Облачно
Във внесен проектозакон в Народното събрание се предвижда тя да не надхвърля 20% за 10 групи храни
От: Станислав Попдончев
Зам.-председател и главен финансов директор
в Българска стопанска камара (БСК)
Нов проект на Закон за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството е внесен днес, 9 януари, в Народното събрание. Какво представлява той и защо той е трудно, дори напълно неприложим, поясни в своя профил във ФБ Станислав Попдончев.
Точно в началото на процеса по въвеждане на единната европейска валута у нас – процес, в който всички търговски обекти ще изпълняват и ролята на безплатни обменни бюра до края на месец януари, и при действащите ограничения в Закона за въвеждане на еврото - забрана за икономическо необосновано покачване цените, с предложения (пореден) законопроект се предлага нова непазарна регулация и административна тежест за българските търговци.
Текстът предвижда максималната търговска надценка за 10 групи хранителни стоки, включени в т.нар. „кошница на домакинството“, да не може да надвишава 20 на сто.
Максималната надценка този път се изчислява като съотношение от сбора на всички надценки по веригата на доставки и първоначалната цена на стоката. С други думи ограничението от 20 на сто е общо и кумулативно за всички участници. Това означава, че всички по веригата на доставка на една стока - производители, дистрибутори, търговци на едро и дребно, се очаква да покрият всичките си оперативни разходи – възнаграждения на работниците, осигурителни плащания, ел. енергия, вода, отопление, наеми, лихви по кредити, амортизация на сгради и оборудване и други, както и нормата на печалба, в рамките на обща надценка от 20 на сто, включена в крайната цена на стоката. Пример, ако производствената себестойност или в случая цената на придобиване при внос за 1 кг. банани е 2 евро, то продажната цена за крайния потребител не може да надвишава 2.40 евро.
В случай че подобно ограничение е нерентабилно за дадено предприятие, то няма право да спре да предлага стоките от кошницата на домакинството, при положение, че е предлагало тези стоки до 31 декември 2025 година, т.е. дори и да работи на загуба, търговецът е длъжен да предлага тези стоки. Законопроектът предвижда задължение за поддържане на минимални стокови наличности дори и за малките предприятия.
Административнонаказателните разпоредби включват санкции до 200 000 евро, които ще бъдат налагани от НАП и КЗП, в зависимост вида на нарушенията и годишния оборот на предприятието за предходната година.
Като изключим: допълнителната административна тежест; практическата неприложимост - сложните формули, които трудно биха се прилагали от малки търговци; много вероятно противоречие с чл. 17 и чл. 19 от Конституцията на Република България; ограничаване на свободното движение на стоки – чл. 34-36 от ДФЕС; несъответствие с европейското конкурентно право – чл. 101 и 102 от ДФЕС, законопроектът създава и кумулативна или верижна отговорност, при която търговецът може да бъде санкциониран за действия на предходни участници, върху които той няма контрол, включително при непълна документация или промени в цената по веригата.
Законът за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството предвижда сходни, но значително по-рестриктивни мерки от внесените през предходната година проекти на Закон за пределни надценки на основните хранителни продукти и Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Общото между тях е, че липсва задълбочен икономически анализ и обсъждане със заинтересованите страни; не водят до и не гарантират устойчиво понижаване на цените; изкривяват конкуренцията и поставят в тежко положение всички търговци.
*Заглавието е на редакцията
