Слънчево
Посветена е на енцикликата „MAGNIFICA HUMANITAS“ на папа Лъв XIV, съобщават от фондация „Комунитас“
„Изкуственият интелект и защитата на човешката личност“, посветена на енцикликата „MAGNIFICA HUMANITAS“ на папа Лъв XIV, е темата, по която ще дискутират философи и университетски преподаватели, съобщиха от фондация „Комунитас“.
Събитието се провежда по повод излизането на българския превод на енцикликата и ще бъде на 30 октомври, от 18.30 ч. в книжарница „Umberto & Co“ (ул. Славянска 14).
Как изглеждат перспективите на бъдещето, свързани с изкуствения интелект, през погледа на християнската съвест? Кои са новите заплахи спрямо достойнството на личността във време на транформация? Какво е екология на комуникацията? По тези и още въпроси ще събеседват участниците проф. Владимир Градев от Философския факултет на Софийския университет, д-р Валентин Калинов, преподавател към катедра „Философия“ на Пловдивския университет, доц. Стойко Петков, преподавател в департамент „Медии и комуникация“ на Нов български университет, както и преводачите на българското издание на енцикликата проф. Момчил Методиев и Тони Николов.
„Значителна част от функционирането на дигиталната икономика се уповава на тихата работа на милиони хора, ангажирани с основни, но до голяма степен невидими дейности като класифициране на данни, обучение на модели и модериране на съдържание, често и на смущаващи материали. В много случаи тези работници са младежи, предимно жени, които се трудят при тежки условия и минимално заплащане. Към този невидим труд трябва да бъде добавен и още по-суровият труд по извличане на ресурсите, необходими за производството на устройствата и микропроцесорите, от които зависи изкуственият интелект. В някои региони на света деца и юноши работят при опасни условия за извличането на редкоземни елементи от природата. Телата на тези хора са обсипани с белези, те са изранени и изтощени, за да може изчислителният поток да бъде непрекъснат.“ Това е само цитат на папа Лъв XIV, из енцикликата „MAGNIFICA HUMANITAS”. Всяко време има своите трудности. Ние хората обаче имаме нелепият „дар“ да правим своя век още по-труден. Отбелязва го още преди десетилетия със своя приказно неповторим език Джон Р. Р. Толкин във „Властелинът на пръстените. Завръщането на краля“. А именно: „Не е наша работа да мъдруваме над без¬крайните съдбини на света, трябва само да помагаме както можем на епохата, в която живеем, да плевим злото в полята, които познаваме, та ония, що дойдат подир нас, да разорат чисти угари…“
