеобразни клубове. Бригади от комсомолци проверявали дали готвачите не си спестяват по някой и друг продукт, предназначен за общия казан. На хората вече не се налагало да си готвят сами. Газовите котлони и примусите трябвало да угаснат. Ножовете, вилиците, лъжиците, месомелачките, чайниците и каните за кафе следвало да станат ненужни атрибути. Появили се и плакати, като този: „Долу кухненското робство!”. Те били адресирани към жените. Назрявала поредната революция – революцията на бита, нравите, семейните устои. За нея призовавали болшевишките вождове Владимир Ленин и Лев Троцки. Пригласял им наркомът (народен комисар, б. ред.) Анатолий Луначарски. Намерението било жените да бъдат освободени от рутината на домашната работа, но не за тяхно облекчение, за да се грижат за себе си, да бъдат красиви и добре изглеждащи. Това се смятало за буржоазен упадък. Жените, демобилизирани от семейния фронт, трябвало да бъдат изпратени на друг фронт – трудовия, да са заети повече в заводите и колхозите. По онова време никой не се стараел да отслабва, всички ядели на воля. В кухните – фабрики храната не била вкусна, но засищала. Вкусното ядене и изисканите блюдата също се считали за буржоазен упадък. В средата на 30-е години ситуацията в СССР (абревиатура на Съветския съюз, б. ред.) се променила. Сталин казал: „Животът започна да се подобрява, другари. Да се живее вече е весело”. По това време отпада купонната система за продукти, магазините започват да се пълнят със стоки. Съветският народ започва да яде не само да се насити, но и да получи удоволствие, както впрочем и руския народ преди революцията. „Вкусът трябва да се развива, – настоявал наркомът на хранителната промишленост Анастас Микоян. – Нашите хора още не са свикнали с вкусната храна, те не знаят какво е аспержи, не умеят да ядат правилно сиренето”, казвал той. Наркомът допълвал думите си с разказа за един колхоз, в който докарали мандарини, а хората започнали да ги ядат с корите. Асортиментът на колбасите се разнообразил. До Втората световна война в СССР имало 125 вида. В средата на 30-е години в Москва, Ленинград и други големи градове се продавали дори по 19 вида жива риба, живи раци и скариди. Как се получило всичко това? Много просто – Сталин заповядал да се подобри състоянието на търговията. Жените вече не ходели във фабриките – кухни, а купували пирожки, кифли, пелмени и котлети от магазините. Микоян пък, казвал: „Трудещите се трябва да имат на разположение фабрични продукти или полуфабрикати, за чието приготвяне не е необходимо много време”. Съветските ръководители се обърнали към опита на други страни. През 1936 г. Микоян заминал на двумесечна командировка в САЩ, за да види как там е организирано общественото хранене. Видяното – производствени комбинати, магазини с огромен асортимент от стоки, заведения за обществено хранене буквално поразили наркома. Много неща искал да внедри той в СССР, но не всичко му се отдало. Например, той убеждавал Сталин да започне производството на хладилници за населението. Вождът обаче се съпротивявал: „Моля, моля, зимата ни е продължителна, хората са свикнали да си държат продуктите в лед на двора и в студените мазета”. Така, масовото производство на „хладилни шкафове” започнало с СССР едва в началото на 50-е години в столичния завод „Й. В. Сталин”. Не малко неща от видяното в САЩ от Микоян, намерило приложение в Съветския съюз. Започнало производството на замразени продукти и разхладителни напитки. Започнало производството и на различни консерви, които били необходими на строителите, военните, геолозите, полярниците. Микоян донесъл от САЩ технологията за производството на сладолед. Сталин се шегувал с него: „Ти, Анастас Иванович, си такъв човек, за когото комунизмът не е толкова важен, колкото разрешаването на проблемите за приготвянето на вкусен сладолед”. „В Америка има добра храна за масово потребленние, както у нас са кренвиршите, – спомнил си Микоя. – Това са т. нар. хамбургери, топли кюфтета …” Наркомът решил да ги внедри в съветския бит. В края на 30-е години уличните продавачи на закуски започнали да предлагат топли кюфтета с питки. Но после те някъде изчезнали. Те били предшествениците на известните на всички хамбургери. “ /> Появили се и плакати, като този: „Долу кухненското робство!”