Пренасяне мощите на Св. Йоан Златоуст 

Чества се на 27 януари

Св. Йоан Златоуст предал Богу дух в 407 г. на около 60-годишна възраст. Той е бил епископ на Константинопол шест и половина години, а в заточение – три години и три месеца.

Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот.

На днешния ден се възпоменава тържественото връщане на светите му мощи на 27 януари 438 г. от Комана в Цариград и полагането им в църквата „Св. Апостоли“, където била погребана и причинителката на неговите страдания, императрица Евдоксия, съпруга на източния император Аркадий. Босфорът почернял от лодките на посрещачите, както било и при връщането на светителя от първото заточение. Синът и дъщерята на Аркадий и Евдоксия – Теодосий ІІ и сестра му Пулхерия се молели пред гробницата на св. Йоан Златоуст за опрощаването на техните родители. През време на Латинската империя светите му мощи били отнесени в Рим и сега почиват в катедралата „Св. Петър“.

По време на извършването на светата Литургия, от светите Златоустови мощи били подадени много чудесни изцеления на боледуващите.

Днес в светогорския манастир „Ватопед“ се съхранява честната глава на св. Йоан Златоуст. Едно от чудесата, свързани с тази светиня, в което всеки поклонник може сам да се увери, е нетленността на дясното ухо на светеца след повече от 1600 години. То е незасегнато от тлението и това се свързва с един конкретен епизод от живота на светия отец.


Той е имал ученик – свети Прокъл, който по-късно става патриарх Цариградски, който му помагал и посрещал посетителите, дошли при него.

Свети Йоан Златоуст бил прочут със своите тълкувания на Светото писание. Той също така тълкува посланията на Свети апостол Павел, на които много се възхищава. За да се увери, че тълкуването на Посланията е правилно, той помолил Бог да му даде знак.

Веднъж един велможа бил наклеветен пред император Аркадий, свален от поста и изгонен от двореца. Той потърсил застъпничеството на св. Йоан Златоуст. Определен бил нощен час, за да не бъде забелязано посещението. Когато велможата пристигнал, Прокъл се приближил до вратата, но отвътре се чувал разговор. В житието на свети Прокъл се разказва как той бил озадачен кой може да е влязъл без негово знание. Надникнал през ключалката и видял, че свети Йоан  седи на бюрото и пише, а благовиден мъж, леко наведен, гледайки и говорейки на светеца през рамо стоял до него. Прокъл казал на велможата, че св. Йоан сега е зает. Разговорът обаче продължил чак до разсъмване. Велможата си отишъл огорчен, без да бъде приет от патриарха.

На сутринта св. Йоан Златоуст запитал своя помощник не е ли идвал велможата да го търси. Прокъл отговорил:
– Да, идва, но аз не посмях да го пусна, защото с тебе беседваше някой друг почти цяла нощ.
– С кого съм беседвал? – учудил се свети Йоан – Никой не е идвал при мене тази нощ.
Прокъл му описал външния вид на човека, как той стоял близо до него и му говорел нещо на дясното ухо. После погледнал иконата на свети апостол Павел, която била на стената, и казал:
– Ето, този бе човекът, който бе при тебе нощес!

Радостно свети Йоан осъзнал, че това е знакът, който е поискал от Бога, относно неговите тълкувания на посланията на апостола. След като се консултирал с благородника, патриархът се съгласи да действа като посредник между благородника и императора. След кратко време благородникът отново получил достъп до двореца и правдата възтържествувала.

Exit mobile version