Борис Пастернак: „Да си прочут е некрасиво“ …

Борис Леонидович Пастернак е известен на Запад повече с трагичния си роман за Съветска Русия „Доктор Живаго“. В Русия е по-известен като поет. Неговата стихосбирка „Сестра моя жизнь“ (1917 г.) се смята за емблема на изящната словестност, публикувана на руски език през XX век. Тази година, на 10 февруари ще се навършат 129 години от неговото рождение, родене е на 10 февруари 1890 г. в Москва. Поетът и писател умира на 30 май 1960 г.

Да си прочут е некрасиво …

превод: Елеонора Княжева

***

Да си прочут е некрасиво.

И не това те извисява.

Не воденето на архиви

или пък авторското право.

Твориш ли, значи се раздаваш.

Не, за даправиш панаир.

Позор е нищо да не значиш,

а да те сочат за кумир.

Живей без самозвани титли.

Живей така, че най-накрая

пространството да те обикне

и зов да чуеш от безкрая.

И нека да останат бели

петна, но само във съдбата.

В живота ти пасажи цели

зачеркнати да са в полята.

И да потъваш в неизвестност,

а с теб и твоите дела.

Тъй, както чезне цяла местност

във непрогледната мъгла.

След теб и други ще поемат,

за да изминат твоя път.

Но поражения от победи

не давай им да различат.

И не отстъпвай ни на йота

от онова, което си.

Но жив бъди, бъди и толкоз.

До края си ти жив бъди.

——————————

***

Быть знаменитым некрасиво.

Не это подымает ввысь.

Не надо заводить архива,

Над рукописями трястись.

Цель творчества – самоотдача,

А не шумиха, не успех.

Позорно, ничего не знача,

Быть притчей на устах у всех.

Но надо жить без самозванства,

Так жить, чтобы в конце концов

Привлечь к себе любовь пространства,

Услышать будущего зов.

И надо оставлять пробелы

В судьбе, а не среди бумаг,

Места и главы жизни целой

Отчеркивая на полях.

И окунаться в неизвестность,

И прятать в ней свои шаги,

Как прячется в тумане местность,

Когда в ней не видать ни зги.

Другие по живому следу

Пройдут твой путь за пядью пядь,

Но пораженья от победы

Ты сам не должен отличать.

И должен ни единой долькой

Не отступаться от лица,

Но быть живым, живым и только,

Живым и только до конца.

Следвай ме“ ви предлага и няколко сентенции от Б. Пастернак:

„Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите“.

„Да обичаш другите е тежък кръст“.

„Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва“.

„Стадността винаги е била убежище за бездарните“.

„Човек има еднаква нужда да бъде разумен и неразумен, спокоен и нервен. Ако го оставите само с разумността и спокойствието, той ще стане тъп, безцветен и летаргичен. Оставете го само с неразумността и нервите, и той ще загуби и себе си, и света. Поетът е човек на крайностите. Той търси разум в неразумното и неразумност в разума…“

„Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали“.

„Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия“.

„Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал“.

Следвай ме – Култура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close