. Те били адресирани към жените. Назрявала поредната революция – революцията на бита, нравите, семейните устои. За нея призовавали болшевишките вождове Владимир Ленин и Лев Троцки. Пригласял им наркомът (народен комисар, б. ред.) Анатолий Луначарски. Намерението било жените да бъдат освободени от рутината на домашната работа, но не за тяхно облекчение, за да се грижат за себе си, да бъдат красиви и добре изглеждащи. Това се смятало за буржоазен упадък. Жените, демобилизирани от семейния фронт, трябвало да бъдат изпратени на друг фронт – трудовия, да са заети повече в заводите и колхозите. По онова време никой не се стараел да отслабва, всички ядели на воля. В кухните – фабрики храната не била вкусна, но засищала. Вкусното ядене и изисканите блюдата също се считали за буржоазен упадък. В средата на 30-е години ситуацията в СССР (абревиатура на Съветския съюз, б. ред.) се променила. Сталин казал: „Животът започна да се подобрява, другари. Да се живее вече е весело”.  По това време отпада купонната система за продукти, магазините започват да се пълнят със стоки. Съветският народ започва да яде не само да се насити, но и да получи удоволствие, както впрочем и руския народ преди революцията. „Вкусът трябва да се развива, – настоявал наркомът на хранителната промишленост Анастас Микоян. – Нашите хора още не са свикнали с вкусната храна, те не знаят какво е аспержи, не умеят да ядат правилно сиренето”, казвал той. Наркомът допълвал думите си с разказа за един колхоз, в който докарали мандарини, а хората започнали да ги ядат с корите. Асортиментът на колбасите се разнообразил. До Втората световна война в СССР имало 125 вида. В средата на 30-е години в Москва, Ленинград и други големи градове се продавали дори по 19 вида жива риба, живи раци и скариди. Как се получило всичко това? Много просто – Сталин заповядал да се подобри състоянието на търговията. Жените вече не ходели във фабриките – кухни, а купували пирожки, кифли, пелмени и котлети от магазините. Микоян пък, казвал: „Трудещите се трябва да имат на разположение фабрични продукти или полуфабрикати, за чието приготвяне не е необходимо много време”. Съветските ръководители се обърнали към опита на други страни. През 1936 г. Микоян заминал на двумесечна командировка в САЩ, за да види как там е организирано общественото хранене.  Видяното – производствени комбинати, магазини с огромен асортимент от стоки, заведения за обществено хранене буквално поразили наркома. Много неща искал да внедри той в СССР, но не всичко му се отдало. Например, той убеждавал Сталин да започне производството на хладилници за населението. Вождът обаче се съпротивявал: „Моля, моля, зимата ни е продължителна, хората са свикнали да си държат продуктите в лед на двора и в студените мазета”. Така, масовото производство на „хладилни шкафове” започнало с СССР едва в началото на 50-е години в столичния завод „Й. В. Сталин”. Не малко неща от видяното в САЩ от Микоян, намерило приложение в Съветския съюз. Започнало производството на замразени продукти и разхладителни напитки. Започнало производството и на различни консерви, които били необходими на строителите, военните, геолозите, полярниците. Микоян донесъл от САЩ технологията за производството на сладолед. Сталин се шегувал с него: „Ти, Анастас Иванович, си такъв човек, за когото комунизмът не е толкова важен, колкото разрешаването на проблемите за приготвянето на вкусен сладолед”. „В Америка има добра храна за масово потребленние, както у нас са кренвиршите, – спомнил си Микоя. – Това са т. нар. хамбургери, топли кюфтета …” Наркомът решил да ги внедри в съветския бит. В края на 30-е години уличните продавачи на закуски започнали да предлагат топли кюфтета с питки. Но после те някъде изчезнали. Те били предшествениците на известните на всички хамбургери.     Следвай ме – Гурме  

От 1 до 7 август 2017 г. за 25-ти пореден път ше бъде отбелязана Световната седмица на кърменето – глобална инициатива за насърчаване, подкрепа и защита на кърменето. Мотото през тази година е: „Подкрепяме кърменето заедно“ и е насочено към постигане на 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, поставени от световните лидери през 2015 г. Кърменето е неотменна част от устойчивото развитие и глобалните усилия за здравето и благополучието на децата и майките, а в много страни допринася и за оцеляването и за изкореняването на глада. Акцентът на Световната седмица на кърменето тази година е върху това как с обединени усилия можем да работим по-добре за общото