Денят на свети Атанасий Велики е

Най-известен е с противопоставянето си на Арий и арианството

На 18 януари се чества денят на свети Атанасий Велики, известен и като Атанасий I Велики, патриарх Александрийски (на гръцки: Αθανάσιος). Той е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е и един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като „Велики“.

Най-известен е с противопоставянето си на Арий и арианството. Почитан е от всички християни, като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.

Светецът се чества на 18 януари, Зимния св. Атанас – „Атанасовден“, това е датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия, след като е бил гонен пет пъти от арианите от епископския си пост, и също на 2 май – деня на неговата смърт.

Живот

Роден в Александрия между 293 г. и 298 г. в християнско семейство. Майчин език му е гръцкия, макар и по-късно да изнася проповеди и да пише на коптски. Има свидетелства, че е имал силна вяра още от дете. Изучава „за кратко време“ светските науки, он от проповедите му си личи, че познава добре философията на Платон, стоиците, епикурейците и неоплатониците. Познава добре и съчиненията и учението на църковните отци от предходните епохи: св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, Ориген. Учил е право.

Първо е секретар, а впоследствие и дякон (329) на александрийския епископ Александър. Поради личните си качества, става от близкото обкръжение на еп. Александър и негов личен съветник по въпросите в борбата с арианството.

Участва в първия вселенски събор като дякон на еп. Александър. Успява да си спечели адмирациите на другите участници от анти-арианската партия. Историкът Сократ го нарича „най-силен боец против арианите“.

Създава връзки с египетските монаси-отшелници, които му повлияват и у него се развива желание към аскетичен живот.

Атанасий е един от участниците в създаването на станалото класическо учение за въплъщението и за Светата Троица. Според него Христос и Светия Дух споделят една и съща същност (homooysios) с Бог Отец[1]. В „За въплъщението на Словото срещу арианите“, гл. 9, говори следното: „Давид пее в псалома [35:10] „защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина“, казвайки с това, че ‘защото [Той] с Тебе е извор на Живота, защото заедно с Отца Синът наистина е източникът на Светия Дух'“. Освен това, активно противопоставяйки се на арианството, според което Христос е част от останалите творения на Бог, Атанасий развива идеята, че Син Божи е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието, отнето в резултат на грехопадението. През 325 г. Никейският събор приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий.

Exit mobile version