Петъчен пост  (РАЗКАЗ)

Какво да ядем, какво да не ядем, какво може, какво не може в постните дни и по време на Светата Четиридесетница. Такива въпроси свещениците чуват често и им се налага да дават отговори. „Следвай ме“ ви представя разказа на отец Йоан-Милен Найденов, който се публикува за пръв път. Той е кратък, написан на един дъх днес, 28 март 2025 година. Това е една проповед, за която само можем да благодарим и да се опитаме да спазим наставленията на свещеника.

- Отче, днес е петък. Какво да ям?

-  Сподели храната си със съседката.

- Но отче, ти знаеш, че аз нямам добри отношения с нея.

- Именно. (По)кажи й, че въпреки всичко, което ти е сторила, тя продължава да е твоя съседка, и че си готова да й простиш ако и тя е готова да направи същото с теб.

- Но отче, тя е невярваща жена, и не ме обича.

- Знаеш ли, че Бог я обича въпреки нейните и твоите слабости.

- Как така? Тя е лоша жена.

- А ти добра ли си? Мислиш ли, че Бог не обича и теб, въпреки всичко, което се случва между вас двете? Искаш ли да бъдеш обичана и простена? Готова ли си да простиш?

- Но отче, това не е толкова лесно, както си мислиш?

- Какво ти пречи да простиш? Питаш ме какво да ядеш, а аз ти отговарям, че храната е сладка, когато е споделена с хората, когато сме в добри отношения с тези, с които живеем, с които работим и т.н.

- Отче, стана много сложно това, което ми говориш. Аз те питам за едно, а ти къде отиде. Кажи ми какво да ям, защото днес е петък.

- Да, да, права си. Храната не се яде, а се споделя. Днес е пост и ти, и аз имаме нужда от размисъл не какво да ядем, защото има какво да ядем. Сега, важното е да поискаме прошка - това е нашата храна за днес.

- Съгласна ли си? Готова ли си да простиш, за да се сдобриш с твоята съседка?

- Не знам. Ще се опитам. Дано днес се получи.

- Виждаш ли? Ако направиш това усилие, Бог ще ти помогне и на теб и на твоята съседка да се сдобрите. Вярваш ли в това?

- Моли се за мен, отче.

- А ти започни да се молиш за твоята съседка, защото и тя като теб и мен има нужда от нашите молитви.

- Добре отче. Отивам да се сдобря с моята съседка. И все пак какво мога да ям днес?

- Когато се сдобриш със съседката си ще ти кажа.

- Ама, аз искам да ми кажеш още сега.

- Добре. Сдобряването с другите хора е най-добрата храна за човека. Когато сме в мир с другите, тогава се чувстваме щастливи и сме готови дори и да постим с желание, защото не е важно какво ще ядем, а е важно да не ядем хората. Разбираш ли ме сега? 

- Отче, много си хитър, но ти прощавам от сърце.

- И аз ти прощавам, защото имаш добро сърце. Добрите хора си прощават, а още повече се стараят и да не се нараняват. Съгласна ли си?

- Да, отче. Сега отивам при съседката си и после ще ви разкажа какво се е случило.

- Добре, а сега докато отиваш към нея, започни да се молиш на Бога за нея и за нейното семейство.

- Благодаря, отче.

- Бог да благослови и двете ви! Лек петъчен пост!"