„Истинският пост е въздържане от грехове”, твърди свети Йоан Златоуст (349 – 407 гг). Актуалността на тази мисъл е непреходна и до сега. От днес, 15 ноември, започва Рождественският пост, наричан още разговорно Коледен пост. За ограничаването на храни от животински произход знаят всички, които живеят в християнска среда. Растителните продукти обаче не изчерват съдържанието на този твърде дълбок духовен акт. Ето какво казват за него светите отци на Църквата:
„Честта на поста се корени не във въздържанието от храна, но в отдалечаването от греха; онзи, който ограничава поста само до въздържанието от храна, такъв повече го безчести… Нека постят не само устата, но и зрението, и слухът, и нозете, и ръцете -всички членове на тялото ни… Нека пости и слухът, а постът на слуха е в това да не приемаме злословия и клевети. Само постът не извежда на небето, ако не е придружен от своята сестра – милостинята, защото тя е свързана с него…На постещия приляга да бъде спокоен, тих, кротък, смирен, презиращ славата на земния живот… Ако не можеш да постиш, поне не живей в разкош – и това не е маловажно и не е далеч от прошката, и може да укроти яростта на дявола… Ти постиш? Бъди милостив към онзи, който те е обидил; не завиждай никога на брата си; не изпитвай към никого омраза. Ти постиш? Не се предавай на тщеславие.” (Св. Йоан Златоуст, 349 – 407 гг )
„Не ограничавай ползата от поста само във въздържание от храни, защото истинският пост е отдалечаване от зли дела… Истинският пост е избягване от злото, въздържане на езика, потушаване в себе си на гнева, отстраняване на похотта, злословието, лъжите, неизпълнение на обещанията; въздържанието от всичко това е истинският пост…
Впрочем ползата от поста не бива да те ограничава само в едно въздържание от ядене на блажна храна, защото истинският пост е отдалечаванеот злини. Избягвай неправдата. Прости на ближния си оскърблението. Опрости делата на длъжника си. Не пости в караници и съдене – въздържайки се от вино, не се въздържаш от произнасяне на обиди; не ядеш месо, а изяждаш брата си; постиш цял ден, а ходиш по съдилища. (Св. Василий Велики 330-378 гг )
