Облачно
„Прогонването“ – така е наречен фоторазказът за насилието, страха и раздялата. За него ще стане дума тази вечер, 28 април, при откриването на изложбата в Регионалния исторически музей в Хасково. Началото на събитието е от 17.30 часа в Залата за временни изложби. Предварително експозицията представя главният уредник Милен Вълчев.
Лятото на 1985 г. В кравефермата на хасковското село Подкрепа случаен, но достатъчно „бдителен“ партиен другар забелязва сериозен идеологически пропуск. Във фермата има над сто крави. Всяка си има име, изписано на табличка до мястото ѝ. Само че имената са турско-арабски — въпреки вече взетото решение на ЦК на БКП за смяната на имената на българските турци в края на 1984 г. Насилствената кампания вече е към своя край, но някой явно е пропуснал кравите.
Следва доклад „нагоре“. А оттам — мерки. В село Подкрепа е изпратена специална комисия за смяна на имената на животните. Комисията прекарва цял ден във фермата и съвестно изпълнява задачата си. „Така Гюла стана Роза“, спомня си Людмил Иванов, който по онова време е зооинженер в селото.
Звучи абсурдно. И е абсурдно. Но е истина.
Краят на историята е, че Роза отказва да дава мляко, защото няма представа, че се обръщат към нея. Затова е постигнат "компромис" - на табелката пише Роза, а доячката ѝ вика Гюла.
Тоталитарната власт често ражда гротеска, но зад нея почти винаги стои насилие. В този случай комичният оттенък не отменя главното: през 1984–1985 г. режимът посяга не само на имената, а на паметта, достойнството и личната история на хиляди хора.
