Слънчево
Ако те се спазват пациентите няма да трошат пари и ще си спестят излишно разкарване, предоставя ги д-р Диян Господинов
Дори човек да е здравноосигурен, да живее в големия град и да има много свободно време, здравната ни система може да му изпили нервите до крайност, да изгуби пари и се налага да ходи от лекар на лекар твърде дълго време. Всичко това може да се спести, ако се спазват дванадесет правила, които ни посочва кардиологът и общински съветник от Бургас д-р Диян Господинов.
„Има нещо особено в българското здравеопазване. Освен да разбереш какво ти е, понякога трябва да разбереш кой издава направлението, колко време важи, кой може да назначи изследванията, трябва ли пак да минеш през личния лекар, кое се плаща и защо отново си на грешния етаж. Затова реших да събера няколко практически неща, които е добре пациентите да знаят, казва д-р Господинов. И не, това не е ръководство „Как да се скарам с личния си лекар“. Тъкмо обратното. Общопрактикуващите лекари и без това прекарват огромна част от деня си в администрация. Колкото по-добре пациентът познава правилата, толкова по-малко административен пинг-понг има за всички“, казва още специалистът. Ето и нещата, които трябва да знаем.
1. „Свършиха ми направленията за годината“ не е точно така.
Няма лична годишна квота от три, пет или десет направления, която пациентът изчерпва и после чака Нова година.
Направленията се издават според медицинската необходимост и преценката на лекаря. Да, лекарите работят с определени регулативни стандарти, което е другата страна на въпроса.
Тоест няма нито безлимитна карта „искам направление за всичко“, нито личен брояч, който през септември светва в червено и казва:
„Опитайте отново догодина“.
2. При необходимост могат да бъдат издадени няколко направления към различни специалисти едновременно.
Ако състоянието го налага, пациентът може да бъде насочен например едновременно към кардиолог и ендокринолог.
Не е нужно първо да минете едното ниво, за да „отключите“ следващия специалист като в компютърна игра.
Ключовата дума, разбира се, е медицинска необходимост.
3. Специалистът също може да ви насочи към друг специалист.
Отивате при кардиолог и по време на прегледа се установява проблем, за който е нужна консултация с друга специалност. При съответните условия специалистът може сам да издаде направлението.
Не всяка консултация изисква задължително връщане до стартовата позиция.
Пациентът все пак е човек, не пинг-понг топче.
4. Специалистът може да назначи и необходимите изследвания.
Ако след прегледа са необходими допълнителни медико-диагностични изследвания, специалистът може да издаде направление за тях.
Това е добре да се знае, защото личният лекар не е административен принтер, през който задължително трябва да мине всеки следващ лист в медицината.
5. Едно направление към специалист не означава непременно един преглед и „довиждане“.
След първичния преглед специалистът може, ако има медицинска необходимост, да извършва вторични прегледи в рамките на 30 дни. Не е необходимо за всяка контрола да започвате целия административен цикъл отначало.
Колко контролни прегледа са нужни, преценява специалистът.
Понякога „Елате след две седмици да ви видя“ наистина означава точно това.
6. Направлението не ви приковава към града, в който живеете.
Можете да изберете специалист или лаборатория, които имат договор със Здравната каса за съответната дейност, и в друг град.
Ако няма свободен час при подходящ специалист в Бургас, направлението не получава морска болест след Карнобат.
Може да го използвате и другаде.
7. Ако временно живеете в друг град, има механизъм и за личния лекар.
Ако пребивавате извън постоянното си местоживеене за по-дълъг период, можете при определени условия да направите временен избор на общопрактикуващ лекар. След края на този период постоянният ви избор се възстановява.
Това е полезно за студенти, сезонно работещи, хора, които прекарват няколко месеца при близки, и въобще за всички, чиито организми отказват да се съобразят с постоянния адрес в личната карта.
8. При прием в болница не сте длъжни сами да си „сглобите“ клиничната пътека.
Ако вече имате актуални изследвания, разбира се, носете ги. Те могат да са полезни и да спестят ненужно повторение.
Но когато за съответната клинична пътека са необходими изследвания, които липсват, необходимите дейности в рамките на пътеката се извършват в болницата.
Пациентът не трябва да пристига с предварително сглобена хоспитализация като шкаф от IKEA.
И най-вече не би трябвало накрая да остават две винтчета и една лаборатория.
9. Ако вече сте приет в болница и ви е необходима консултация с друг специалист, организирането ѝ е работа на болницата.
При необходимост от консултация със специалист от друго отделение или друго лечебно заведение, болницата организира това.
Не е идеята пациентът да стане от леглото, да се облече, да отиде до личния си лекар за направление и да се върне навреме за следобедната визита.
За щастие медицинският туризъм по пижама не е част от клиничната пътека.
10. След изписване погледнете епикризата, преди автоматично да записвате платена контрола.
При определени клинични пътеки са включени до два контролни прегледа в рамките на 30 дни след изписването. Те трябва да бъдат отразени в епикризата.
Затова я прочетете.
Епикризата не е сувенир от болничния престой, който сгъваме на четири и прибираме в чекмеджето до гаранцията на пералнята.
11. „Избор на екип“ трябва действително да означава избор.
Това е допълнителна услуга, която пациентът заявява свободно и изрично. Тя не трябва да бъде условие, за да бъде приет или да получи необходимото лечение.
Тук думата „избор“ е доста важна.
Защото избор, при който не можеш да кажеш „не“, обикновено има друго име.
12. Ако ви поискат пари за медицинско изделие или консуматив, питайте точно за какво плащате.
Не всички медицински изделия се покриват изцяло от Здравната каса. При някои има частично покритие, при други може да има доплащане.
Но пациентът има пълното право да попита:
„Какво точно е изделието?“
„Какво покрива Касата?“
„Каква сума остава за мен?“
„Ще получа ли фактура и касов бон?“
Това не е заяждане.
Това са вашето лечение и вашите пари.
И един последен съвет.
Пазете епикризите, фактурите и касовите бележки. Поглеждайте и електронното си здравно досие. Ако някога се наложи да изяснявате извършена медицинска дейност или плащане, документът върши значително повече работа от „ама на мен така ми казаха“.
Здравната ни система има достатъчно истински проблеми. Няма нужда да добавяме към тях и митове, недоразумения и излишно обикаляне. Вижте по-малко
