Честито Богоявление!

Това е денят, в който за пръв път Бог засвидетелства, че Иисус Христос е Неговият Син на земята

Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) по Григорианския календар и е посветен на разкриването на Иисус Христос, като Божий  Син. Повествуванието описва, че това е станало по време на Неговото водно кръщение, извършено от свети пророк и предчета Йоан, във водите на река Йордан. Денят се отбелязва и от Православната, и от Католическата Църкви.

На този ден имен ден празнуват Богомил, Бойко, Бойка, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидара, Божидар, Динко, Диньо, Дана, Дан, Божан, Божана, Божил, Боголюб, Боголюба и други с техни производни.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им с водата. В България традиционно гмуркачи вадят хвърлен кръст от дълбоки води, което няма църковен характер, а е установен обичаи с благочестив характер.

На 6 януари католическата Църква, освен Богоявление (Епифания – явяване на гр.ез.), чества и Денят на тримата влъхви (виж ТУК), наречен Денят на тримата царе. В Евангелието на Матея те са наричани мъдреци или звездобройци, които следвайки най-ярката звезда на небето, дошли от Изтока, за да се поклонят на Иисус. Те донесли миро, злато и тамян, от което през 5 в. папа Лъв І заключил, че са били трима мъже.  Предположението, че са били царе, само въз основа на донесените подаръци, също е доста спекулативно. Неяснотата около обществения статус на първите посетители на бебето Исус се подсилва и от превода на старогръцката дума „магос”. В Библията тя се превежда като „мъдреци” или „влъхви”, макар че с тази дума обикновено са били наричани жреци, посветени в тайните на зароастризма, билколечението и шаманизъм. Имената на тримата – Каспар, Мелхиор и Балтазар – са добавени през 8 в. от теолога Беда Венерабилис. Според някои тълкуватели на Библията, освен че били отлични астролози (видели са и са разчели посланието на Виетлеемската звезда), влъхвите са имали и пророчески способности, за което навежда Библейският разказ, че те не са се върнали при Ирод, а са се върнали по друг път.