Света Марина, която Православната църква почита днес, на 17 юли, според народните вярвания е покровителка на змиите. До 1969 г. Католическтата Църква я почита на 20 юли под името Маргарита Антиохийска. За светица тя е канонизирана през 494 г. от папа Геласий І. Житието й е съставено от епископ Теотимий, живял в края на ІV век и впоследствие е станало основа за безброй преработени варианти. Описаните факти от живота й са основани предимно на базата на легенди, историческите отправки са оскъдни и твърде спорни. По тази причина и до днес култът към нея я изпълнен с много народни и магически практики, основани на елементарни езически вярвания. Едно от тях се свърза с прогонването на змии със специални молитви, в които се призовава света Марина. Тези молитви нямат християнска основа и не са обект на Църквата. Култът към нея като покровителка на змиите се свързва с момент от житието й, в който докато тя е в тъмница, я полазват усойници, но не я хапят. Друго поверие твърди, че тя посещава болни в съня им и им давала съвети как да се лекуват. Според житието на епископ Теотимий светата великомъченица е живяла в III век, била е дъщеря на езически жрец в Антиохия и е приела християнството тайно от баща си. На 16-годишна възраст е подложена на мъчения, за да се откаже от Христовото учение, но въпреки изтезанията остава във вярата, умъртвена е. По-късни преработки „разкрасяват“ живота й с благочестиви легенди, които не само, че нямат нищо общо с историческата действителност, но и привнасят твърде много езически и народни култове, които изопачават християнските вярвания. Това дава основание на папа Павел VІ през 1969 г. да я извади от католическия църковен календар. Пак по същите причини, в същата година от календара е премахната и св. Катерина Александрийска.
