Модерните системи за непрекъснат мониторниг на кръвната захар подобряват качеството на живот, казва д-р Донка Шотлекова
Д-р Донка Шотлекова завършва медицина в МУ-Пловдив през 2021г. и към момента е лекар-специализант в Отделението по ендокринология и болести на обмяната. Нейните професионални интереси включват нарушения на глюкозния метаболизъм, репродуктивна ендокринология и заболявания на щитовидната жлеза. Донка Шотлекова е с диабет тип 1 от 25 години, което я превръща и в поддръжник на съвременните технологии за контрол на това състояние. Най-голямата ѝ страст са иновациите в лечението на диабета – глюкозни сензори, инсулинови помпи и затворени системи – т.нар. „изкуствени панкреаси“.
-Д-р Шотлекова, каква е вашата оценка за ползите от употребата на системите за непрекъснат мониторинг на глюкозата за пациенти с диабет тип 1 в България?
– Отчитам за най-големи ползите, които глюкозните сензори предоставят на пациентите с диабет, сигналите за ниски и високи нива на глюкозата, които правят почти невъзможно да се пропусне животозастрашаваща хипогликемия или продължителна хипергликемия. Особено подходящи са, да не кажа задължителни, според мен, за пациенти, които живеят сами – така рискът от глюкоза извън граници, понякога животозастрашаващо състояние, драстично намалява, подсигурява се по-спокоен и качествен сън и подобряване на ежедневието като цяло. Друго преимущество на сензорите пред обикновените глюкомери е възможността за изготвяне детайлна ежедневна, ежеседмична, ежемесечна статистика въз основа стойностите на кръвната захар, забелязване проблематични тенденции и адресирането им до постигане оптимално управление на захарния диабет с минимални усилия от страна на пациента.
– Как те могат да подобрят контрола на глюкозата и качеството на живот на пациентите?
– Безспорно, лечението на захарния диабет е в пъти по-улеснено в случаите, в които пациентът ползва сензор за продължително глюкозно мониториране. В клиниката наблюдаваме, че тези пациенти не получават хипогликемии – ниски кръвни захари, или са сведени до минимум, както и се наблюдава тенденция за снижение нивото на средната кръвна захар до почти физиологично. Използването на тази технология и предимствата, които предоставя в сравнение с обикновените глюкомери в пъти улеснява управлението на хроничното състояние – глюкосензорът мери кръвната през 5м./1м., алармира при стойност, извън референтни граници – особено полезна функция за малките часове на денонощието, в които пациентът се предполага, че трябва да спи. Качеството на живот се подобрява по много начини, на първо място е спокойствието, което сензорите предоставят на пациентите, най-вече през нощта. Тази технология е невероятна иновация в лечението на захарния диабет, но не е панацея и не обуславя тотална неангажираност от страна на пациента. Сензорът улеснява максимално управлението на захарния диабет до степен за възможност за нормален, спокоен живот, близък до този на хора без диабет с минимални усилия от страна на пациента, но в никакъв случай не изключва рутинни убождания за следене на кръвната захар с глюкомер и сверяване със сензора. Независимо с каква дейност е ангажиран диабетика – дали работи в динамична среда, дали е по средата на интензивна тренировка или в дълбоката фаза на съня си, алармата на сензора предупреждава пациента при понижаване или повишаване на стойностите на кръвната захар, което е огромно облекчение и спокойствие за пациента.
– Доколко пациентите са запознати с възможността за реимбурсация на сензорите по здравна каса?
От моя опит дотук, пациентите не са достатъчно информирани за съществуването на такава иновативна технология, да не говорим за реимбурсацията й от НЗОК/РЗОК. В редките случаи, в които се срещна с пациент, запознат с тази възможност, най-често не отговаря на критерите за реимбурсация, в тези случаи предлагам възможността за самофинансиране, но голяма част от пациентите изпитват финансово затруднение. Повече информация за процедурата и критериите за отпускане на сензори от НЗОК може да се намери на сайта https://www.nhif.bg/bg/online/answers/64
– Как работят системите за непрекъснат мониторинг на глюкозата и какви са основните им функции?
– Най-важната особеност, за мен, е, че сензорите за продължителен мониторинг на глюкозата отчитат стойностите от интерстициалната течност – сензорна глюкоза, а глюкомерът дава данни за стойностите на кръвната захар от периферната кръв – плазмена глюкоза. Образно казано, сензорът „мери“ кръвната захар с определено, най-често минимално, закъснение, затова е от огромно значение данните от устройството да се използват за ориентировъчни и улесняващи, не за дефинитивни. Винаги съветвам при ниски и високи кръвни захари, както и при рязък спад/скок в нивата, стойността от сензора да се сравнява с тази от глюкомер. Медицината не е математика, нищо не е черно-бяло, но е безспорен факт, че контролът на захарния диабет е в пъти по-улеснен с употребата на сензор, отколкото без. Устройството на повечето глюкосензори се изразява в наличието на сензор, разположен в подкожието и трансмитер, който изпраща данните безжично на смартфон/четец.
Съветвам всичките си пациенти, които имат възможност и желание, да включат като част от лечението на диабета и глюкосензор. Захарния диабет тип 1 е хронично, прогресиращо състояние, чийто контрол зависи от много фактори, някои от тях непредвидими. Сензорът изключва голяма част от въпросителна в уравнението и, предоставяйки на пациента с ориентировъчни стойности за кръвната захар, както и за движението й, подпомага за максимално приближаване ежедневието до това на човек без диабет.