благо. Необходими са нови, работещи партньорства и политическа, медийна и обществена подкрепа, за да може кърменето да заеме своето място като най-добрия избор за храненето и развитието на бебетата. Институциите, медицинските специалисти, доброволческите организации, цялото общество – всички заедно играят ключова роля в подкрепата на майките. Кърменето дава най-добрия старт в живота на бебетата и има дългосрочни ефекти както за здравето, интелектуалното развитие и благополучието на детето, така и за кърмещата майка и за обществото като цяло. Кърменето е оптималният начин за хранене на бебетата – здравословен, екологично чист, незамърсяващ околната среда, икономически изгоден. В много страни по света недохранването е реален проблем и е причина за 45% от детската смъртност на децата до пет години в световен мащаб. Подобряването на практиките, свързани с кърменето, има потенциала да спаси живота на над 800 хиляди деца и 20 хиляди жени и да подобри значително здравето на децата и майките в дългосрочен план. Необходими са спешни мерки, които да защитават, подкрепят и насърчават кърменето. Целта е до 2025 г. правителствата да предприемат действия, които да осигурят изключително кърмене през първите 6 месеца от живота на поне 50% от бебетата. За да се постигне тази цел са необходими общи усилия на всички заинтересовани страни. Някои факти за кърменето: Хранене, сигурност на храната и намаляване на бедността Кърмата е безопасна и е сигурен източник на хранителни вещества дори при хуманитарни кризи. Кърменето е начин за хранене на бебетата, който не натоварва семейния бюджет. Храненето със заместители на майчина кърма се свързва с икономически загуби от 302 милиарда долара годишно в световен мащаб или 0.49% от глобалния брутен вътрешен продукт. Оцеляване, здраве и благополучие Кърмените деца получават оптимално хранене и защита срещу инфекции. Бебетата, които са кърмени, имат коефициент на интелигентност средно с 2,6 пункта по-висок в сравнение на този на некърмените, разликата в коефициента на интелигентност е по-голяма при по-продължително кърмене. Заетост и продуктивност на жените Всеки допълнителен месец платено майчинство намалява детската смъртност с 13%. Кърменето изгражда и близост между майката и бебето, което означава по-спокойни и щастливи жени на работното място. Всеки работодател може да използва този ресурс в своя полза. Околна среда и климатични промени За да се произведе 1 кг адаптирано мляко са необходими около 4000 литра вода. Годишното производство и продажби на заместители на майчината кърма само в шест азиатски държави генерират около 2.9 милиона тона парникови газове, което се равнява на 1.03 милиона тона отпадъци, изхвърлени в сметища. Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ се включва активно в инициативите на СЗО и УНИЦЕФ за повече кърмени бебета в България. Ние помагаме на майките да бъдат информирани за ползите и предизвикателствата пред кърменето и им оказваме помощ и подкрепа да преодоляват трудностите, свързани с началото на кърменето и по-нататък. Информацията и подкрепата, която предоставяме е съгласно най-новите препоръки на СЗО и УНИЦЕФ, базирана на последните научни достижения.   Следвай ме – Здраве

Увеличение на случаите на посттравматични усложнения след травма, тази тенденция наблюдават пироговските ортопеди травматолози. Ето защо през целия месец август проф. Асен Балтов, проф. Диян Енчев и доц. Михаил Рашков и техните екипи от университетската болница ще провеждат профилактични прегледи. По време на Кампанията „Второ мнение за посттравматични усложнения след травма” за прегледите и консултациите към специалистите могат да се обръщат хора, чиито проблеми не отшумяват, въпреки проведено оперативно или неоперативно лечение. За целта е необходимо да се запишат предварително на тел. 02/9154 457, всеки делничен ден от 9 до 12 часа. Кампанията „Второ менение за посттравматични усложнения след травма” стартира на 1 август и ще продължи до края на месеца. Прегледите и консултациите ще се провеждат всеки вторник, сряда и четвъртък между 10.00 и 15.00 часа в Рапортната зала на травматологичния комплекс, която се намира на втория етаж на централната сграда на „Пирогов” (над Спешното отделение). Пациентите трабва да носят талон за травматолог, издаден от личния лекар или талон за рентгенови и лабораторни изследвания, които ще се назначат, ако е необходимо.

