Рибата – суперхраната за всички възрасти

Консумацията й намалява риска от инфаркт и инсулт и подобрява когнитивните способности на мозъка, казва ендокринологът д-р Станимира Станчева - Василева

В светът на свръхтемповете на живот рядко ни остава време да помислим за храна – за нейните съставки, полезности и вредности, да начинът, по който я приготвяме, ако въобще имаме време ние самите да си я приготвим. Има обаче един продукт, която не само се приготвя лесно, но е и изключително полезен за нашето дългосрочно здраве. За него разказва д-р Станимира Станчева – Василева. Тя е Началник отделение по ендокринология и болести на обмяната на веществата в  Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Пловдив.

Рибата е сред така нарeчените супер храни. Като такива се  класифицират група храни, които са с много високо съдържание на полезни хранителни вещества като витамини, минерали, антиоксиданти и протеини. Сред тях особено полезни са сьомгата, какаото, спанакът, боровинките, бадемите, куркумата, броколите, зелето, чесънът и киноата. Те са задължителна част от всяка балансирана здравословна диета. Могат да се приемат от хора от всяка възраст, включително деца, подрастващи и бременни. Подходящи са също и за хора, занимаващи се със спорт.

Редовната им консумация се свързва с доказани ползи за организма -  намалят риска от инфаркт и инсулт, подобряват когнитивните способности на мозъка, подобряват зрението, борят се с депресията и безсънието, грижат се за доброто костно и зъбно здраве, имат противотуморен и антиоксидантен ефект, подпомагат потдържането на здравословни нива на холестерола. На някои от тях се отдават свойства да забавят дегенеративни процеси в нервната система (борба с Алцхаймер), а на други се приписват антиастматични свойства (у деца).

Рибата именно поради уникалното съотношение на основните и съставки от белтъци, мастни киселини, минерали, микроелементи, витамини и някои специфични вещества, също се определя като суперхрана.  Белтъците в рибното месо притежават балансиран аминокиселинен състав, което осигурява по-бързо храносмилане и по-добро усвояване. Мастните киселини са есенциални - те не могат да се произвеждат от организма, а единственият начин тялото ни да се снабди с тях е чрез храната. Техни представители са омега 3- и омега 6-мастни киселини, които намалят риска от сърдечно-съдови заболявания. Производните им (простагландини) имат свойството да разширяват кръвоносните съдове и да предотвратяват слепването на тромбоцитите (кръвни плочици). Богатството на минералите калций и фосфор е на второ място след млечните продукти. Високо е съдържанието на микроелементите йод и флуор в морските риби. Мазната по състав риба ни доставя витамин D с естествен произход, осигуряващ костно и зъбно благополучие, а витамин В2 се грижи за кръвните клетки.

Според количеството мазнини, рибата се разделя на 3 вида. Те са постни - съдържат до 5 % мазнини-треска, хек, толстолоб, бяла риба, калкан, попчета, сафрид, пъстърва, кефал, лефер; полутлъста риба-5-10 % мазнини-шаран, акула; тлъсти риби-над 10 % мазнини-сардина. Калориите в рибата варират според вида ѝ, като обобщено немазните риби имат около 70-110 ккал, а мазната риба около 150-250 ккал за 100 грама. Значение има също начина на приготвяне на рибата. Например, когато тя е пържена, е по-калорийна от тази, приготвена на пара или във фурна.

На нашия пазар има изобилие от риба. Сред най-честите представители са сьомга - с месо богато на омега 3-масти киселини и калций. Скумрията е отличен източник на омега 3-МК и с висок процент белтъчно съдържание. Пъстървата ни дава изобилие от селен, витамини В6 и В12, и калий. Треската е богата на йод. Сардините са „бомба“ от витамини и микроелементи-те са с изключително високо съдържание на витамин D, калций, селен, магнезий, мед, цинк и манган. Херингата е отличен източник на витамин D и селен. От ципурата си набавяме не само витамин D и селен, но и желязо.

Малко са противопоказанията за прием на риба, например алергия. Важно е да отбележим също, че в големите хищни риби съдържанието на живак е високо, което не ги прави препоръчителна храна за бременни и деца. Скумрията, херингата и сардините са с високо съдържание на пурини (вещества, участващи в обмяната на пикочната киселина), поради което са неподходящи за хора с бъбречно-каменна болест и подагра. Някои риби могат да причинят паразитни или бактериални инфекции при консумация от имунокомпрометирани пациенти (с намален имунитет).

Всички пациенти с ендокринни заболявания могат и трябва да се възползват от ползите от консумацията на риба. Тя трябва да присъства ежеседмично в хранителния им режим, да се приготвя по различни начини, да се комбинира с въглехидратни и зеленолистни зеленчуци или кореноплодни. Консумацията на различен вид риба не само доставя разнообразни полезни вещества на тялото ни, а също така допринася за контролиран (устойчив) риболов.