Облачно
23% от работниците са преживели поне една форма на насилие или тормоз в трудовия си живот, психологическото е най-разпространено, сочи доклад на Международната организация на труда
Едва ли някой би си помислил преди 100 години, че при развиващите се технологии през XXI вещ трудът ще погубва човешки животи. Оказва се обаче, че точно това се случв сега. Над 840 000 души умират всяка година от здравословни последици, пряко свързани с психосоциални рискови фактори на работното място. Тази ужасяваща цифра е залегнала в доклада на Международната организация на труда (МОТ). Днес, на 28 април всяка година синдикатите отбелязват Световния ден по безопасност и здраве при работа.
Тази година МОТ избира тема, която все още звучи непривично за много работодатели - психосоциалната работна среда. Не физическите наранявания, не химичните замърсители, а стресът, претоварването, тормозът и несигурността са рисковете, които не оставят видими следи, но убиват.
Числата в новия глобален доклад на организацията „Психосоциалната работна среда: глобални тенденции и пътища за действие", публикуван за Световния ден 2026, са трудни за осмисляне. Над 840 000 души умират всяка година от здравословни последици, пряко свързани с психосоциални рискови фактори на работното място. Това може да е напрежение от работата, дисбаланс между положеното усилие и възнаграждението, несигурност на заетостта, дълги работни часове и тормоз. Повече от 2300 смъртни случая дневно. Загубените години живот, коригирани по нетрудоспособност, наброяват почти 45 милиона годишно. Икономическата цена, изчислена само за сърдечно-съдовите заболявания и психичните разстройства, свързани с тези рискове се равнява на 1,37% от глобалния брутен вътрешен продукт.
Докладът е първият, в който МОТ публикува собствени глобални оценки за смъртността и икономическите загуби от психосоциалните рискове. Самият факт, че тези данни се появяват чак сега е показателен, защото дълго време психосоциалните рискове бяха в периферията на обществения диалог. За тях се говореше като за трудноизмерим и субективен фактор. Дългото работно време е един от най-разпространените рискове и на пръв поглед може да изглежда
банален. Глобално 35% от работещите прекарват повече от 48 часа седмично на работа. МОТ отдавна е идентифицирала продължителността над 55 часа седмично като самостоятелен рисков фактор за инсулт и исхемична болест на сърцето. Като се добави и несигурността на договора, неяснотата на ролите, липсата на подкрепа от ръководителя и системния тормоз, резултатът е работна среда, която постепенно руши здравето.
Тормозът и насилието на работното място не са маргинален проблем. Според данните на МОТ 23% от работниците в света са преживели поне една форма на насилие или тормоз в трудовия си живот, като психологическото насилие е най-разпространено (при 18% от работещите). Зад тези проценти стоят хора в офиси, складове, болници и строителни обекти. Докладът поставя психосоциалните рискове в обща система с физическите, химическите и биологичните опасности. След като работодателят е длъжен да оцени риска от падане от височина или вдишване на прах, той е длъжен да оцени и риска, произтичащ от начина, по който е организирана работата, как се управляват хората и какви политики регулират трудовите отношения.
Психосоциалният риск не е въпрос на личен характер или на устойчивост на отделния служител, той е въпрос на работна среда, която може и трябва да бъде управлявана. Практическата рамка, която МОТ предлага, е позната на всеки специалист по безопасност и здраве при работа. Необходимо е да бъдат идентифицирани опасностите, да се направи оценка на риска и да се вземат превантивни мерки. Характерното е, че обектът на оценката не е машина или химично вещество, а дизайнът на задачата, натовареността, яснотата на ролята, качеството на ръководството, наличието или липсата на механизми за участие на работещите. Превенцията в работната среда изисква реални организационни промени. България е сред страните с висок дял на работещи при стрес и с ограничен институционален капацитет за управление на психосоциалните рискове. „Да, законодателната рамка съществува. Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите да оценяват всички рискове, включително психосоциалните, но прилагането е неравномерно. Все още инструментите за оценка остават непознати за голяма част от предприятията. Затова и ангажиментите на експертите по здраве и безопасност при работа имат много ясна практическа насоченост. Те не просто следят за изпълнение на нормативните изисквания, а помагат за изграждане на работна среда, в която хората работят по-добре и по-дълго.