Във времето преди 10 ноември 1989 г. за много стоки се чакаше на огромни опашки, слакишите се приготвяха вкъщи, защото в сладкарниците имаше по два – три асортимента. Същевременно, атеистичният режим беше объркал до такава степен понятията на хората за благопристойно и скверно, че вицовете за Бога, свещеници и всякакви дебелашки закачки на тази тема се приемаха за нещо в кръга на нормалното. Всички тези уточнения са за по-младите, които нямат спомени от онези години. Един от сладкишите от онези времета е „Ненаситната калугерка”. Независимо от наименованието си той наистина е вкусен, подходящ е за кафе и чай, както и закуска. Продукти: 6 яйца, 6 супен лъжици захар, 6 супени лъжици брашно,1 ½ водна (чаена) чаша вода, 1 ½ водна (чаена) чаша захар, 2 супени лъжици какао, 1-2 супени лъжици ром или коняк, 1 пакет (150 -200 мг) масло, олио, колкото за намазване на тава, и 1 чаша орехои ядки. Приготвяне: Яйцата се разбиват със захарта, към тях се прибавя брашното, като се сипва по малко и се бърка бавно с лъжица. Пече се върху намазана с олио тава. След изпичане се оставя за се охлади. Приготвя се сироп – маслото се разтопява, налива се постепенно водата, прибавя се захарта, какаото и рома (коняка). След като тази смес кипне, се маха от огъня. Охладеното печиво се надупчва с нож или влица и в надупчените места се сипва от сиропа, докато добре се сиропира.  Поръсва се със смлените или счукани орехи.

Има жени, които демонстрират поведение на истински дами, но не са харесвани от силния пол. Има и други, които са семпли, но им се „лепят“. Тук не само съдбата има пръст, но и някои неща, които мъжете много харесват. Ето кои са те: Спонтанността – тя се смята за черта, характерна за тийнеийджърите. Мъжът, дори на 30 години, няма нищо против да чуе предложение от типа на: „Хайде да отидем на кино, да си вземем по.задни места и да се целуваме….“ Това ще му хареса дори да сте вече женени. Уязвимостта – харесвана е много от силния пол. Този факт трудно ще приемат жените, които жънат успехи в кариерата. Изкачвайки се по служебната стълбица, те могат да превърнат категоричността, остротата и планираността в свои отличителни черти. Такива жени мъжете възприемат като „акули“. Затова, тези дами трябва да се опитат да запазят баланс и да дават шанс на силния пол да се чувства наистина силен, тоест да им бъде позволено да демонстрират, че са покровители на слабия по природа пол и решенията вземат те. Накратко, мъжете биват привличани от нежността и беззащитността. Затова не се бойте да им я демонстрирате. Ще спечелите. Готовността да се помогне – всеки път, когато отивате на благотворително събитие, поканете и своя партньор. Британско списание за психология и поведенчески нагласни направило проучване, което установило, че жените, които помагат на другите са по-привлекателни за отсрещния пол.  Алтруизмът им вдъхва доверие и подсъзнателно сигнализира на мъжете, че могат да им доверят продължаването на рода. Игривото поведение – тук няма нищо ново. Мъжът всякога се чувства ловец, малко игра изостря желанието му. Външното сходство – Съществува теория, че мъжете биват привличани от жени с определени пропорции. На практика те се влюбват в такива, които по нещо приличат на тях. Съществува дори понятието хомогамия – склонността да си избереш половинка, притежаваща някакви външни сходства с теб самия. Тази теория противоречи напълно на другата – за привличането на противоположностите. Психолозите все още не се обзалагат на бас за една от двете. Заразителният смях – „Усмивката казва колкото хиляда думи, а щастливият и заразителен смях отвежда мъжа бързо в спалнята“, казва Мария Софоклис, доктор на психологическите науките в университета в Базел (Швейцария). Тя твърди, че женският смях възбужда мъжете на подсъзнателно ниво, защото го свързват със звучите, които издават жените по време на секс.   Следвай ме – Стил