Житието на св. Мария Египетска не е от любимите на мнозина – усещане за непростима греховност, покаяние без никаква самопощада, крайна аскеза. С това се изчерпва животът на тази светица от VI век. Предполага се, че тя е починала в 522 година. Тези предположения стават ясни от нейния житиеписец свети Софроний. Събитийно то не изобилства със ситуация. Напротив, случката е само една, но за Църквата тя е изключителна, тъй като събира в себе си самосъзнанието за покаянието на блудницата, както в миналото са наричали проститутките, и светостта на отшелницата, приела да изнемогва в пустинята, за да получи опрощение. Затова и примерът й на покаяние се посочва в проповедта на петата неделя от Великия пост.
Според житието й тя е родом от Александрия, където практикувала най-древната професия. В даден момент от живота си блудницата решава да се поклони на Кръста Господен. Мотивите не са ясни – възможно е тя да е водена от любопитство, от страх пред отминаващата младост, която й е давала препитание, но може би е имала и дълбока вътрешна причина. На прага на храма, където се е съхранявала светинята, тя се спирала няколко пъти. Помолила се на Пресвета Богородица с неочаквано дори за самата нея покайно чувство. Едва след този акт жената успяла да влезе в храма без вътрешни задръжки и се поклонила на Кръста Господен.
Това е малкият й покаен път. Големият започва след излизането от храма. Вместо на лов за клиенти, тя се отправила към пустинята, където живяла в крайна аскеза и покайна молитва половин век. Тази жена дори не се осмелявала да пристъпи за Свето Причастие вратите на който и да е храм, на който и да е манастир в периферията на пустинята. С Тялото и Кръвта Христова я причастява само веднъж в живота й преподобният монах Зосим, който я среща точно там, сред пясъците на Египетската пустинята. Какво му е изповядвала тя, какво я е напътствал той, остава скрито за житиеписеца Софроний. Открит обаче остава примерът на най-великата блудница в живота на Църквата, както я наричат някои. И надеждата, че дори за най-големият грях има покаяние и опрощение, което Той дава на всеки, разкаял се от сърце. Животът на св. Мария Египетска може напълно да бъде наречен дългият път към Светото Причастие.
