Българите давят стреса в алкохол и цигари

41% от нашенците била се допитали до изкуствения интелект за своето здраве заради достъпността и удобството. В останалите европейски страни биха го направили 39 на сто.

Българите давят стреса и безсънието с алкохол и тютюнопушене. От тях 52% обаче искат да се откажат от тези вредни навици, сочи широкомащабно европейско проучване, осъществено от СТАДА. То обхваща 27 000 респонденти между 18 и 76 години от 22 държави, включително България. Изследването обхваща психичното здраве, превантивното здраве, начина на живот, грижата за себе си и системата на здравеопазване. Според него, 51% от европейците водят здравословен начин на живот, докато България значително изостава с 40%. В същото време се доказва, че здравословният начин на живот се отплаща, както на тялото, така и на духа. Според данните, от всички българи, които водят здравословен начин на живот, 94% са в добро психично, а 88% - физическо здраве. Средно за Европа, тези проценти са 79 и 77%.

Най-голямо влияние при взимането на решения, свързани със здравето, за българите оказват семейство (60%), партньор (56%), общопрактикуващия лекар или друг лекар (44%) и приятели (44%), следвани от фармацевт (26%), културни и религиозни вярвания (31%), колеги (23%), онлайн общности и форуми (22%). Интересното е, че почти еднакво влияние върху решенията на българите имат правителство/институции (11%) и инфлуенсъри (10%). Съществуват големи различия във възприятието за физическо здраве в различните държави. 65% от българите се определят с много добро физическо здраве, което е над средното за страните участвали в проучването (56%).

72% от респондентите казват, че редовно предприемат превантивни здравни мерки (като прием на витамини, минерали и добавки, здравословно хранене, упражнения), а 25% категорично не го правят. Утвърдително на въпроса са отговорили 62% от българите, което е под средното за страните, участвали в проучването. Най-честите мерки, които взимат българите са: добри хигиенни навици (69%), прием на витамини и добавки (66%), здравословна диета (52%), физическа активност (50%). По отношение на здравословното хранене се наблюдава голяма пропаст между осъзнаването и реалните действия. 87% от европейците и 85% от българите смятат, че здравословното хранене спомага за предотвратяване на заболявания. В същото време, здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.

Проучването обхваща и водещите три нездравословни поведения – прием на кафе и енергийни напитки, тютюнопушене и консумация на алкохол. Изводът е, че българите пушат и консумират алкохол повече, търсейки решения на стреса и проблемите със съня. Позитивното е, че 52% от анкетираните в България имат желание да се откажат от нездравословните си навици, което е над средното за Европа (49%).

Проучването показва още, че повече от 1/3 от българите (37%) неглижират годишните профилактични прегледи, като най-редовни са хората над 55 години (69%), следвани от възрастовата група 35 – 54 г. (61%) и 18 – 34 г. (56%). На въпроса „Защо не посещавате всички налични профилактични здравни прегледи?“ 34% от българите казват, че чувстват, че нямат нужда от тях, 29% - не знаят какви прегледи трябва да си направят, 20% - заради ограничения достъп, 18% не могат да намерят време, на 15% са им твърде скъпи, 13% изпитват страх от лоша диагноза, на 9% са им неприятни. В същото време, малко над половината българи (53%) казват, че получават напомняне за профилактични прегледи, като най-често те са от личните лекари (34%), следвани от семейство и приятели (11%) и специалист (9%). Близо половината от анкетираните у нас (49%) заявяват още, че са удовлетворени от превантивните услуги, които се предлагат от здравната система в страната.

Проучването показва, че доверието в здравната система е крехко. 37% от българите, при средно за Европа 58%, са доволни от системата на здравеопазване. Като цяло, българските граждани нямат усещането, че имат равен достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% смятат, че здравната система е справедлива, при 51% средно за Европа. С най-голямо доверие се ползват общопрактикуващите лекари (56%), учените (55%) и фармацевтите (48%), следвани от други медицински специалисти (45%), Google (28%), изкуствен интелект (17%), здравни инфлуенсъри (8%) и политици (3%).

Въпреки бързото навлизане на AI, недоверието към новите технологии все още преобладава. На въпрос „Бихте ли обмислили да получите консултация от AI, вместо да посетите лекар?” 41% от българите са отговорили утвърдително, при средни за европейските държави 39%. Отвореността към изкуствения интелект в здравеопазването се дължи предимно на достъпността и удобството.

Според проучването, 80% от нашенците се определят в добро психично здраве, при средно за Европа 64%. В същото време, 59% от тях заявяват, че сега или в миналото са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето (8% в момент на прегаряне, 19% - на ръба, 32% са го изпитали в миналото). Само един от 10 българи търси подкрепа за психичното си здраве. Причината – 38% от сънародниците ни не вярват, че биха им помогнали. 20% не го правят, тъй като не могат да си го позволят, за 14% това би било емоционално изтощително. 6% не търсят подкрепа, заради стигмата, а други 6%, заради липса на подкрепа от семейство и приятели. Анализът сочи, че лошото психично здраве блокира здравословните навици и води до нарастващи икономически разходи.